Справедливост на наказанието за онлайн пазаруване с чужда дебитна карта

Текстът на акта

Ключови фрази

Използване на платежен инструмент с неверни данни или без съгласието на титуляра * банкова карта * съкратено съдебно следствие

Р Е Ш Е Н И Е

№ 3

гр. София, 07.04.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на осемнадесети януари две хиляди и двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КЪНЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БИСЕР ТРОЯНОВ

ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Ивайло Симов, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 1020 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от подсъдимия Н. Р. К., депозирана чрез неговия защитник.

С присъда № 95 от 18.05.2020г. по НОХД 393/2020г. Бургаският окръжен съд – Наказателен състав е признал подсъдимия Н. Р. К. за виновен в това, че на 04.10.2019г. в [населено място] в условията на продължавано престъпление използвал данни от чужд платежен инструмент - дебитна карта „V. E.“ с № ***, издадена от „У. Б.“ АД на П. П. И. без съгласието на титуляра като извършил четири покупки на стоки чрез регистриран профил с потребителско име N. K. в приложение D. на обща стойност 198.84 щатски долара в левова равностойност 348.04 лева като покупките са били успешни и потвърдени със съобщение от приложението и на основание чл. 249, ал.1 вр. чл.26, ал.1 НК и чл. 58а, ал.4 вр. чл. 55, ал.1, т.1 НК го осъдил на лишаване от свобода за срок от осем месеца с определен първоначален общ режим на изтърпяване. На основание чл.68, ал.1 НК съдът привел в изпълнение наложено наказание лишаване от свобода на подсъдимия по НОХД 143/2019г. на Районен съд – Царево в размер на шест месеца.

В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от защитата на подсъдимия Бургаският апелативен съд - Наказателно отделение с решение № 160 от 11.11.2020г. по ВНОХД 193/2020г. е потвърдил първоинстанционната присъда.

В касационната жалба се релевира касационното основание по чл. 348, ал.1, т.3 НПК. В подкрепа на отправеното искане за намаляване на наложеното на подсъдимия наказание, което се преценява като явно несправедливо, се сочи оказано от него пълно съдейстиве за разкриване на обективната истина, влошено здравословно състояние и направени самопризнания по реда на чл. 371, т.2 НПК в хода на проведено съкратено съдебно следствие пред първия съд.

В съдебно заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимия поддържа касационната си жалба и изложените в нея съображения. Отново обосновава позицията си за намаляване срока на наложеното на подзащитния му наказание лишаване от свобода и с неговото коректно процесуално поведение, младата му възраст и самопризнанията му.

Прокурорът заявява, че съдът в атакувания акт е обосновал добре своята позиция по отношение на наказанието и то би изпълнило в максимална степен целите, визирани в закона.

Подсъдимият Н. К. в правото си на лична защита поддържа заявеното от своя защитник, а при дадената му възможност за последна дума моли единствено за намаляване размера на наложеното му наказание.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от подсъдимия К. чрез неговия защитник и в пределите на своите правомощия, прецени, че тя е допустима, но неоснователна.

В касационната жалба се възпроизвеждат аргументите, представени на вниманието и на контролирания съд, на които той детайлно и задълбочено е отговорил.

Тезата на защитата, за да претендира намаляване размера на наложеното на подсъдимия наказание се основава на неговата млада възраст, направените самопризнания и коректното му процесуално поведение. Всички тези фактори са взети предвид от въззивния съд, за да потвърди както приложението на чл. 58а, ал. 4 НК, така и отмереният от първия съд размер на наказанието.

Съдебното производство по делото е протекло по реда на диференцираната процедура по чл. 373, ал.2 НПК като подсъдимият Н. К. е признал фактите, съдържими в обстоятелствената част на обвинението, изразявайки желание да не се събират доказателства за тях. При тази ситуация афишираното от подсъдимия самопризнание е взето предвид от една страна като задължително условие, за да премине съдът именно към тази форма на съдебно следствие, а от друга и като основание за приложимост на привилегията по чл. 58а НК, което е естествена последица от този вид диференцирана процедура. Подсъдимият със самопризнанието си вече се е възползвал от дадената му от закона привилегия за редуциране размера на наказанието и е в невъзможност да се възползва повторно от нея. Още повече, решаващият съд е преценил, че наказателната му отговорност следва да бъде ангажирана при наличие на многобройни смекчаващи я обстоятелства, между които са както заявените в касационната жалба млада възраст /19 годишен към момента на извършване на деянието/, влошено здравословно състояние – вродена аномалия на сърдечната преграда, довело до инвалидизирането му на 21.07.2005г. със 70% инвалидност, така и възстановяване на инкриминираната сума в хода на първостепенното съдебно производство, за което свидетелства фотокопие на платежно нареждане от 15.05.2020г. /л.23 от НОХД 393/2020г. на Бургаски окръжен съд/. Всички тези обстоятелства, както и оказаното съдействие от страна на Н. К. чрез доброволно предаване на мобилния си телефонен апарат, чрез който е извършил четирите покупки на дрехи, обувки и обеци чрез регистриран профил с потребителско име N. K. в приложение D. на обща стойност 198.84 щатски долара, за да бъде изследван, въпреки че до този момент разследващите са разкрили престъпното посегателство и съпричастните към него лица, включително и подсъдимия, са дали основание за драстично намаляване размера на наложеното на К. наказание под специалния минимум, визиран в нормата на чл. 249, ал.1 НК от две години на осем месеца лишаване от свобода.

Акцентираното от защитата коректно процесуално поведение на неговия подзащитен в досъдебната и съдебната фаза на процеса, не следва да бъде отчитано като облекчаващо положението му, тъй като подобно поведение е дължимо от всяко едно лице, притежаващо качество на обвиняем, респ. подсъдим в наказателното производство. Посочените обстоятелства мотивират и настоящия състав да прецени като напълно съответно на конкретната лична степен на обществена опасност на К. и на обществената опасност на извършеното от него този срок на определеното наказание лишаване от свобода, както и адекватността му спрямо целите на индивидуалната превенция на наказанието, които биха били постигнати именно с така определения негов размер.

Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 160 от 11.11.2020г. по ВНОХД 193/2020г. на Бургаски апелативен съд - Наказателно отделение.

Решението не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

1.

2.