Възобновяване на дело при непризован упълномощен защитник

Текстът на акта

Ключови фрази

Изнасилване на ненавършила 18 г. * искане за възобновяване на две основания * Искане за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден * признаване и изпълнение на присъда от чуждестранен съд * основание за възобновяване на наказателното дело

Р Е Ш Е Н И Е

№391
гр. София, 30 септември 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря Илияна Петкова

и с участието на прокурора Атанас Гебрев

като изслуша докладваното от съдия ДЖУРКОВСКИ наказателно дело № 663/2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред ВКС е образувано на основание чл.424 ал.2 вр. чл. 423, ал. 1 и чл. 422 ал.1 т.5 от НПК по искане на осъдения И. Н. С. (Е. Й.), подадено чрез упълномощения му защитник адв.П. Н., за възобновяване на ЧНД № 2239/2023 г. по описа на СГС, приключило с влязло в сила решение № 2128/02.05.2023 г., с което е приета за изпълнение присъда на Втори висш наказателен съд – гр. Коджаели , Република Турция, влязла в сила на 02.11.2017 г.

В искането са изложени твърдения, че през 2023 г. С. се намирал извън територията на Република България; че по това време в Окръжен съд-Благоевград е постъпила молба от Главна прокуратура на Коджаели Република Турция, с която се искало признаване и изпълнение на постановена срещу него присъда от турски съд, като по тази молба е било образувано ЧНД № 260/2023 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, насрочено за 22.03.2023 г.; че узнавайки за това производство, изпратил пълномощно, с което упълномощил адв.П. Н. от АК [населено място] да го представлява и защитава в производството по ЧНД №260/2023 г. по описа на Окръжен съд-Благоевград до приключване на делото във всички съдебни инстанции; че на 22.03.2023 г. и на 05.04.2023 г. адв.П. Н. се е явил в Окръжен съд-Благоевград и е участвал в производството по делото, което с определение от 05.04.2023 г. на БлОС е било изпратено по подсъдност на СГС; че въпреки изричното упълномощаване на договорен защитник в лицето на адв.П. Н. СГС не е призовал този упълномощен от него защитник за участие в производството по ЧНД № 2239/2023 г. по описа на СГС, а вместо това му е бил определен служебен защитник в лицето на адв.Д. П. при положение, че по делото е посочил договорен защитник; че след постановяване на определението по ЧНД № 2239/2023 г. по описа на СГС и въпреки наличие на основания за обжалване на това определение назначеният му служебен защитник не го е обжалвал в съответния срок. Излагат се доводи, че са налице основания за възобновяване на наказателното дело, тъй като за наличието на определение по това дело осъденият научил след като бил докаран от чужбина и настанен първоначално в затвора в гр. София, а след това в затвора в гр. Бобов дол, без да е имал възможност да участва в производството по делото лично или чрез упълномощен от него договорен защитник. Навежда се и оплакване, че освен това определението на СГС е незаконосъобразно и необосновано, тъй като приемайки за изпълнение присъдата, постановена от съда в гр.Коджаели , Република Турция, градският съд не е приложил правилата на чл.23 - чл.25 НК. а е следвало да ги приложи и измежду наложените му наказания „лишаване от свобода“ за срок от шест години и осем месеца и „лишаване от свобода“ за срок от две години и шест месеца да му наложи най-тежкото от тях, а именно - шест години и осем месеца. Сочи се, че след като това не е сторено се оказва, че съгласно определението на СГС ще търпи наказание „лишаване от свобода“ в размер на девет години и два месеца, което е в разрез с националното ни право. По тези съображения е направено искане ВКС да възобнови наказателното дело по ЧНД № 2239/2023 г. по описа на СГС, да отмени постановеното по него определение № 2128/02.05.2023 г. и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на посочения съд.

В съдебното заседание пред ВКС упълномощеният защитник на осъдения И. С. адв. П. Н. поддържа искането за възобновяване на наказателното дело на заявените в него основания. По изложените в искането съображения моли същото да се уважи и да се възобнови наказателното дело.

В лична защита осъденият И. С. поддържа казаното от защитника си. В последната си дума моли да се възобнови делото.

Представителят на ВКП изразява становище, че искането за възобновяване на основание чл. 423 НПК е основателно. Счита, че е нарушено правото на защита на осъдения, тъй като не е участвал в този процес поне чрез упълномощения от него защитник. Моли да се уважите искането, да се отмените определението, с което е приспособена присъдата и да се върне делото за ново разглеждане от друг състав на СГС.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на заявените основания за възобновяване на делото, установи следното:

С протоколно решение без номер (а съгласно данните от ЕИСС - протоколно определение № 2128) от 02.05.2023 г., постановено по НЧД № 2239/2023 г. по описа на СГС, е приета за изпълнение присъда на Втори висш наказателен съд – гр.Коджаели , Република Турция, влязла в сила на 02.11.2017 г., с която българският и турски гражданин Е. Й. (И. Н. С., ЕГН [ЕГН]) е признат за виновен за извършено от него престъпление в периода от август до октомври 2010 г. по чл. 103/2 вр. чл. 103/1 от Закон 5237 на Република Турция, съответно на престъпление по чл. 152, ал. 2, т. 1, вр. ал.1 т. 1 пр. 2 от НК на Република България, за което престъпление следва да изтърпи наказанието 6 години и 8 месеца „лишаване от свобода“, както и е признат за виновен за извършено от него престъпление в периода от 20.10.2010 г. до 25.10.2010 г. по чл.109/1 от закон 5237 на Република Турция, съответно на престъпление по чл. 142а, ал. 3, т. 1, пр. 3, вр. ал. 1 от НК на Република България, за което престъпление следва да изтърпи наказанието 2 години и 6 месеца „лишаване от свобода“. Със същия съдебен акт Софийски градски съд е определил на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, буква „а“ от ЗИНЗС първоначален строг режим за изтърпяване на горните две наказания и е приспаднал от изпълнението на тези наказания времето на предварително задържане в размер на 114 дни. Постановеният от СГС съдебен акт не е обжалван и е влязъл в сила на 10.05.2023 г.

Искането на И. С. (Е. Й.) за възобновяване на наказателното дело е допустимо. Подадено е от надлежна страна - осъден, който не е участвал в производство по чл. 465, ал. 2 НПК, проведено пред Софийски градски съд. Искането е изпратено чрез куриер на 27.06.2025 г. и е постъпило в СГС на 30.06.2025 г. Преценено с оглед алтернативно заявените в него основания за възобновяване – поради проведено задочно производство пред СГС, за което не е знаел и не е взел участие, и поради допуснато съществено нарушение на правилата на чл.23-чл.25 НК, то се явява направено в рамките на законоустановения шестмесечен срок по чл. 423 ал.1 и по чл. 421 ал.3 НПК, изчислен в хипотезата считано от узнаването на съдебния акт. Преценката за спазването на срока се основава на съпоставката на необореното твърдение на осъдения за датата на узнаване за постановения съдебен акт (16.05.2025 г., когато е бил докаран в България и настанен в затвора) с датата на подаване на искането - 27.06.2025 г. С искането се претендира проверка на акт, включен в кръга на изчерпателно посочените в чл. 419, ал. 1 НПК – решение, постановено в производство по чл. 465 ал.2 НПК.

Въз основа на изпратена от Министерството на правосъдието на Република България на основание чл. 465, ал. 2 от НПК нота на посолството на Република Турция в София по повод молба на Главна прокуратура на Коджаели, Република Турция, с която се иска признаване и изпълнение в Република България на присъда (решение) на Втори Висш наказателен съд за тежки престъпления Коджаели Република Турция, постановена по отношение на българския и турски гражданин Е. Й. (И. Н. С., ЕГН [ЕГН]), на 13.03.2023 г. в Окръжен съд-Благоевград е било образувано ЧНД № 260/2023 г. по описа на съда.

С разпореждане № 165 от 15.03.2023 г. съдията-докладчик е насрочил открито съдебно заседание по делото за 22.03.2023 г. от 14.00 часа, за когато е разпоредил да се призове осъдения Е. Й. (И. Н. С.), както и да му се укаже, че до датата на съдебното заседание следва да организира защитата си и в частност, че ако няма възможност да упълномощи договорен защитник ще му бъде назначен служебен. В съдебното заседание на така определената дата осъденият не се е явил, като съдебният състав е приел, че е редовно призован от установения му адрес в [населено място], област /област/. В това съдебно заседание за осъдения се е явил упълномощеният от него защитник адвокат П. Н., който е представил на съда заверен от самия защитник препис от писмено пълномощно относно упълномощаването му по делото. Представяйки пълномощното, адвокат Н. е заявил на съдебния състав, че на 20.03.2023 г. е бил упълномощен от осъдения да го защитава по делото с пълномощно, което му е било изпратено по електронната поща, както и че по информация, която е получил от близките на осъдения, същият от една година живеел в чужбина. Основавайки се на това изявление на защитника на осъдения и за установяването на твърдяната промяна на местоживеенето на последния съставът на Окръжен съд-Благоевград е счел за необходимо да бъдат изискани различни справки относно актуалното местоживеене на И. С. (Е. Й.), поради което не е дал ход на делото и го е насрочил за 05.04.2023 г., за когато е приел, че осъденият е уведомен чрез своя защитник и с неговото изрично съгласие.

На насроченото на 05.04.2023 г. съдебно заседание осъденият отново не се е явил, като съдебният състав е приел, че за това заседание той е редовно уведомен от своя защитник адвокат П. Н., който, от своя страна, е присъствал в съдебната зала. След като е приел изисканите и постъпили по делото различни справки относно актуалното местоживеене на осъдения И. С. и е изслушал становищата на страните по въпроса относно местно компетентния да разгледа искането съд, Окръжен съд –Благоевград е приел, че предвид постъпилите данни за постоянното пребиваване на осъдения в чужбина съобразно правилото на чл.465 ал.2 изр.2 НПК местно компетентен се явява СГС. С оглед на това е прекратил съдебното производство (по ЧНД № 260/2023 г.) пред себе си и е изпратил делото по подсъдност на СГС.

След постъпване на делото в СГС то е образувано като НЧД № 2239/2023 г. С разпореждане № 1062/24.04.2023 г. съдията-докладчик по това дело го е насрочил за разглеждане на 02.05.2023 г., на основание чл. 25 ал.1 вр. чл. 21 т.3 от ЗПП е предоставил правна помощ на осъдения Е. Й. (И. С.), разпоредил да бъде изпратено писмо до САК за определяне на служебен защитник на осъдения и е изискал различни справки относно осъдения.

Осъденият Е. Й. (И. С.) не се явил на насроченото на 02.05.2023 г. съдебно заседание, като в това заседание били докладвани справка от ГД „Гранична полиция“ и докладна записка от Началника на РУП Хаджидимово относно актуалното му местоживеене. С оглед обстоятелството, че осъденият не се явил в съдебното заседание и за охрана на правата му на същия бил назначен служебен защитник в лицето на предложения от САК адв. Д. П.. Приемайки, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото, СГС е дал ход на делото, изслушал е съдебните прения и е постановил своя съдебен акт - цитираното по-горе решение, с което е приел за изпълнение присъдата на Втори висш наказателен съд – гр.Коджаели , Република Турция, влязла в сила на 02.11.2017 г., постановена относно българския и турски гражданин Е. Й. (И. Н. С., ЕГН [ЕГН]). Така постановеното решение не е било съобщено нито на упълномощения по делото защитник на осъдения – адвокат П. Н., нито на самия осъден. Същото не е било обжалвано или протестирано и е влязло в сила на 10.05.2023 г.

Преписи от влязлото в сила решение са били изпратени на СГП, ВКП и Министерството на правосъдието на Република България. С писмо от 17.05.2023 г. на СГП влязлото в законна сила на 10.05.2023 г. решение е било изпратено на Окръжна прокуратура-Благоевград за привеждане в изпълнение по делегация.

Във връзка с предприетите от страна на ОП-Благоевград действия за привеждане в изпълнение на решението осъденият И. С. бил обявен за международно издирване въз основа на ЕЗА, издадена на 05.09.2023 г. от ОП-Благоевград. На 07.03.2025 г. в МВР – Д“МОС“ е постъпила информация от британските власти за установено евентуално местонахождение на осъдения на територията на Обединеното кралство. В тази връзка по молба на британските власти на 10.03.2025 г. прокурор при ОП-Благоевград е издал нова „Заповед за арест“ на лицето, изготвена съгласно Споразумението за търговия и сътрудничество между ЕС и /държава/, въз основа на която на 13.03.2025 г. И. С. е бил задържан на територията на /държава/. На 24.04.2025 г. британските съдебни власти са допуснали предаването на осъдения И. С. в Република България, като фактическото му предаване на компетентните български власти (съгласно постановление на ВКП от 08.05.2025 г.) е било осъществено на 16.05.2025 г.

Влязлото в сила на 10.05.2023 г. решение на СГС е приведено в изпълнение с начало 16.05.2025 г., като за изтърпяване наложените му наказания с приетата за изпълнение по това решение чужда присъда на 19.05.2025 г. осъденият И. С. е постъпил в затвора – Бобов дол, където се намира и в момента.

На първо място ще бъдат разгледани заявените в искането за възобновяване основания по чл. 423 ал.1 и ал.5 НПК.

Основанието по чл. 423 ал.5 от НПК е заявено само цифрово, без да е подкрепено от никакви конкретни факти и аргументи. Обсъждайки данните по делото, ВКС не намира в случая да е налице визираното в тази разпоредба основание за възобновяване, доколкото макар осъденият да е бил предаден на Република България от Обединеното Кралство след допусната екстрадиция същата не е била допусната при предоставени гаранции за възобновяване на делото.

Изложените факти относно процедурното развитие на проведеното в Република България съдебно производство по реда на чл. 465 от НПК и участието/неучастието на осъдения И. С. и на упълномощения от него защитник в това производство, обсъдени от гледна точка на основанието по чл.423 ал.1 НПК за провеждане на ново такова съдебно производство спрямо осъдения, налагат следните правни изводи:

Правото на лицата да присъстват на съдебния процес е признато и гарантирано в Директива 2016/343 на Европейския парламент и на Съвета от 9 март 2016 г. относно укрепването на някои аспекти на презумпцията за невиновност и на правото на лицата да присъстват на съдебния процес в наказателното производство, като в съображение 33 от тази директива изрично се потвърждава, че това право е неразделна част от основното право на справедлив съдебен процес. В този смисъл съгласно член 8, параграф 1 от посочената директива е гарантирано, че заподозрените и обвиняемите имат правото да присъстват на съдебния процес срещу тях, като съгласно параграфи 2 и 4 от този член при определени условия може да се допусне и задочно провеждане на съдебния процес. Тези условия се състоят в следното: a) заподозреният или обвиняемият да е бил уведомен своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото неявяване; или б) заподозреният или обвиняемият, след като е бил уведомен за съдебния процес, да се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата. Същевременно в член 9 от Директива 2016/343 е гарантирано, че когато се провежда задочен съдебен процес, въпреки че не са били изпълнени условията за това, предвидени в член 8, параграф 2 от директивата, засегнатото лице има право „на нов процес или на друго правно средство за защита, което позволява ново разглеждане на делото по същество […] и може да доведе до отмяна на първоначалното решение“. Във връзка с този регламент следва да се отбележи, че правото на лично участие е валидно за всяка процедура, в която се решават въпроси, свързани с реализирането на наказателната отговорност за извършено престъпление (решение № 364 от 21.07.2025 г. по н.д. № 493/2025 г., ІІ н.о. на ВКС), поради което това право се явява относимо и за съдебната процедура по чл. 465 от НПК.

Доколкото член 8, параграф 4 и член 9 от Директива 2016/343 са разпоредби с директен ефект (т.28 от решение на СЕС по дело C 569/20 – „тъй като предвиждат безусловно и достатъчно точно приложното поле и значението на правото на нов съдебен процес“), ВКС е длъжен в настоящото производство, имащо за предмет искане за нов съдебен процес поради неучастие в наказателното производство, да се основава именно на общите минимални правила, прогласени в член 8, параграф 4 и член 9 от Директива 2016/343. Съобразно тези правила задочно осъденият може да бъде лишен от правото на нов съдебен процес само ако са изпълнени цитираните условия по член 8, параграф 2 от Директива 2016/343, тъй като само когато са изпълнени тези условия задочно проведеният съдебен процес е в състояние да доведе до решение, което съгласно предвиденото в параграф 3 от същия член може да бъде изпълнено, без да се предвижда право на нов съдебен процес. Тук следва да се отбележи, че хипотезите по букви а) и б) от член 8, параграф 2 се прилагат алтернативно, като всяка от тях съдържа две кумулативни условия, първото от които е засегнатото лице да бъде уведомено за съдебния процес. В обобщение, от текста на член 8, параграф 2 от Директива 2016/343 произтича, че спазването на поставените от тази разпоредба условия предполага засегнатото лице да е било уведомено своевременно за съдебния процес и за последиците от неговото неявяване, или да е било уведомено за съдебния процес, когато при това е представлявано от упълномощен да го защитава адвокат, избран от самия него или назначен от държавата. Следователно засегнатото лице има право на нов съдебен процес, когато не е било уведомено своевременно за съдебния процес или когато, след като е било уведомено за него, не е било уведомено за последиците от неговото неявяване, нито е било представлявано от упълномощен да го защитава адвокат.

За да се установи дали в случая са били изпълнени посочените в член 8, параграф 2 от Директива 2016/343 условия, на първо място следва да се провери и прецени дали до знанието на засегнатото лице е бил сведен официален документ, който недвусмислено да посочва датата и мястото на съдебния процес, а в случай че то не се представлява от упълномощен да го защитава адвокат, и последиците от евентуалното му неявяване.

От съображение 36 от Директива 2016/343 е видно, че засегнатото лице се счита за надлежно уведомено, ако своевременно е било „призова[но] лично“ или ако „по друг начин [му] се предоставя официална информация относно датата и мястото на съдебния процес по начин, който му дава възможност да се осведоми за [него]“. От това съображение следва също, че уведомяването на засегнатото лице за последиците от неявяване означава, че то е уведомено своевременно за това, „че решението може да бъде постановено, ако не се яви на съдебния процес“.

В случая от изявлението на адвокат П. Н. пред състава на ОС-Благоевград и от представения от него заверен препис от пълномощно, с което е упълномощен да представлява осъдения в производството, може да се направи извод, че осъденият е имал информация (от неустановен неофициален източник) за инициирания срещу него в Окръжен съд-Благоевград съдебен процес по признаване в Република България на присъдата на турския съд. Същевременно по делото липсват обаче каквито и да са данни до знанието на осъдения да е бил сведен официален документ, който недвусмислено да посочва датата и мястото на съдебния процес, както и последиците от евентуалното му неявяване (виж т.41 от решение на СЕС по дело 569-20). Затова не може да се приеме, че в случая осъденият е бил официално уведомен, че срещу него ще се води съдебен процес по признаване в Република България на присъдата на турския съд. Освен това по делото липсват и данни за някакви умишлени целенасочени действия на осъдения в насока да избегне официалното получаване на информацията относно датата и мястото на съдебния процес, доколкото към момента на инициирането на съдебното производство по чл. 465 НПК, а и от преди това осъденият напълно правомерно (без да е нарушавал някакви ограничения, тъй като за него не е имало ангажимент да известява съдебен орган или друг орган в Република България за нов актуален адрес или за местоположението си) се е намирал в чужбина - във Великобритания. С оглед на това не може да се счита, че осъденият надлежно е бил уведомен за съдебния процес и че доброволно и недвусмислено се е отказал да упражни правото си да присъства на него. Затова след като осъденото лице не е получило необходимата официално предоставена му информация, за да знае, че срещу него ще се води съдебен процес по признаване на чужда присъда, и след като не се установява умишлено и с намерение да избегне тази съдебна процедура да е попречило на органите своевременно да го уведомят официално за съдебния процес посредством официален документ (виж точка 41 от решение на СЕС по дело С-569-20), то неговото положение изначално не попада в обхвата на хипотезата по член 8, параграф 2 от Директива 2016/343. Освен това по делото липсват и данни осъденото лице да е било уведомявано от компетентните органи за последиците от неявяването му на съдебния процес.

От друга страна, макар и да не е било официално уведомено, че срещу него ще се води съдебен процес, засегнатото лице е упълномощило адвокат П. Н. да го защитава в този съдебен процес. Но въпреки наличието на упълномощен от осъдения защитник в лицето на адвокат П. Н., който е бил конкретно избран, за да го представлява в съдебното производство в негово отсъствие, след пренасянето на делото за разглеждане в СГС този съд изобщо не уведомил упълномощения защитник адвокат Н., а противно на волята на осъдения да бъде представляван от избран от него защитник му е назначил друг - служебно определеният защитник адвокат П.. Именно последният, а не изрично упълномощеният защитник, е взел участие в съдебното заседание, приключило с постановяването на решението за признаване на чуждата присъда. Но този служебен защитник в нито един момент не е бил във връзка с осъдения, който, освен това, е бил лишен и от възможността да коментира неговото назначаване. При тези обстоятелства служебно назначеният защитник, участвал в производството пред СГС, не може да се приеме за „упълномощен“ от осъдения по смисъла на член 8, параграф 2, буква б) от Директива 2016/343, тъй като предвид съображение 37 наличието на „упълномощаване“ по смисъла на тази директива всъщност изисква самото засегнато лице да е поверило на адвокат, евентуално определен служебно, задачата да го представлява в задочния съдебен процес (решение на СЕС по дело C 569/20, т.56). С оглед на това в съдебния процес, развил се пред СГС, в рамките на който е постановено решението за признаване на чуждата присъда, не е било налице надлежно представителство от упълномощен адвокат по смисъла на член 8, параграф 2, буква б) от Директива 2016/343 – при което [представителство] лицето да е избрало адвоката конкретно, за да го представлява в съдебния процес, воден в негово отсъствие. Само такова представителство позволява да се приеме, че засегнатото от задочното производство лице се е отказало доброволно и недвусмислено от правото си да присъства в съдебния процес, като съзнателно е оставило на този адвокат грижата да го защитава пред съда. Настоящият случай обаче не е такъв, след като служебно назначеният от СГС адвокат не е упълномощен от осъдения и след като между двамата въобще не са осъществявани никакви контакти по повод на протеклото задочно производство.

При това положение след като не са изпълнени и предвидените в член 8, параграф 2 от Директива 2016/343 условия относно представителството на осъдения от упълномощен адвокат (поради липсата на данни да е упълномощавал служебно определения му от СГС адвокат да го представлява пред съда в негово отсъствие и въобще да е имал някакви контакти с този адвокат) не може да се приеме, че по своя воля, доброволно и недвусмислено С. се е въздържал от присъствие на водената срещу него съдебна процедура, респ. че съзнателно се е отказал от правото си да присъства на съдебния процес. В случая участието в съдебното производство по чл. 465 от НПК на неупълномощен защитник на практика е довело до ограничаване на правото на осъдения на лично участие в това съдебно производство, необусловено от негово недобросъвестно процесуално поведение.

Следователно наказателната компетентност на нашата държава по признаването на постановената спрямо И. С. чужда присъда е била упражнена при незачитане на правата му и в частност на правото му на лично участие в процеса, поради което той е бил лишен от възможността в рамките на съдебното производство пред редовните инстанции да представи своята позиция по искането за признаване на присъдата при равни условия с останалите страни и да упражни всички свои права. Затова на осъдения следва да бъде признато правото на нов съдебен процес. В обсъжданата ситуация единственият начин за компенсирането му е посредством възобновяване на разгледаното в негово отсъствие и в отсъствие на упълномощения от него защитник НЧД № 2239/2023 г. по описа на СГС чрез отмяна на постановеното в това производство решение и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд. Но доколкото местната компетентност на СГС при разглеждането на НЧД № 2239/2023 г. е била детерминирана от факта, че тогава осъденият фактически не е живеел в Република България (чл. 465 ал.2 изр.2 НПК), то последвалата промяна на обстоятелството относно местоживеенето му в резултат на предаването му на българските власти и връщането му в страната обосновава извод, че към настоящия момент е отпаднало условието, определящо специалната компетентност на СГС по чл. 465 ал.2 изр.2 от НПК – осъденият да „не живее в страната“. Затова и с оглед наличните по делото данни, че реалното местоживеене на осъдения е в [населено място], област /област/, където е и адресната му регистрация по настоящ и постоянен адрес, при новото разглеждане на делото компетентен да се произнесе по искането за признаване на чуждата присъда се явява Окръжен съд-Благоевград, който именно е окръжният съд по местоживеенето на осъдения. А това, че към момента С. временно се намира в място за лишаване от свобода - в затвора Бобов дол, не е основание за друг извод относно местната подсъдност на производството по чл. 465 НПК, тъй като ограниченият по своята продължителност негов престой в затвор в друго населено място не прекъсва съществуващата и трайно установена фактическа връзка на лицето с населеното място по адресната му регистрация (в този смисъл определение № 143 от 22.11.2016 г. по чнд № 1137/2016 г., І н.о. на ВКС; определение № 56 от 05.04.2017 г. чнд № 308/2017 г., І н.о. на ВКС). С оглед на това ВКС намира, че в случая новото разглеждане на искането за признаване на чуждата присъда следва да бъде осъществено от Окръжен съд-Благоевград, поради което делото трябва да бъде върнато на този съд за ново разглеждане.

Изходът на делото пред касационната инстанция и обстоятелството, че към момента задочно осъденият е задържан в изпълнение на чуждата присъда, призната с влязлото в сила и подлежащо на отмяна по реда на възобновяването решение на СГС, предпоставят съгласно чл. 423, ал. 4 от НПК произнасяне и по мярката за неотклонение. При наличните по делото данни настоящият състав намира, че в случая мярката, която в пълна степен би могла да обезпечи безпрепятственото провеждане на възобновеното съдебно производство, е задържането под стража.

От една страна, данните по делото установяват, че в продължителен период от време преди настоящото му задържане от българските власти И. С. е пребивавал в чужбина - на територията на Великобритания, без трайно да се е установил на конкретен адрес. Тази мобилност на осъдения е довела до затруднения при информирането му за провеждането на съдебното производство по чл. 465 от НПК и при връчването на адресираните до него съдебни книжа и с оглед обстоятелствата по делото разкрива потенциален риск от укриване. От друга страна, данните за осъжданията му по присъдата на турския съд, както и постъпилата от британските власти информация за наличие на данни, че може да представлява опасност за британските граждани (л.48 от НЧД 2239/23 г.) го характеризират като личност със завишена степен на обществена опасност и определят по отношение на него като напълно реален рискът от извършване на престъпление. Поради това, за да се обезпечи ефективно постигане на целите на мерките за неотклонение, а и за да се осигури разглеждане на делото в разумен срок, е необходимо И. С. да бъде задържан под стража, като при промяна на обстоятелствата, обусловили определянето на тази мярка, той разполага с възможност да поиска от съда промяната й.

Признаването на правото на нов съдебен процес на осъдения на основание чл. 423, ал. 1 НПК прави безпредметно обсъждането на заявеното в искането основание за възобновяване на делото по чл. 422 ал.1 т.5 от НПК.

Предвид изложеното и на основание чл. 425, ал. 2 и ал. 1, т. 1 вр. чл. 423, ал. 1 и ал.4 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по реда на възобновяването на наказателни дела решение (съгласно данните от ЕИСС - протоколно определение № 2128) от 02.05.2023 г. на Софийски градски съд, постановено по НЧД № 2239/2023 г. по описа на същия съд, с което е приета за изпълнение присъдата на Втори висш наказателен съд – гр.Коджаели, Република Турция, влязла в сила на 02.11.2017 г., постановена относно българския и турски гражданин Е. Й. (И. Н. С., ЕГН [ЕГН]).

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от състав на Окръжен съд-Благоевград от стадия на съдебното заседание.

ВЗЕМА по отношение на И. Н. С. (Е. Й.) с ЕГН [ЕГН] мярка за неотклонение „задържане под стража“.

За взетата мярка за неотклонение да се уведоми началника на Затвора – Бобов дол.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: