Възобновяване на дело при приведено в изпълнение условно наказание

Текстът на акта

Ключови фрази

Производства по чл. 306, ал. 1, т. 3 НПК * новооткрито чрез разследване обстоятелство

Р Е Ш Е Н И Е

№ 614

гр. София, 29 ноември 2024 година

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА

КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурор Д. Машева изслуша докладваното от съдия Рушанова н.д. № 896/2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК.

Образувано е по искане на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Плевен, за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на определение № 130 от 27.11.23г., постановено по ЧНД № № 254/2023г. на Районен съд – Левски.

В искането се твърди наличие на възникнало ново обстоятелство – постановено по реда на гл. ХХХІІІ от НПК решение на ВКС за възобновяване на наказателното производство по ЧНД № 470/23г. на Окръжен съд - Плевен и ВНЧД 187/23г. на Апелативен съд – Велико Търново, което има съществено значение за делото.

В съдебното заседание представителят на Върховната прокуратура поддържа искането за възобновяване на делото, като намира, че са налице законовите предпоставки за това.

Служебният защитник на осъдената М. Г. намира, че искането следва да се остави без уважение.

Осъдената М. Г. се присъединява към становището на защитника си.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, обсъди доводите на страните и за да се произнесе, съобрази следното:

Искането на окръжния прокурор е допустимо - то е направено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 1 от НПК, в законоустановения срок по чл. 421, ал. 1 от НПК и е депозирано срещу акт, подлежащ на проверка от ВКС по реда на чл. 419, ал.1 от НПК.

Разгледано по същество е НЕОСНОВАТЕЛНО.

Атакува се законосъобразността на постановен в хода на частно наказателно производство по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК първоинстанционен съдебен акт, с които е активирано условно осъждане на осъдената Г. на осн. чл. 68, ал. 1 от НК.

Установено е по делото, че със споразумение за решаване на делото по нохд № 2516/2014г. по описа на Софийски районен съд, от 13.02.2014г., М. В. Г. е призната за виновна в извършване на 15.01.2014г. на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл. 194, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 във връзка с чл. 63, ал.1, т. 3 от НК, като при условията на чл. 55, ал.1, т.1 от НК й е определено наказание 5 (пет) месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено на осн. чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 2 (две) години.

Със съдебно решение № 5054/2019г., постановено на 02.12.2019г. от съда на гр. Флоренция, Република България, влязло в сила на 05.03.21г., М. В. е осъдена на наказание 10 (десет) месеца и 11 (единадесет) дни лишаване от свобода при първоначален общ режим за извършени от нея на територията на Република Италия престъпления в периода 02.07.2015г.- 23.10.2019г. за престъпления, съответстващи на тези по чл.195, ал.1, т.5 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 от НК, като са групирани наказания и по други осъждания за срок от 5 (пет) години, 11 (единадесет) месеца и 6 (шест) дни и глоба в размер на 1900 евро.

В процедура по чл. 44, ал. 11 от ЗЕЕЗА във връзка с чл. 457, ал. 2 - 5 от НПК (ЧНД № 470/23г. по описа на Плевенски окръжен съд), окръжният съд с определение № 443/12.06.23г. приел за изпълнение съдебно решение № 5054/2019г., постановено на 02.12.2019г. от Съда на гр. Флоренция, Република Италия и влязло в сила на 05.03.21г., с което за извършено от М. В. Г. престъпление на 23.10.2019г. е наложено наказание в размер на 10 месеца и 10 дни и групиране на наказанията за срок от 5 години, 11 месеца и 6 дни по съдебни актове на съда в гр. Флоренция, като престъпленията по групираните наказания съответства на различни състави на престъпления по чл.195, ал.1 във връзка с чл.194, ал.1 от НК на Република България.

С решение № 115/12.10.23г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по ВНЧД № 187/23г., посоченото по-горе определение на Плевенския окръжен съд било изменено, като:

-прието е за изпълнение съдебно решение от 13.06.2015г. на Съда в гр. Флоренция, Република Италия, влязло в сила на 02.07.2015г., с което М. Г. е осъдена за извършено на 12.06.2015г. престъпление, съответстващо на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.194, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 от НК на Република България, като й е наложено наказание 1 (една ) година лишаване от свобода;

- прието е за изпълнение съдебно решение от 15.05.2018г. на Съда в гр. Пистоя, Република Италия, влязло в сила на 16.10.2018г., с което М. Г. е осъдена за извършено на 17.09.2015г. престъпление, съответстващо на престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т. 5 във връзка с чл.194, ал.1 от НК на Република България, като й е наложено наказание 3 (три ) години и 9(девет) месеца лишаване от свобода;

- прието е за изпълнение съдебно решение от 09.11.2017г. на Съда в гр. Флоренция, Република Италия, влязло в сила на 03.11.2019г., с което М. Г. е осъдена за извършено на 08.09.2017г. престъпление, съответстващо на престъпление по чл.195, ал.1, т.4 във връзка с чл.194, ал.1 от НК на Република България, като й е наложено наказание 4 (четири ) месеца лишаване от свобода;

- прието е за изпълнение съдебно решение от 02.12.2019г. на Съда в гр. Флоренция, Република Италия, влязло в сила на 05.03.21г., с което М. Г. е осъдена за извършено на 23.10.2019г. престъпление, съответстващо на престъпление по чл.195, ал.1, т. 5 във връзка с чл. 194, ал.1 във връзка с чл.18, ал.1 от НК на Република България, като й е наложено наказание 10 (десет ) месеца и 10 (десет) дни лишаване от свобода;

- прието е за изпълнение определеното общо наказание по четирите съдебни решения в размер на 5 (пет) години 11 (единадесет) месеца и 6 (шест) дни лишаване от свобода с определение от 14.09.21г. на прокурор от Държавната прокуратура при съда на гр. Флоренция, Република Италия, като е постановено така приетото за изпълнение общо наказание да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.

- потвърдено е първоинстанционното определение в останалата част.

След влизане в сила (12.10.2023г.) на съдебният акт, с който определеното общо наказание от размер на 5 (пет) години 11 (единадесет) месеца и 6 (шест) дни лишаване от свобода било прието за изпълнение, районния прокурор на Районна прокуратура – гр. Левски сезирал Районния съд - гр. Левски с предложение по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК – за приложение на чл. 68, ал. 1 от НК и привеждане в изпълнение на наложеното по нохд № 2516/2014 по описа на Софийски районен съд наказание от 5 месеца лишаване от свобода.

По предложението било образувано НЧД № 254/23г. по описа на РС- Левски, което приключило с определение № 130/27.11.23г.- предмет на настоящия извънреден способ за проверка на законосъобразността му.

С определението съдът на осн. чл. 68, ал.1 от НК привел в изпълнение наказанието от 5 (пет) месеца лишаване от свобода, наложено на осъдената М. Г. по нохд № 2516/2014г. на Софийски районен съд.

По искане на осъдената Г. за възобновяване на ЧНД № 470/23 на ОС- Плевен и ВНЧД № 187/23г. на АС- Велико Търново на осн. чл.422, ал.1, т.5 от НПК било образувано н.д. № 383/24г. по описа на ВКС, ІІ н.о.

С решение № 335/10.06.24г. по посоченото дело, ВКС, ІІ н.о. възобновил производството по ЧНД № 470/23 на ОС- Плевен и ВНЧД № 187/23г. на АС - Велико Търново, отменил постановените по тях съдебни актове и върнал делото за новото му разглеждане в процедура по чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

По посочената процедура (чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС) било образувано ЧНД № 469/24г. по описа на Окръжен съд - Плевен, с който четирите посочени по - горе съдебни решения на италианските съдилища са приети за изпълнение. Прието за изпълнение е и определеното общо наказание по четирите съдебни решения в размер на 5 години, 11 месеца и 6 дни лишаване от свобода с определение от 14.09.2021г. на прокурор от Държавната прокуратура при съда на гр. Флоренция, Република Италия.

Така описаните по хронология съдебни актове в отделните частни производства ясно очертават предмета на настоящия извънреден способ за съдебен контрол – съдебният акт по НЧД № 254/23г.на Районен съд - гр. Левски, с който на осн. чл. 68, ал. 1 от НК е активирано наказанието на осъдената Г. в размер на 5 месеца лишаване от свобода, наложено й по нохд № 2516/2014г. на Софийски районен съд.

Извън предмета на съдебното обсъждане е законосъобразността на протеклата впоследствие процедура по чл. 12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС и постановеният в нейните рамки съдебен акт на Окръжен съд - Плевен.

На следващо място, посоченото в искането основание за възобновяване на наказателното производство спрямо осъдената М. Г., се основава на разпоредбата на чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК. Като фактическото основание за искането е посочено Решение № 335/10.06.24г., постановено по н.од. № 383/24г. на ВКС, ІІ н.о., с което е възобновено производството по приемане в изпълнение на общото наказание от 5 години, 11 месеца и 6 дни, наложено с отделни присъди на осъдената Г. на територията на Република Италия. Твърди се, че решението за възобновяване на това производство представлява ново обстоятелство, което е разкрито чрез разследване, поради което са налице основанията по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК за възобновяване на производството по чл. 306, ал.1, т. 3 от НПК за активиране на условното наказание на осъдената, наложено й по нохд № 2516/2014г. на Софийски районен съд.

Преди всичко е необходимо да се посочи, че основното предназначение на възобновяването на наказателни дела, като извънреден способ за проверка, е да не допуска съществуването на неправилни влезли в сила съдебни актове – т.е. чрез възобновяването на наказателното производство се цели отстраняването на такъв порок в съответния съдебен акт, който фундаментално се отразява на неговата правилност и законосъобразност.

Второ, основанието по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК за възобновяване на наказателното дело изисква наличието на две кумулативно изведени в закона предпоставки – а) чрез разследване да се разкрият обстоятелства или доказателства, които не са били известни на съда, постановил атакувания съдебен акт и б) те (обстоятелствата или доказателствата) да имат съществено значение за делото.

В конкретния случай не е налице втората предпоставка - разкритите чрез разследване обстоятелства да имат съществено значение за делото, т.е. за правилното и законосъобразното решаване на въпроса за активиране на условното наказание на осъдената Г. по чл. 68, ал. 1 от НК.

Кога новооткритото обстоятелство има съществено значение за правилното решаване на делото е в зависимост от вероятността за изменение или промяната във фактическите или правните заключения на съда по въпросите, които са предмет на решаване в конкретното наказателно производство. Следователно, за да се уважи искане за възобновяване на наказателно производство на осн. чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК е необходимо „….да е налице една вероятност, че посочените в него обстоятелства или доказателства ще….изменят убеждението на съда, намерило израз в постановената присъда“ (1243-57-ІІ; вж. Павлов, Ст. Наказателен процес на Народна Република България, 1989, с. 641)

В настоящия случай новооткритото „чрез разследване“ обстоятелство –възобновяването на производството по приемане на наложеното в Република Италия на М. Г. наказание няма съществено значение за правилното разрешаване на въпроса за приложението на чл. 68, ал. 1 от НК в производството по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК, тъй като при евентуалното възобновяване на това производство би се стигнало до постигнатия в него вече резултат - активирането на условното наказание по нохд № 2516/14 на СРС. Другояче би било разрешението на настоящия казус, ако след възобновяването на ЧНД № 470//23г. на ОС-Плевен и ВНЧД № 187/23г. на АС - Търново не се бе развила втора процедура по приемане за изпълнение на наказанието на М. Г., наложено й с присъди в Република Италия – вече по чл.12 от ЗПИИСАННЛСМВЛС. В рамките на тази процедура (ЧНД № 469/24г. по описа на Окръжен съд - Плевен) е постигнат същия резултат като по възобновеното с Решение № 335/10.06.24г. на ВКС, ІІ н.о. наказателно производство, т.е. прието е за изпълнение наказание на Г. за престъпления, част от които са извършени в изпитателния срок по нохд № 2516/2014г. на СРС. Впрочем, в искането за възобновяване на производството по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК е поставен акцент единствено на първата предпоставка по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК ( новооткрито чрез разследване обстоятелство), като въобще не е обосновавана втората предпоставка – същественото значение на новооткритото обстоятелство за правилното решаване на делото. Вярно е, че с решение № 335/10.06.24г. са заличени правните последици от приемането за изпълнение на наказанието, наложено на осъдената с присъди в Република Италия, но след решението №154/25.06.24г. по НЧД № 469/2024г. на ОС - Плевен те отново са налице. Новооткритото обстоятелство не би могло да обуслови каквато и да промяна в извода, че фактическото основание за приложението на чл. 68, ал.1 от НК в производството по чл. 306, ал. 1, т. 3 от НПК се явява приетото за изпълнение общо наказание на осъдената в размер на 5 години, 11 месеца и 6 дни, наложено й с отделни присъди на територията на Република Италия за деяния, част от които попадат в рамките на изпитателния срок по чл. 66, ал.1 от НК, определен й по нохд № 2516/14 г. на Софийски районен съд.

При така посоченото, ВКС, първо наказателно отделение, констатира отсъствието на основанието за възобновяване на ЧНД № 254/23г. на РС- Левски по чл. 422, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което на осн. чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на окръжния прокурор на Окръжна прокуратура - гр. Плевен, за отмяна по реда на възобновяването на наказателните дела на определение № 130 от 27.11.23г., постановено по ЧНД № № 254/2023г. на Районен съд – Левски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: