Действие на избора на режим на разделност върху придобити преди това имоти

Текстът на акта

Ключови фрази

1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50051

София, 02.05.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в съдебно заседание на 25 април две хиляди и двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ДЕЧЕВА

ВАНЯ АТАНАСОВА

при участието на секретаря Даниела Никова

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА

гр.дело 2602 /2022 година

Производството е по чл. 290 ГПК

С определение № 50008 от 13.01.2023 г. по настоящото дело по касационна жалба, подадена от Е. Х. Ш. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 25 от 28.03.2022 г. по гр.д.№ 36/2022 г. на Окръжен съд-Търговище, с което е потвърдено решение №535/ 18.11.2021г., по гр.д.№1054/2020г. на Районен съд-Търговище в частта му относно квотите. С потвърденото решение е допусната съдебна делба между касаторката, ищецът К. И. Ш. и ответника П. И. Ш. при равни права - по 1/3 ид.ч. на следните недвижими имоти: 1/.ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор №*** с площ от 745 кв.м., находящ се в м. С., общ. Търговище, заедно с построената в него вилна сграда с идентификатор № ***, с площ от 44 кв.м., и селскостопанска сграда с идентификатор № ***, с площ от 33 кв.м.; 2/.АПАРТАМЕНТ с идентификатор ***, с площ от 91.83 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], вх.**, ет.**, ап.**, построен в сграда ***, ведно с 4,58 кв.м. идеални части от земята, върху която е построена жилищната сграда; 3/.АПАРТАМЕНТ с идентификатор ***, с площ от 56.80 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет.**, ап. **, в сграда с идентификатор ***, заедно с мазе с площ от 4,70 кв.м., от земята, върху която е построена жилищната сграда, и 4/.ГАРАЖ с идентификатор № ***, с площ от 17.17 кв.м., находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, гараж **, в сграда с идентификатор ***, заедно с прилежащите идеални части от общите части на сградата, дворното място и правото на строеж. Касационната жалба се отнася само за двата апартамента и гаража.

В касационната жалба се навеждат оплаквания за нарушения на материалния закон – СК относно това дали избраният режим на разделност действа за напред, като при това действие придобитите по време на брака имоти преди определяне на този режим от съпрузите са СИО и квотите между съделителите следва да са 4/6 ид.ч. за нея и по 1/6 ид.ч. за двамата съделители. Нарушение на материалния и процесуалния закон се твърди и поради приетото от съда, че бракоразводното решение не било обезсилено и одобреното споразумение имало характера на спогодба, която е породила действие независимо, че наследодателят – неин съпруг е починал преди постановяването му. Счита, че брака е прекратен поради смърт, а не с развод и, че споразумението не е утвърдено, но имотите са били съпружеска имуществена общност, защото изборът на режим на разделност действа за напред.

Ответникът по касация К. Ш. оспорва касационнната жалба, тъй като решението е съобразено със закона и съдебната практика, защото с декларацията за разделност е прекратена СИО, тя има обратно действие, т.е. имотите, придобити по време на брака са били лична собственост на наследодателя, а бракоразводното решение за развод не е обезсилено и поради това е породило действие.

Ответникът по касация П. И. Ш. не взема становище.

Върховен касационен съд, първо гр.о., като обсъди заявените в касационната жалба основания и данните по делото, приема следното:

По делото е установено следното:

Касаторката Е. Х. Ш. и И. П. Ш. са сключили граждански брак на 15.06.1969 г. През времетраенето на брака са купени на името на съпруга: с договор от 19.02.1982 г. - апартамента с идентификатор ***, с н.а. № *** г. – апартамента с идентификатор ***и с н.а. № *** г. – гараж с идентификатор ***. На 13.06.2016 г. съпрузите са подписали декларация, с която са избрали режим на разделност, който е вписан в акта за брак и в Агенцията по вписвания в нарочния регистър за това на 16.06.2016 г. Съпрузите са инициирали развод по взаимно съгласие, предмет на гр.д.№ 657/2016 г. на РС-Търговище, по което са представили споразумение, подписано от двамата съпрузи, с което изразяват воля трите процесни имота да останат собственост на съпруга И. П. Ш.. Последното съдебно заседание е проведено на 22.06.2016 г. На 24.06.2016 г. съпругът И. Ш. умира. Негови наследници са страните по настоящото дело – преживяла бивша съпруга и синовете П. и К.. Постановено е по бракоразводното дело съдебното решение на 30.06.2016 г, с което прекратяване на брака и е утвърдено споразумението.

Първата инстанция е приела, че бракът е прекратен със смъртта на съпруга, тъй като към този момент съдебното решение за развод не е било постановено, поради което Е. Ш. има качеството наследник на съпруга си. Съдът е приел, че при влизане в сила на СК от 2009 г. съпрузите са били в граждански брак и по своя воля са преуредили имуществените си отношения с декларация за разделност, т.е. към момента на прекратяване на брака със смъртта на съпруга по отношение на имуществените отношения на съпрузите е действал режим на разделност. Затова е прието, че с избора на този режим е прекратена СИО. Тъй като съгл. пар.4, ал.1 правилата на новия СК се прилагат и по отношение на заварени бракове, то е прието, че по отношение на делбените имоти е приложим режима на разделност и те са собственост на този съпруг, на чието име са придобити, т.е. на съпруга. Затова делбата е допусната при равни права на осн. чл. 5, ал.1 и чл. 9, ал.1 СК.

С въззивното решение са определени същите квоти, но по други съображения. Въззивната инстанция е приела, че имотите са придобити в режим на СИО, защото не е опровергана презумпцията за съвместен принос, а декларацията за избор на режим на разделност има действие само за напред. Така трите имота, предмет на касационната жалба сега са били СИО и по отношение на тях съпрузите са уредили имуществените си отношения със споразумението в бракоразводното производство. Въпреки, че съпругът е починал преди постановяване на съдебното решение за развод, тъй като решението, с което е прекратен брака по взаимно съгласие не е обезсилено, е породило действие. С него е утвърдено споразумението и то съставлява спогодба, която има вещен ефект. По силата на спогодбата, трите имота са останали в собственост на съпруга и след смъртта му са останали съсобствени между тримата съделители при равни права.

Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.2 пр.3 ГПК на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК поради констатирана очевидна неправилност на извода на въззивната инстанция че имотите са придобити в режим на СИО, защото не е опровергана презумпцията за съвместен принос, а декларацията за избор на режим на разделност има действие само за напред. По въпроса за действието на декларацията за избор на режим на разделност от съпрузи по заварен брак се констатира прилагане на чл.33 във вр. с пар.4, ал.2 СК в противоположен смисъл.

Изводът на въззивнят съд, че декларацията за избор на режим на разделност има действие само за напред и имущество, придобито преди подаване на декларация за избор режим на разделност е съпружеска имуществена общност, като само при опровергаване на презумпцията за съвместен принос то може да се приеме за лично имущество, е неправилен, защото противоречи на материалния закон. СК от 2009 г. уреди три възможни режима на имуществени отношения между съпрузи – законов режим на разделност, сключване на брачен договор или режим на съпружеска имуществена общност, който е приложим освен когато изрично съпрузите са го избрали и когато не са избрали никой от първите два режима. Нормата на пар.4 СК от 2009 г. предвижда преуреждане на имуществените отношения, уредени в този СК по заварени бракове, а ал.2 от този текст изрично допуска съпрузите по заварени бракове към момента на влизане в сила на действащият СК – 01.10.2009 г. да изберат законов режим на разделност или да сключат брачен договор. Нормата на чл. 27, ал.3 допуска съпружеската имуществена общност да се прекрати по време на брака ако съпрузите изберат режим на разделност или сключат брачен договор, но с това не могат да засягат права на трети лица- чл. 40, ал.2 и чл. 41, ал.2 СК. Съгласно чл. 33, ал.1 СК имуществения режим на разделност означава, че „правата, придобити от всеки от съпрузите по време на брака са негово лично притежание“. Нормата не свързва момента на придобиване с избрания режим на разделност. Без значение в този случай е възмездния характер на придобивното основание и наличието на принос на другия съпруг. Не се прилага презумпцията на чл. 21, ал.3 СК и не възниква съпружеска имуществена общност. Аргумент в подкрепа на извода, че избора на режим на разделност има обратно действие и се прилага и за придобиванията по време на брака преди избора му се извлича и от признатото с чл. 33, ал.2 СК право на другия съпруг нетитуляр на придобитото при развод по исков ред да претендира част от стойността на придобитото имущество без оглед на това кога е придобито – дали преди или след избора на режим на разделност. Така по аргумент от тези норми, тълкувани в съвкупност, избирането на режим на разделност от съпрузи по сключен граждански брак има обратно действие и се отнася и за придобитите вещни права до момента на вписване на избора на този режим.

Неправилен е и извода, че въпреки, че съпругът е починал преди постановяване на съдебното решение за развод, тъй като решението, с което е прекратен брака по взаимно съгласие не е обезсилено, е породило действие. Висящото производство за развод е било по взаимно съгласие по чл. 51 СК. Бракът е прекратен със смъртта на съпруга. Призованите към наследяване наследници не могат да продължат производство за развод по взаимно съгласие. Те могат да продължат само исково производство за развод и то ако ищецът е поискал произнасяне по вината, за да се установи основателността на иска, основан на виновното поведение на преживелия съпруг – чл. 52 СК и чл. 327, ал.3 ГПК. Постановеното съдебно решение, с което се допуска развод по взаимно съгласие е съдебно охранителен акт, който влиза в сила с постановяването му, не подлежи нито на обжалване, съгласно чл. 330, ал.5 ГПК, нито на отмяна, съгласно чл. 303, ал.2 ГПК, респективно не подлежи и на обезсилване доколкото не е предвидена такава възможност за охранителен акт. Когато такъв акт засяга права на трети лица, защитата им е по исков ред – чл. 537, ал.2 ГПК, но по отношение на развода тори ред е изключен доколкото с бракоразводното решение по чл. 51 СК не се засягат права на трети лица в частта за прекратяване на брака, включително и в случая, когато брака е прекратен преди постановяване на решението, със смъртта на единия съпруг, защото в този случай могат да се засегнат права /наследствени/ само на преживелия съпруг, а той не е трето лице за бракоразводното производство. В настоящия случай решението, с което съдът се е произнесъл по молбата за допускане на развод по взаимно съгласие е постановено сред прекратяване на брака поради смърт на съпруга и поради това то като охранителен акт не е произвело действие. Изводът на въззивният съд в противен смисъл е неправилен.

При така изложеното гражданският брак между Е. Х. Ш. и И. П. Ш. е прекратен със смъртта на съпруга на 24.06.2016 г., а не поради развод и касаторката се явява наследник по закон на съпруга си. Придобитите от него недвижими имота, предмет на иска за делба са негова лична собственост на основаноие избрания и вписан в акта за брак и в нарочния регистър за това в Агенцията по вписвания на 16.06.2016 г. режим на разделност, съгласно чл. 33, ал.1 СК. Той се прилага и по отношение на придобитото имущество от съпрузите до 16.06.2016 г. Предвид обратното действие на избрания и вписан режим на разделност, трите процесни имота не са съпружеска имуществена общност, поради което касаторката не се легитимира като собственик на 4/6 ид.ч. от тях. Те са лична собственост на съпруга към момента на смъртта му на основание чл. 33, ал.1, във вр. с пар.4, ал.2 СК, а не на основание подписаното споразумение, което не произвежда действие ако брака не е прекратен с развод – ТР № 60/12.08.1987 г. на ОСГК на ВКС. На основание чл. 5, ал.1 и чл. 9, ал.1 ЗН, правата на съделителите – низходящи и преживяла съпруга са равни, т.е. всеки от тях притежава по 1/3 ид.ч. на основание наследяване. Решението като краен резултат е вярно, поради което ще се остави в сила, но тези квоти се определят не по изложените в него мотиви, а по изложените тук съображения.

Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 25 от 28.03.2022 г. по гр.д.№ 36/2022 г. на Окръжен съд-Търговище.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: