Дължимост на сметка за ток, записана в невизуализиран регистър

Текстът на акта

Ключови фрази

5

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50057

гр. София, 10.05.2023 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1789 по описа за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ответника по делото „Енерго-про продажби“ АД срещу решение № 139/04.02.2022 г., изменено в частта за разноските с определение № 1069/16.03.2022 г., постановени по възз. гр. дело № 2733/2021 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено първоинстанционното решение № 2681/29.06.2020 г. по гр. дело № 13332/2019 г. на Варненския районен съд, е уважен предявеният от В. Д. У. срещу дружеството-жалбоподател, отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК, като е признато за установено, че ищецът не дължи на ответника-касатор сумата 5 545.63 лв., представляваща стойността на „служебно начислена“ електрическа енергия за периода 08.09.2017 г. - 07.09.2018 г. „по корекционна процедура“; в тежест на касатора са възложени разноските по делото.

В касационната жалба на „Енерго-про продажби“ АД се излагат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. Изложеното в жалбата се поддържа в откритото съдебно заседание.

Ответникът по касационната жалба – ищецът В. У., в отговора на жалбата навежда възражение за процесуална недопустимост на същата, при условията на евентуалност излага и съображения за нейната неоснователност. В откритото съдебно заседание от страна на ищеца се поддържат и доразвиват доводите за неоснователност на касационната жалба.

С постановеното по делото по реда на чл. 288 от ГПК определение № 50930/20.12.2022 г., настоящият съдебен състав е установил, че касационната жалба на дружеството-ответник е процесуално допустима, като е изложил съображенията си за това, респ. – за неоснователността на възражението на ищеца в обратна насока. Със същото определение касационното обжалване на въззивното решение е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, по следния правен въпрос: при реализиране отговорността на купувача на основание общите правила на чл. 183 и чл. 200 от ЗЗД за заплащане на количество електрическа енергия, измерено в невизуализиран регистър на средството за търговско измерване (СТИ) поради установено софтуерно въздействие върху него, правно значим ли е едногодишният период, регламентиран в чл. 50 от ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.).

Съгласно трайно установената практика на ВКС по множество подобни случаи, след отмяната на ПИКЕЕ от 2013 г. и до влизането в сила на действащите ПИКЕЕ от 2019 г. – при липсата на специална подзаконова нормативна уредба за преизчисляване на сметките за електрическа енергия за минал период от време поради неотчитане и незаплащане на част от действително потребената енергия, измерена от СТИ, но неотчетена поради софтуерно въздействие върху него, приложими са общите правила на чл. 183 и чл. 200 от ЗЗД за заплащане на количеството електрическа енергия, измерено в невизуализирания регистър на СТИ. В тези случаи, за да възникне правното задължение на потребителя-купувач за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за съответния период от време, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но последната не е отчетена правилно, тъй като част от нея е отразена в невизуализирания регистър на СТИ. Неправилно отчетеното количество на реално доставената електроенергия не поражда имуществена отговорност за крайния клиент за виновно причинени на крайния снабдител имуществени вреди по чл. 79, ал. 2, във вр. с чл. 82 от ЗЗД, а парично притезание в патримониума на продавача – вземане за продажната цена за доставеното количество електрическа енергия през съответния период, за който тя е начислена – чл. 200, ал. 2 от ЗЗД. Именно предвид реализирането на отговорността на купувача на основание общите правила на чл. 183 и чл. 200 от ЗЗД поради отмяната на специалния подзаконов нормативен акт, регламентираният в него едногодишен период за корекция по чл. 50 от ПИКЕЕ от 2013 г. (отм.) е ирелевантен за материалното продажбено правоотношение в тези случаи. При разрешаването на правния спор в исковото производство (независимо дали е предявен осъдителен иск или положителен установителен иск по чл. 422 от ГПК от доставчика, или отрицателен установителен иск от потребителя-купувач), в тежест на доставчика-продавач е да изложи твърдения и да докаже реалната доставка на електроенергията, както и периода на осъществяването ѝ. Това е така, защото предметът на исковото производството се определя от въведените от страните твърдения по делото. С оглед на това, при въведени твърдения, че процесното количество доставена, но неотчетена енергия, е потребено от абоната-купувач в рамките на едногодишен период от време, респ. – при спор относно възможността това количество да е разходвано от него в рамките на този срок, съдът следва да се произнесе по въведените в производството възражения и твърдения, като определи количеството на доставената енергия в този процесен по делото период, включително и по реда на чл. 162 от ГПК. В този смисъл са решение № 50271/21.02.2023 г. по гр. д. № 4931/2021 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, както и посочените в него множество други решения на ВКС, а също и цитираното в определението по чл. 288 от ГПК по настоящото дело, решение № 150/26.06.2019 г. по гр. д. № 4160/2018 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя това разрешение на въпроса, дадено в практиката на ВКС, като предвид него намира следното относно правилността на обжалваното въззивно решение:

Правилно въззивният съд е приел, че в процесния случай, поради липсата на правна уредба, регламентираща реда и условията за провеждането на едностранните корекционни процедури, процесното вземане не е възникнало на основание правомерно реализирана едностранна корекция на сметка за процесния период на фактуриране, а приложение намират общите правила за продажбата – чл. 183 и сл. от ЗЗД. Правилен е и изводът, че при доставено определено количество ел. енергия и допусната грешка, довела до отчитане на доставката в по-малък размер, респ. до заплащане на по-малка цена от реално дължимата, купувачът следва да заплати дължимата сума за действително доставената и потребена ел. енергия през процесния едногодишен период, за който е била издадена фактурата, на основание чл. 200 от ЗЗД. Правилно окръжният съд е определил и предмета на спора между страните, а именно – доколко по силата на договорното правоотношение между тях, за ищеца е възникнало задължението за плащане на процесната сума 5 545.63 лв. – разлика между доставеното и отчетеното (визуално) количество електроенергия за процесния период 08.09.2017 г. - 07.09.2018 г. Също правилно съдът е приел, че в тежест на ответното дружество е да докаже по делото, че процесната количествена разлика от 29 461 кВтЧ ел. енергия е била доставена и консумирана през процесния едногодишен период 08.09.2017 г. - 07.09.2018 г., за който е издадена процесната фактура.

Неправилен е обаче решаващият извод на въззивния съд по делото, че такова доказване не е проведено успешно. Този извод на съда е основан на единия от двата крайни извода в т. 3 от заключението на комплексната съдебно-техническа и софтуерна експертиза по делото, че разликата между отчетената във визуализираните регистри (за дневна и нощна тарифа) потребена ел. енергия за една година от 5 595 кВтЧ, и отчетената в скрития (невизуализирания) регистър и начислена процесна енергия от 29 461 кВтЧ не може да бъде потребена от ищеца в рамките на процесния едногодишен период. Въззивният съд е възприел този извод на вещите лице, без да съобрази, че той не е обоснован по никакъв начин в констативно-съобразителната част на заключението. Там вещите лица са обосновали единствено другия си краен извод в т. 3 от заключението, а именно – че технически е възможно да премине за процесния едногодишен период отчетената в скрития (невизуализирания) регистър и начислена процесна енергия от 29 461 кВтЧ. За да достигнат до този извод експертите са приели, че максимално възможната енергия, която може да бъде потребена в обекта на ищеца за една година – при максимално натоварване от 63 А и при активни 8 часа от денонощието всеки ден, възлиза на 40 471 кВтЧ, както и че разликата между нея и отчетената във визуализираните регистри (за дневна и нощна тарифа) потребена ел. енергия за една година от 5 595 кВтЧ, възлиза на 34 876.2 кВтЧ, която разлика е по-голяма от процесното отчетено и начислено количество от 29 461 кВтЧ. При така дадената в експертното заключение обосновка на извода, че технически е възможно ищецът да е потребил през процесния едногодишен период отчетената в невизуализирания регистър на СТИ процесна ел. енергия от 29 461 кВтЧ, въззивният съд необосновано е възприел другия извод на експертите, който освен, че е напълно необоснован, е и в логическо противоречие с първия им обоснован извод. Това от своя страна е довело до неправилност и на крайния извод на въззивния съд за основателност на предявения по делото отрицателен установителен иск за недължимост от ищеца на ответника на процесната сума от 5 545.63 лв., тъй като с двете експертни заключения по делото е установено и че неправомерното софтуерно въздействие върху процесното СТИ, макар и с неустановена начална дата, единствено е пренасочвало показанията за преминалата през него електроенергия от визуализираните в невизуализирания регистър, поради което електромерът, който е бил метрологично годен, е отчел цялото количество на потребената ел. енергия в обекта на ищеца, както и че процесното количество от 29 461 кВтЧ, отчетено в невизуализирания регистър, е правилно остойностено по цени за технологичен разход – в размер на процесната сума 5 545.63 лв. с включен и ДДС в нея.

По така изложените съображения, обжалваното въззивно решение, като неправилно, следва да бъде отменено и вместо него настоящата касационна инстанция следва да постанови друго по съществото на правния спор – за отхвърляне, като неоснователен, на предявения по делото отрицателен установителен иск.

Предвид промяната на крайния резултат по спора, въззивното решение следва да бъде отменено и в частта му относно разноските ведно с постановеното определение по чл. 248 от ГПК за изменението му в тази част, като на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден за заплати на ответника, претендираните и направени от последния разноски за всички съдебни инстанции по делото, чийто общ размер възлиза на сумата 8 082.73 лв. Съдът намира за неоснователно възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 от ГПК за намаляване на разноските на ответника за заплатеното адвокатско възнаграждение за всяка от съдебните инстанции в размер от по 1 452 лв. с включен ДДС в него. Производството пред всяка от инстанциите се отличава с немалка фактическа и най-вече – правна сложност, поради което заплатените адвокатски възнаграждения, които не надхвърлят двукратния минимален размер по Нар. № 1/09.07.2004 г. на ВАдвС за МРАВ и с включен ДДС в тях, не са прекомерни по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК. В тази връзка следва да се посочи и че съдът няма задължение винаги да намалява разноските за адвокатско възнаграждение до минималния размер на същото, а извършва преценката си дали тези разноски са прекомерни или не с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото.

Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 139/04.02.2022 г., изменено в частта за разноските с определение № 1069/16.03.2022 г., постановени по възз. гр. дело № 2733/2021 г. на Варненския окръжен съд; и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 124, ал. 1 от ГПК от В. Д. У. срещу „Енерго-про продажби“ АД отрицателен установителен иск за признаване за установено, че В. Д. У. не дължи на „Енерго-про продажби“ АД сумата 5 545.63 лв., представляваща стойността на потребена електрическа енергия за периода 08.09.2017 г. - 07.09.2018 г. в обект, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] с абонатен № [ЕГН] и клиентски № [ЕГН].

ОСЪЖДА В. Д. У. с ЕГН [ЕГН] да заплати на „Енерго-про продажби“ АД с ЕИК[ЕИК] сумата 8 082.73 лв., представляваща разноски за производството пред всички съдебни инстанции по делото.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: