Отмяна на въззивно решение заради липса на собствени мотиви на съда

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 417

гр. София, 07.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Второ отделение, първи състав, в открито съдебно заседание на девети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: ГЕРГАНА НИКОВА

СОНЯ НАЙДЕНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова, изслуша докладвано от съдия Гергана Никова гражданско дело № 3474 по описа за 2023 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.

С Определение № 4055 от 16.09.2024 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивно Решение № 160 от 04.04.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 335/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново в хипотезата на „очевидна неправилност” по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Касаторката А. В. П., представлявана от адвокат д-р М. Д. от АК – В., поддържа, че въззивното решение е недопустимо, евентуално – неправилно (в която връзка се позовава на всички основания, предвидени с чл. 281, т. 3 ГПК). Моли обжалваният акт да бъде обезсилен, евентуално - отменен и ВКС да се произнесе по същество, като потвърди решението на първата инстанция или върне делото за ново разглеждане от въззивния съд. Претендира присъждането на разноски, включително по чл. 38 ЗА.

Ответниците по касация Д. С. Д. и Р. С. Д. са депозирали отговор на касационната жалба чрез адвокат Н. К. от АК – В. Т., както и становище с вх.№ 21294 от 09.12.2024 г., подписано от адвокат Р. Т. от САК. Поддържат, че обжалваното решение е правилно, като въззивната инстанция е осъществила пълен контрол по отношение на първоинстанционното решение. Молят въззивното решение да бъде потвърдено. Претендират присъждането на разноски. Възразяват за прекомерност на заплатено от касаторката адвокатско възнаграждение.

Съставът на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия, след преценка на доводите на страните и упражнявайки правомощията си по чл. 290, ал. 2 и чл. 293 ГПК, намира следното:

С обжалваното въззивно решение окръжният съд е отменил Решение № 151 от 10.03.2022 г., постановено по гр.д.№ 1531/2021 г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което е признато за установено по отношение на Д. С. Д. и Р. С. Д., че А. В. П. е собственик на основание давностно владение на имот находящ се в [населено място], общ. Л., представляващ: дворно място с площ 1 096 кв.м., с пл.№ * по кадастралния план на [населено място], общ. Л., за което и съгласно документ за собственост е отреден УПИ *-* по ПУП на селото, който УПИ и съгласно Заповед № 1691 от 07.12.2010 г. на кмета на Община Лясковец получава ново отреждане, а именно: имот с кадастрален номер *, за който е отреден УПИ *-*, в кв. 104 по ПУП на селото, заедно с построените в него жилищна сграда, лятна кухня, пристройка и стопански постройки при граници, както следва: север Д. Н. Д., изток – улица, юг – улица, запад – имот № * на ГД „Бизнес консулт“ и имот № * на К. С. Д.. Вместо това окръжният съд е постановил ново решение по съществото на спора, с което предявеният от А. В. П. положителен установителен иск за собствеността на процесния имот е отхвърлен.

Към въззивното решение са изложени мотиви, по отношение на които касаторката поддържа, че по същество представляват буквален препис на пасажи от писмената защита, представена във въззивното производство от насрещната страна.

Настоящият състав извърши съпоставка между текстовете на писмената защита, представена във въззивното производство от настоящите ответници по касация – от една страна, а от друга страна – текстът на мотивите към въззивното решение в тяхната съдържателна част (фактически и правни изводи). В резултат от това се констатира сходство между изложението на фактическите и правните изводи на въззивния съд и части от писмената защита в степен, близка до идентичност.

При това положение не може да се направи извод, че въззивният съд е извършил собствен анализ на събраните по делото доказателства, въз основа на който да е направил свои фактически констатации, както и да е формирал собствени изводи по приложението на закона. Вместо да изложи мотиви, отразяващи решаваща дейност по предмета на спора, окръжният съд практически е извършил редактиране на текста на писмената защита на едната от страните по делото. По същество сме изправени пред липса на мотиви на въззивната инстанция. В такава хипотеза съдебното решение не е нищожно, тъй като липсата на мотиви не се приравнява на липса на надлежно волеизявление. То не е и процесуално недопустимо, тъй като не се установява произнасяне по непредявен иск или пък при наличие на процесуални пречки за произнасянето по предявения положителен установителен иск за собственост. Въззивното решение се явява неправилно като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила, регламентиращи начина на формиране и изявяване на правораздавателната воля. Като съд по съществото на правния спор, въззивният съд е длъжен както да даде отговор на въпросите, относими към предмета на делото, които са повдигнати с жалбата и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК, така и да направи свои фактически и правни изводи по делото, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, касаещите очертаните като спорни въпроси по делото. При съдържанието на обсъжданите мотиви не е налице основание да се приеме, че въззивният съд е изпълнил задължението си да упражни правомощията по чл. 269 ГПК, като в рамките на сезирането извърши самостоятелна преценка на събрания пред него и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал по делото, направи и обективира свои фактически и правни изводи по съществото на спора, отговарящи на изискванията, произтичащи от разпоредбите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК.

Атакуваното решение свидетелства за пълно отсъствие на въззивна дейност със съдържанието, произтичащо от разпоредбата на чл. 269 ГПК, по отношение на която да е възможно упражняването на касационен контрол за правилността на преценките относно достоверността на доказателствените средства, констатациите относно доказателствените и правнорелевантните факти, както и относно спорното право. Това налага отменяване на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да се произнесе след изпълнение на задълженията си, произтичащи от чл. 269 ГПК при съобразяване на задължителните указания по т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. по тълк.гр.д.№ 1/2000 г. на ВКС, ОСГК, като обсъди в тяхната съвкупност всички допустими и относими доказателства, възражения и доводи на страните, въз основа на което да направи и изложи свои фактически и правни изводи по предмета на спора.

По разпределянето на отговорността за разноските, включително за защитата при първото разглеждане на спора от въззивния съд и за защитата пред ВКС, следва да се произнесе новият състав на въззивния съд съгласно чл. 294, ал. 2 ГПК.

По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 2 и 3 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на Гражданската колегия

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯВА въззивно Решение № 160 от 04.04.2023 г., постановено по в.гр.д.№ 335/2022 г. на Окръжен съд – Велико Търново.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: