Осъждане за закана с убийство с насочване на пистолет

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 144, ал. 3 НК * мерки по Закона за защита от домашното насилие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 447

Гр. София, 10 септември 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА

и след становище на прокурора от ВП К. СОФИЯНСКИ разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 372/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІІІ от НПК.

Образувано е по касационна жалба на подсъдимия М. М. Д. чрез упълномощения му защитник адв. Е. Й. срещу нова въззивна присъда на Софийски Градски съд, НО, 1-ви въззивен състав от 13.12.2023 г., постановена по в.н.о.х.д № 5523/2023 г.

В касационната жалба се релевират всички касационни основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. Навеждат се доводи за нарушения в доказателствената дейност на въззивния съд, за разглеждане на делото от незаконен състав и за явна несправедливост на наложеното наказание. В писмено допълнение към касационната жалба на защитата на подсъдимия, депозирано на осн.чл.351, ал.4 от НПК се излагат подробни аргументи в подкрепа на наведените оплаквания. Твърди се неправилен доказателствен прочит на показанията на свидетелите Н. и К., които са кредитирани като обективно дадени, независимо от протоворечията им с останалата доказателствена съвкупност, включително и с изложеното от К. в подадената от нея молба по Закона за защита от домашното насилие/ЗЗДН/. Оспорва се процесуалната годност на изготвената СППЕ за пострадалата К., поради провеждане на събеседването по „вайбър“ и несъответствието на заключението с останалите доказателства за състоянието й след деянието. Заключението на балистичната експертиза се намира за неправилно оценено, поради това, че изследваният пистолет е иззет от каса в жилището на подсъдимия.

Срещу въззивната присъда на Градския съд е подадена касационна жалба и от адв. М. Т., упълномощен защитник на подсъдимия Д., в която се съдържат всички касационни основания и се прави искане за отмяна на новата присъда и за оправдаване на подсъдимия, на осн. чл. 24, ал.1, т.1 от НПК, алтернативно – за отмяна на осъдителната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане с указания относно правилното приложение на материалния закон. В депозирано по реда и в срока по чл. 351, ал.4 от НПК допълнение към касационнната жалба в подкрепа на наведените касационни основания се излагат аргументи за формиране на фактическите изводи на въззивния съд на базата на процесуално негодни доказателствени материали, което е довело до опорочаване на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението, в частност относно хронологията на протичане на процесния инцидент и неговия механизъм. Сочи се неспазване на изскванията на чл. 339, ал.2 от НПК за цялостна проверка на първоинстанционната присъда и липса на мотивировка относно причините за кредитиране или отхвърляне на наличните доказателства, част от които са интерпретирани превратно, като обвинителните доказателства /от показанията на свидетелките Н. и К./ неоснователно са надценени за сметка на оправдателните доказателства, без да се отчетат наличните между първата група противоречия. Последните не са били отстранени и чрез повторен разпит на двете свидетелки от въззивния съд, който изолирано е допуснал преразпит само на свидетелите Н. и Ц., при положение, че показанията на Н. и К. са били противоречиви и неубедителни. Поддържа се и тезата за просцесуална негодност на СППЕ за свидетелката К., поради непроведено изследване на освидетелстваното лице и без извършване на непосредствен преглед. В заключение се твърди порочно формирано вътешно убеждение на въззивния съд по фактите на обвинението; нарушение на материалния закон, поради осъждане за несъставомерно деяние и явна несправедливост на наложеното наказание, което е прекомерно завишено и отмерено в нарушение на нормата на чл. 56 от НК.

Към депозираните от защитата на подсъдимия касационни жалби, на осн. чл. 351, ал.4 от НПК е постъпило писмено допълнение от адв. Л., упълномощена да представлява подсъдимия Д. пред ВКС, в което се поддържа искането за отмяна на въззивната присъда и за връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.

В допълнението се сочи, че в нарушение на правото му на защита подсъдимият е признат за виновен по непредявени с обвинителния акт факти, / относно времето, мястото и механизма на протичане на ицидента/ като изводите на съда са изградени на базата на предположения и без обективен доказателствен анализ на цялостната доказателствена съвкупност. Оспорва се оценката на показанията на свидетелките К. и Н., които въззивният съд е кредитирал като достоверни и непротиворечиви както едни с други, така и с останалите доказателства, но в действителност е извършил превратна интерпретация на съдържанието им като е приел за установени факти, които не почиват на същите/ за начина на паркиране на автомобила на подсъдимия, за поведението на двете свидетелки и на персонала на заведението по време на инцидента, както и за действията на подсъдимия по отправяне на заканата срещу К. и предаването на мобилния й телефон/. Отделно се сочи, че извода на съда, че посочените гласни доказателствени средства се потвърждават от показанията на родителите на пострадалата, също не кореспондира на съдържанието на последните. Игнорирането на показанията на свидетелката Н. се оценява като неаргументирано и без да се обсъдят противоречивите показания на свидетелките К. и Н.. Фактическите изводи на въззивният съд за състоянието на „силна уплаха“, в което е изпаднала пострадалата К. се оценяват като доказателствено необезпечени и формирани на базата на изопачени гласни доказателствени средства, включително и спрямо показанията на свидетеля К..

В съдебно заседание пред касационната инстанция подсъдимият Д. се представлява от упълномощените защитници адв. Й., адв. Т. и адв. Л..

Пред ВКС адв. Л. заявява, че поддържа подробно изложените доводи от писменото допълнение към касационните жалби на подсъдимия и счита, че въззивният съдебен акт следва да се отмени, поради допуснати съществени процесуални нарушения.

Защитникът на подсъдимия адв. Й. пред касационната инстанция моли да се уважи касационната му жалба по съображенията, изложени в нея, поради липса на надлежен доказателствен анализ от въззивния съд в подкрепа на установените обвинителни факти. Защитникът оспорва направеният от СГС прочит на гласните доказателствени средства, липсата на повторен разпит на свидетелките К. и Н. и недопускането като доказателства по делото на молбата за защита от домашно насилие, подадена от пострадалата, която е в пълно противоречие със събраните доказателства. Поддържа тезата, че делото е гледано от незаконен състав, което се установява от съдържанието на мотивите към въззивната присъда,

Пред ВКС упълномощеният защитник на подсъдимия, адв. Т. поддържа касационната жалба с релевираните оплаквания срещу присъдата на СГС по изложените в допълнението към жалбата съображения, както и направеното искане за оправдаване на подзащитния й като единствено правилен изход на делото. Сочи, че на база правилно възприетата от въззивния съд фактология са налице предпоставките на чл. 24, ал.1, т.1 от НПК за оправдаване на подсъдимия, поради липса на съставомерно деяние, което е било установено от първия съд и е резултирало в постановяване на оправдателната присъда. Позовава се на поведението на пострадалата по представяне на различни версии за инцидента, което намира за злоупотреба с правосъдната система и компрометиране на защитата търсена от действителните жертви на домашно насилие.

По делото е представена писмена защита от защитниците на подсъдимия адвокатите Й. и Т., в която се излагат допълнителни доводи в подкрепа на наведените касационни основания.

Подсъдимият Д. последната си дума пред ВКС моли да се уважи касационната му жалба.

Пред ВКС частният обвинител С. К. се представлява от упълномощения повереник, адв. К. Д., който изразява становище за неоснователност на касационните жалби на защитата и за липса на наведените касационни основания. Намира оценъчната и аналитична дейност на въззивния съд за законосъобразна и съответна на действителното съдържание на наличните доказателства и на вида и характера на предявеното обвинение. Изготвената по делото СППЕ оценява като годен процесуален способ и счита, че правилно е била взета предвид за установяване на субективната страна на деянието.

Частният обвинител С. К. пред касационната инстанция моли да се отхвърли жалбата на подсъдимия.

Прокурорът от Върховната прокуратура намира касационната жалба на подсъдимия за неоснователна и счита, че въззивната присъда следва да се остави в сила като законосъобразно постановена и правилна. Наведените касационни основания счита за неподкрепени от изложените в жалбите и допълненията към тях доводи, като ги определя за фокусирани върху несъществени детайли от възприетата от СГС фактическа обстановка, както и при липса на съществени противоречия между доказателствените източници. Сочи, че показанията на свидетелите, които са присъствали на инцидента са детайлно и обективно анализирани и установените факти са доказателствено обезпечени в необходимата степен.

Оплакването за явна несправдливост на наложеното наказание и искането за прилагане на чл. 55 от НК намира за неподкрепени с конкретни смекчаващи обстоятелства, които не са били отчетени от въззивния съд или за грешки при тяхната оценка, поради което го намира за неоснователно и счита, че въззивната присъда следва да се остави в сила.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди касационните жалби на защитата на подсъдимия Д. и като съобрази доводите на страните от съдебно заседание в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

С присъда № 380/12.07. 2023 г., постановена по н.о.х.д. № 230/23 г. по описа на Районен съд-гр.София, 99 състав подсъдимият М. М. Д. е признат за невиновен в това, че на 15.11.2022 г. около 01.00 часа в [населено място], [улица] пред хотел „име“ се заканил с убийство на С. П. К. и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му, поради което и на осн. чл. 304 от НК е оправдан по предявеното му обвинение по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК.

С нова въззивна присъда на Софийски Градски съд, НО, 1-ви въззивен състав от 13.12.2023 г., постановена по в.н.о.х.д № 5523/2023 г. присъдата на районния съд е била отменена изцяло и вместо нея е постановена нова въззивна присъда, с която подсъдимият М. М. Д. е признат за виновен в извършване на престъплението по 144, ал. 3, вр. ал. 1 от НК, за което му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено, на осн. чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Касационните жалби на защитата на подсъдимия са подадени в законовия срок по чл.350, ал.1 от НПК от активно легитимирани за това страни срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което са допустими, като разгледани по същество се прецениха за неоснователни.

На първо място следва да бъде даден отговор на релевираното с жалбата на защитата на подсъдимия оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, доколкото оплакването за нарушение на материалния закон е допустимо да се проверява само при правилно формирано вътрешно убеждение на решаващия съд по фактите на обвинението.

В контекста на оплакването по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК приоритетно следва да се разгледа довода за разглеждане на делото от незаконен състав, поддържан в пледоарията на защитата, по съображения за това, че от съдържанието на мотивите към въззивната присъда се установява пристрастност на съда, поради излагане на оскъдни и неясни мотиви към въззивната присъда.

Прочитът на въззивните мотиви налага извод за неоснователност на твърдението за небезпристрастност на състава на градския съд, постановил атакуваната присъда. Въззивният съдебен акт е изготвен в съответствие със законовите изисквания на разпоредбата на чл. 339, ал.3 от НПК, като съдържанието му се отличава с обективност и аналитичност при оценката на цялостната доказателствена съвкупност. Градският съд е изложил детайлни мотиви по въпроса за това на кои доказателства и доказателствени средства е дал вяра и по какви съображения, което дава въможност да се проследи начина на формиране на вътрешното му убеждение по фактите на обвинението и да се установи действителната му воля.

В принципен план изискването за безпристрастност на съда, който разглежда делото се установява чрез проверка на независимостта на членовете на съдебния състав за липсата на предубеденост от тяхна страна по отношение на страните по конкретното дело. В практиката на ЕСПЧ тестът за безпристрастност се провежда под две форми, обективен и субективен, като субективният тест изисква по-високо ниво на индивидуализация и е необходимо да се докаже лична предубеденост на член на съдебния състав спрямо една от страните по делото. По принцип личната безпристрастност се презюмира, освен ако не са налице конкретни доказателства в обратна насока, каквито по настоящото дело не са установени, както и не се сочат от страните по делото.

Доводът от допълнението /наименувано писмена защита/ към касационната жалба на защитниците на подсъдимия адвокатите Й. и Т. за небезпристрастност на председателя на въззивния съдебен състав не се отнасят до негови конкретни отношения със страна по делото, а са основани на недоказани предположения за „очаквана намеса в делото“ от страна на съдия, който е баща на приятел на пострадалата, за което подсъдимият е бил предупреден. По делото не са представени конкретни доказателства в подкрепа на тези твърдения, за да се обсъдят и да се даде отговор на тяхната основателност. От страна на подсъдимия и неговата защита не е било правено искане за отвод на председателя на съдебния състав с доводи за предубеденост по делото, такива не се съдържат и в касационната жалба, както и в допълнението към нея, посочени са декларативно в т.н. писмена защита, представена в съдебно заседание пред ВКС. При тези данни не се намери за основателно оплакването на защитата за разглеждане на делото от небезпристрастен съд по съображения за липса на установена предубеденост от председателя на съдебния състав по делото на база отрицателен резултат от обективен тест/гаранции за независимост в структурата на съда/ и субективен тест – липса на доказателства за лични предразсъдъци или пристрастия по делото/.

В допълнението към касационнната жалба на адв. Л. небезпристрастността на съдебния състав се мотивира и със съдържанието на мотивите към присъдата, поради тяхната неяснота, вътрешно противоречие и използване на предположения при формиране на фактическите изводи на съда. Прочитът на мотивите към контролирания съдебен акт не разкрива проявена небезпристрастност от страна на членовете на въззивния съдебен състав и не подкрепя становището на защитата в тази посока. Градският съд е подложил на проверка всички гласни доказателствени средства за тяхната обективност и достоверност, като е приложил завишен стандарт спрямо показанията на пострадалата К., конституирана и като страна по делото, както и по отношение на всички свързани с нея лица, които потенциално са заинтересовани от изхода на делото /родителите на пострадалата К. и приятелката й, свидетелката Н./. Показанията на посочените свидетели са изследвани подробно както по отношение на вътрешната им устойчивост, така и чрез съпоставка с останалата доказателствена съвкупност, като изводът на съда за тяхната истинност е надлежно аргументиран и подкрепен с конкретни доводи за еднопосочност и съответствие с останалите обективни доказателства.

Възражението на защитата в обратна посока /за съществени противоречия в показанията на свидетелките С. К. и Н./ не може да бъде споделено, поради липса на обективна основа. Въззивният съд е подложил на анализ гласните доказателствени средства, изходящи от посочените свидетелки, като е отчел взаимната им коресподенция и липсата на противоречия с останалите доказателства по делото, с изключение на показанията на свидетелката Н. в частта относно непрекъснатото й присъствие пред заведението по време на процесния инцидент. Последните показания на свидетелката Н., депозирани пред съда са отхвърлени като необективни поради липсата на други подкрепящи ги доказателства, /свидетелите Ц. и Б. са потвърдили излизането й пред заведението, но не и постоянното й присъствие отвън/ както и поради обстоятелството, че се касае за късен час през нощта в студен месец, което не предполага продължителен престой навън без връхна дреха, каквото твърдение се съдържа в показанията на същата свидетелка пред съда. Съпоставката с оценката на показанията на свидетелката К. не може да се оцени като несъответен прочит на показанията на двете свидетелки, тъй като в показанията на свидетелката Н. се твърди за непрекъснат престой пред заведението по време на целия инцидент, докато пострадалата сочи, че известен период е престояла в автомобила на подсъдимия, както и е влизала и излизала от заведението, като показанията й кореспондират с тези на останалите свидетели, докато заявеното от Н. е изолиран доказателствен източник и не намира подкрепа в тази им част.

Показанията на родителите на частната обвинителка са получили правилен процесуален прочит от въззивния съд, който е оценил като производни доказателства съдържащите се в тях данни за отправянето на процесната закана, респективно ги е ползвал за проверка на първичните доказателства, събрани при разпита на очевидките К. и Н. и не е допуснал процесуално нарушение, тъй като не ги е ценил като източник на факти, а само като контролни доказателства, в съответствие с доказателствената стойност на вторичните доказателства/за проверка на първични доказателства, докато заместване на първичните е допустимо само когато са недостъпни или при погиване на първоизточника/.

Показанията на свидетелите К., родители на пострадалата са оценени и през призмата на изготвената СППЕ за С. К., заключението на която съответства изцяло на депозираните от тях показания за състоянието на тяхната дъщеря в периода след инцидента – свидетелката е била в състояние на стрес и уплаха, предизвикано от поведението на подсъдимия спрямо нея по отправената закана с убийство на процесната дата, отказвала е да комуникира и психичното й състояние е било влошено.

Не се намериха за снователни възраженията срещу процесуалната годност на СППЕ, поради провеждането на събеседването с освидетелстваното лице чрез телефонна кореспонденция. Процесуалният закон не въвежда забрана за отдалечена комуникация между освидетелстваното лице и експертите, на базата на която е изготвено зключението. В устните разяснения на вещите лица е посочено, че заключението е изготвено чрез психологично интервю с освидетелстваното лице, проведено с камера, чрез наблюдение на лицето и реакциите на пострадалата по време на интервюто и за отговорите на поставените към експертизата въпроси не е било необходимо използване на друг вид тестове, поради което съдържанието на изготвената експертиза съответства на законовите изисквания по чл.152, ал.1 от НПК .

Показанията на пострадалата К. кореспондират и на протокола за доброволно предаване на огнестрелното оръжие на подсъдимия и на заключението на балистичната експертиза за неговия вид като късоцевно огнестрелно оръжие пистолет, който е бил в изправност и годен да бъде използван по предназначение.

Възражението на защитата, че пистолетът се е намирал в каса в жилището на подсъдимия, който го е предал доброволно, поради което този факт не може да се разглежда в подкрепа на показанията на свидетелката не може да бъде споделено. Обстоятелството, че деецът притежава огнестрелно оръжие с характеристиките на описаното от пострадалата, което е намерено в негово държане след инцидента кореспондира с показанията на К. за механизма на отправяне на заканата с убийство и използваното средство, поради което направената от въззивния съд доказателствена оценка е правилна и логически издържана. Доказателството е рзгледано в контекста на общата доказателствена съвкупност и кореспонденцията й с показанията на пострадалата, поради което съдът не му е придал по-голяма тежест отколкото то притежава и упрекът на защитата се намери за неоснователен.

Не се намериха за основателни и доводите за това, че подсъдимият е признат за виновен по непредявени с обвинителният акт факти. В допълнението към касационната жалба на защитата този довод се мотивира с несъответствие в частта относно точния час на инцидента и конкретното местоположение на пострадалата в момента на отправяне на заканата с убийство и насочването към нея на огнестрелно оръжие. ТР № 2/2002 г. на което се позовава защитата съдържа предписания за формулировката на съставомерните елементи, които следва да съдържа обвинението, което е за престъпление по чл. 144, ал.3 от НК и включва във фактическия си състав поведение на дееца по отправяне на закана с извършване на конкретен вид престъпление против личността, убийство, което е могло да възбуди основателен страх за осъществяване на заканата с убийство, съдържанието на отправената закана и възприемането й от пострадалото лице. Въззивната присъда кореспондира изцяло на формулировката на предявеното с обвинителния процесуален документ обвинение в съставомерните му части – относно отправената вербална закана и едновременното насочване на пистолета от подсъдимия към К., възприемането на поведението му по отправената закана спрямо пострадалата и последвалото състояние на страх от увереността, че същата ще бъде реализирана, поради което не се констатира съдът да е признал подсъдимия за виновен по непредявени съставомерни факти.

Възражението за неправилно кредитиране на показанията на свидетелките К. и Н., поради тяхната противоречивост не кореспондира с тяхното съдържание в частта относно главния факт на доказване по отправянето на процесната закана. Свидетелките еднопосочно свидетелстват, че подсъдимият е извадил пистолет от подлакътника на управлявания от него автомобил и го е насочил към пострадалата К. от непосредствено близко разстояние, като едновременно с това е отправил заплашителна реплика към нея, че ще я убие ако не млъкне, което негово поведение е възбудило реален страх, че заканата може да се осъществи.

Показанията на цитираните свидетелки не разкриват противоречия и с депозираните показания от свидетелите Ц. и Б., които са присъствали в заведението и лично са възприели поведението на подсъдимия преди инцидента по отправяне на обидни реплики към пострадалата и заплахи за използване на оръжие спрямо бившия й приятел свидетеля К./приобщени показания на Ц. от досъдебното производство, л. 33 от сл.д; показания на Б., л.37 от сл.д/. Показанията на тези свидетели са правилно оценени от въззивния съд като непротиворечиви с депозираните от свидетелките Н. и К.. Прочитът на тяхното съдържание показва правилната им интерпретация от въззивния съд - свидетелите не са разполагали с преки впечатления от отправянето на заканата с пистолет, която е отправена пред заведението докато те са били вътре и не са имали пряка видимост навън, както и не са наблюдавали непрекъснато пострадалата и подсъдимия докато са били навън, като възприятията им са от поведението на лицата вътре в заведението, поради което липсва нарушение в доказателствената дейност на съда спрямо тези доказателствени средства.

Противоречия са констатирани само по отношение показанията на свидетелката Н. от съдебно заседание в частта за постоянното й присъствие на мястото на престъплението до автомобила на подсъдимия, които се обсъдиха по-горе като правилно оценени /в приобщените показания от досъдебното производство, л.27 от сл.д. свидетелката Н. заявява, че през по-голямата част от времето е наблюдавала инцидента през прозореца на заведението/. Аналогично, в частта за това, че пострадалата е изразила притеснения, че подсъдимият има пистолет, който може да използва спрямо бившия й приятел показанията на свидетелката Н. от досъдебното производство кореспондират на останалите гласни доказателствени средства/ л.27 от сл.д./, поради което правилно съдът ги е кредитирал в тзи им част. Въззивният съд е извършил проверка на показанията на свидетелката Н. в цялост, в това число и чрез извършване на повторен разпит и е изложил мотивирани съображения защо дава кредит на доверие само на част от показанията й и не кредитира останалата част, депозирана пред съда за постоянно наблюдение на поведението на подсъдимия, докато е била навън. Становището на съда по оценка на тези гласни доказателствени средства е надлежно аргументирано и защитено като доказателствен подход, поради което не е налице процесуално нарушение със съществен характер в доказателствената му дейност. Оценката на доказателствата е правомощие на решаващия съд и при положение, че е законосъобразно извършена ВКС не разполага с правомощия да се намесва във вътрешното убеждение на съдилищата по фактите и да го подменя. Възраженията от касационнната жалба на подсъдимия по оспорване на фактическите констатации на въззивната инстанция по същество представляват оплакване за необоснованост, която не се включва в пределите на касационната проверка по чл. 348, ал.1 от НПК.Касационният съд не проверява правилността на установените от решаващите съдилища фактически положения. Касационният контрол обхваща юридическата правилност на формиране на вътрешното убеждение на контролираните съдилища по фактите на обвинението и законосъобразността на доказателствената им дейност, което не включва проверка по същество на възприетите от тях факти, което не е предмет на проверка от ВКС.

В заключение, въззивният съд е формирал изводите си по фактите при правилен и обективен прочит на цялостната доказателствена съвкупност и при вярна интерпретация на експертните заключения, поради което възражението за допуснати съществени процесуални нарушения в доказателствената му дейност се намери за напълно неоснователно.

Възражението за необсъждане на съдържанието на подадената от пострадалата молба за защита по Закона за защита от домашното насилие /ЗЗДН/ и липсата на съпоставка с показанията й по делото е напълно неоснователно. Доказателствената стойност на процесната молба като писмено доказателство е ограничена до установяване на обстоятелството, че пострадалата е подала такъв документ, като в съдържателен план не може да се ползва по настоящото дело, тъй като не е изготвена по реда на НПК. Недопустимо е показания на свидетел да се съпоставят с негови писмени изявления, закрепени в документи, съставени извън процеса и да се констатират противоречия между тях, извън предвидения процесуален ред по чл. 281 от НПК, поради което въззивният съд не е имал задължение да обсъжда съдържанието на посочената молба и да излага съображения за неговата достоверност.

Съгласно чл. 1, ал.3 от ЗЗДН мерките по този закон не изключват наказателната отговорност на извършителя, тъй като ЗЗДН има друга цел, а именно – да даде бърза и ефективна защита на лицата, пострадали от домашно насилие/чл. 1а от закона/. Задължителната съдебна практика / ТР №2/2020 г. по тълк. д. №2/2019 г. на ОСГК на ВКС/ е дала определение на производството по чл. 12 и сл. от ЗЗДН като такова по „спорна администрация на гражданските правоотношения“ и е изяснила, че издадената по същия закон заповед не разрешава правен спор, а определя реда и начина за упражняване на материалните права и задължения между страните в производството. В същото тълкувателно решение е акцентирано върху спецификата на наказателния процес, като изрично е посочено, че задачите на ЗЗДН са различни от тези на наказателното производство, което се осъществява по правилата на НПК, в който изрично са предвидени и допустимите способи и средства за доказване /чл. 105, ал. 2 и чл. 106 от НПК/.

С оглед изложеното относно процеса на формиране на вътрешното убеждение на въззивния съд по фактите на обвинението и установената липса на процесуални пороци в доказателствената му дейност релевираното оплакване за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се намери за неоснователно, поради което не са налице основания, които да обуславят отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В рамките на установените факти материалният закон е приложен правилно, правната квалификация на деянието е вярно определена и изводите за обективната му и субективна съставомерност като престъпление по чл.144, ал.3 от НК са в пълна кореспонденция с установената по делото фактология за вида и характера на реализираното словесно посегателство, закана с убийство спрямо пострадалата К., което е могло да възбуди у нея основателен страх, че ще бъде осъществено.

По изложените съображения не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК и искането на подсъдимия за неговото оправдаване на осн. чл.24, ал.1, т.1 от НПК не може да бъде удовлетворено.

Не се намери за основателно и оплакването по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК за явна несправедливост на наложеното наказание.

В касационната жалба на защитата се излагат съображения за неправилна индивидуализация на наказателната отговорност на подсъдимия, поради допуснати нарушения от въззивния съд при оценката на смекчаващите обстоятелства, които не са били отчетени в пълнота и с необходимата тежест, като отегчаващите обстоятелства са определени в нарушение на разпоредбата на чл. 56 от НК и това е довело до налагане на прекомерно тежко наказание. Прави се искане за определяне на наказанието при условията на чл. 55 от НК.

В жалбата не се сочат обстоятелства в полза на подсъдимия, които не са били отчетени от въззивната инстанция при реализацията на наказателната му отговорност в допълнение към добрите му характеристични данни и чисто съдебно минало, които въззивният съд е посочил в мотивите към въззивната присъда и е ценил при индивидуализацията на наказанието. Правилно СГС се е позовал на завишената степен на обществена опасност на деянието, изведена от виския интензитет на засягане на защитените с инкриминираната норма обществени отношения, с оглед механизма на извършване на деянието – чрез използване на огнестрелно оръжие за реализиране на инкриминираната закана. Основателно състоянието, в което пострадалата е изпаднала след деянието също е отчетено като отегчаващ факт, доколкото съставомерен елемент от фактическия му състав е възможността за възбуждане на основателен страх от изпълнение на отправената закана, докато подстрадалата е изпаднала в тревожно депресивно състояние, което е довело до продължително нарушаване на пълноценното й социално функциониране, съгласно заключението на СППЕ и устните разяснения на експертите, което надхвърля рамките на съставомерната уплаха по чл. 144, ал.3 от НК.

Контролираният въззивен съд е наложил на подсъдимия наказание в размер на една година лишаване от свобода, което е определено в рамките под средния законов размер / наказанието по чл. 144, ал.3 от НК е до шест години лишаване от свобода/ и сочи на приет категоричен превес на смекчаващите обстоятелства, което е в полза на дееца.

Разпоредбата на чл.55 от НК правилно не е намерила приложение при определянето на наказанието на подсъдимия, поради липса на законовите предпоставки за това – по делото не са констатирани многобройни смекчаващи обстоятелства или такова с извънреден характер спрямо подсъдимото лице, както и предвиденото в закона минимално наказание не се явява несъразмерно тежко спрямо извършеното деяние, поради което правилно въззивният съд е определил санкцията при условията на чл. 54 от НК в размер максимално съответен на целите по чл. 36 от НК за поправянето и превъзпитанието на дееца.

С наложеното наказание са удовлетворени и целите на генералната превенция на наказанието, предвид обстоятелството, че завишената степен на обществена опасност на деянието предполага и съответна по тежест санкция за постигането на предупредителния и превантивен аспект на наказанието.

По изложените съображения въззивната присъда като правилна и законосъобразна следва да се остави в сила.

Водим от горното и на осн. чл.354, ал.1, т.1 и от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда на Софийски Градски съд, НО, 1-ви въззивен състав от 13.12.2023 г. по в.н.о.х.д № 5523/2023 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: