Осъждане за продажба и държане на цигари без акцизен бандерол

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 234, ал. 1, 2 и 3 НК * акцизни стоки без бандерол * съучастие * съучастническа дейност * специални разузнавателни средства * съществени процесуални нарушения * предварителен сговор * непредявено обвинение по фактите * продължавано престъпление

Р Е Ш Е Н И Е

№ 77
гр. София, 14.02.2025г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и седми януари през две хиляди и двадесет и петата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЕТЯ ШИШКОВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
при секретар Г.ИВАНОВА

в присъствието на прокурора Р.СЛАВОВА

изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 795/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по повод постъпили жалби от защитниците на подс. Г. Д. В. и подс.Б. И. Б. – адв.Д.К. и адв.С. срещу въззивно решение № 68 от 10.03.2024г., постановено по ВНОХД № 842/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, 11 състав. И в двете жалби се релевират касационните основания по чл.348, ал.1,т.1, 2 и 3 НПК. Защитникът на подс.В. посочва, че решението е постановено въз основа на процесуално недопустими доказателства, че е налице липса на обективност в подхода на съда относно доказателствения анализ, както и че съдът формално се е произнесъл по направените възражения. Въз основа на тези нарушения счита, че се е стигнало и до неправилно приложение на материалния закон. Прави искане решението на въззивния съд да бъде отменено и подсъдимият да бъде оправдан, алтернативно делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на второинстанционния съд или да се намали наложеното наказание.

Защитникът на подс.Б. съзира съществени процесуални нарушения в незаконосъобразността на кредитираните показания на свидетели, които са приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.281 НПК, като акцентира на показанията на един от основните свидетели- св.М.. Твърди, че решението, както и присъдата на първия съд, са постановени въз основа на предположения. Материалният закон е нарушен, според защитата, тъй като е осъдено лице при липса на безспорни доказателства за вина. Въпреки, че апелативната инстанция е намалила наказанието на подсъдимия и е приложила чл.55 НК, защитникът намира, че наказанието е явно несправедливо.

В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подс.В. заявява, че поддържа касационната жалба по направените в нея възражения и с посочените искания.

Подс.В. не се явява пред настоящата инстанция.

Защитникът на подс.Б. доразвива наведените оплаквания, като предвид твърденията за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила застъпва тезата, че подзащитният му е признат за виновен само въз основа на доказателства, които не могат да послужат за постановяване на осъдителна присъда- ВДС събрани от експлоатирани СРС, разпити на свидетели, за които се отнася забраната по чл.118, ал.2 НПК, както и показания на св.М., дадени при „оговор“. Акцентира и на ролята на подс.Б. в осъществяване на деянието по чл.234 НК, като координатор на продажбата на тютюневите изделия без бандерол. Относно нарушението на материалния закон твърди, че подзащитният му е осъден за престъпление, за което не му е било повдигнато обвинение. Намира, че не е изследван въпросът относно вида на иззетите изделия и дали същите представляват годен предмет на престъплението.

Подс. Б. поддържа аргументите на защитника си.

Представителят на Върховна прокуратура оспорва касационните жалби. Не споделя доводите на защитниците, че са допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, както и че определените наказания са несправедливи. Счита, че аналитичната дейност на въззивния съд не търпи критика, както и че вината на двамата подсъдими е доказана категорично. Пледира за оставяне на решението в сила.

С последната си дума подс.Б. заявява, че не е извършил престъплението, за което е признат за виновен, че се е оказал случайно на мястото, на което е бил задържан и че няма нищо общо с продадените цигари без бандерол.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда от 29.01.2019 г. по НОХД № 2157/2016 г., Специализираният наказателен съд-закрит, VIII състав, е признал подсъдимите Г. Д. В., Б. И. Б., Е. М. Д., Г. А. Б., А. Ж. А. и И. С. за невиновни по повдигнатото им обвинение по чл.321, ал.3,пр.2 и пр.4, вр. ал.2 НК и на основание чл.304 НПК ги е оправдал.

Със същата присъда подс. Г. Д. В. е признат за виновен в това, че през периода от 12.08.2014 г. до 13.08.2014 г., в [населено място], при условията на продължавано престъпление, сам е държал и в съучастие, като съизвършител с подс. Б. И. Б. е продал акцизни стоки без бандерол – цигари, както следва:

на 13.08.2014 г. в [населено място] е държал акцизни стоки – цигари, без бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгласно чл.2, т.2, чл.4, т.1 и т.7, чл.19, ал.1,чл.64, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАДС, както и съгласно чл.25, ал.1, ал.2, ал.5 и ал.6, ичл.28, ал.1 от ЗТТИ, в управляван от него л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. [рег.номер на МПС] , общо 1 500 кутии с цигари марка „Й.“ на обща стойност 11 250 лева;

на 13.08.2014 г. в [населено място] е държал акцизни стоки – цигари, без бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгласно чл.2, т.2, чл.4, т.1 и т.7, чл.19, ал.1,чл.64, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАДС, както и съгласно чл.25, ал.1, ал.2, ал.5 и ал.6, и чл.28, ал.1 от ЗТТИ, в обитавано от него жилище в същия град, на [улица], общо 10 кутии с цигари марка „Й.“ и 840 кутии с цигари, марка „Ронхил“, всичко на обща стойност 6 300 лева;

на 12.08.2014 г. в [населено място], зад бензиностанция „А.“, в съучастие, като съизвършител с Б. И. Б., продал на С. М. акцизни стоки цигари, без бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгласно чл.2, т.2, чл.4, т.1 и т.7, чл.19, ал.1, чл.64, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАДС, както и съгласно чл.25, ал.1, ал.2,ал.5 и ал.6, и чл.28, ал.1 от ЗТТИ, общо 1 000 кутии цигари, марка „Й.“ на обща стойност 7 500 лева,като общата стойност на всички цигари е възлизала на 25 125 лева и случаят е немаловажен и на основание чл.234, ал.1, пр.2 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.54 от НК, го е осъдил на 2 години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 4 000 лева.

На основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението за извършване на три отделни деяния, както и за това деянието да е било осъществено след предварителен сговор с Б. И. Б., при условията на чл.234,ал.2, т.2 от НК.

На основание чл.23, ал.1 от НК, съдът е групирал наказанията на подс.В. по конкретното дело и по НОХД № 1122/2012 г. на РС-Петрич, като е постановил налагането на най-тежкото от тях, а именно 2 години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 4 000 лева, а на основание чл.66, ал.1 от НК е отложил изпълнението на наказанието лишаване от свобода, с изпитателен срок от 4 години.

Със същата присъда, СНС е признал подсъдимия Б. И. Б. за виновен в това, че на 12.08.2014 г. в [населено място], зад бензиностанция „А.“, в съучастие, като съизвършител с Г. Д. В., продал на С. М. акцизни стоки – цигари без бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгласно чл.2, т.2, чл.4,т.1 и т.7, чл.19, ал.1, чл.64, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАДС, както и съгласно чл.25,ал.1, ал.2, ал.5 и ал.6, и чл.28, ал.1 от ЗТТИ, общо 1 000 кутии марка „Й.“ на обща стойност 7 500 лева, като случаят е немаловажен и деянието е извършено повторно, поради което и на основание чл.234, ал.2, т.1 вр. с ал.1, пр.1 вр. с чл.28, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.54 от НК, го е осъдил на 2 години „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 4 000 лева, а на основание чл.304 от НПК го е оправдал по обвинението, за това деянието да е било осъществено след предварителен сговор с Г. Д. В. при условията на чл.234, ал.2, т.2 от НК.

На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е привел в изпълнение наказанието „лишаване от свобода“ за срок от една година, наложено на подсъдимия Б. Б. по НОХД № 460/2013 г. на РС-Петрич.

На основание чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от НК, съдът му е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване, както на наложеното му с присъдата по конкретното дело наказание две години лишаване от свобода, така и на приведеното по чл.68, ал.1 от НК наказание една година лишаване от свобода.

Съобразно чл.234, ал.3 от НК (редакция до изменението с ДВ бр.7 от22.01.2019 г.), първата инстанция е отнела в полза на Държавата, веществените доказателства, явяващи се предмет на престъплението.

На основание чл.189, ал.1 от НПК подсъдимите Г.В. и Б.Б. са били осъдени да заплатят направените по делото разноски.

По повод депозирани протест и жалби от подс. Г.В. и подс.Б.Б., е инициирана въззивна проверка на присъдата. С решение № 68 от 10.03.2024г., постановена по ВНОХД № 842/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, 11 състав, присъдата е изменена като следва:

А:Относно подс.В.

1. Признат е за виновен, в това че през периода 12.08.2014 г. – 13.08.2014 г., в [населено място] при условията на продължавано престъпление, сам е държал и в съучастие, като съизвършител с Б. Б., е продал акцизни стоки – цигари, без залепен на тях български акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон, съгласно чл.2, т.2, чл.4, т.1 и т.7, чл.19, ал.1, чл.64, ал.1, ал.4 и ал.5 от ЗАДС, както и съгласно чл.25, ал.1, ал.2, ал.5 и ал.6, и чл.28, ал.1 от ЗТТИ, както следва:

- за времето 12-13.08.2014 г. в [населено място] е държал акцизни стоки – цигари, без бандерол, а именно 1 500 кутии с цигари марка „Й.“ – в управляван от него л.а. „Фолксваген Пасат“ с рег. [рег.номер на МПС] и 10 кутии с цигари марка „Й.“, както и 840 кутии с цигари марка „Ронхил“ – в обитавана от него къща в същия град, на [улица], на обща стойност 17 625 лева;

- на 12.08.2014 г. в [населено място], в съучастие, като съизвършител с подсъдимия Б. Б. е продал на С. М. акцизни стоки – един кашон с 500 кутии с цигари, марка „Й.“, без бандерол, на обща стойност 3 750 лева (които продадени цигари са съставлявали част от горепосоченото държано количество), като общата стойност на всички цигари е възлизала на 17 625 лева и случаят е немаловажен, което е престъпление по чл.234, ал.1, пр.1 и 2 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.2, ал.1 от НК,

Подс.В. е признат за невинен, в това да е продал на свид.М. повече от един кашон с 500 кутии с цигари, чиято стойност да е възлизала на над 3 750 лева и в това общата стойност на всички цигари да е възлизала на над 17 625 лева, като на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение в този смисъл;

2.В частта относно определените на подсъдимия Г. В. наказания, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК е намален срокът на наказанието „лишаване от свобода“ на 10 месеца и в частта относно приложението на чл.23 от НК за подсъдимия В. като на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК му е наложено едно общо най-тежко наказание, измежду определените му по настоящото дело и по НОХД № 1122/2012 г. на РС –Петрич, а именно 1 година „лишаване от свобода“, към което на основание чл.23, ал.3 от НК е присъединено наказанието „глоба“ в размер на 4 000 лева;

Намален е и определеният на основание чл.66, ал.1 от НК изпитателен срок на общото наказание на подсъдимия Г. В. на 3 години и е приспаднато времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР, с постановление на прокурора по чл.64, ал.2 от НК и с мярка за неотклонение „задържане под стража”, считано от 12.08.2014 г. до 07.10.2014г.;

Б: Относно подс.Б.Б.:

1.Подсъдият Б. е признат за невинен, в това да е продал на свид.М. повече от един кашон с 500 кутии с цигари и стойността им да е възлизала на над 3 750 лева, като на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение в този смисъл;

2. Присъдата е изменена и в частта относно определените на подсъдимия Б. Б. наказания, като на основание чл.55, ал.1, т.1 от НК е намален срокът на наказанието „лишаване от свобода“ на 6 месеца и първоначалният режим е коригиран на „общ” като е приспаднато на основание чл.59, ал.1 от НК времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР и с постановление на прокурора по чл.64, ал.2 от НК в периода 12-15.08.2014 г., както и времето, през което спрямо него е прилагана мярка за неотклонение „домашен арест”, считано от 15.08.2014 г. до 18.11.2014 г., като два дни домашен арест да се зачитат за един ден лишаване от свобода;

3.В частта относно първоначалния режим за изтърпяване на приведеното в изпълнение, по реда на чл.68, ал.1 от НК наказание една година „лишаване от свобода“ на подсъдимия Б. Б. наложено по НОХД №460/2013 г. на РС-Петрич) на основание чл.57, ал.3 от ЗИНЗС е определен първоначален „общ” режим за изтърпяването му;

В: В частта относно разноските - на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимите Г. В. и Б. Б. са осъдени да заплатят, по сметка на органа на досъдебното производство, разноски за досъдебното производство, в размер на по 1 381 лева, всеки от тях, както и да заплатят в бюджета на съдебната власт, разноски за първоинстанционното производство, в размер на по 45 лева, всеки от тях.

Двамата подсъдимите са осъдени на основание чл.189, ал.3 от НПК да заплатят в бюджета на съдебната власт, разноски за първото въззивно разглеждане на делото и за настоящото въззивно производство, както следва: подсъдимият Г. В.- сумата от 1 150 лева, а подсъдимият Б. Б. - сумата от 450 лева.

Присъдата е потвърдена в останалата й част.

Касационните жалби на подс.В. и подс.Б. са неоснователни.

Относно жалбата на подс.Г.В..

Защитникът на подсъдимия се позовава и на трите касационни основание, като с оглед определящото значение на това по чл.348, ал.1,т.2 НПК касационният съд ще вземе отношение първо по него. Без да оспорва изложените в касационната жалба теоретични постановки относно начина за правилно формиране на вътрешното убеждение на съда и законовите изисквания за мотивиране волята на съдебните състави въз основа на процесуално допустими доказателства, следва да се отбележи, че доводите на защитата не съдържат конкретни оплаквания. Касационната инстанция не би могла да презумира, в какво се състои недоволството на страната, ако то всъщност не е конкретизирано.

От изложеното в касационната жалба може да се изведе единствено подлежащо на разглеждано оплакване, че съдът не е кредитирал показанията на св.В., защото е имал предварително формирано вътрешно убеждение относно достоверността им, обективирано с използвани изрази в мотивите, които разкриват предубеденост. Възражението е относимо към нарушеното право на подсъдимия на безпристрастен съд.

Не може да се сподели виждането на защитата, че използвания на стр.33 в мотивите на въззивното решение глагол „домогва се“ в изречението „ С ангажирането на цитирания свидетел, защитата се домогва да докаже, че….“ , демонстрира предубеденост на съда. Защитата неоснователно съзира в нея незаконосъобразно предварително формиране на вътрешното убеждение на съда и натоварва израза с негативна оценка, най-малко защото смисълът на глаголът не съответства на вложеното от касатора съдържание. Значението на глагола „домогвам се“ е -опитвам се да достигна нещо с много усилия и труд. Твърдението на защитата, че изразът е използван в неблагоприятен за усилията й смисъл, обективиращ отрицателно отношение при интерпретацията на съдържанието на показанията на въпросния свидетел, е единствено субективната оценка.

Всъщност основните възражения са срещу решението на съда да не кредитира изцяло показания на св.В., като не даде вяра на тази част от тях, в която той твърди, че помещения в къщата на подс.В. са били ползвани от наемател. Решението на съда да се довери на едни и да не даде вяра на други доказателства, е негово суверенно право и касационната инстанция няма възможност да го коригира, стига то да е мотивирано и да почива на вярна интерпретация на съдържанието. Разгледано дори в тази светлина, оплакването на касатора е неоснователно. Въззивният съд е изложил пространни мотиви, с които аргументира решението си частично да се довери на въпросните показания и доводите му не търпят критика от страна на законосъобразност. Същите са разгледани много внимателно и анализирани във връзка с други гласни и писмени доказателства. Неубедителността на показанията, констатираната промяна на съдържанието им с времето, относно пребиваването на наемател/и в имота на подсъдимия, са дали основания на въззивния съд да не кредитира същите с доверие, в каквато насока са изложени подробни мотиви. До този извод се е стигнало и след правилна тяхна съпоставка с показания на свидетелите М., А., Т. и М., чиято процесуална годност не се оспорва, като контролни по отношение на твърденията на св.В.. Касационната инстанция може единствено да се съгласи с възраженията на защитата, че въззивният съд не е следвало да интерпретира липсата на възражения от страна на подсъдимия в протокола за претърсване на дома му, като опровергаващо тезата на свидетеля обстоятелство, но отхвърлянето на този способ за проверка не опорочава изцяло изводите на съда, касаещи показанията на св.В..

Въз основа на така изложените аргументи, касационната инстанция не установява предубеденост на съда, която да се афишира чрез приложения доказателствен подход и словесно изразяване.

Относно касационната жалба на подс.Б..

Защитата възразява срещу процесуалната допустимост на доказателствата, въз основа на които въззивният съд е направил своите фактически и правни изводи. В касационната жалба се посочва, че гласните доказателства, които са мотивирали съдебните актове попадат в рамките на забраната по чл.281, ал.8 НПК, че показанията на св.М. са дадени при „оговор“, както и че подкрепящите обвинението доказателства включват ВДС събрани чрез експлоатирани СРС, все категория доказателства, които сами и в съвкупност не могат да послужат за постановяване на осъдителна присъда.

Оплакването на касатора, че е нарушена забраната на чл.281, ал.8, вр. ал.4, вр. ал.1,т.1 НПК не може да се сподели. В касационната жалба обобщено е посочено, че решението на САС почива на предположения и на прочетени показания на свидетели от досъдебното производство, без да се конкретизират последните. Коректният преглед на събраните гласни доказателства води до заключението, че само една част от относимите към обвинението по чл.234 НК гласни доказателства са били приобщени по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1,т.1 и 2 НПК. Свидетелите К. и К. са разпитвани пред въззивния съд, като са приобщени чрез прочитане показанията им дадени при първото разглеждане на делото от въззивната инстанция, тези пред СНС и от досъдебната фаза. Последните са използвани частично, поради липсата на спомен у свидетелите относно дадени обстоятелства. Преразпит пред втората инстанция е направен и на св.М. и на св.М., като на показанията на последния настоящия съд ще се спре изрично.

Разисквайки забраната по чл.281 ал.8 НПК трябва да се отбележи, че тя не са отнася до показания, дадени пред съдия или пред друг съдебен състав, какъвто е настоящия случай. Гаранцията за спазване правата на подсъдимия в наказателния процес и въведеното с чл.281, ал.8 НПК ограничение, се изразява във възможността той да участва в разпита на свидетелите, особено на тези, които го уличават с показанията си и да им задава въпроси. За това и използването на дадени на досъдебното производство показания, не противоречи само по себе си на чл. 6, § 3, б. "d" от Конвенцията, при условие, че е осигурено правото на защита на подсъдимия в предоставяне на възможност той да се противопостави на тези показания.

Посочените изисквания са залегнали в редица решения на Европейския съд по правата на човека, в които се застъпва последователно тезата, че спазването на член 6, параграфи 1 и 3 от ЕКПЧ изисква всички уличаващи доказателства да бъдат събрани пред подсъдимия в открито съдебно заседание. В последователната си съдебна практика Европейският съд подчертава, че в това е смисълът на принципа на непосредственост, който позволява на съдилищата да преценят достоверността и надеждността на уличаващите изявления, а оттам и основателността на обвиненията, което може да има решаващи последици за подсъдимия.

И тъй като възражението на защитата е насочено основно към процесуалната годност на приобщените по реда на чл.281, ал.4 НПК показания на св.М., то проверката им не може да подкрепи оплакванията на касатора. Безспорно показанията на посочения свидетел са важни, тъй като той е лицето, което е поръчало доставката на цигарите без бандерол, контактувало е с подс.Б., присъствало е на срещата с двамата подсъдими, платило е цената на подс.Б. и е получило от подс.В. инкриминираното количество и вид цигари. Съдебните инстанции са провели личен разпит на посочения свидетел, на който подсъдимите са присъствали, като редом с това са били приобщени и показанията му, дадени на ДП пред разследващ орган и пред съдия. Оценявайки важността на свидетеля и показанията му, проверяваната инстанция е направила подробна съпоставка на заявеното от него пред съда и прочетените показания по реда на чл.281 НПК. Правдиво е отбелязано, че в принципен план свидетелят е последователен в излагането на факти, касаещи основния предмет на доказване, а различията, които са отстранени чрез процесуалната техника на чл.281 НПК, са незначителни. Обсъден е всеки аспект от разминаванията в депозираните в хода на времето показания, като са съпоставени с останалите доказателства / свидетелски показания, протокол за оглед на ВД, протоколи за доброволно предаване, заключение на техническа експертиза/ за да се мотивира обстойно решението на съда да кредитира с доверие заявеното от този свидетел, както пред съда така и в определени, само допълващи ги части, с тези дадени на ДП. В интерес на безпристрастността на въззивния съд следва да се посочи и това, че първите показания на свидетеля дадени на ДП не са кредитирани изцяло, а критичният подход към същите е изключил определена част / данните, които е предоставил за давността на контактите си с подс.Б./. Така че не би могло да се защитава тезата, че е налице нарушено право на подсъдимия на защита, с приобщаването към доказателствата на такива, които са събрани в негово отсъствие и на които той не е могъл да се противопостави, най-малко защото св.М. е разпитван два пъти пред съдебните инстанции и на тези разпити са присъствали подсъдимите и защитниците им.

Изложеното до тук мотивира и несъгласието на съда с тезата на защитата, че показанията на св.М. са процесуално недопустими, тъй като са дадени при „оговор“ и са единствените доказващи съпричастността на подсъдимия Б. към извършването на престъплението. Съдържанието им не разкрива смисъл, който би отклонил възможността той да носи наказателна отговорност, прехвърляйки вина към подс.Б.. В нито един момент свидетелят не отрича ролята си в сделката, като потенциален купувач на цигари без бандерол, както и добросъвестно пресъздава факти относно контактите си със подс.Б.. Дадените от него показания на ДП през разследващ орган не се отличават съществено по съдържание от впоследствие депозираните показания пред съдия на ДП, пред първата и пред въззивната инстанции, но и не са единствените доказателства, които подкрепят обвинителната теза. Следователно, показанията на свидетеля, ценени наред със свидетелските показания на присъствалите лица на ареста на подсъдимите , писмените доказателства, протоколите за претърсване на автомобилите и изземване на цигарените изделия, протоколите за доброволно предаване на вещи от двамата подсъдими и от свидетеля М., експертните заключения на физико-химическата експертиза, на техническата експертиза на телефоните, справките от мобилните оператори, както и на ВДС в резултат на експлоатирани СРС, законосъобразно са послужили като надеждна доказателствена основа на осъдителна присъда, без да се нарушава изискването на чл. 281, ал. 8 НПК.

По повод възражението на защитата касаещо кредитиране на показания на свидетели, попадащи под забраната на чл.118, ал.2 НПК, настоящата инстанция следва да отбележи, че св.К. и К., въпреки че са полицейски служители, не са от кръга на лицата по чл.118, ал.2 НПК, на каквато основа защитата би желала да установи процесуалната им недопустимост.

Съгласно разпоредбата на чл. 118, ал. 2 от НПК лицата, извършвали действия по разследването и съдебни следствени действия, не могат да бъдат свидетели, включително и когато протоколите за извършените от тях действия не са изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс. Претендираната от защитата недопустимост на посочените свидетелски показания се основава единствено на осъществяваната от свидетелите служба в органите на полицията, без да държи сметка, че принципно показанията на полицейски служители са допустими за използване в наказателното производство, при спазване на забраната по чл. 118, ал. 2 от НПК. Лица, извършвали дейност по разследването следва да се считат лицата, упражняващи правомощия на орган по разследването, като полицейските служители, извън посочения по-горе кръг, възприели факти и обстоятелства, касаещи предмета на доказване в наказателното производство, не попадат в обхвата на ограничението по чл. 118 НПК и техния разпит, като относим към този предмет, е напълно допустим. Свидетелите К. и К. не попадат и под забраната формулирана в последните изменения на чл.118, ал.2 НПК публикувани в ДВ, бр. 18 от 2024 г., тъй като не са били лица, които са извършвали и разузнавателни беседи по смисъла на Закона за Министерството на вътрешните работи, съдържанието на които да пресъздават в разпитите си.

Не може да се сподели и възражението на защитата, че фактите по делото, послужили за ангажиране на наказателната отговорност на подс.Б. са установени само чрез ВДС, изготвени в резултат на експлоатирани СРС. Вече бяха изложени аргументи относно наличието на други, процесуално допустими доказателства, подкрепящи обвинението, така че ВДС не се явяват единствено доказателство за това.

Може да се обобщи, че процесуалната дейност на въззивния съд не страда от пропуски и пороци, които да компрометират начина на формиране на вътрешното убеждение. Доказателствата, които са събрани и ценени от съда, са процесуално допустими и са интерпретирани вярно. Изводите на съда не се основават нито единствено, нито изключително на изолирани доказателства, които поотделно да носят характеристиката на процесуално недопустими- било поради забрана по чл.118, ал.2 НПК, по чл.281, ал.8, вр. ал.4 НПК или по чл.177, ал.1 НПК.

В съдебно заседание пред касационната инстанция защитата сочи и нов процесуален пропуск на проверявания съд, а именно липса на процесуална активност при установяване годността на иззетите вещи да бъдат предмет на престъплението по чл.234 НК. Подобен упрек е неоснователен, доколкото именно въззивната инстанция е назначила и изслушала физико-химическа експертиза със задача да се произнесе по този въпрос. Заключението е достатъчно безпротиворечиво и неоспорено от защитата, даващо основание на въззивния съд да достигне до законосъобразен извод относно качеството на цигарените изделия и определянето им като тютюнево изделие съгласно Закона за тютюна и тютюневите изделия.

Що се отнася до поставения от защитата въпрос за липсата на предявено по отношение на подс.Б. обвинение по чл.234 НК, то настоящия съд не би могъл да даде искания отговор, предвид изключителните правомощия само на прокуратурата да привлича към наказателна отговорност.

Останалите възражения и на двамата касатори, свързани с недоказаност на обвиненията всъщност касаят обосноваността на съдебния акт. Недоволството на защитниците от това, че решаващият съд е предпочел да се довери на определени доказателствени източници, за сметка на други, които мотивирано е отхвърлил, не бива да се приравнява на съществено процесуално нарушение по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Спазването на процесуалните изисквания за правилна и законосъобразна доказателствена дейност лишава от основание упреците към контролираната инстанция , че е допуснала нарушение на процесуалния закон. Въззивният съд е коригирал неточности в подхода на първия съд към доказателствения анализ, като е извършил свой пълен, подробен анализ на доказателствения материал, довел и до корекции в правните изводи на първия съд.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.1 НПК.

В касационните жалби и на двамата подсъдими се оспорва правилното приложение на материалния закон с довода, че са осъдени без категорични доказателства. Оплакването разгледано по същество не представя доводи за материална незаконосъобразност, а за недоказаност на обвинението, което е преценка относно обосноваността на съдебния акт. В тази насока касационната инстанция не може да упражнява контрол върху волята на контролираната инстанция, доколкото в касационните жалби не се съдържат конкретни оплаквания за нарушения на материалния закон.

Единствено настоящият съд ще се спре на възражението на защитата на подс.Б. срещу признаването му за виновен за държане на инкриминираните тютюневи изделия, доколкото то включва твърдение за осъждането му по непредявено обвинение. Коректният анализ на правните изводи на въззивния съд налага единствено извода, че срещу подс.Б. не е имало обвинение за държане на акцизни стоки без бандерол, а той е признат за виновен и осъден за продажбата на инкриминираните количества, в съучастие с подс.В.. За това и възраженията на защитата, направени в касационната жалба относно формата на изпълнителното деяние „държане“ и недоказаност на това обвинение, са неоснователни.

В обобщение може да се подчертае, че въз основа на законосъобразно изяснена фактическа обстановка, при спазване изискванията на чл.14 НПК, съдът е приложил правилно материалния закон, като е признал подсъдимите за виновни и ги е осъдил за извършени престъпления, както следва: подс.В. за престъпление по чл.234, ал.1, пр.1 и 2 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.2, ал.1 от НК, оправдавайки го по изрично посочените пунктове и части, а подс.Б. чл.234, ал.2, т.1 вр. с ал.1, пр.1 вр. с чл.28, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 вр. с ал.1 НК, като въззивният съд частично го е оправдал за част от количеството и стойността на инкриминираните цигари. Направените изменения в правната квалификация от първия съд, изразяващи се в оправдаването на двамата подсъдими по обвинението за извършено деяние при предварителен сговор и осъждането им за действия в съучастие / въпреки правилно изложените мотиви на въззивния съд в противовес на възприетото от първия съд и липсата на въззивен протест, ограничили правомощията му/, както и направените от въззивната инстанция изменения в първоинстанционната присъда, са в рамките на закона и правомощията, които съдилищата по фактите имат. Правата на подсъдимите и конкретно на подс.Б., предвид възраженията на защитника му пред касационния съд в посочения смисъл, не са нарушени.

Относно касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК.

С въззивното решение наказанията, определени и на двамата подсъдими са намалени, като апелативният съд е приел, че са налице предпоставките на чл.55 НК. Смекчаващите отговорността и на двамата подсъдими обстоятелства са правдиво интерпретирани като е оценена адекватно тежестта им при определяне на наказанията. Нито здравословното състояние, нито трудовата ангажираност на подс.Б. са игнорирани от съда при индивидуализиране на наказанието му. По-голяма снизходителност не може да се очаква от касаторите. Наказанията са адекватни на тежестта на извършеното и обществената опасност на подсъдимите и размерът им не разкрива признаци на явна несправедливост.

Предвид горното, касационната инстанция намира, че при постановяване на въззивното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения. Материалният закон е приложен правилно, а наказанията на подсъдимите са справедливи.

Поради което и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 68 от 10.03.2024г., постановено по ВНОХД № 842/2022г. по описа на Софийски апелативен съд, 11 състав.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: