Отказ за вписване в регистъра на чуждестранните адвокати след Брекзит

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50225

[населено място] , 22.12. 2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ : МАЙЯ РУСЕВА ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 2553 по описа за 2022 г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :

Производството е с правно основание чл.7 от Закона за адвокатурата.

Образувано е въз основа на подадената жалба от А. Н. К. от [населено място], чрез процесуалния представител адвокат К. против решение № 363 от 17.03.2022г. на Висш адвокатски съвет, с което е отказано вписването му в Единния регистър на чуждестранните адвокати. Счита постановеният акт за незаконосъобразен, поради което иска да бъде отменен. В съдебно заседание поддържа искането си и желае да бъде определено адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закона за адвокатурата.

Изразеното писмено становище на Висшия адвокатски съвет е за неоснователност на подадената жалба. Поддържа изложените в решението доводи, че жалбоподателят е оправомощен да практикува адвокатска професия във Великобритания, за което притежава сертификат за правоспособност от 7.01.2022г., с валидност до 31.12.2022г. След като считано от 1.02.2022г. Великобритания не е член на Европейския съюз, изтекъл и е 11-месечния гратисен период /действащ до 31.12.2020г./, не е налице императивното изискване на чл.16 от Закона за адвокатурата – молителят да е адвокат от страна членка на Европийския съюз и не е налице основната предпоставка за извръшване на вписването.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на подадената жалба, като съобрази представените документи, намира следното:

Безспорно е, че А. К. е придобил правоспособност като адвокат /solistor/ във Великобритания през 2018г., т.е. към момент, когато тя е била член на ЕС. Безспорно е и че на 25.01.2022г., той е подал – на основание чл.16 от Закона за адвокатурата /ЗА/ - заявление до Висшия адвокатски съвет за вписване в единия регистър на чуждите адвокати, представяйки: сертификат за правоспособност за периода 7.01.2022г.-31.10.2022г., декларация- съгласие по чл.16, ал.2, т.3 ЗА на адвокат К., лична карта, за да установи че притежава българско гражданство и уведомление, че ще осъществява дейността чрез посочен адрес на кантора.

Със сега обжалваното решение № 363 от 17.03.2022г. Висшият адвокатски съвет е постановил отказ с горепосочените мотиви.

Настоящият съдебен състав намира същият за законосъобразен. Не могат да бъдат споделени възраженията на жалбоподателя, че заявлението му за вписване следва да бъде уважено, защото като български гражданин е гражданин на ЕС и веднъж придобил правоспособност да работи като адвокат по време, когато Великобритания е член на ЕС, не може да го загуби по причина, че страната е напуснала Европейския съюз. Съображенията:

Вписването е конкретно действие по отбелязване и регистране на определено подлежащо на вписване обстоятелство, което се прави за да се даде публичност. Случаите, при които се налага вписване в регистъра на адвокатската колегия, са изрично посочени в Закона за адвокатурата. За всяко предвидено вписване са предвидени определени предпоставки, за наличието на които следи или съответния адвокататски съвет или Висшия адвокатски съвет, който се произнася с нарочен акт.

Конкретно, нормата на чл.16 от Закона за адвокатурата урежда реда, по който се осъществява вписването в Единния регистър на чуждестранните адвокати. Нормата е в глава Трета“а“ от Закона за адвокатурата „Адвокати от Европейския съюз“, приета с ДВ бр.97/2012г. В тази връзка следва да се направят три уточнения: Първото е, че Законът за адвокатурата в чл.3 прави разграничение между две групи лица, упражняващи адвокатска професия: „адвокат“ и „адвокат от Европейския съюз“. Общото и за двете групи е, че за да упражнява адвокатска професия – лицето трябва да е положило клетва и да е вписано в регистъра на адвокатската колегия, като в практиката се приема /вж.решение по гр.д.№ 1159/2019г.на ІІІ г.о./, че Законът за адвокатурата урежда регистърно, охранително производство за придобиване на адвокатски права. Второто е, че законът разграничава две групи чуждестранни адвокати – адвокати от ЕС, за които е приложима глава Трета“а“ /чл.11 и сл. ЗА/ и адвокати извън ЕС, за които е приложим реда по чл.10 ЗА. Третото уточнение е, че под „адвокати от ЕС“ законът визира адвокати, упражняващи дейността си в държави-членки на ЕС и тях законадателят разделя на две подгрупи –тузе които са се установи трайно на територията на Република България, за да упражнява адвокатска професия /за тях са приложими чл.16-чл.19а ЗА/ и тези които желаят временно упражняване на адвокатската професия на територията на Република България, за които е приложим чл.19б ЗА.

Законът /чл.16 ЗА/ установява две предпоставки за извършване на вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати към Висшия адвокатски съвет – заявлението да е подадено от адвокат от Европейския съюз и той трайно да се е установил на територията на Република България. Съдържанието на понатието „адвокат от Европейския съюз“ е законодателно определено в чл.11 ЗА и включва „гражданин на ЕС, на държава – страна по Споразумението за ЕИП и на Ковнфедерация Швейцария, придобил адвокатска правоспособност съгласно законодателството на някоя от тези държави“. Нормите на грава Трета „а“ са приети в изпълнение на Директива 98/5/ЕО, за да се постигне заложената в нея цел, а именно: да се „улесни постоянното упражняване на адвокатската професия като свободна професия или на платена служба в държава-членка, различна от държавата, в която е придобита професионалната квалификация“. Директивата е нормативен акт, приет от ЕС, който има действие на територията на държавите –членки на ЕС и задължава само тях да постигнат определения в директивата резултат, чрез избрани от тях начин и средства. Доколкото една от главните цели на Общността е „ премахването на пречките между държавите-членки за свободното движение на лица и услуги“, с Директива 98/5/ЕО се цели да се създаде възможност „за гражданите на държавите-членки“ да упражняват професия като самостоятелно заето лице или самостоятелно заето лице в държава-членка, различна от държавата, в която са придобили професионалната си квалификация. Доколкото нормите на чл.11 и чл.16 ЗА са приети във връзка с изпълнението на посочената Директива, техният смисъл следва да се преценява във връзка със заложените в нея цели и съобразно използваните в нея понятия. Съгласно чл.3 от нея: „Адвокат, който желае да практикува в държава-членка, различна от държавата, в която е придобил професионалната си квалификация, се вписва от компетентния орган на тази държава-членка“. Затова и чл.3 от Закона за адвокатурата разграничава лицата, упражняващи адвокатска професия на „адвокат“, който е придобил права по реда на чл.4 и сл.от ЗА и „адвокат от Европейския съюз“, за който са приложими правилата на глава Трета „а“ /чл.11 и сл. От ЗА/. Съгласно Директивата, компетентният орган на държавата –членка вписва адвоката на ЕС „след представяне на удостоверение за вписване от компетентния орган на държавата-членка по произход“. По смисъла на Директивата /вж.чл.2/, „държава по произход“ е държавата-членка, в която адвокатът е придобил правото да носи едно от посочените в буква а) професионални звания, преди да упражнява адвокатската професия в друга държава-членка. Именно редът за това вписване, се урежда от нормата на чл.16 ЗА. Съгласно установената съдебна практика /вж.решение по гр.д.№3796/2020г.на ІV г.о. на ВКС/ се касае за вписване, което има не само удостоверително, но и конститутивно действие, защото е един от правопораждащите, респ. правогасяващите факти за качеството на адвокат на територия на ЕС. Във всички случаи, Директивата предоставя на национален орган да извърши конкретната преценка за наличието на изискуемите се предпоставки за вписване в Единния регистър на чуждестранните адвокати. Нейното изискване е – решенията за отказ на този орган да са мотивирани и да подлежат на обжалване. В случая- органът е Висшият адвокатски съвет, а обжалването е пред Върховният касационен съд, пред когото производството е контролно-отменително. Съдът проверява предпоставките за законосъобразност на обжалвания отказ на Висшия адвокатски съвет към момента на взетото решение. При проверката си, настоящият съдебен състав намира постановеният отказ за законосъобразен. Както вече беше посочено, съдът не може да измести момента на проверката /каквото е искането на жалбоподателя, който желае да се съобрази че той е придобил правоспособност към 2018г., когато Великобритания е била член на ЕС./ Всеки орган дължи произнасяне към момента на сезирането си / в случая това е станало на 25.01.2022г./, а съдът е длъжен да вземе пред вид и новонастъпилите факти. Имайки пред вид изложеното и съобразявайки горепосочената цел на нормата на чл.16 ЗА и нейният генезис, както и обстоятелството, че приемането на нормите в Глава Трета „а“ ЗА е за да се постигне на територията на РБългария резултатът, заложен като цел в Директива 98/5/ЕО, а същата е приложима единствено за държавите –членки на ЕС, не може да се възприеме и другото възражение на жалбоподателя, че той е адвокат на ЕС, защото е придобил правоспособност и е български гражданин. Като български гражданин, той е гражданин на ЕС, но няма качеството на адвокат на ЕС, по смисъла, разяснен по-горе, вложен в съдържанието на глава Трета „а“ ЗА. Неоснователен е и довода на жалбоподателя за противоречие на постановеният отказ с Директива 98/5ЕО и чл.45 и 49 ДФЕС, защото, както вече беше посочено, посочените нормативни актове са неприложими за жалбоподателя, който към релевантният момент не притежава „професионално звание по произход“, по смисъла на чл.2 от Директива 98/5/ЕО, в държава-членка на ЕС. Великобритания е направила своя избор по отношение на ЕС /с всички произтичащи от това последици/ и не може да се твърди, че лицата, които са избрали да се установяват и упражняват адвокатска професия във Великобритания биват третирани по различен начин.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на А. Н. К. от [населено място], бул.В., 65б против решение № 363 от 17.03.2022г. на Висш адвокатски съвет.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :