Отмяна на решение за уволнение поради липса на мотиви и неизяснена синдикална закрила

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 478

гр. София, 16.07. 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на тринадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Александра Карамфилова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3449 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото В. И. М. срещу решение № 58/03.02.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 754/2022 г. на Благоевградския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 459/09.08.2022 г. по гр. дело № 2218/2021 г. на Благоевградския районен съд, са отхвърлени, предявените от жалбоподателя срещу Професионалната гимназия по строителство, архитектура и геодезия (ПГСАГ) „Васил Левски“ - [населено място], обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното уволнение на касатора-ищец, извършено със заповед № РД-08-682/28.06.2021 г. на директора на ответната гимназия; за възстановяване на жалбоподателя на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител по физическо възпитание и спорт“ при ответната гимназия; и за осъждане на последната да заплати на ищеца обезщетение за времето на оставане без работа за срок от шест месеца, считано от 28.06.2021 г., в размер 8 532 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 27.08.2021 г. до окончателното `и изплащане; в тежест на касатора са възложени разноските за първоинстанционното производство.

В касационната жалба на ищеца се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в касационната жалба се поддържа от страна на касатора-ищец в молба от 11.06.2024 г., както и в писмена защита от 26.06.2024 г.

Ответната ПГСАГ „Васил Левски“ - [населено място], в отговора си на касационната жалба поддържа съображения за неоснователност на жалбата.

С постановеното по делото определение № 1710/09.04.2024 г. касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния процесуалноправен въпрос: длъжен ли е въззивният съд да обсъди и прецени всички доказателства по делото и да се произнесе по всички доводи и възражения на страните, като изложи ясно и точно в мотивите към решението си, върху кои доказателства основава възприетата фактическа обстановка и кои от тях кредитира и кои не.

Разрешение на въпроса е дадено в трайно установената многобройна практика на ВКС по тълкуването и приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Съгласно тази константна практика, въззивният съд, като инстанция по съществото на правния спор – в рамките, очертани с въззивната жалба, следва да изложи към решението си свои собствени ясни и точни мотиви, в които да определи правилно предмета на спора пред него, да отрази своята самостоятелна преценка на събраните по делото относими и допустими доказателства – поотделно и в тяхната съвкупност, като изложи съображения кои от тях кредитира и кои не, както и направените въз основа на това обосновани фактически констатации, като посочи кои правно-релевантни обстоятелства приема за установени по делото, а също – и своите правни изводи по съществото на спора, като обсъди и даде обоснован отговор на направените от страните доводи и възражения.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя това разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, предвид което намира, че касационната жалба е основателна.

Обжалваното въззивно решение е мотивирано в противоречие с така цитираната практика на ВКС и в нарушение на процесуалните разпоредби на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Окръжният съд единствено е възпроизвел същественото съдържание на процесната заповед № РД-08-682/28.06.2021 г. за дисциплинарното уволнение на ищеца, като само е посочил, че по делото са събрани писмени и гласни доказателства и са приобщени експертни заключения по допуснатите експертизи, но не е обсъдил никое от тези доказателства, нито е посочил кои от релевантните за спора обстоятелства приема за установени и кои не. По-натам в мотивите си въззивният съд е изложил „правни изводи“, в които е приел, че процесната заповед за дисциплинарното уволнение на ищеца е издадена при спазване на изискванията на чл. 193, чл. 194 и 195 от КТ; че процесните дисциплинарни нарушения са извършени от касатора-ищец, че те са тежки такива по смисъла на чл. 190, т. 7 от КТ и че ценени при условията на чл. 189 от КТ дават основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание; приел е и че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят-ответник е поискал предварително съгласие за уволнението на ищеца от синдикалната организация при КТ „Подкрепа“ и че последната е депозирала до работодателя уведомление, с което дава съгласие за уволнението. При формирането на тези свои „правни изводи“ обаче въззивният съд отново не е обсъдил никое доказателство по делото, нито множеството конкретни твърдения и доводи на касатора-ищец за незаконосъобразност на дисциплинарното уволнение, наведени с исковата молба и изрично поддържани във въззивната жалба, нито от мотивите към обжалваното решение става ясно кои от сочените от страните правно-релавантни факти са приети за установени и кои са недоказани. Предвид възприетото по-горе разрешение на поставения по делото процесуалноправен въпрос, изцяло основателни са касационните оплаквания на ищеца, че окръжният съд е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК, в резултат на което постановеният с въззивното решение краен резултат по правния спор е и напълно необоснован, тъй като макар и многословни, мотивите на въззивната инстанция са изцяло декларативни и неконкретни.

Частично основателни са и касационните оплаквания на ищеца за допуснати от въззивния съд (а преди това и от първата инстанция) процесуални нарушения във връзка разпределянето на тежестта за доказване и събирането на доказателства относно правно-релевантите факти за предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ.

В исковата си молба касаторът-ищец е изложил твърдения и доводи, че към датата на уволнението се е ползвал с тази закрила, в качеството си на председател на Регионалния синдикат „Образование“ (РСО) - Благоевград към КТ „Подкрепа“, както и че ответникът-работодател не е поискал предварително съгласие от „КС“ на КТ „Подкрепа“ за дисциплинарното му уволнение. Също с исковата молба е представен протокол от 22.11.2019 г. за избора на ищеца за председател на РСО-Благоевград към КТ „Подкрепа“, като е направено и искане съдът да изиска от РСО-Благоевград към КТ „Подкрепа“ информация за заеманата от ищеца синдикална длъжност към 28.06.2021 г. (датата на уволнението), попада ли под закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ и дали е дадено предварително съгласие за уволнението му.

С отговора на исковата молба ответникът е изложил твърдения, че преди да наложи дисциплинарното уволнение – на 28.06.2021 г. е поискал, на основание чл. 333, ал. 3 от КТ, съгласие от синдикалната организация (СО) в ПГСАГ „Васил Левски“ - [населено място], както и че такова съгласие е дадено на същата дата. С отговора на исковата молба са представени и двата документа – писменото искане на работодателя от 28.06.2021 г. до СО на КТ „Подкрепа“ при него - ПГСАГ „Васил Левски“ - [населено място], както и писмено уведомление от 28.06.2021 г. на членовете на СО на КТ „Подкрепа“ в ПГСАГ „Васил Левски“ - [населено място], в което е посочено, че синдикалното ръководство на същата СО е взело решение за даване на съгласие за уволнението на ищеца.

С разпореждане от 14.10.2021 г. първоинстанционният съд е изготвил доклада си по делото, с който е указано, че в тежест на ищеца е да докаже, че се е намирал в трудово правоотношение с ответника, което е било прекратено; а в тежест на ответника е да докаже наличието на визираното в заповедта за уволнение фактическо основание за издаването `и, т.е. – елементите на фактическия състав на визираното основание за уволнение. Със същото разпореждане от 14.10.2021 г. първоинстанционният съд е уважил доказателственото искане на ищеца за изискване на информацията от РСО-Благоевград към КТ „Подкрепа“, като в отговор регионалният синдикат е изпратил по делото писмо с вх. № 6107/29.10.2021 г., в което е посочено, че ищецът попада в приложението на чл. 333, ал. 3 от КТ и че не е постъпвало искане за предварително съгласие за уволнението му. В мотивите към първоинстанционното решение, макар да е възпроизведено същественото съдържание на посочените по-горе писмени доказателства, събрани по делото във връзка с предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ, от правна страна са изложени единствено същите неконкретни и декларативни съображения, които са възпроизведени и в мотивите към обжалваното въззивно решение, – че преди налагане на дисциплинарното наказание работодателят-ответник е поискал предварително съгласие за уволнението на ищеца от синдикалната организация при КТ „Подкрепа“ и че последната е депозирала до работодателя уведомление, с което дава съгласие за уволнението.

С въззивната си жалба ищецът е навел изрични оплаквания както че първоинстанционният съд неправилно е приел, че ответникът-работодател е преодолял предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ, така и че първата инстанция е допуснала процесуално нарушение при разпределението на доказателствената тежест с доклада си по делото. В тази връзка са изложени доводи, че съобразно тежестта за доказване, ответникът-работодател не е доказал, че именно СО на КТ „Подкрепа“ в ПГСАГ „Васил Левски“ - [населено място] е компетентният синдикален орган, определен от централното ръководство на синдикалната организация, който да даде предварителното съгласие за уволнението на ищеца, съгласно чл. 333, ал. 3 от КТ. Позовавайки се на представеното и прието по делото писмо с вх. № 6107/29.10.2021 г. на РСО-Благоевград към КТ „Подкрепа“, във въззивната си жалба ищецът поддържа също, че предварителното съгласие е следвало да се поиска и да се даде, не от СО на КТ „Подкрепа“ в ПГСАГ „Васил Левски“ - [населено място], а от РСО-Благоевград към КТ „Подкрепа“. Също във въззивната си жалба, ищецът е изложил и твърдения, че към датата на уволнението му той е заемал и длъжността „регионален секретар“ на Синдикалния регионален съюз (СРС) - Благоевград към КТ „Подкрепа“, поради което също се ползвал с предварителната закрила при уволнение по чл. 333, ал. 3 от КТ, като в подкрепа на това свое твърдение е представил служебна бележка от 17.08.2022 г. В откритото съдебно заседание, проведено на 17.11.2022 г., въззивният съд е оставил без уважение това доказателствено искане на ищеца, като е приел, че на първо място е настъпила преклузия и на следващо място – защото с оглед твърденията в исковата молба, вече са събрани доказателства пред първата инстанция.

От така установените данни и доказателства по делото следва, че още с исковата си молба ищецът е твърдял и е представил писмено доказателство, че се ползва от предварителната закрила при уволнение, в качеството си на председател на Регионалния синдикат „Образование“ (РСО) - Благоевград към КТ „Подкрепа“, т.е. – в качеството си на член на териториален и отраслов ръководен синдикален орган по смисъла на чл. 333, ал. 3 от КТ. В исковата молба и изобщо – в първоинстанционното производство, той не е навел твърдение да се ползва от тази закрила, и в качеството си на „регионален секретар“ на Синдикалния регионален съюз (СРС) - Благоевград към КТ „Подкрепа“. Такова твърдение за незаконосъобразност на уволнението му във връзка с предварителната закрила по чл. 333, ал. 3 от КТ е направено за първи път едва с въззивната му жалба, с която за първи път е направено и доказателственото му искане за събиране на посоченото от него писмено доказателство в тази насока – служебната бележка от 17.08.2022 г., което е в нарушение на процесуалната забрана, установена с чл. 266, ал. 1 от ГПК. Следователно, въззивният съд не е допуснал процесуално нарушение като не е приел това писмено доказателство (служебната бележка от 17.08.2022 г.), тъй като то е неотносимо към предмета на спора по делото, очертан с исковата молба, а и доказателственото искане за него е и преклудирано, съгласно посочената разпоредба на чл. 266, ал. 1 от ГПК. Касационните оплаквания на ищеца в тази насока са неоснователни.

Също още в исковата молба обаче е налице неяснота и противоречие в твърдението и доказателственото искане на ищеца относно компетентния според него синдикален орган, който е следвало да даде предварителното съгласие за уволнението му, респ. – за преодоляването на закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ от работодателя му. От една страна ищецът твърди, че този орган е „КС“ на КТ „Подкрепа“, без по делото да става ясно какво има предвид ищецът с абревиатурата „КС“, респ. – кой е този компетентен според него синдикален орган. От друга страна, направеното с исковата молба доказателствено искане е за изискване на информация дали е дадено предварително съгласие за уволнението му от друг орган – Регионалния синдикат „Образование“ (РСО) - Благоевград към КТ „Подкрепа“. От своя страна ответникът-работодател с отговора на исковата молба твърди, че компетентният според него орган е първичната синдикална организация при него – СО на КТ „Подкрепа“ в ПГСАГ „Васил Левски“ - [населено място], от която той е писмено е поискал и е получил писмено съгласие за уволнението на ищеца. Първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение както с това, че не е изяснил по реда на чл. 145, ал. 1 и ал. 2 от ГПК посочените неясноти и противоречия в твърденията и доказателствените искания на ищеца, така и с това, че не е дал с доклада си по чл. 146 от ГПК никакви указания на страните относно разпределението на доказателствената тежест за установяване на правно-релевантните обстоятелства, относими към ползването и преодоляването на закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ. Въззивният съд, на свой ред също е допуснал процесуално нарушение, тъй като въпреки изричното оплакване във въззивната жалба на ищеца за допуснатите от първата инстанция процесуални нарушения относно разпределението на доказателствената тежест при докладването на делото и въпреки императивното изискване на чл. 333, ал. 3 – in fine от КТ – че предварителното съгласие за преодоляването на тази закрила при уволнение следва да е дадено от синдикален орган, определен с решение на централното ръководство на съответната синдикална организация, окръжният съд нито е изяснил твърденията на ищеца в тази насока, нито е дал указания на страните относно подлежащите на доказване релевантни обстоятелства и възможността да посочат доказателства за тях, което е в противоречие със задължителните указания и разяснения, дадени с т. 2 от тълкувателно решение № 1/2013 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тези нарушения на съдопроизводствените правила, допуснати от въззивния съд, също са съществени, тъй като делото е останало неизяснено от фактическа страна – и откъм твърдения, и откъм доказателства, кой в случая е компетентният синдикален орган, определен с решение (акт) на централното ръководство на КТ „Подкрепа“, който е следвало да даде предварителното съгласие за уволнението на ищеца, в качеството му на председател на Регионалния синдикат „Образование“ (РСО) - Благоевград към КТ „Подкрепа“.

В заключение, съгласно чл. 293, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, обжалваното въззивно решение, като неправилно – постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които налагат извършването на нови съдопроизводствени действия, следва да бъде отменено и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг въззивен състав на окръжния съд. Съгласно чл. 294, ал. 1 от ГПК, при повторното разглеждане на делото въззивната инстанция следва най-напред да даде указания на ищеца да изясни и уточни твърденията си – кой според него е компетентният синдикален орган, който е следвало даде предварителното съгласие за уволнението му – „КС“ на КТ „Подкрепа“ (като в тази връзка изясни и какво означава абревиатурата „КС“) или Регионалният синдикат „Образование“ (РСО) - Благоевград към КТ „Подкрепа“. След изясняване на тези твърдения на ищеца, въззивният съд следва да даде на страните указания относно разпределението на доказателствената тежест за установяване на твърдените от тях обстоятелства по преодоляване на закрилата по чл. 333, ал. 3 от КТ и за възможността да посочат доказателства в тази насока, а именно: На ответника следва да се укаже, че в негова тежест е да проведе пълно главно доказване относно това, че именно сочената от него първична синдикална организация (СО) на КТ „Подкрепа“ в ПГСАГ „Васил Левски“ - [населено място] е компетентният синдикален орган, определен с решение (акт) на централното ръководство на КТ „Подкрепа“, който е следвало да даде предварителното съгласие за уволнението на ищеца, в качеството му на председател на Регионалния синдикат „Образование“ (РСО) - Благоевград към КТ „Подкрепа“. На ищеца следва да се укаже, че в негова тежест е да проведе насрещно доказване, че – съобразно уточнените му твърдения, именно соченият от него синдикален орган е компетентният такъв – определен с решение (акт) на централното ръководство на КТ „Подкрепа“, който е следвало да даде предварителното съгласие за уволнението му, в посоченото му качество. Въззивният съд следва да даде и възможност на страните да посочат и съберат доказателства в тази насока – съобразно дадените им указания. При постановяване на новото въззивно решение по делото окръжният съд следва да се съобрази и с възприетото по-горе разрешение на поставения процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 от ГПК. Съгласно разпоредбите на чл. 78, чл. 81 и чл. 294, ал. 2 от ГПК, съобразно крайния изход на материалноправния спор по делото, въззивният съд следва да се произнесе и по претенциите на страните относно присъждането на направените от тях разноски, включително за настоящото касационно производство.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 58/03.02.2023 г., постановено по възз. гр. дело № 754/2022 г. на Благоевградския окръжен съд.

ВРЪЩА делото на Благоевградския окръжен съд за ново разглеждане от друг негов въззивен състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: