Практика · Върховен касационен съд · 05 Юни 2026
Включване на бонуси в базата за обезщетение при незаконно уволнение
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Служител оспорва размера на присъденото му обезщетение за оставане без работа след незаконно уволнение, като настоява изплащаният му ежемесечен бонус да се включи в брутната работна заплата. Въззивният съд е отхвърлил това искане с мотива, че бонусът не зависи само от отработеното време. Върховният касационен съд отменя това решение и връща делото, тъй като съдът е пропуснал да изследва дали бонусът не представлява възнаграждение според приетата в дружеството система за заплащане на труда.
Какво приема съдът
Премиалното възнаграждение (бонус) за постигнати резултати се включва в брутното трудово възнаграждение като база за обезщетение при незаконно уволнение, когато изплащането му е регламентирано във вътрешните правила на предприятието като елемент от прилаганата система за заплащане на труда.
Приложени разпоредби
- чл. 225, ал. 1 КТ
- чл. 228 КТ
- чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ
- чл. 290 ГПК
- чл. 293, ал. 3 ГПК
- чл. 294, ал. 2 ГПК
- чл. 15, ал. 1 НСОРЗ
- чл. 17, ал. 1, т. 2 НСОРЗ
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
обезщетение при уволнениенезаконно уволнениебрутно трудово възнаграждениебонусдопълнително възнаграждениесистема за заплащане
Текстът на акта
Ключови фрази Р Е Ш Е Н И Е № 418 гр.София,24.06.2026г. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и шеста година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА при участието на секретаря Кристина Григорова, като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. дело № 4910 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 от ГПК. С определение № 1712/02.04.2026г. е допуснато касационно обжалване на решение №1674/19.03.2025г. по в. гр. д. № 13694/2024г. по описа СГС, ІІ Г ВС в частта, с която е отхвърлен иска по чл. 344, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ, по въпроса за характеристиките на възнаграждението по чл.17, ал.1, т.2 НСОРЗ като елемент от брутното трудово възнаграждение, което е база за определяне на обезщетението по чл. 225 КТ. Касаторът Т. Т. Т., чрез адв. Г.В., иска отмяна на решението в обжалваната част и присъждане на пълния размер на претендираното обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ, като твърди, че сумата от 2777,77 лева, вписвана като бонус във фишовете за заплата и изплащана като част от брутното трудово възнаграждение в периода след октомври 2022г. до уволнението му през март 2023г., представлява допълнително възнаграждение над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда, поради което се включва в базата по чл. 228 КТ за определяне на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ. Насрещната страна по жалбата – ответникът „Браузуейв“ АД, чрез адв. Ж. Р., е оспорил оплакванията по касационната жалба с отговора й. По въпроса, по които е допуснато касационно обжалване, като част от по – общия въпрос за видовете плащания, които се включват в брутното трудово възнаграждение за определяне размера на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ, е налице трайно установена съдебна практика, включително и задължителна такава – ТР №2/2013г. на ОСГК на ВКС, решение № 727/06.12.2010 г. по гр. д. № 432/2010 г. на III г. о. ВКС ; решение № 847/14.01.2011 г. по гр. д. № 1558/2009 г. на IV г. о. ВКС ; решение №166/15.07.2013г. по гр.д.№1285/2012г. на III г.о.; решение № 257/20.10.2014г. по гр. д. № 7716/2013г. на IV г. о. ВКС; решение №181/ 22.07.2015г. по гр.д.№ 4554/2014г. на ІV г.о.; решение № 100/08.07.2020 г. по гр.дело № 4564/2019 ІV г.о.; решение № 16/16.01.2025г. по гр.д.№ 2331/23г. на ІV ГО на ВКС и решение № 766/18.12.2025г. по гр.№ 4803/24г. на ІV ГО на ВКС и др. Обобщено, разрешенията й са следните: В брутното трудово възнаграждение за последния отработен месец, което е база за определяне на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ, се включват допълнителните трудови възнаграждения по чл. 17, ал.1 НСОРЗ, които са с постоянен характер. Такива, според чл. 15, ал.1 НСОРЗ, са тези по чл.11 и чл.12 от Наредбата /за по-висока професионална квалификация и за придобит трудов стаж и професионален опит/, които са задължителни за изплащане, когато са налице предпоставките за придобиване на правото да се получават от конкретния работник или служител, а според чл. 15, ал.2 НСОРЗ - допълнителните възнаграждения, които се изплащат постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в зависимост единствено от отработеното време. Тези групи има предвид чл. 17, ал.1, т.3 от НСОРЗ. Съгласно чл. 17, ал.1, т.2 НСОРЗ, в брутното трудово възнаграждение за определяне обезщетенията по чл. 228 КТ се включва и възнаграждението над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда. Такова е премиалното възнаграждение /бонус/ за постигнати резултати /индивидуални или общи/, когато заплащането му е регламентирано от правилата за работна заплата в предприятието и критерий за получаването му е извършената работа (постигнати резултати), а не само времето, през което работникът е предоставил работната си сила. То се дължи само доколкото работодателят е определил условията и размера, в който ще се плаща. Съдът може да контролира/замести преценката на работодателя дали е дължимо допълнително трудово възнаграждение, платимо при постигане на определени (договорени между страните по правоотношението) цели и неговия размер само когато плащането е уговорено като постоянен елемент от трудовото възнаграждение и определянето на размера зависи от количеството и качеството на вложения труд, но не от приемането и изпълнението на определени политики от работодателя. Когато целевият бонус не е с постоянен характер и неговото изплащане не е безусловно задължение на работодателя, а се следва след извършване на автономна преценка на предварително определен от работодателя орган (служител), определянето на такъв и конкретният му размер не подлежи на съдебен контрол. Въззивният съд се е отклонил от цитираните разрешения на съдебната практика, като решаващо е приел, че изплатеният бонус от 2777, 77 лева като част от брутното трудово възнаграждение за месец февруари 2023г., дори да е за постигнати резултати – индивидуални или общи, доколкото не е в зависимост единствено от отработеното време, а се изплаща по преценка на работодателя, не е с постоянен характер по смисъла на чл. 15, ал.2 от НСОРЗ и чл. 17, ал. 1, т. 3 НСОРЗ, поради което не се включва в базата за изчисляване на обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ. Въззивното решение следва да бъде касирано, а във връзка с касационните оплаквания настоящият състав приема следното: Ищецът е твърдял, че по силата на договорка с работодателя, считано от октомври 2022г. брутното му трудово възнаграждение се е увеличило на 9833, 50 лева, формирано от основно трудово възнаграждение от 7055,73 лева и бонус от 2777,77 лева. Ответникът е оспорил страните да са подписали допълнително споразумение за изменение на основното трудово възнаграждение, но е признал, че от октомври 2022г. на ищеца са изплащани бонуси, които е заявил да са в различни размери и по самостоятелна преценка на работодателя. Според допълнително споразумение № 99/11.06.2021г., считано от 01.04.2022г. основното месечно трудово възнаграждение на ищеца е 7055,73 лева. Според подписания между страните трудов договор № 99/11.06.2021г., ищецът има право на допълнително месечно трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит /чл.9.2/ и на дискреционен годишен бонус за добро изпълнение в размер и при условия, определени писмено от работодателя за всяка календарна година /чл.9.4/. Според връчената на 19.06.2022г. на ищеца длъжностна характеристика, системата за работната му заплата включва твърдо месечно възнаграждение и допълнително заплащане /бонус/, приет на база вътрешнофирмена система за възнаграждение с възможност за авансово и окончателно изплащане при желание на служителя и съгласно правилата за работната заплата на компанията. Според Вътрешните правила за работна заплата в ответното дружество, в сила от 02.11.2020г., системата за заплащане на труда е повременна и повременно –премиална /чл. 3, р.І/; брутната работна заплата се състои от основната работна заплата и допълнителните трудови възнаграждения, определени в нормативен акт или във вътрешните правила за работната заплата /чл. 5, р.І/; всеки служител може да получи премия според месечното, тримесечното или годишното си представяне и постигнатите лични и екипни цели, поставени от прекия ръководител и предварително съгласувани със служителя, като предложението за премия/бонус се прави от ръководителя на съответния служител до изпълнителния директор и мениджър човешки ресурси в писмен вид /по електронна поща/ и обхваща периода на изплащане на премията, сумата на премията и др., като премията може да се плаща на месечна база, на база тримесечие или на годишна база, заедно с работната заплата или отделно от нея /чл. 13, ал.1-4/. Успоредно е предвидена възможност и за дискреционен годишен бонус за добро изпълнение в размер и при условия, определени писмено от работодателя за всяка календарна година - чл.13, ал.7. Според представените фишове за работна заплата в периода октомври 2022г. – февруари 2023г., на ищеца са изплащани, заедно с работната заплата, като бонуси следните суми: 1666,67 лева, 5555,56 лева и от декември до февруари, вкл. - по 2777, 77 лева. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд правилно е определил, че въпросните бонуси не са допълнителни трудови възнаграждения по смисъла на чл. 17, ал.1, т.3 вр. с чл. 15, ал.2 от НСОРЗ. Необоснован обаче е изводът му, че не са с постоянен характер и не се включват в брутното трудово възнаграждение за определяне обезщетенията по чл. 228 КТ. Той е направен при игнориране на установеното по делото, че считано от октомври 2022г до уволнението му през март 2023г. ищецът е получавал наред с основната си заплата и конкретни суми, над нея, определени като бонуси, а възможността за получаването на бонуси за постигнати резултати, на месечна база, е предвидена във вътрешните правила за работната заплата и длъжностната характеристика на ищеца. Тези факти е следвало да бъдат обсъдени като относими към хипотезата на чл. 17, ал.1, т.2 от НСОРЗ и да се мотивира извод дали в случая не се касае за допълнително възнаграждение над основната работна заплата, определено според прилаганите системи за заплащане на труда. За целта, предвид възражението на ответника, че бонусът е дискреционен и в различни размери, е необходимо да бъде установено по делото дали считано от октомври 2022г. е определено по реда на чл. 13, ал.1-6 от ВПРЗ изплащане на ежемесечни бонуси на ищеца и техния размер. В нарушение на съдопроизводствените правила това обстоятелство е останало извън предмета на доказване по делото. С оглед гореизложеното, въззивното решение следва да бъде отменено и на основание чл. 293, ал.3 ГПК върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който за изясняване на фактическата обстановка следва да назначи съдебно-счетоводна експертиза, която, след проверка при работодателя, включително на заповедта по чл. 13, ал.6 от ВПРЗ, да отговори на въпроса правено ли е през 2022г. предложение за изплащане на премия/бонус на ищеца от ръководителя му до изпълнителния директор и мениджър човешки ресурси на ответното дружество, какви са параметрите на това предложение и как са осчетоводявани при ответника сумите, изплащани на ищеца като бонуси заедно с работната заплата в периода октомври 2022г. - февруари 2023г. Съгласно чл. 294, ал.2 ГПК касационната инстанция не присъжда разноски за настоящото производство. Мотивиран от горното, съдът Р Е Ш И: ОТМЕНЯ решение №1674/19.03.2025г. по в. гр. д. № 13694/2024г. по описа СГС, ІІ Г ВС в частта, с която, като е потвърдено първоинстанционното решение, е отхвърлен иска на Т. Т. Т. срещу „Браузуейв“ АД по чл. 344, т.3 КТ вр. с чл. 225, ал.1 КТ за разликата над 46 144, 50 лева до 63 065,10 лева и ВРЪЩА делото на друг състав на въззивния съд за ново разглеждане в отменената част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.