Сила на пресъдено нещо при иск за неустойка по договор за правно обслужване

Текстът на акта

Ключови фрази

6

Р Е Ш Е Н И Е

№ 694

гр.София, 20.11.2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в публичното съдебно заседание на тридесети октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов

ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева

при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. №451 по описа за 2025 г. приема следното:

Производството е по реда на чл.290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. М. Н. против решение №260812 от 7.6.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело №13744 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, ГО, III „Б“ състав, с което е отменено решение №537336 от 16.11.2018 г. по гр. д. №28653 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд,143 състав, и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявените от Н. М. Н. срещу „Напоителни системи“ ЕАД искове с правно основание чл.92, ал.1 и чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща неустойка по чл.9, ал.11 от договор за текущо правно обслужване от 10.11.1997 г., изменен с анекс от 21.3.2004 г. и 1 250 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 27.03.2014 г.-5.5.2017 г.

Касаторът твърди, че решението на Софийския градски съд е нищожно, недопустимо и неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Ето защо моли то да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявените искове да бъдат уважени.

„Напоителни системи“ ЕАД не взема становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното:

Касационната жалба срещу решението на Софийския градски съд е допустима: подадена е от легитимирана страна в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск с цена 10 000 лв. и акцесорен иск с цена 1250 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение №2039 от 24.04.2025 г. по настоящото дело по въпроса относно обхвата на силата на пресъдено нещо на съдебно решение, с което е уважен осъдителен иск за неустойка за предходен период. Настоящият състав споделя разрешенията по този въпрос, които се съдържат в решение № 137 от 28.07.2015 г. по т. д. № 2618/2014 г. на I ТО на ВКС. В това решение на ВКС е прието, че преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. Всеки факт, от който може да се изведе искане за установяване, че към деня на приключване на устните състезания, съдебно признатото право не е съществувало в полза на носителя му съгласно съдебното решение, се преклудира. В последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално правоотношение, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Преклудирани са фактите, представляващи основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото право. Правната теория по въпроса е в същия смисъл. Принципът е: преклудира се всеки факт, от който се извежда искане да се установи, че към деня на приключване на устните състезания съдебно признатото право не е съществувало в полза на посочения в решението негов носител с тези белези които съдът е установил./Ж. Сталев, „Сила на пресъдено нещо в гражданския процес“, издание на „Наука и изкуство“, 1959 г., стр.207.

При този отговор на поставения въпрос и по оплакванията на касатора се констатира следното:

Н. М. Н. е изложил в исковата молба, че между него и ответното дружество е бил сключен договор за текущо правно обслужване от 10.11.1997 г., изменен с анекс от 21.03.2004 г., с който ответното дружество се е задължило да не извършва плащане към други адвокатски кантори, ако има задължение към него. Въпреки това на 27.03.2014 г. дружеството е платило на адвокат Д. Г. по граждански договор от март 2014 г. сумата от 1530 лв. Ето защо ищецът е поискал ответното дружество да му заплати предвидената в чл.9, ал.11 от договора неустойка в размер на 10 000 лв. и 1 250 лв. обезщетение за забава върху главницата в размер на законната лихва за периода от 27.03.2014 г. до 5.05.2017 г.

В отговора на исковата молба ответното дружество е заявило, че договорът е нищожен, тъй като е сключен от лице без представителна власт и е нищожен на основание чл.40 от ЗЗД. Освен това договорът е прекратен и поръчката е оттеглена, за което ищецът е уведомен по множество заведени от него искове, видно и от удостоверение с изх. № 24 от 5.7.2010 г. на нотариус Н. А.. Представителната власт на лицето, подало отговора, е потвърдена от юрисконсулта на дружеството.

Софийският районен съд е приел, че страните са били обвързани от действителен договор и допълнително споразумение, ответното дружество е нарушило задължението си да не плаща на други адвокатски кантори, преди да погаси задължението си към ищеца, поради което го е осъдило да заплати уговорената неустойка от 10 000 лв. и 1 250 лв. лихва за забава върху главницата.

За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените искове, Софийският градски съд е счел, че към март 2014 г. договорът за текущо правно обслужване е прекратен от възложителя с оттегляне на поръчката. Изложил е съображения, че предвидените в анекса изисквания, утежняващи формата на връчване на съобщението от възложителя до ищеца, изискващи лично подписване на изявлението от изпълнителния директор, лично връчване на ищеца и шестмесечен срок на предизвестието, се отнасят само за разваляне на договора. За прекратяване на договора поради оттегляне на поръчката/чл.287, ал.1, предложение второ от ЗЗД/ въпросът за неизпълнението не стои, затова следва да се зачете изявлението за прекратяване на договора, обективирано с отговора на дружеството на исковата молба по гр. д. № 51375/2010 г. и узнато от ищеца при размяната на книжата, което се установява от решението по в. гр. д. № 13166/2013 г. на СГС. Затова с прекратяване на договора отпада привилегията на ищеца да получава плащанията си с предимство пред останалите кредитори на дружеството, плащането към друг адвокат не представлява неизпълнение и неустойка не се дължи. Във връзка със становището на ищеца, че е налице сила на пресъдено нещо по отношение на неустоечната клауза с влязлото в сила съдебно решение по в. гр. д. № 13166/2013 г. на СГС, III „В“ състав, въззивният съд е приел, че се прилагат разрешенията, съдържащи се в решение № 137 от 28.07.2015 г. по т. д. № 2618/2014 г. на I ТО на ТК на ВКС, според които решението, с което е уважен предявен иск за заплащане на уговорена неустойка за неизпълнение се разпростира и относно факта на съществуването на договорната клауза, въз основа на която тя е начислена. В случая обаче ирелевантно се явява обстоятелството, че е налице формирана сила на пресъдено нещо по правопораждащите правоотношението факти-наличието на валидна неустоечна клауза, тъй като въззивният съд е приел, че процесният договор не е действал към момента на извършване на плащане в полза на кантората на адвокат Г. през март 2014 г. Това е така, доколкото поръчката се е явява оттеглена от възложителя на основание чл.287, ал.1, предложение 2 от ЗЗД. Решаващият мотив на въззивния съд да отхвърли предявените искове е, че към март 2014 г. договорът за текущо правно обслужване е прекратен от възложителя с оттегляне на поръчката, което е станало с волеизявление, обективирано с отговора на дружеството на исковата молба по гр. д. № 51375/2010 г. и узнато от ищеца при размяната на книжата, което се установява от решението по в. гр. д. № 13166/2013 г. на СГС. С това решение от 12.03.2015 г. е потвърдено първоинстанционното решение за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца 10 000 лв. неустойка по същия договор за правно обслужване заради това, че през 2005 г., 2007 г., 2008 г. и 2009 г. дружеството е извършило множество плащания към други адвокатски кантори при непогасени задължения към ищеца. Последното публично съдебно заседание по в. гр. д. № 13166/2013 г. на СГС е проведено на 4.02.2015 г., а фактът, на който въззивният съд се е позовал по настоящото дело, за да приеме, че договорът за поръчка е прекратен, е настъпил през март 2014 г. Съобразно дадения по-горе отговор на въпроса обаче, този факт е преклудиран със силата на пресъдено нещо на предходното решение на Софийския градски съд. Фактът е настъпил преди провеждане на устните състезания по в. гр. д. № 13166/2013 г., поради което ответното дружество вече не може да черпи от него възражение, че съдебно признатото право на неустойка не е съществувало в полза на ищеца. Като е разгледал това възражение и го е приел за основателно, въззивният съд е допуснал процесуално нарушение, което е обусловило изхода на спора и затова е съществено. Другите твърдени от касатора пороци, водещи до нищожност и недопустимост на обжалваното решение не се констатират по съображенията, които са подробно изложени в определението за допускане на касационното обжалване. Ето защо обжалваното въззивно решение трябва да бъде отменено поради допуснатото съществено процесуално нарушение и спорът следва да бъде разгледан по същество. С договор от 10.11.1997 г. и анекс към него от 21.03.2004 г. „Напоителни системи“ ЕАД е възложило на Н. М. И. текущото правно обслужване на дружеството. В чл.9, ал.11 от анекса е уговорено, че възложителят се задължава да не извършва каквито и да било плащания към адвокатски кантори, при положение че има неизплатени задължения към изпълнителя. При нарушение на това задължение възложителят дължи неустойка в размер на 10 000 лв. В исковата молба Н. М. Н. е посочил, че на 27.03.2014 г. ответното дружество е нарушило задължението си по чл.9, ал.11 от анекса, тъй като е извършило плащане в размер на 1 530 лв. към Д. А. Г., при положение че има множество неизплатени задължения към него. Ето защо е поискал дружеството да бъде осъдено да му заплати 10 000 лв. неустойка и 1250 лв. мораторна лихва върху сумата, считано от 27.03.2014 г. до предявяване на исковата молба на 5.05.2017 г. В отговора на исковата молба дружеството е заявило, че договорът и анексът са нищожни поради липса на представителна власт на подписалото го лице и поради договаряне във вреда на дружеството. Освен това договорът е прекратен от страна на дружеството с изявления, които са достигнали до знанието на ищеца, тъй като по множество заведени от негова страна искове срещу дружеството е направено възражение и са представяни доказателства за оттегляне на поръчката/видно от удостоверение с изх. № 24 от 5.7.2010 г. на нотариус Н. А./.

Всички възражения на ответното дружество относно действителността на договора и анекса и относно прекратяването на правоотношенията между страните произтичат от факти, които са преклудирани със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по в. гр. д. № 13166/2013 г. на СГС, III „В“ състав, с което е потвърдено решение № I-49-117 от 21.05.2013 г. по гр.д. № 51375/2010 г. по описа на СРС, I ГО, 46 състав. С първоинстанционното решение дружеството е осъдено да заплати на Н. М. Н. 10 000 лв. неустойка по чл.9, ал.11 от анекса заради извършени плащания към други адвокати през 2007 г., 2008 г. и 2009 г. Ответното дружество нито твърди, нито установява други факти, настъпили след приключване на устните състезания пред въззивния съд в публичното заседание на 4.02.2015 г., от които може да черпи възражения срещу съществуването на съдебно признатото право на Н. М. Н. на неустойка по чл.9, ал.11 от анекса. Правото на неустойка е възникнало и за следващия период, предмет на настоящата искова молба. Видно от влязлото в сила решение № 6645 от 8.12.2011 г. по гр. д. № 11888 по описа за 2010 г. на Софийския градски съд, ГК, I-2 състав, дружеството дължи на Н. М. Н. 40600 лв. възнаграждение по същите договори. Въпреки че с определение № 272692 от 20.11.2017 г. е било задължено на основание чл.190 от ГПК, дружеството не е представило договора, по силата на който е извършено плащането от 27.03.2024 г. на адвокат Г. както и платежния документ. Ето защо на основание чл.161 от ГПК следва да се приеме за установено по делото, че такова плащане е извършено на посочената дата. Следователно са налице предпоставките, предвидени в чл.9, ал.11 от анекса-неизплатено задължение към ищеца и плащане към друг адвокат, поради което искът за заплащане на неустойка в размер на 10 000 лв. е основателен. Тъй като не е предвидено, че неустойката се дължи от момента на извършеното от дружеството нарушение на чл.9, ал.11 от анекса, искът за заплащане на мораторна лихва в размер на 1 250 лв. върху главницата за периода от 27.03.2014 г. до 5.05.2017 г. трябва да бъде отхвърлен.

По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното решение трябва да бъде отменено в частта, с която е отхвърлен искът за заплащане на неустойка в размер на 10 000 лв. и вместо него следва да бъде постановено друго решение, с което този иск да бъде уважен. В останалата част, с която е отхвърлен искът за заплащане на мораторна лихва върху главницата в размер на 1 250 лв. решението трябва да бъде потвърдено.

При този изход на спора ответното дружество дължи на ищеца 5933 лв. разноски съразмерно уважената част от исковете.

Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република

България, Гражданска колегия, Трето отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №260812 от 7.6.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело №13744 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, ГО, III „Б“ състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отменено решение №537336 от 16.11.2018 г. по гр. д. №28653 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд,143 състав, и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Н. М. Н. срещу „Напоителни системи“ ЕАД иск с правно основание чл.92, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща неустойка по чл.9, ал.11 от договор за текущо правно обслужване от 10.11.1997 г., изменен с анекс от 21.3.2004 г., като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА „Напоителни системи“ ЕАД-ЕИК:831160078, да заплати на Н. М. Н.-[ЕГН], сумата от 10 000/десет хиляди/ лв., представляваща неустойка по чл.9, ал.11 от договор за текущо правно обслужване от 10.11.1997 г., изменен с анекс от 21.3.2004 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 5.5.2017 г., както и сумата от 5933/пет хиляди деветстотин тридесет и три/ лв. разноски съразмерно уважената част от исковете.

ПОТВЪРЖДАВА решение №260812 от 7.6.2023 г., постановено по въззивно гражданско дело №13744 по описа за 2019 г. на Софийския градски съд, ГО, III „Б“ състав, В ЧАСТТА, С КОЯТО е отменено решение №537336 от 16.11.2018 г. по гр. д. №28653 по описа за 2017 г. на Софийския районен съд,143 състав, и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от Н. М. Н. срещу „Напоителни системи“ ЕАД иск с правно основание чл.92 от ЗЗД за заплащане на 1 250 лв. обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от 27.03.2014 г.-5.5.2017 г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: