Прекъсване на давността при забавено действие от съдебен изпълнител

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 80

гр.София, 06.02.2024 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година,

в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Василка Илиева

ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев

Ерик Василев

при секретаря Ани Давидова и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1862/ 2023 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

С определение № 3667/ 22.11.2023 г., постановено по настоящето дело, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Добрички окръжен съд № 384 от 08.12.2022 г. по гр.д.№ 196/ 2022 г., с което по предявения от К. С. Р. против „С.Г.Груп“ ЕАД, гр. София, иск, квалифициран по чл.439 ГПК, е признато за установено, че К. С. Р. не дължи на „С.Г.Груп“ ЕАД 11 947,32 лева - изискуема главница по договор за банков кредит от 14.03.2008 г., анекс № 1/ 13.12.2009 г. и анекс № 2/ 02.06.2010 г.; 2 768,31 лева - изискуема редовна лихва върху главницата за периода 10.09.2010 г. - 19.07.2012 г.; 591,94 лева - изискуема наказателна лихва върху главницата за периода 10.06.2011 г. - 26.08.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2012 г.; 306,15 лева - направени разноски по делото; 350 лева - адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден на 28.08.2012 г. изпълнителен лист от Добрички районен съд по ч.гр.д.№ 3001/ 2012 г. и касаторът е осъден да заплати разноските по делото.

Касационното обжалване е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по процесуалноправния въпрос прекъсва ли се погасителната давност, когато кредиторът е поискал съответното изпълнително действие, заплатил е таксата, но то е извършено от съдебния изпълнител след изтичане на давността.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/ 26.06.2015 г. по т.д. № 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, т.10, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл.433 ал.1 т.8 ГПК , нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на решението е разяснено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. Разяснено е също, че взискателят трябва да поддържа със свои действия висящността на изпълнителния процес като внася съответните такси и разноски за извършването на изпълнителните действия, изграждащи посочения от него изпълнителен способ, както и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи. Видно от тези мотиви, активността на взискателя е достатъчна за прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното действие. Единственото, което взискателят може да направи, е да иска от съдебния изпълнител извършването на това действие и затова давността се прекъсва от момента на искането, стига действието да е извършено. Затова в последващата практика на ВКС /срв. решение № 37/ 24.02.2021 г. по гр.д.№ 1747/ 2020 г., IV г.о./ изрично се приема, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, независимо дали е настъпила перемпция, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания способ. Искането прекъсва давността без оглед дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело; във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Прието е също, че давността е свързана с поведението на кредитора – тя не се влияе от поведението на други лица. Затова ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита прекъсната с искането /дори то да е било нередовно, ако нередовността е изправена надлежно по указание на органа на изпълнителното производство/. Давността не се прекъсва веднъж с искането и още веднъж с предприемането на действието. Прекъсването е едно – с предприемането на действието, но се счита да е настъпило с обратна сила, ако след поискването давността е изтекла.

Затова на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, следва де се отговори, че когато кредиторът е поискал съответното изпълнително действие, заплатил е таксата, но то е извършено от съдебния изпълнител след изтичане на давността, тя се счита за прекъсната.

В допуснатия до касационно обжалване въззивен съдебен акт е дадено противоположно разрешение – макар да е констатирал, че на 29.03.2017 г. взискателят е поискал извършване на изпълнително действие, заради неизвършването му от съдебния изпълнител по висящото изпълнително дело въззивният съд не го е зачел като прекъсващо давността. Счел е, че подновяването на искането по друго дело, образувано след изтичане на давността и прилагането на изпълнителния способ по новото дело не могат да бъдат съотнесени към момента на искането по прекратеното дело. Изводът е направен в нарушение на материалния закон – касационно основание по чл.281 ал.3 т.1 ГПК – тъй като за прекъсването на давността няма значение дали поисканият изпълнителен способ е приложен по канцеларско дело с един или друг номер, а има значение дали този способ касае едно и също притезание. Когато взискателят е поискал прилагане на изпълнителен способ за осъществяване на определено субективно право преди изтичане на давността, но съдебният изпълнител го приложи след изтичане на давността, тя се смята за прекъсната от момента на искането. Обратното правно разрешение би означавало правните последици от един юридически факт да зависят според това, дали съдебният изпълнител е извършил искания изпълнителен способ по делото, по който е поискан или по новообразувано дело, което е логически несъстоятелно. Правните последици от факта следват от предвиденото в закона, без оглед правно-техническите способи на осъществяването му. Доколкото в обжалваното въззивно решение е прието противното, то следва да бъде отменено, а спорът да бъде разрешен от настоящата инстанция /не се налага извършване на допълнителни съдопроизводствени действия/.

По делото е установено, че срещу С. С. К. в качеството на кредитополучател, М. Г. К. в качеството на съдлъжник и К. С. Р. в качеството на поръчител била издадена заповед № 257/ 28.08.2012 г. по ч.гр.д.№ 3001/ 2012 г. на Добрички районен съд за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК по заявление на „Райфайзенбанк България“ ЕАД. Длъжниците следвало да заплатят солидарно на кредитора „Райфайзенбанк България” ЕАД въз основа на извлечение от сметка 11 947,32 лева - изискуема главница по договор за банков кредит от 14.03.2008 г., анекс № 1/ 13.12.2009 г. и анекс № 2/ 02.06.2010 г.; 2 768,31 лева - изискуема редовна лихва върху главницата за периода 10.09.2010 г. - 19.07.2012 г.; 591,94 лева - изискуема наказателна лихва върху главницата за периода 10.06.2011 г. - 26.08.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2012 г.; 306,15 лева - направени разноски по делото; 350 лева - адвокатско възнаграждение. На 04.09.2012 г. въз основа издадения изпълнителен лист било образувано изпълнително дело № 20127370402268 по описа на ЧСИ peг.№ 737, на същата дата ищецът бил уведомен за издадените срещу него заповед за изпълнение и изпълнителен лист и те влезли в сила след две седмици– на 19.09.2014 г. След сключени последователно договори за цесия като взискатели били конституирани първо „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД и впоследствие „С.Г.Груп“ ЕАД. На 29.03.2017 г. взискателят „Фронтекс интернешънъл“ ЕАД поискал от ЧСИ да извърши справка за банкови сметки на всички длъжници и да наложи запор върху тях. ЧСИ извършил исканата справка и констатирал, че ищецът има банкови сметки в „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД и „Юробанк България“ АД, но не наложил запор върху тях. На 13.11.2020 г. взискателят поискал производството по изпълнителното дело да бъде прекратено на основание, а на 23.11.2020 г. въз основа същия изпълнителен лист и по молба на взискателя „С.Г.Груп“ ЕАД било образувано ново изпълнително дело № 202073704013330 пред същия ЧСИ. По искане на взискателя със запорно съобщение изх.№ 38718/ 22.12.2020 г. и запорно съобщение изх.№ 38719/ 22.12.2020 г. по това изпълнително дело ЧСИ извършил исканото действие – запор върху банкови сметки на ищеца.

При така установените факти искът за установяване несъществуването на процесните вземания като погасени по давност е неоснователен.

Вземанията, чиито съществуване ищецът претендира да бъде отречено, се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок – чл.117 ал.2 ЗЗД. Давността е започнала да тече от 19.09.2014 г., когато е влязла в сила по отношение на ищеца заповедта за изпълнение. Тя не е текла по време на висящността на изпълнително дело № 20127370402268 до датата 26.06.2015 г.,според постановките на Постановление на Пленума на ВС № 3/ 18.11.1980 г. От 26.06.2015 г., когато Постановлението е обявено за загубило сила с Тълкувателно решение № 2/ 2013 от 26.06.2015 г. по тълк.д.№ 2/ 2013 г., ОСГТК, ВКС, давността тече и срокът й изтича на 03.09.2020 г. /като се съобразят разпоредбите на чл.3 т.2 ЗМДВИП и пар.13 ПЗР ЗИД ЗЗ/. След 26.06.2015 г., на 29.03.2017 г., взискателят поискал налагане на запор върху банкови сметки на ответника, като това искане е направено в рамките на срока на погасителната давност. Съдебният изпълнител не осъществил поискания изпълнителен способ в рамките на две години, поради което изпълнителното производство е прекратено по право, но перемпцията няма правно значение за погасителната давност. По образуваното за събиране на същите вземания ново изпълнително дело поисканият от взискателя изпълнителен способ е приложен, но след изтичане на давността – на 22.12.2020 г. Както бе посочено в отговор на правния въпрос, по който обжалването е допуснато, в този случай давността се счита прекъсната от момента на искането – 29.03.2017 г. – и тя не е изтекла към момента на подаване на исковата молба, по която е образувано основното производство. Искът за установяване на несъществуването на процесните вземания като погасени по давност е неоснователен и следва да бъде отхвърлен, като на ответника се присъдят дължимите за производството разноски във всички инстанции.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ изцяло въззивно решение на Добрички окръжен съд № 384 от 08.12.2022 г. по гр.д.№ 196/ 2022 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от К. С. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица], № 55, срещу „С.Г.Груп“ ЕАД, гр. София, бул. "Черни връх" № 150, ЕИК 205942517, иск за признаване за установено, че К. С. Р. не дължи на „С.Г.Груп“ ЕАД 11 947,32 лева - изискуема главница по договор за банков кредит от 14.03.2008 г., анекс № 1/13.12.2009 г. и анекс № 2/02.06.2010 г.; 2 768,31 лева - изискуема редовна лихва върху главницата за периода 10.09.2010 г. - 19.07.2012 г.; 591,94 лева - изискуема наказателна лихва върху главницата за периода 10.06.2011 г. - 26.08.2012 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.08.2012 г.; 306,15 лева - направени разноски по делото; 350 лева - адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден на 28.08.2012 г. изпълнителен лист от Добрички районен съд по ч.гр.д.№ 3001/ 2012 г.

ОСЪЖДА К. С. Р., ЕГН [ЕГН], [населено място], [община], [улица] да заплати на „С.Г.Груп“ ЕАД, гр. София, бул. "Черни връх" № 150, ЕИК 205942517, 4 596,37 лв /четири хиляди петстотин деветдесет и шест лева, тридесет и седем стотинки/ разноски по делото за всички инстанции.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: