Обезсилване на съдебно решение при нередовна искова молба на КПКОНПИ

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 752

С., 16.12.2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и девети октомври две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

при участието на секретаря ИВАНКА ПАЛАШЕВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 2497/2024година

Производство по чл. 290 ГПК.

Касационното производство по делото е образувано по касационна жалба с вх. № 3148/11.04.2024 г. на ищеца Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество (КОНПИ, комисията) и по касационна жалба с вх. № 3217/15.04.2024 г. на Я. Ж. Т., подадена чрез адв. И. А., както и касационна жалба с вх. № 3390/19.04.2024 г. на Т. Д. Т., подадена чрез адв. К. В., срещу въззивно решение № 39 от 01.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 490/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.
С определение № 3447/ 01.07.2025г. , по реда на чл. 288 от ГПК, съдът не е допуснал по касационната жалба на Комисията касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част, с която като е потвърдено първоинстанционното решение № 206 от 17.07.2023 г., постановено по гр. д. № 417/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, са отхвърлени предявените искови претенции срещу ответника Т. Д. Т. за отнемане в полза на държавата на парични средства в брой, намерени в сейф, в размер на сумата 47 566,75 лв., от които 46 980 лева и 300 евро, иззети с Протокол за претърсване и изземване в неотложни случаи с последващо одобрение от 04.07.2018 г., и приобщени като веществени доказателства по досъдебно производство № 2018 г. на РУ – Харманли; срещу ответницата Я. Ж. Т. за отнемане в полза на държавата на 30,65% идеални части от посочения лек автомобил, марка „***“, модел „***“.
В тази част въззивното решение е влязло в сила.
С определение № 3447/ 01.07.2025г. , по реда на чл. 288 от ГПК, касационното обжалване на въззивното решение е допуснато по касационните жалби на ответниците Т. Д. Т. и Я. Ж. Т. в обжалваната от тях част, с която въззивният съд, като е отменил решение № 206 от 17.07.2023 г., постановено по гр. д. № 417/2021 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, в частта му, с която са отхвърлени предявените от Комисията искове с правно основание чл. 153, ал. 2 ЗОНПИ против Т. Д. Т. и Я. Ж. Т., е постановил отнемането от Т. Д. Т. в полза на държавата: на основание чл. 147, във вр. с чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 ЗОНПИ парични средства в брой до размера на сумата от 9975,58 лева, в това число 9780 лева и 100 евро, предадени с протокол за доброволно предаване от 04.07.2018 г. сума, представляваща веществени доказателства по досъдебно производство № 2018 г. на РУ – Харманли; на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗОНПИ урегулиран поземлен имот *** в квартал *** по плана на село Т., общ. С., област Х., с площ 896 кв. м., заедно с построена в него жилищна сграда на един етаж с площ 80 кв. м., заедно с прилежащото и избено помещение с площ 80 кв. м.; на основание чл. 151 ЗОНПИ, във вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗОНПИ сумата от 8 334 лева, представляваща паричната равностойност на подлежащите на отнемане, липсващи движими вещи (три конкретно посочени в решението леки автомобила); от Я. Ж. Т. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ: 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. С., ул. „С. С.“ № ***, ет. 1, ведно с 63.66/2049 идеални части от правото на собственост от поземлен имот с идентификатор ***, в който е изградена сградата; 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.4 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. С., ул. „С. С.“ № ***, ет. 1, ведно с 37.93/2049 идеални части от правото на собственост от поземлен имот с идентификатор ***, в който е изградена сградата; 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.*** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. С., ул. „С. С.“ № ***, ет. 1, ведно с 59.94/2049 идеални части от правото на собственост от поземлен имот с идентификатор ***, в който е изградена сградата; 69,35 % идеални части от лек автомобил, марка „***“, модел „***“, рег. № ***, цвят: сив металик, дата на първоначална регистрация *** г., рама № ***, двигател № ***.
Въззивният състав е установил от фактическа страна, че производството е било образувано пред Хасковския окръжен съд по искова молба, подадена от КОНПИ на основание чл.153, ал. 2 ЗПКОНПИ; извършената по отношение на ответниците проверка от Комисията, въз основа на резултатите от която е предявен искът, е започнала на 30.05.2019 г., като провереният период е бил от 30.05.2009 г. до 30.05.2019 г.; проверката е образувана след постъпило в ТД на КОНПИ – Пловдив уведомление от Районна прокуратура – Хасково, че срещу лицето Т. Д. Т. има образувано досъдебно производство по описа на РУ –Харманли, пр. пр. с вх. № 760/2018 г. по описа на ОП – Хасково, по което на лицето е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК, което престъпление е в обхвата на нормата на чл. 108, ал. 1, т. 25 ЗПКОНПИ; съгласно постановлението за привличане на обвиняем ответникът Т. Д. Т. е привлечен в това качество за това, че на 07.07.2018 г. в землището на с. Б., общ. Х., на паркинг „Б. Г.“, без надлежно разрешително държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество, а именно 70 гр. марихуана на стойност 420 лв., с което е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК; в проверявания период двамата ответници са живеели на съпружески начала в общо домакинство, заедно с общата им дъщеря М. Т.а Д.а, родена на 05.11.1995 г.
От правна страна, съобразявайки задължителните указания, дадени с ТР № 4/2021 г. от 18.05.2023 г. на ОСГК, по въпроса кои материални права съставляват „имущество“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗПКОНПИ и как се определя размера на несъответствието, съобразно нормата на § 1, т. 3 от ДР на ЗПКОНПИ, въззивният съд е намерил, че първият релевантен въпрос, на който следва да бъде даден отговор, е дали е налице значително по смисъла на закона несъответствие между наличното в патримониума на проверяваното лице и свързаните с него лица имущество в края на проверявания период и това в началото на проверявания период. Съобразил е, че за определяне на действителната стойност на имуществото, налично в началото и в края на периода на проверката, както и на това, преминало през патримониума на проверяваните лица през проверявания период, по делото са изготвени и приети съдебно-оценъчна експертиза на недвижимите имоти, съдебна автотехническа оценителна експертиза, допълнителна съдебно-оценителна експертиза на недвижими имоти, допълнителна съдебна автотехническа оценителна експертиза и тройна съдебна автотехническа експертиза.
За определяне на действителната стойност на недвижимите имоти, придобити и отчуждени от ответниците през проверявания период, въззивната инстанция е кредитирала експертизата, изготвена от в. л. М. И., с изключение на частта й на дадената оценка на СОС с идентификатор *** и на ПИ с идентификатор ***, в които части е кредитирала експертизата, изготвена от в.л. П. В., приемайки я за значително по-подробна, по-обоснована, изготвена след извършване на огледи на имотите, и проучване на реално сключени сделки. Относно определянето на действителната стойност на придобитите и отчуждените от ответниците МПС през проверявания период, е кредитирала заключението на тройната автотехническа експертиза.
Въззивният съд е отчел още, че общата действителна стойност на наличното имущество на ответниците, което ищецът признава да е притежавано от тях в началото на проверявания период, се изчислява в общ размер на 20 119,31 лв. Съобразил е и твърденията в исковата молба, че в края на проверявания период – към 30.05.2019 г., общата действителна стойност на наличното имущество на ответниците била не по-малко от сумата 222 237,62 лв., без да се прибавя придобивната стойност за 1/3 идеална част от сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Х., ул.“Р.“ №***, придобита от ответницата Я. Ж. Т. с договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, както и наличните парични средства в брой в размер на 57 542,33 лв., за които по делото е посочил като спорно чия собственост са. Обобщил е, че разликата в действителната стойност на имуществото на ответниците в началото и в края на проверявания период е не по-малко от 202 118,31 лв., която сума надхвърля сумата 150 000 лв., считана за „значително несъответствие“. При тези данни е намерил, че следва да бъде изследван придобитият от ответниците общ нетен доход за проверявания период, с оглед преценка дали така установеното несъответствие се формира в резултат от установения по делото нетен доход на ответниците от законни източници.
За установяване на нетния доход на ответниците въззивният състав е съобразил представени справки от НБД „Население“, съгласно които Т. Д. Т. и Я. Ж. Т. имат обща дъщеря М. Т.а Д.а, родена на 05.11.1995 г., която към 07.06.2019 г. е била пълнолетна и неомъжена. Като безспорно по делото е посочил, че през проверявания период ответницата Я. Т. е сключила следните сделки с недвижими имоти: с НА №*** г. е продала наличния в началото на проверявания период имот в гр. Х., на ул. “Л.“ № 8, с идентификатор ***; с НА №*** г. е придобила по договор за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане ½ идеална част от 4/6 идеални части от сграда с идентификатор ***, находяща се в гр. Х., на ул. “Р.“ № ***; с НА № *** г. е придобила с договор за покупко-продажба недвижими имоти, представляващи: поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Х., ул. “В.Л.“ № ***, с площ от 482 к.м., ведно с построените в него сгради; с НА № *** г. е продала Поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в гр. Х., ул. “В.Л.“ № ***, с площ от 482 к.м., ведно с построената в него сграда; с НА № *** г. Я. Т. е придобила с договор за покупко-продажба, сключен с продавача „М. И.“ ООД, три самостоятелни обекта в сграда, находяща се в гр. С., на ул.“С. С.“ № ***, всеки от тях с прилежащи към него идеални части от общите части на сградата, и с идеални части от собствеността върху поземления имот, върху който е построена сградата. Установил е също така, че ответникът Т. Д. Т. през проверявания период с НА № ***/15.11.2018 г. е придобил с договор за покупко-продажба УПИ ***, кв. *** по плана на с. Т., общ. С., с площ 896 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда на един етаж с изба, със застроена площ 80 кв.м. и площ на избеното помещение също 80 кв.м. Отчел е и приети справки от база данни на КАТ за настояща и бивша собственост на всеки от ответниците, с преписи от наличните договори за покупко-продажба на МПС. От събраните данни за получените от ответниците доходи от трудови правоотношения, въззивният съд е посочил, че за релевантния период, за ответника Т. Д. Т., както лично, така и в качеството му на едноличен търговец с фирма ЕТ “М. – Т. Т.“, с прекратена регистрация на 01.01.2012 г., няма данни за подавани ГДД по чл. 41 и чл. 50 от ЗОДФЛ и ЗДДФЛ, няма подавани ОПР и Баланс за 2017 г., няма данни за трудови договори, сключвани от физическото лице, няма данни за внесени осигурителни вноски за периода и платени задължения, не са издавани ревизионни актове, не са постъпвали плащания от трето лице в негова полза, няма данни за предоставени или получени от лицето заеми. От писмо от ТП на НАП – Хасково е намерил, че относно ответницата Я. Ж. Т. за релевантния период както лично, така и в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ “М. – Я. Ж.“, няма данни за подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, няма данни за внесени осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице, не са издавани ревизионни актове на физическото лице, включително в качеството му на едноличен търговец, не са постъпвали плащания от трето лице в негова полза, няма данни за предоставени или получени от лицето заеми. От извлечение от банкова сметка в „ЦКБ“АД е установил, че ответницата Я. Ж. Т. е получавала по своя банкова сметка плащания на социални помощи от ДСП – Х.. За ответника Т. Д. Т., както и дъщерята на ответниците, не е установил да са получавали пенсии, помощи и парични обезщетения от държавното обществено осигуряване. Констатирал е също така, че по делото са приобщени извлечения за движението по банкови сметки на ответниците, справки за задграничните пътувания, данни за подадени имотни декларации, както и доказателства за заплатените застрахователни вноски.
От назначената по делото съдебно-счетоводна експертиза въззивният съд е установил следните приходи за периода 30.05.2009 г. до 30.05.2019 г.: 1. от трудови правоотношения – не са установени такива приходи, получени от ответника Т.; получени от ответницата Т. нетни възнаграждения през 2009 г. в размер на 1177,47 лв. и през 2010 г. 50,38 лв.; 2. от пенсии, обезщетения и помощи от НОИ – за отв. Т. не са установени; за отв. Т. – получено обезщетение за безработица през 2010 г. в размер на 693,36 лв.; 3. от застрахователни обезщетения: 1. през 2010 г. - 1476,07 лв. по щета № ***/ЕГН**********, изплатена на отв. Т. на 29.04.2010 г. от ЗАД „А.Б.Ж.“ ЕАД; 2. през 2015 г. – 180,59 лв., по щета №***/27.02.2015 г. от ЗД “Е.“АД, изплатени на отв. Т. на 01.04.2015 г.; 3. през 2016 г. – 80 000 лв. застрахователно обезщетение, изплатено от НББАЗ на 02.02.2016 г. на отв. Т. за смъртта на нейната майка при ПТП; 4. през 2017 г. – 4127,61 лв., изплатено на 02.02.2017 г. и на 03.04.2017 г. на отв. Т. обезщетение за щета от „ЗД Б.И.“ АД; 5. през 2018 г – 347,53 лв., изплатено на 15.06.2018 г. на Я. Т. обезщетение за щета №***/18 по застраховка „Каско“ от ЗД “Дженерале застраховане“ АД за автомобил „*** ***“ с рег.№***; 4. от продажба на имущество: 1. За 2010 г. – 16480 лв. /съгласно действителната стойност на имуществото по пазарни оценка/ - приход на Я. Т. от продажба на имот в гр. Х., ул. “Л.“ № 6, който е бил наличен в началото на проверявания период; 2. За 2012 г. – 563 лв. - приход на Я. Т. от цена за скрап на бракуван л.а.“*** ***“ с рег.№*** /наличен в началото на проверявания период, с прекратена регистрация/; 3. За 2013 г. – 3567 лв. – в т.ч. 596 лв. от продажба на л.а. „*** ***“ с рег.№***, придобит от отв. Т. на 14.01.2011 г., продаден на 14.02.2013 г. и 2971 лв. от продажба на наличния в началото на проверявания период мотоциклет „*** ***“ с рег.№***, придобит от отв. Т. на 15.04.2008 г., отчужден на 20.05.2013 г.; 4. За 2017 г. – 12 737 лв. – от продажба на л.а.“*** ***“ с рег.№***, придобит 12.02.2015 г. от отв. Т.; 5. За 2018 г. – 21 127 лв. - в т.ч. 11 141 лв. от продажба на л.а. „*** *** ***“ с рег.№***, придобит от отв. Т. на 04.11.2014 г., продаден на 18.04.2018 г. и 9986 лв. от продажба на мотоциклет „*** *** ***“ с рег.№***, придобит от отв. Т. с договор от 12.09.2014 г. и продаден на 20.07.2018 г.; 6. За 2019 г. – 13 014 лв. – от продажба на недвижим имот, находящ се в гр. Х., на ул.“В.Л.“ № ***; 5. от банкови парични преводи от трети лица по банковите сметки на ответниците, отразени като приходи в колона „Вноски от роднини и трети лица по банкови сметки“ в Таблица – приложение 2 към заключението на ССЕ, а именно: 1. сумата от общо 9746,14 лв., представляваща внесени суми от трети лица по банкови сметки, отразена като приход за 2016 г.; 2. сумата от 3176,50 лв., отразена като приход за 2017 г.; 3. сумата 100 лв., отразена като приход за 2019 г. От приложеното извлечение от банкова сметка на Т. Т. в „Банка ДСК“ ЕАД е посочил, че сумата от 9746,14 лв. е формирана от кредитни преводи, извършени от трето лице – И. М. на 08.08.2016 г. /2146,10 лв./, на 01.09.2016 г. /2536,30 лв./ и на 01.10.2016 г. /14***,74 лв./, както и от кредитни преводи от третото лице Й. М. на 19.09.2016 г. /1020 лв./ и на 14.10.2016 г. /2600 лв./; сумата от 3176,50 лв., отразена като приход за 2017 г. е формирана от кредитни преводи, извършени от И. М. на 03.01.2017 г. /2926,50 лв./ и от Д. Д. на 15.08.2017 г. /250 лв./; сумата от 100 лв., отразена в същата колона като приход за 2019 г. по банкова сметка, съставлява вноска на каса от М. Д.а по банковата сметка на Т. в „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД. Доколкото при нито един от тези преводи не е посочено основание за извършване, нито са ангажирани твърдения и доказателства от ответниците за това, е приел, че установеният факт на постъпленията в патримониума на ответника Т. следва да бъде взет предвид в икономическия анализ.
Показанията на свидетелите Ж. Ж.в и П. Т. /баща и брат на ответницата/ относно намерени 40 000 лв. след смъртта на майката на Я. Т., които са разделени между двете й деца, въззивната инстанция е преценила при условията на чл. 172 ГПК. Съобразила е, че твърдения за получена сума в размер на 20 000 лв. не се съдържат нито в подадените от ответниците възражения в административното производство пред КОНПИ, нито в депозираните от тях отговори на исковата молба. Отделно е взела предвид, че дадените от свидетелите показания не се подкрепят от никакви други събрани по делото доказателства, логически и житейски необосновани са, както и неубедителни, поради което не е кредитирала същите. Приела е, че така привнесеното в процеса ново твърдение от ответниците за получени от ответницата приходи в размер на 20 000 лв. е било несвоевременно релевирано, предвид обстоятелството, че то не е нито новоузнато, нито новонастъпило обстоятелство за ответниците, и същото е могло да бъде релевирано в срока по чл.131 ГПК. Формирала е извод, че този приход не следва да участва в икономическия анализ за установяване на евентуално несъответствие в имуществото на ответниците за проверявания период.
По отношение на сумата в размер на 57 542,33 лв., представляваща веществено доказателство по досъдебно производство №361/2018 г. на РУ – Харманли, въззивният състав е намерил, че същата е иззета при оглед от жилище, обитавано от бащата на ответницата, който заявил, че парите са общи, без да уточнява на кои лица. Преценил е показанията на свидетелите Ж. Т. Ж.в и П. Ж.в Т. при условията на чл. 172 ГПК и в частта им относно тези намерени пари в брой. Изложил е, че показанията са непротиворечиви помежду им по отношение на откритите в дома им пари в брой, и начина, по който семейството обитава и ползва имота на ул.“Р.“ №***, а също така кореспондират в тази част на показанията на свидетеля Д. Г., както и на справките от Агенция по вписванията и извлеченията от банковите сметки на свидетелите.
Въззивната инстанция не е кредитирала показанията на свидетелите в частта им, в която се твърди, че ответникът Т. Т. е получавал доходи през последните 10 години от отглеждане на кучета и от отглеждане на прасета, а ответницата Я. Т. получавала доходи от отглеждане на тютюн, от работа в магазин, и от работа в заведение в техен имот. Приела е, че в тази част липсва конкретика на показанията, а и противоречат на събраните по делото писмени доказателства. За ответницата Я. Т. от справките от НАП за проверявания период не е установила да е получавала доходи от трудови правоотношения, с изключение на 2009 г. и началото на 2010 г., нито да е имала качеството на земеделски производител. Изложила е и съображения, че въпреки данните за наличен търговски обект в имота на ул.“Р.“ №***, то няма данни този обект да е бил регистриран и лицензиран като търговски обект или като заведение, или да е упражнявана в него търговска дейност. За ответника Т. Т. въззивната инстанция не е констатирала да е декларирал доходи от животновъдство, нито да притежава или ползва имот, в който да осъществява дейност по развъждане на породисти кучета, от които би могъл да получава доходи.
От доказателствата по делото въззивният съд е приел за успешно проведено от ответниците обратно доказване, че намерената в сейф сума пари в брой в общ размер на 47 566,75 лв., от които 46 980 лева и 300 евро, не е собственост на ответниците, а на трети лица – Ж. Ж.в и П. Т., поради което предявеният иск за отнемането на тази сума от ответника Т. Т. е преценил като неоснователен, респективно не е включил тази сума в икономическия анализ за установяване на несъответствието. От друга страна, по отношение на сумата 9975,58 лв., намерена у ответника Т. на 04.07.2018 г. и иззета като веществено доказателство по ДП 361/2018 г., е приел, че следва да бъде включена в разходната част на икономическия анализ, доколкото не е опровергана презумпцията по чл. 147 ЗОНПИ, че същата е негова собственост.
При така установените доходи на ответниците, въззивният състав е установил приходи общо на двамата, по години, както следва: за 2009 г. –1527,78 лв. /в т.ч.: доходи на ЯТ от трудово правоотн. 1177,47 лв. и 245 лв. от соц.помощи, + 105,31 лв. начално салдо по банкова сметка на ЯТ/; за 2010 г. – 19 119,81 лв. /в т.ч. 16 480 лв. приход на ЯТ от продажба на имот на ул.“Л.“ №6; 50,38 лв. от трудово правоотн.; 1113,36 от соц.помощ; 1476,07 лв. приход от застрахователно обезщетение на ТТ/; за 2011 г. – 385 лв. /приход на ЯТ от соц. помощи/; а 2012 г. – 983 лв. /в т.ч.: приходи на ЯТ от соц.помощ 420 лв. и 563 лв. – приход на ЯТ от бракуван л.а.“*** ***“ с рег.№*** по цена за скрап/; за 2013 г. – 3952 лв. /в т.ч. приход на ЯТ от соц.помощ 385 лв., и 596 лв. приход на ТТ от продажба на л.а. „*** ***“ с рег.№***, и 2971 лв. от продажба на мотоциклет „*** ***“ с рег.№***/; за 2014 г. – 245 лв. /приход на ЯТ от соц.помощ/; за 2015 г. – 180,59 лв. /приход от застрахователно обезщетение на ТТ/; за 2016 г. – 89 783,27 лв. /в т.ч. приход на ЯТ от застрахователно обезщетение 80 000 лв.; приход на ЯТ от лихви по банкови сметки 37,13 лв., както и сумата 9746,14 лв., внесена от трети лица по банкова сметка на ТТ/; а 2017 г. – 20060,39 лв. /в т.ч. приход на ТТ от застрахователно обезщетение 4127,61 лв.; 12 737 лв. приход на ТТ от продажба на л.а. .“*** ***“ с рег.№***; 19,28 лв. приходи от лихви; 3176,50 лв. приходи от вноски на трети лица по банкова сметка на ТТ/; за 2018 г. – 21 474,54 лв. /в т.ч. 347,53 лв. застрахователно обезщетение, изплатено на ЯТ от ЗД“Дженерале застраховане“АД; 21 127 лв. приходи на ТТ от продажба на имущество - л.а. „*** *** ***“ с рег.№*** за 11 141 лв. и 9986 лв. за мотоциклет „*** *** ***“ с рег.№***; 0,1 лв. приходи от лихви/; за 2019 г. /до 30.05.2019 г./ - 13 114 лв. /в т.ч. 13 014 лв. приход на ЯТ от продажба на недвижим имот в гр. Х., на ул.“В.Л.“ №***; 100 лв. приход на ТТ от вноска по б.см. от М. Д.а/.
В разходната част на анализа въззивният състав е приел за установени следните разходи на ответниците за проверявания период: 1. Обичайни разходи за издръжка на домакинството на ответниците – същите са изчислени от ССЕ на база разход за 3-членно домакинство за периода от 01.06.2009 г.- 04.11.2013 г., а от 05.11.1995 г., когато дъщерята на ответниците М. Д.а е навършила пълнолетие, до края на проверявания период 30.05.2019 г. – на база разход за 2-членно домакинство, както следва по години – за 2009 г. – 4848,67 лв.; за 2010 г. – 7717 лв.; за 2011 г. – 7492,14 лв.; За 2012 г. – 8548,03 лв.; за 2013 г. – в размер на сумата 8 966,21 лв.; за 2014 г. – 7533 лв.; за 2015 г. – 7667 лв.; за 2016 г. – 7841,25 лв.; за 2017 г. – 10 684,90 лв.; за 2018 г. – 11 481,22 лв.; за 2019 г. – 3883,75 лв. Съобразил е и осъществените от ответниците задгранични пътувания до Република Турция, като е посочил, че в голямата си част тези пътувания са за кратки периоди, респ. ответниците не са направили извънредни разноски извън обичайните средни разходи. От тези пътувания е изключил само две през 2018 г., като е посочил, че общите извънредни разходи за домакинството през 2018 г. се изчисляват на 2895,02 лв.
При така приетото за установено от фактическа страна, въззивната инстанция е установила общия нетен доход на ответниците, изчислен като разлика между установените приходи от законни източници /доходи от трудови правоотношения, приходи от изплатени помощи и обезщетения от НОИ и ДСП, приходи от застрахователни обезщетения, и приходи от продажба на налично в началото на периода недвижимо имущество и продажба и бракуване на налични в началото на периода МПС, и приход от начално салдо и лихви, начислени по банкови сметки/, намален с общите потребителски разходи /коригирани съобразно изложените мотиви/ и установените извънредни разходи на домакинството, по години, както следва: 1. за 2009 г. – приход в общ размер на 1527,78 лв. и разходи 4848,67 лв., следователно нетен доход на домакинството за периода от 30.05.2009 г. до 31.12.2009 г. в размер на - 3320,89 лв., която сума е отнесена като несъответствие в имуществото на ответниците за 2009 г.; 2. за 2010 г. – приход в общ размер на 19 119,81 лв. и разход 7717 лв., следователно нетен доход на домакинството от установени законни източници за 2010 г. в размер на 11402,81 лв.; 3. за 2011 г. – приход в общ размер от 385 лв. и разход за домакинството 7492,14 лв., следователно нетен доход на домакинството от установени законни източници в размер на 3 589,67 лв., получен като общия приход с натрупване на положителното салдо от предходната година /общо 11 787,81 лева/ се намали с коригирания общо потребителски разход на домакинството /7492,14 лв./ и с извънредния разход за закупуване на МПС /706 лв./; 4. за 2012 г. – приход 983 лв. и разход 8548,03 лв., следователно нетен доход от установени по делото законни източници за 2012 г. е отрицателен, в размер на - 8158,36 лв., която сума е отнесена като несъответствие в имуществото на ответниците за 2012 г.; 5. за 2013 г. – приход общо 3952 лв. и разход в размер на сумата 8 966,21 лв., следователно нетен доход от установени законни източници за 2013 г. е отрицателен, в размер на – 5014,21 лв., която сума е отнесена като несъответствие в имуществото на ответниците за 2013 г.; 6. за 2014 г. – приход 245 лв. и разход за домакинството 7533 лв., в това число допълнителни разходи общо 29 425 лв., следователно нетен доход за 2014 г. от установени законни източници е отрицателен, в размер на - 36713 лв., която сума е отнесена като несъответствие в имуществото на ответниците за 2014 г.; 7. за 2015 г. – приходи 180,59 лв. и разход за домакинството - 7667 лв., в това число извънреден разход 17 412 лв., следователно нетен доход на домакинството за 2015 г. е отрицателен, в размер на – 24898,41 лв., която сума е отнесена като несъответствие в имуществото на ответниците за 2015 г.; 8. за 2016 г. – приходи 89 783,27 лв. и разходи 7841,25 лв., както и допълнителни такива в размер на 55 456 лв., следователно нетен доход за 2016 г. е отрицателен, и се изчислява в размер на - 40 231,15 лв., която сума е отнесена като несъответствие в имуществото на ответниците за 2016 г.; 9. за 2017 г. – приходи общо 7323,39 лв. и разходи за домакинството 10 684,90 лв., както и извънредни разходи от 8201 лв., 12 238 лв., 131 700 лв., 1105 лв., следователно нетен доход за 2017 г. е отрицателен, в размер на – 78 542,79 лв. е отнесен като несъответствие в имуществото на ответниците за 2017 г.; 10. за 2018 г. – приход в размер на 21 474,54 лв. и разходи в размер на 11 481,22 лв., както и извънредни такива, съответно от 2895,02 лв., 14700 лв. и 9975,58 лв., следователно нетен доход на ответниците за 2018 г. е отрицателен в размер на сумата - 17 577,28 лв., която е отнесена като несъответствие в имуществото на ответниците за 2018 г.; 11. за 2019 г. – приход от 13 154 лв. и разход от 3883,75 лв., както и извънреден такъв от 4090,10 лв., следователно нетен доход на ответниците за 2019 г. е в размер на 5180,15 лв. Посочил е, че този нетен доход е положителен, но същият е формиран изцяло от трансформирани средства с неустановен законен източник, поради което сумата е отнесена като несъответствие в имуществото на ответниците за 2019г.
С оглед направения анализ, въззивният съд е установил, че е налице несъответствие в имуществото на ответниците в общ размер от – 209 275,94 лв., формирано по години, както следва: за 2009 г. – 3320,89 лв.; за 2012 г. – 8158,36 лв.; за 2013 г. – 5014,21 лв.; за 2014 г. – 36713 лв.; за 2015 г. – 24898,41 лв.; за 2016 г. – 40231,15 лв.; за 2017 г. – 78542,79 лв.; за 2018 г. -17 577,28 лв.; за 2019 г. + 5180,15 лв. Формирал е извод, че така установеното несъответствие в имуществото на ответниците, е „значително“ по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на ЗОНПИ, поради което придобитото през проверявания период имущество, за което не се установява ответниците да са притежавали средства със законен произход за придобиването му, е незаконно придобито, и подлежи на отнемане, а именно: от Я. Ж. Т. - 55,61% идеални части от СОС с идентификатор № ****** по КК и КР на гр. С., с адрес: гр. С., ул.“С. С.“№ ***, ет. 1, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, както и ведно с 63,66/2049 идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор ***; 55,61% идеални части от СОС с идентификатор № ***.1.4 по КК и КР на гр. С., с адрес: гр. С., ул.“С. С.“№ ***, ет. 1, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, както и ведно с 37,93/2049 идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор ***; 55,61% идеални части от СОС с идентификатор № ***.*** по КК и КР на гр. С., с адрес: гр. С., ул.“С. С.“ № ***, ет. 1, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена, както и ведно с 59,94/2049 идеални части от правото на собственост върху ПИ с идентификатор ***; 69,35% идеални части от лек автомобил, марка „***“, модел „***“, рег.№***, цвят: сив металик, дата на първоначална регистрация *** г., рама № ***, двигател № ***; от Т. Д. Т. – парична сума в брой в размер на 9975,58 лв., в това число 9780 лева и 100 евро, предадени с Протокол за доброволно предаване от 04.07.2018 г. и иззети като веществено доказателство по ДП №361/2018 г.; УПИ *** в квартал *** по плана на село Т., общ. С., област Х., с площ 896 кв.м., заедно с построена в него жилищна сграда на един етаж с площ 80 кв. м., заедно с прилежащото и избено помещение с площ 80 кв. м.; лек автомобил, марка "***", модел "***", рег. № ***, цвят: жълт, дата на първоначална регистрация 28.02.2002 г., рама № ***.; лек автомобил, марка "***", модел "***", рег. № ***, цвят: черен металик, дата на първоначална регистрация 27.10.2006г., рама № ***, двигател № ***; лек автомобил, марка "***", модел "***", рег. № ***, цвят: светло сив металик, дата на първоначална регистрация 07.11.2000 г., рама № ***.
От събраните по делото доказателства, и направеното от ответника Т. признание на неблагоприятен за него факт /че е унищожил движимите вещи „*** ***“ и „*** ***“, макар същите да са били вече запорирани, и че е „продал“ и предал физически на трето лице „*** ***“, с която вещ не е имал право да се разпорежда, въззивната инстанция е намерила за установено, че подлежащите на отнемане от ответника Т. Т. движими вещи – трите посочени леки автомобили липсват физически, поради което не могат да бъдат отнети и на основание чл. 151 от ЗОНПИ следва да бъде отнета от ответника тяхната парична равностойност към датата на внасянето на исковата молба в съда – 12.07.2021 г. Констатирала е, че същата е определена от приетата по делото тройна автотехническа оценъчна експертиза, както следва: за лек автомобил „*** ***“ с рег.№*** – 2988 лв.; за лек автомобил „*** ***“ с рег.№*** – 644 лв. и за лек автомобил „*** ***“ с рег.№*** – 4702 лв.
При тези съображения въззивният състав е намерил исковите претенции за частично основателни, с оглед което е постановил обжалвания резултат.
В касационната жалба на ответниците Т. Д. Т. и Я. Ж. Т. се излагат оплаквания и доводи за недопустимост и за неправилност на обжалваната част от въззивното решение, с която е постановено отнемането. Касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл по нередовна искова молба. Считат, че исковата молба на КОНПИ не отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1, т. 4 от ГПК - в нея не са изложени факти и обстоятелства, които обосновават предположението на Комисията за незаконен произход на установеното имущество по смисъла на чл. 107, ал. 1 от ЗОНПИ за периода от 30.05.2009 г. до 30.05.2019 г.; че в нея не е посочена стойността на имуществото, което ищецът признава, че всеки от ответниците е притежавал в началото на изследвания период; не са посочени изрично вида и стойността на имуществото, което всеки един от ответниците е притежавал в края на изследвания период; че изрично е упоменато само наличното установено имущество към началото на проверявания период, без да е изложено за всеки от ответниците кое конкретно имущество притежава, нито неговата стойност; че по отношение стойността на имуществото в началото и в края на изследвания период в исковата молба липсват каквито и да било твърдения; че липсват данни за начина и методологията на определяне на пазарните стойности на установеното имущество; че липсва яснота какво се твърди по отношение на произхода на средствата, с които е придобито имуществото на всеки от ответниците, въпреки че законодателят изрично вменява в задължение на КОНПИ да докаже източниците на средства на ответниците /чл. 156, ал. 4, т. 5 от ЗОНПИ/; липсват твърдения относно постоянния и настоящия адрес през изследвания период на свързаните с проверяваното лице Я. Ж. Т. и М. Т.а Д.а. Касаторите поддържат също, че са неясни и противоречиви твърденията в исковата молба на КОНПИ във връзка с адреса, на който съжителстват ответниците, тъй като от една страна е посочено, че „в обитаваното от обвиняемия жилище на адрес гр. Х., ул. „С. П. “ № *** са открити следните банкноти...“, а същевременно се твърди, че описаните банкноти са открити на адрес: гр. Х., ул. „Р.“ № *** - постоянен и настоящ адрес на фактическия съжител на проверяваното лице; че липсват твърдения каква е връзката между извършените от органите на МВР претърсвания и изземвания на различни адреси в гр. Х., сред които ул. „Н.“ № 6, ул. „К“ № 7, ул. „Р.“ № ***, както и на адрес в с. Б., община Х., местност „Б. Г.“, с претендираното за отнемане имущество от ответниците; че липсва изложена обосновка по въпроса защо доходите, разходите и имуществото на Я. Т. участват във финансовия анализ на Комисията и формираното несъответствие за проверявания период при положение, че няма твърдения за финансово участие на проверяваното лице Т. Д. Т. в придобиване на имуществото, лична собственост на ответницата Я. Ж. Т.; че липсват твърдения за наличието на пряка или косвена причинна връзка по отношение на придобитото имущество с конкретната престъпна дейност на Т. Д. Т. или с поведение на ответниците, което би могло да генерира предполагаемите незаконни доходи и източници на средства. Касаторите излагат и съображения, че и двете съдебни инстанции не се произнесли по всички своевременно направени от тях възражения и не са направили цялостна преценка на всички относими правно-релевантни обстоятелства поотделно за всеки отделен актив на подлежащото на отнемане процесно имущество, както и оплакване за необоснованост на фактическите и правни изводи на въззивния съд за наличие на несъответствие, като развиват подробни съображения и доводи в тази насока. Касаторите се позовават и на актуалната практика на ЕСПЧ – на решението от 26.09.2023 г. по делото Йорданов и други срещу България и др., както и на РКС № 12/30.09.2021г. по к.д.№10/21г.. Изтъкват, че както КС на РБ в цитираното решение, така и ЕСПЧ е признал легитимна цел от обществен интерес на закона за отнемане на незаконно придобито имущество, но и същевременно изрично е приел като задължително условие за съответствие на националния съдебен акт с чл. 1 от Протокол № 1 към ЕКПЧОС, извършване на „пълноценен и добросъвестен тест за пропорционалност“, както и специално изискване към този „тест“ – съдът „да предостави някои данни относно нарушенията – наказателни или административни, от които се твърди, че произхожда имуществото, подлежащо на отнемане, и да е показано по обоснован начин, че може да съществува връзка между тези правонарушения и въпросното имущество“. Излагат и съображения, че в процесния случай няма извършен такъв „тест за пропорционалност“, както и че наказателното производство срещу Т. Д. Т. е прекратено и поради това престъплението, в което е бил обвинен, е негодно да създаде имотна облага.
Изложеното в касационните жалби се поддържа и в откритото съдебно заседание от процесуалните представители на касаторите.
Насрещната страна – ищецът КОНПИ, в отговора си и в писмени бележки поддържа съображения за неоснователност на касационните жалби. Излага доводи за неоснователност на оплакванията на касаторите за неправилност и необоснованост на въззивното решение, като поддържа, че въззивният съд обсъдил всички относими към спора доводи и възражения на страните и доказателства по делото поотделно и в съвкупност, и ги подложил на самостоятелна преценка. Излага и съображения, че правните изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни, тъй като ЗОНПИ не изисква наличие на причинна връзка на незаконно придобитото имущество с престъпната дейност на ответника, станала повод за проверката. В писмената защита излага и съображения, че е регистрирана и друга престъпна дейност на проверяваното лице, освен процесната, както и, че е установена причинната връзка. Като се позовава на практика на ЕСПЧ, счита, че доказателствата на базата на баланс на вероятностите или голяма вероятност за незаконен произход на средствата, съчетани с неспособност на проверяваното лице и свързаните с него да докажат противното, са достатъчни за теста за пропорционалност. Комисията поддържа също, че установеното значително несъответствие на имуществото на лицето, съпоставено със законните му доходи, само по себе си водело до извод, че е налице правонарушение с оглед анализа за пропорционалност, като се изтъква и че доказаната престъпна дейност на проверяваното лице също водело до извод за правилност и законосъобразност на въззивното решение – в допуснатата до касационно обжалване негова част.
При извършената служебна проверка настоящият състав констатира, че въззивното решение е недопустимо в обжалваната му част като постановено при неизяснен предмет на спора поради нередовност на исковата молба. Това прави невъзможно произнасянето на настоящата инстанция по съществото на спора. Съображенията за това са следните :
Спорният предмет по делото се въвежда с исковата молба, която трябва да съдържа задължителните реквизити, посочени в чл. 127 и чл. 128 ГПК. Изискванията за съдържанието на исковата молба са уредени в чл. 127 ГПК, като в т. 4 и т. 5 от цитираната разпоредба е предвидено, че ищецът е длъжен да посочи обстоятелствата, на които основава иска си (основанието на исковата молба) и какво искане отправя към съда (петитум на исковата молба). В тези рамки се индивидуализира спорното право и се определя предмета на делото. Ясното и точно изложение на обстоятелствата в основанието и петитума на исковата молба е от значение за гарантиране правото на защита на ответника и за осигуряване на равенството на страните в процеса. За редовността на исковата молба съдът следи служебно при всяко положение на делото, за да обезпечи постановяването на допустим съдебен акт.
Нормата на чл. 269 ГПК предвижда, че въззивният съд се произнася служебно по валидността на обжалваното първоинстанционно решение, а по неговата допустимост - в обжалваната част. При изпълнение на тези си служебни задължения, когато въззивният съд констатира, че исковата молба не съдържа ясно и точно изложение на обстоятелствата, на които се основава предявения иск или неясноти, или противоречия в заявения петитум, той следва да приложи правилото по чл. 129, ал. 2 ГПК като остави исковата молба без движение и даде указания на ищеца за отстраняване на нередовностите в едноседмичен срок. Ако констатираните нередовности бъдат отстранени, производството по делото продължава, като на ответника се дава възможност за отговор на поправената искова молба в законоустановения срок. Ако нередовностите не бъдат надлежно отстранени, възивният съд обезсилва първоинстанционното решение и прекратява производството по предявения иск в изпълнение на общо предоставеното му правомощие по чл. 270, ал. 3 ГПК (в т.см. – т.5 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК).
В своята практика /пр.:решение № 97/18.05.2018 г. по гр. д. № 3224/2017 г. на IV-то гр. отд. и решение № 208/12.03.2021 г. по гр. д. № 983/2020 г. на IV-то гр. отд./, която настоящият състав споделя, ВКС е имал възможността да разясни, че за да е редовна исковата молба, с която се предявява иск за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, тя трябва да съдържа твърдения за всички правно-релевантни обстоятелства, съставляващи основанието на иска, които включват и вида и стойността на имуществото, което ищецът признава, че всеки от ответниците е притежавал в началото на изследвания период, както и вида и стойността на имуществото, което всеки от ответниците е притежавал в края на изследвания период, включително вземанията и задълженията, които Комисията признава, че проверяваното лице и свързаните с него лица са притежавали в началото на изследвания период; придобитото през изследвания период имущество и неговата стойност, в т.ч. задълженията, които всеки от тях е поел за придобиването му; признатия доход на всеки от ответниците през изследвания период по години и твърдените разходи за неговата и на семейството му издръжка сумарно и по години; вида и стойността на имуществото, в т.ч. вземанията и задълженията, които той притежава в края на изследвания период; същото и за свързаното лице; размера на претендираното несъответствие между имуществото, с което всеки е разполагал в началото и в края на изследвания период; имуществото, което се претендира да бъде отнето в полза на държавата; другите обстоятелства, които според комисията имат значение за изясняване произхода на имуществото и начина на придобиването му. Когато се претендира отнемане на имущество, различно от незаконно придобитото, в исковата молба следва да бъде изяснено - с излагане на конкретни фактически твърдения и правни съображения, дали става реч за отнемане на преобразувано имущество – кога, как и до какъв размер, или за парична равностойност на липсващо или отчуждено имущество. Когато искът е предявен срещу трети лица, исковата молба трябва да съдържа и обстоятелствата, че те са знаели или са могли да предполагат, че имуществото е незаконно придобито. Когато се иска отнемане на движими вещи и пари, в исковата молба следва конкретно да посочи всяка отделна вещ или конкретна парична сума, кога и къде е намерена, съответно дали мястото е конкретно жилище, други помещения, превозни средства, каси или сейфове, те собствени ли са на проверяваното лице и при какви твърдения, или са наети от него – кога и как, изобщо каква е връзката на тези помещения с проверяваното лице. Когато ответник по иска е лице, с което се твърди проверяваното лице да е живяло на съпружески начала, следва да са посочени конкретно и ясно твърденията на комисията по отношение на това обстоятелство, както и по отношение на имуществото на това лице – кога, как, с какви средства от какви източници е придобито и каква е връзката с проверяваното лице.
При извършената служебна проверка съдът намира, че подадената от комисията искова молба по делото не е отговаряла на горните изисквания за редовност, тъй като в нея липсват твърдения за имуществото, индивидуализирано по вид и стойност, което всеки един от ответниците е притежавал в началото на проверявания период, липсват конкретни и ясни твърдения и за вида и стойността на притежаваното от всеки един от ответниците имущество в края на периода; вземанията и задълженията, които ищецът признава, че всеки от ответниците е притежавал в началото и в края на изследвания период. В случая, исковата молба представлява изброяване на недвижимо и движимо имущество с посочена предполагаема пазарна стойност и каква част от него според Комисията подлежи на отнемане ; движения на парични суми, без какъвто и да е анализ. Има множество информация, която не е систематизирана, включително за факти, които са извън предмета на искането, като в същото време липсва яснота по релевантните за спора обстоятелства и въз основа на какво от всичко изброено в исковата молба ищецът прави съответните фактически твърдения и правни доводи.
Липсват изложени конкретни обстоятелства какво се твърди по отношение на имуществото и доходите на ответника Т.; какво се твърди по отношение на имуществото и доходите на ответника Т.; какви са твърденията по отношение на свързаните с Т. лица Я. Т. и М. Д.а; какви са твърденията относно съжителството на проверяваното лице с ответника Т.; липсват конкретни твърдения относно претендирани за отнемане суми, за които са представени само доказателства,че са намерени и иззети от органи на МВР – къде, кога са намерени, каква е връзката на проверяваното лице с местата, където са намерени и др. Съдът дава разрешение на гражданскоправния спор, който се очертава от фактическите твърдения и правни доводи на страните, а доказателствата служат за установяване на твърденията на страните, като не заместват тези твърдения. Липсва яснота и какви са конкретните твърдения по отношение на придобиване на претендираното за отнемане имущество от всеки от ответниците и конкретно, че са придобити от забранена със закон дейност. В този смисъл не е ясно изобщо какви са фактическите твърдения на ищеца по отношение на имуществото и признатите доходи и разходи на Т., респ. какъв е проверяваният за нея период, при положение, че се установи фактическото й съжителство с ответника Т.; какви са конкретните твърдения, че същата притежава имущество, придобито незаконно за сметка на ответника Т..
Както е посочено и в решение № 208/12.03.2021 г. по гр. д. № 983/2020 г. на IV-то гр. отд., съгласно чл. 7 ГПК, след като страната е заявила искането за защита, съдът е този, който служебно движи и приключва гражданския процес, като следи за допустимост на процесуалните действия на страните, както и за надлежното им извършване, а още и съдейства на същите за изясняване на делото от фактическа и правна страна; представените и посочени от страните доказателствени средства, вкл. заключения на експерти, служат за установяване на спорните по делото фактически твърдения, а не ги заместват. Служебното начало е неразривно свързано с принципа за установяване на истината - чл. 10 ГПК, за да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, като се отчитат и обективните ограничения за достигане на истината (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства – напр. чл. 164 ГПК). В същото време, съдът дължи съобразяване с принципите на равнопоставеност, състезателност и диспозитивност.
В случая дори при надлежно изложени доводи за нередовност на исковата молба, които ответниците са поддържали и в отговора на исковата молба и във въззивната си жалба, липсва произнасяне на въззивната инстанция.
При така изложените съображения, съставът на Върховния касационен съд намира, че решението на Пловдивския апелативен съд е постановено при нередовна искова молба и поради това се явява недопустимо. Същото следва да бъде обезсилено и върнато на същия съд за предприемане на нужните действия по чл. 273, вр. чл. 129, ал. 2 ГПК. При срочно и точно изпълнение на дадените указания, след изпълнение на процедурата по чл. 131 ГПК, въззивният съд следва ясно да посочи на страните как е уточнена нередовната искова молба, какви са конкретизираните твърдения на ищеца и направените във връзка с тях възражения на ответниците, като съобрази необходимостта от даване на допълнителни указания по чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, при съблюдаване на изтеклите за страните преклузии. Въззивното решение следва да бъде постановено по така очертания предмет на иска и изяснения предмет на спора, като съдът дължи произнасяне при обсъждане на всички релевантни доказателства, твърдения, възражения и доводи на страните, с излагане на свои фактически изводи по всички относими към спора факти и обстоятелства и правни заключения, спазвайки правилата на опита, научното знание и логиката.
Въззивният съд следва да се произнесе и относно разноските, претендирани и направени от страните, включително пред настоящата касационна инстанция – съобразно крайния изход изцяло на материалноправния спор по делото, съгласно разпоредбите на чл. 78, чл. 81 и чл. 294, ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 39 от 01.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 490/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив, в частта, с която е постановено отнемането от Т. Д. Т. в полза на държавата: на основание чл. 147, във вр. с чл. 151, във вр. с чл. 142, ал. 2, т. 1, във вр. с чл. 141 ЗОНПИ парични средства в брой до размера на сумата от 9975,58 лева, в това число 9780 лева и 100 евро, предадени с протокол за доброволно предаване от 04.07.2018 г. сума, представляваща веществени доказателства по досъдебно производство № 2018 г. на РУ – Харманли; на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗОНПИ урегулиран поземлен имот *** в квартал *** по плана на село Т., общ. С., област Х., с площ 896 кв. м., заедно с построена в него жилищна сграда на един етаж с площ 80 кв. м., заедно с прилежащото и избено помещение с площ 80 кв. м.; на основание чл. 151 ЗОНПИ, във вр. чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. чл. 141 ЗОНПИ сумата от 8 334 лева, представляваща паричната равностойност на подлежащите на отнемане, липсващи движими вещи (три конкретно посочени в решението леки автомобила); от Я. Ж. Т. на основание чл. 142, ал. 2, т. 1, вр. с чл. 141 ЗПКОНПИ: 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ****** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. С., ул. „С. С.“ № 13, ет. 1, ведно с 63.66/2049 идеални части от правото на собственост от поземлен имот с идентификатор ***, в който е изградена сградата; 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.1.4 по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. С., ул. „С. С.“ № ***, ет. 1, ведно с 37.93/2049 идеални части от правото на собственост от поземлен имот с идентификатор ***, в който е изградена сградата; 1/2 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***.*** по кадастрална карта и кадастралните регистри на гр. С., ул. „С. С.“ № ***, ет. 1, ведно с 59.94/2049 идеални части от правото на собственост от поземлен имот с идентификатор ***, в който е изградена сградата; 69,35 % идеални части от лек автомобил, марка „***“, модел „***“, рег. № ***, цвят: сив металик, дата на първоначална регистрация *** г., рама № ***, двигател № ***.
ВРЪЩА делото на Пловдивски апелативен съд за ново разглеждане в посочената част от друг негов състав.
В останалата – отхвърлителна част, въззивно решение № 39 от 01.03.2024 г., постановено по в. гр. д. № 490/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив е влязло в сила.
Решението е окончателно.

Председател:
_______________________

Членове:

1.
_______________________

2.
_______________________