Начален момент на обезщетението за безработица при незаконно уволнение

Текстът на акта

Ключови фрази

5
Р Е Ш Е Н И Е

№ 121

гр. София, 24.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

НИКОЛАЙ ИВАНОВ

при участието на секретаря Анжела Богданова………………………………….

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 3944 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК.

Подадена е касационна жалба от „Орион Секюрити -1“ ЕООД, представлявано от адв. И. Н., срещу въззивно решение № 141/ 08.02.2022 г. по възз. гр. д. № 2523/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, в частта, с която като е потвърдено решение № 261103/ 07.04.2021 г. по гр. д. № 5675/2020 г. на Районен съд – Пловдив, касаторът е осъден на основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да заплати на Д. П. К. обезщетение в размер на сумата 3 681,96 лв. за оставането й без работа за периода 26.03.2020 г. - 26.09.2020 г. Въззивното решение е влязло в сила в частите му по предявените искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, с които е признато за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата и тя е възстановена на длъжността „охранител“.

В касационната жалба са изложени доводи, че с въззивното решение в обжалваната му част неправилно е определен размерът на дължимото на ищцата обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ, както и че неоснователно, поради липса на причинна връзка между оставането без работа и уволнението, е присъдено обезщетение за времето след 27.05.2020 г.

Ответната страна по жалбата - Д. К., представлявана от адв.Б.П., поддържа становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски.

С определение № 827/25.04.2023 г. касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по въпроса - може ли да се присъди обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за период, предхождащ момента, в който съдът приема трудовото правоотношение за прекратено.

По този въпрос настоящият съдебен състав споделя установената практика на ВКС (вж. - ТР № 3/19.03.1996 г. по тълк. дело № 3/1995 г. на ОСГК на ВС, решение № 420/17.08.2010 г. по гр. д. № 905/2009 г. на ВКС, IV г. о., решение № 387/27.10.2011 г. по гр. д. № 1317/2010 г. на ВКС, IV г. о., решение № 169/29.03.2011 г. по гр. д. № 1699/2009 г., IV г. о. и др.), че обезщетението по чл. 225, ал.1 КТ се дължи за принудителната безработица, в която работникът е изпаднал поради противоправното действие на работодателя. То се съизмерява с ползите, които се предполага, че работникът би получил, ако такова действие не е било извършено, като размерът му се формира на база брутното трудово възнаграждение на работника за времето, през което е останал без работа поради уволнението, но не за повече от 6 месеца. Предпоставките за възникване на правото на обезщетение са - признаване на уволнението за незаконно; наличие на подлежаща на обезщетяване вреда; причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на работника или служителя без работа. Основанието за възникване на вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е оставането без работа през определения от закона период от време.

С факта на нереализирането на трудов доход поради незаконното уволнение се осъществява фактическият състав на чл. 225, ал. 1 КТ и обезщетението е дължимо от датата на уволнението. Преди момента на настъпването на вредата (принудителната безработица) не е налице основание за присъждане на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, като началната дата на релевантния шестмесечен период е установената по делото дата на прекратяване на трудовото правоотношение между страните.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното:

Въззивният съд е посочил, че страните са били в трудово правоотношение, като съгласно трудов договор № 39/04.09.2019 г. ищцата е заемала длъжността „охранител“ в ответното дружество. С влязлото в сила решение по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е приета за незаконосъобразна издадената от работодателя заповед № 6/25.03.2020 г., с която трудовото правоотношение е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ - по взаимно съгласие на страните, тъй като липсва въобще насрещно писмено волеизявление на служителката (респ. и относно датата за прекратяване). Прието е за установено, че в случая трудовият договор е прекратен едностранно без предизвестие от работодателя, като съгласно разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ прекратяването е настъпило на 14.04.2020 г. - в момента на получаване от Д.К. на едностранното писмено изявление на работодателя, а не на посочената в заповедта дата - 26.03.2020 г. Същевременно, произнасяйки се по иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал.1 КТ за присъждане на обезщетение за периода на оставане без работа вследствие на незаконното уволнение, съдът го е счел за основателен за претендирания от ищцата период 26.03.2020 г. – 26.09.2020 г. и е присъдил обезщетението с начална дата - 26.03.2020 г.

Предвид дадения отговор на правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване, въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на материалния закон. Основателно е възражението на касатора, че при приетото със сила на пресъдено нещо по иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, че трудовото правоотношение с ищцата е прекратено едностранно без предизвестие от работодателя на 14.04.2020 г., то обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се дължи най-рано от тази дата и липсва основание за присъждането му за претендирания с исковата молба период от 26.03.2020 г. до 13.04.2020 г. вкл., когато трудовият договор не е бил прекратен. От събраните по делото доказателства се установява, че последното получено брутно трудово възнаграждение за пълен отработен месец, преди прекратяването на трудовия договор, е в размер на 613,66 лв. Съобразно заключението на СИЕ, от общо изчисления размер на обезщетението – 3 681,96 лв. за периода 26.03.2020 г. – 26.09.2020 г., следва да се приспадне сумата 474,19 лв. за периода 26.03.2020 г. – 13.04.2020 г. вкл., като на ищцата се дължи обезщетение в размер на 3 207,77 лева.

Неоснователно е възражението на касатора, че обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ въобще не се дължи, тъй като след получаването на заповедта ищцата не се е отзовала на писмените и устни покани на работодателя да се яви в офиса на дружеството и да сключи нов трудов договор. Правилно в тази връзка въззивният съд е посочил, че такива обстоятелства не се установяватпо безспорен начин от събраните по делото доказателства. Видно от съдържанието на единствената приложена по делото писмена покана от 18.05.2020 г., ищцата е поканена да се яви за „изясняване на трудовите правоотношения”. Отправяне на конкретно предложение за ново започване на работа не се установява и от показанията на св. Г.. Последният сочи, че както писмата, така и разговорите с К., които лично той е водил, са били по повод подписването от нея и връщането на документите за прекратяване на трудовото й правоотношение. Понеже се очаквало работодателят да вземе като обект детски градини, свидетелят й казал, че „ще й се осигури работа“ там. При тези данни, доколкото по делото не е било установено отправяне на конкретно предложение за започване на работа от лице с работодателски функции, или упълномощено да сключва трудови договори, нито процесната уволнителна заповед е била оттеглена до завеждане на делото, правилно въззивният съд е приел, че не може да се приеме за безспорно доказано твърдението на ответника, че ищцата е получила предложение за работа, което не е приела и поради това не й се дължи обезщетение за вредите, които е могла да избегне или ограничи (чл.83, ал. 2 ЗЗД). Неоснователно е оплакването на касатора в жалбата, че въззивният съд не е обсъдил в съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, касаещи основателността на иска по чл. 225, ал. 1 КТ, а е приложил избирателен подход при оценката им, като с това е допуснал процесуално нарушение. Както поканата от 18.05.2020 г., така и свидетелските показания са обсъдени поотделно и в съвкупност от въззивната инстанция, но както се посочи те не установяват отправено от работодателя конкретно предложение за работа, което ищцата да е отказала и с това си поведение сама да се е лишила от трудови доходи.

Предвид изложеното, в случая не може да се приеме за опровергано наличието на причинна връзка между незаконното уволнение и оставането на ищцата без работа. За времето след 14.04.2020 г. търпените вреди от неполучено трудово възнаграждение са в причинна връзка с незаконосъобразното прекратяване на трудовото правоотношение и ответникът дължи обезщетяването им до крайната дата, посочена в петитума на исковата молба и поддържана в хода на производството – 26.09.2020 г.

С оглед на това, въззивното решение в частта, с която иска по чл. 225, ал. 1 КТ е уважен за сумата над 3 207,77 лв. до размера на 3 681,96 лв. и за периода от 26.03.2020 г. до 14.04.2020 г., е неправилно и следва да се отмени, като се отхвърли като неоснователен иска за разликата от 474,19 лв. и за посочения период. В останалата си част въззивното решение е правилно и следва да се остави в сила.

И двете страни са направили искания за присъждане на разноски за касационното производство. С оглед изхода на делото, касаторът ще следва да заплати на ответнатата страна по жалбата съдебни разноски по компенсация за настоящото производство в размер на 1 190,44 лв.

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 141 от 08.02.2022 г., постановено по възз. гр. д. № 2523/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив в обжалваната му част, с която иска по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е уважен за разликата над сумата 3 207,77 лв. до размера на сумата 3 681,96 лв. и за периода от 26.03.2020 г. до 14.04.2020 г.

ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ иска на Д. П. К., с ЕГН – [ЕГН], срещу „Орион Секюрити -1“ ЕООД – [населено място], ЕИК[ЕИК], за сумата 474,19 лв., представляваща разликата над 3 207,77 лв. до размера на сумата 3 681,96 лв. и за периода от 26.03.2020 г. до 14.04.2020 г., обезщетение по чл.344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, за оставане без работа поради незаконно уволнение.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в обжалваната част, с която предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ е уважен до размера на сумата 3 207,77 лв. за периода от 14.04.2020 г. до 26.09.2020 г.

ОСЪЖДА „Орион Секюрити -1“ ЕООД – [населено място], ЕИК[ЕИК], да заплати на Д. П. К., с ЕГН – [ЕГН], по компенсация съдебни разноски за настоящото производство в размер на 1 190,44 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.