Възстановяване на такси по ЗЕВИ след решение на КС: ред и съединяване на искове

Текстът на акта

Ключови фрази

Обезсилване на решение * недопустим съдебен акт * обективно съединяване на искове

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50008

София, 08.05.2024 година

В И МЕ Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ТК, първо търговско отделение, в съдебно заседание на осемнадесети март две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ

ЕЛЕНА АРНАУЧКОВА

При участието на секретаря:Ангел Йорданов

изслуша докладваното от съдията Ел. Чаначева т.дело №170/2022 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

„Евклипс“ООД,гр. Разлог е подал касационна жалба против решение № 33 от 20.01.2021 г., поправено с решение №490/29.07.21г. по гр.д. № 2276/2020г.на Софийски апелативен съд.

Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С решението, предмет на обжалване, състав на Софийски апелативен съд е отменил решение №3112 /15.05.2020г. по гр.д. № 16231/18г. на СГС в частта, с която е отхвърлен предявеният от „Евклипс“ООД, [населено място] против Държавата иск с правно основание чл. 49 вр.чл.45 ЗЗД за сумата 44968.37 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от противоправно поведение на лица от държавен орган, изразяващо се в приемане на разпоредба в закон, която е в нарушение на правото на ЕС и Конституцията на РБ и по същество този иск е отхвърлен. Извършена е преценка за основателност на евентуално предявения иск / така заявен от ищеца/ с правно основание чл.55,ал.1, предл.1-во ЗЗД за същата сума- на основание заплатена без основание такса за произведена електрическа енергия от възобновяем източник по чл.35а и чл.35 б ЗЕВИ, обявени за противоконституционни и същият иск е уважен.За да постанови този резултат, съдът е приел, че ищецът е производител на електрическа енергия от изграден енергиен обект Фотоволтаична електроцентрала /ФтЕЦ/, находяща се в землището на [населено място], община Каварна, област Добрич, като дружеството е сключило договор с „Енерго про продажби“ със срок на действие до 31.03.24г. за изкупуване на електрическа енергия. Таксите, удържани на основание чл.35б ЗЕВИ за първото тримесечие на 2014г. са установени на стойност 23921.87, за второто – 16816.56лв. и за третото – 5229.94лв., като тези такси са били заплатени от дружеството- ищец, преведени на ДКЕВР, след което прехвърлени към централния бюджет. Прието е още за установено по делото и това, че през исковия период 01.01.2014г. – 10.08.2014г. върху цената на произведената и изкупена ел. енергия е начислена дължимата такса по чл.35а ЗЕВИ в размер общо на 45968.37лв. Сумите са преведени по сметката на регулаторния орган – КЕВР на 15.10.2014г. При така установените данни, съдът е отчел, че с решение № 13/31.07.2014 г. на КС разпоредбите на чл.35 - чл.35б ЗЕВИ са обявени за противоконституционни, решението е обнародвано на 06.08.2014 г., влязло е в сила на 10.08.2014 г. Прието е още, че съгласно чл.151,ал.2 КРБ противоконституционният закон не се прилага от деня на влизане на решението в сила, поради което е заключил, че за процесния период от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. законовата разпоредба е действаща. Съставът е изложил мотиви, че с влизане в сила на решение № 13/31.07.2014 г. на КС обявените за противоконституционни разпоредби на ЗЕВИ са загубили изцяло регулативния си ефект спрямо неприключените правоотношения от началния момент на проявление на правопораждащите им факти, вследствие, на което са отречени изцяло техните правни последици - настъпили и ненастъпили; правата и задълженията по неприключеното правоотношение се считат за изначално непородени и отречени, тъй като неприлагането на закона е към всеки елемент от правоотношението, вкл. и към правопораждащия му факт, поради което извършеното плащане на сумата 45968.37лв. е осъществено при начална липса на основание и подлежи на реституиране. За да отхвърли иска по чл.49ЗЗД, въззивният съд е разгледал решение № 3/28.04.2020 г. на КС и е достигнал извода, че възстановяването на платени суми за публични вземания въз основа на обявен за противоконституционен закон може да се търси само на кондикционно, а не на деликтно основание. Така поради отхвърляне на главния иск въззивната инстанция е разгледала първия определен като евентуален иск по чл.55,ал.1,предл.1-во ЗЗД и както бе посочено по –горе го е уважила.

Така постановеният съдебен акт е бил обжалван от Държавата чрез министъра на финансите в частта му, с която е бил уважен иска по чл.55, ал.1 предл.1-но ЗЗД , а от „Евклипс“ ООД, в частта му, с която е отхвърлен иска по чл.49 ЗЗД, включително и за лихвата дължима за процесния период. С определение №50209 от 17.102023г. постановено по настоящето дело е прекратено касационното производство по отношение на Държавата.

Формулираните в изложението правни въпроси отразяват основния спор между страните, а именно - определяне на правното основание на предявения срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл.35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл.22, ал.4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици. По отношение на тях и въпросите, изведени и обобщени - "По кой ред следва да се търси възстановяване на недължимо платени задължения“- събрани държавни такси по реда на чл. 35а-35вЗЕВИ за периода преди да бъдат обявени за противоконституционни с влязло в сила Решение № 13/31.07.2014 г. по к. д. № 1/2014 г. на КС/ от изложението на Държавата / и поставения от дружеството въпрос №4/ –„ При обявената противоконституционност на чл.35а ЗЕВИ, събраните на основание същата суми, в периода от приемане на нормата до прогласяване на нейната противоконституционност, съобразно правните последици на решението на Конституционния съд за това прогласяване, на какво правно основание се дължи обезвреда на засегнатите лица.“ са релевантни.

С определение №50535 от 02.08.2023г. на ВКС, І т.о. въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК - за преценка на съответствието на релевантните правни въпроси с постановките на ТР ОСГТК1/22г.

С ТР ОСГТК № 1/22г. е прието, че правното основание на предявен срещу Държавата иск за заплащане на сума – платена /удържана и внесена в държавния бюджет/ такса по силата на чл. 35а ЗЕВИ, предвид обявяването на нормата за противоконституционна и неизпълнение на задължението на Народното събрание по чл. 22, ал. 4 ЗКС да отстрани настъпилите от приложението на тази разпоредба неблагоприятни правни последици, e непозволено увреждане – чл. 49 ЗЗД.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба на„Евклипс“ООД, [населено място] против Държавата иск в обстоятелствената част на която, е посочено, че ищецът е производител на електрическа енергия от изграден енергиен обект -Фотоволтаична електроцентрала ФтЕЦ, находяща се в землището на [населено място], община Каварна, област Добрич, като дружеството е сключило договор с „Енерго про продажби“ със срок на действие до 31.03.24г. за изкупуване на електрическа енергия. Посочено е още, че за периода 01.01.2014г. – 10.08.2014г. върху цената на произведената и изкупена ел. енергия е начислена дължимата такса по чл.35а ЗЕВИ в размер общо на 45968.37лв. Сумите са преведени по сметката на регулаторния орган – КЕВР на 15.10.2014г. Таксите, удържани на основание чл.35б ЗЕВИ за първото тримесечие на 2014г. са установени на стойност 23921.87, за второто – 16816.56лв. и за третото – 5229.94лв., като тези такси са били заплатени от дружеството- ищец, преведени на ДКЕВР, след което прехвърлени към централния бюджет. При тези фактически данни петитумът на исковата молба е съдържал искане за заплащане на сумата 45968.37лв на основание чл.49,вр.45 ЗЗД, а при условията на евентуалност при същите факти- иск на основание чл.55 ЗЗД и евентуален иск с правно основание чл.59, ал.1 ЗЗД.Сезираният, а и въззивният съд, както вече бе изложено са разгледали тези искове, като са възприели правната квалификация на соченото в исковата молба съединение на исковете - главен и евентуални.

При тези фактически данни, изведени от изложеното в исковата молба, настоящият състав счита, че съдът не е бил сезиран с евентуално съединени искове, тъй като в исковата молба, при едни и същи факти е заявен петитум, обуславящ правно основание на иск по чл.49 ЗЗД, а иск по чл.55, ал.1, предл.1-во ЗЗД не е бил предявен. Този извод се налага поради това, че в исковата молба не са обосновани две различни претенции като обстоятелствена част и петитум, които да предполагат определяне на такава правна квалификация. Дефинитивно, изводът произтича от правната същност на обективното съединяване на искове, - т.е. в едно и също производство следва да бъдат предявени искове с различен предмет. Или за да е налице евентуално съединяване на исковете, както е приел съдът, то по всеки от тези искове, ищецът е следвало да изложи конкретни факти и обстоятелства, от които произтича претендираното на това основание вземане, както и в тази връзка да определи следващ се, съответен на тези факти петитум. Както бе посочено, в случая, исковата молба не е имала такова съдържание, а при изложени едни и същи факти, не се обосновават две претенции на две различни основания / както е разгледал иска въззивният съд/. Следователно, въззивният съд произнасяйки се по два обективно съединени иска, при предявен един иск и след като е уважил формулираното искане на едно основание, а го е отхвърлил на друго, то той е постановил недопустимо решение.

С оглед изложеното, въззивното решение следва да бъде обезсилено, а делото върнато на Софийски апелативен съд, за ново разглеждане от друг състав на въззивният съд. При новото разглеждане на делото ще бъдат присъдени и направените в това производство разноски –арг. чл.294,ал.2 ГПК.

По тези мотиви Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 33 от 20.01.2021 г., поправено с решение №490/29.07.21г. по гр.д. № 2276/2020г.на Софийски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от Софийски апелативен съд при друг съдебен състав.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: