Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 07 Ноември 2021

Редовност на призоваването чрез друго лице на адреса при молба за отмяна

Върховен касационен съд · 07 Ноември 2021

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Молител иска отмяна на влезли в сила съдебни решения по дело за недействителност на сделки и делба, твърдейки, че е бил лишен от право на защита поради нередовно призоваване. Съдебните книжа са били връчвани на негова роднина на адреса му, за която той твърди, че има друга адресна регистрация и не живее там, докато той самият пребивава в чужбина. Върховният касационен съд отхвърля молбата, като приема, че връчването е редовно.

Какво приема съдът

Връчването на съобщение на друго лице е редовно, когато то фактически пребивава на адреса, независимо от неговата официална адресна регистрация. Неуведомяването на съда от получателя, че не е успял да предаде книжата на отсъстващия адресат, не прави призоваването нередовно, а е основание само за искане за възстановяване на срок.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

отмяна на решениенередовно призоваваневръчване чрез друго лицефактическо пребиваванелишаване от участие

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60130

Гр. София, 24.11.2021 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Камелия Маринова

ЧЛЕНОВЕ: Веселка Марева

Емилия Донкова

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Емилия Донкова гр. д. № 1839 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.303 и сл. ГПК.

Образувано е по молба вх. № 1876/08.08.2019 г. на Л. Р. А. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение по гр. д. № 496 от 2016 г. на Районен съд – Тервел, в частта, с която на основание чл.76 ЗН е обявена за относително недействителна спрямо ищците Ш. Ш., Е. Й., Д. Ш., У. М., В. М., С. С., К. С., И. С., С. А., Ф. М., Г. А., Ш. Х., Н. С., А. К., Ю. Д., С. М., извършеното с нотариален акт дарение № 181, н. д. № 272/23.09.1999 г., с което С. С., чрез пълномощника си Л. А., от една страна, като дарител, и от друга Л. А., като надарен, с която са дарени следните имоти в землището на [населено място]: нива от 19,999 дка, съставляваща имот № *, нива от 16,003 дка, съставляваща имот № *, нива с площ от 10 дка, имот № * нива с площ от 7 дка, имот № *; сделката, извършена с нотариален акт № 27/22.01.2008 г. за покупко-продажба, с която Л. А., чрез пълномощника си С. К., от една страна като продавач, и С. К., като купувач, на нива от 16,003 дка, имот № *, сделката, извършена с нотариален акт № 82/04.09.2009 г. за покупко-продажба, с която Л. А. продава на Х. Х. нива от 19,999 дка, имот № * и нива от 7 дка, имот № *, сделката, извършена с нотариален акт № 28/22.01.2008 г. за покупко-продажба, с която Л. А. продава на К. О. нива от 10 дка, имот № * и по молба вх. № 260891/29.12.2020 г. на Л. Р. А. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение по гр. д. № 515/2018 г. на Добричкия окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение, в частта за отхвърляне на предявените срещу Л. А. искове за допускане на съдебна делба на имот № *, имот № * и имот № * в землището на [населено място] и вместо него е постановено ново по същество за допускане извършването на съдебна делба на описаните имоти между съделителите при посочени квоти. Решението е потвърдено в останалите обжалвани части за отхвърляне на исковете за делба. В частта по исковете по чл.76 ЗН първоинстанционното решение не е било предмет на въззивно обжалване.

В молбите се поддържа, че съдебните актове са постановени при нарушаване на правилата за призоваване, вследствие на което молителят е бил лишен от възможност да участва в делото и да защити интересите си. Посочено е, че призоваването е извършено в нарушение на разпоредбата на чл.46 ГПК на лице, което не живее на неговия адрес. Книжата по делото са връчвани на Х. Х. С., която не е лице от домашните на призоваваното лице, тъй като живее на адрес: [населено място], [улица]. Твърди се също така, че молителят живее в Турция, както и че посещава България, но за кратки периоди от време.

С определение от 10.06.2021 г., постановено по реда на чл.307, ал.1 ГПК, молбите за отмяна са приети за разглеждане като допустими. Оставена е без разглеждане молба вх. № 260890/29.12.2020 г. на Л. Р. А. за отмяна на разпореждане от 25.11.2019 г. по гр. д. № 496/2016 г. на РС - Тервел, с което е върната въззивната жалба на молителя от 27.05.2019 г.

В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, молителят изразява становище за отмяна на влязлото в сила съдебно решение.

Ответниците по молбите не изразяват становище.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, установи следното:

Видно от представените удостоверения за постоянен и настоящ адрес на молителя, постоянният му адрес е в [населено място], [улица], а настоящият е в Турция.

В исковата молба е посочен адрес на молителя – ответник [населено място]. Всички книжа по делото са получавани от Х. Х. С. – братовчедка на молителя. Съобщението за решението също е получено от нея. На същата е връчен и препис от въззивната жалба. Във въззивното производство призовката за съдебното заседание до Л. Р. А. е получена от Х. С.. Съобщението за въззивното решение, изпратено до молителя в настоящото производство, е връчено на Х. С..

Въззивното решение е било предмет на касационно обжалване, като в определението по чл.288 ГПК са изложени съображения, че не е била налице нередовност на исковата молба, изразяваща се в посочване единствено на населеното място – [населено място] като адрес на ответника. Не във всички малки населени места има улици и номера. В настоящата хипотеза по делото не е била върната призовка с отбелязване, че адресът е непълен.

В конкретния случай молителят излага твърдения, според които правото му на участие в процеса е било нарушено поради нередовно призоваване, в резултат на което е бил лишен от възможност да участва в разглеждането на делото.

Не е нарушено правото на молителя да участва в процеса. Връчването на съобщението по реда на чл.46, ал.2 ГПК на друго лице е редовно във всички случаи, когато то фактически пребивава /живее/ на адреса, независимо дали е член на домакинството на адресата. Следователно от значение за редовността на връчването е фактическото местоживеене на получилото съобщението лице, което се удостоверява от връчителя, а не неговата адресна регистрация. Обстоятелството, че адресната регистрация на лицето не е на този адрес не е достатъчно да се приеме, че не живее на адреса, респективно, че е осъществено връчване на лице, което е извън кръга на лицата по чл.46, ал.2 ГПК. Удостоверяването, което извършва връчителят, е фактическо и се изгражда въз основа на непосредствените му впечатления, че лицето живее на този адрес. В допълнение следва да се отбележи, че когато връчването е извършено чрез друго лице и адресатът е отсъствал от адреса, обстоятелството дали той е могъл да узнае своевременно за връчването, т. е. успял ли е получателят да изпълни задължението си да предаде съобщението на адресата е относимо към производство по възстановяване на пропуснат срок – арг. чл.46, ал.4 ГПК. В случая лицето, което е получило съобщението със задължение да го предаде на адресата не е уведомило съда, че не е успяло да изпълни поетото задължение. В цитирания смисъл е решение № 362/04.11.2014 г. по гр. д. № 4953/2014 г., ІV г. о., което следва да намери приложение и в настоящата хипотеза. В определение № 96/24.01.2011 г. по ч. т. д. № 932/2010 г., ІІ т. о., на което молителят се позовава, е разгледана различна хипотеза – на един административен адрес са се намирали повече от едно самостоятелни жилища и съобщението е било връчено на лице което живее в жилище, различно от това на адресата, поради което е прието, че то не може да получава изпратените до адресата съобщения, тъй като се явява негов съсед.

В обобщение, молбите за отмяна на поддържаното основание по чл.303, ал.1, т.5 са неоснователни и следва да бъдат оставени без уважение.

Ответниците по молбата не са направили искане за присъждане на разноски, поради което такива не следва да се присъждат.

Въз основа на изложеното Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 1876/08.08.2019 г. на Л. Р. А. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение по гр. д. № 496 от 2016 г. на Районен съд – Тервел, в частта, с която на основание чл.76 ЗН е обявена за относително недействителна спрямо ищците Ш. Ш., Е. Й., Д. Ш., У. М., В. М., С. С., К. С., И. С., С. А., Ф. М., Г. А., Ш. Х., Н. С., А. К., Ю. Д., С. М., извършеното с нотариален акт дарение № 181, н. д. № 272/23.09.1999 г., с което С. С., чрез пълномощника си Л. А., от една страна, като дарител, и от друга Л. А., като надарен, с която са дарени следните имоти в землището на [населено място]: нива от 19,999 дка, съставляваща имот № *, нива от 16,003 дка, съставляваща имот № *, нива с площ от 10 дка, имот № *, нива с площ от 7 дка, имот № *; сделката, извършена с нотариален акт № 27/22.01.2008 г. за покупко-продажба, с която Л. А., чрез пълномощника си С. К., от една страна като продавач, и С. К., като купувач, на нива от 16,003 дка, имот № *, сделката, извършена с нотариален акт № 82/04.09.2009 г. за покупко-продажба, с която Л. А. продава на Х. Х. нива от 19,999 дка, имот № * и нива от 7 дка, имот № *, сделката, извършена с нотариален акт № 28/22.01.2008 г. за покупко-продажба, с която Л. А. продава на К. О. нива от 10 дка, имот № * и молба вх. № 260891/29.12.2020 г. на Л. Р. А. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.5 ГПК на влязлото в сила решение по гр. д. № 515/2018 г. на Добричкия окръжен съд.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.