Уволнение при прехвърляне на дейност от училище към детска градина

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 69

гр.София, 06.02.2025 г.

Върховният касационен съд на Република България,

четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на

двадесет и седми януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борис Р. Илиев

ЧЛЕНОВЕ: Ерик Василев

Яна Вълдобрева

при секретаря Теодора Ставрева и прокурора

като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1115/ 2024 г.

за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.

С определение № 4897/ 29.10.2024 г., постановено по настоящето дело, по жалба на Обединено училище „Христо Ботев“, с. Красново, община Хисаря, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1513 от 04.12.2023 г. по гр.д.№ 2195/ 2023 г., с което по предявените от Е. Г. Д. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, е признато за незаконно и е отменено уволнението, извършено със заповед № РД–11-142/ 26.10.2022 г. на директора на Обединено училище „Христо Ботев“, с.Красново, ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „учител в целодневна подготвителна група“ в Общинска детска градина – с.Красново и ответникът е осъден да й заплати сумата 9 828 лв - обезщетение за оставане без работа за срок от шест месеца, считано от 26.10.2022 г. година, ведно със законната лихва върху главницата от 01.12.2022 г. до окончателното плащане и е разпределена отговорността за таксите и разноските в производството.

Обжалването е допуснато при условията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички събрани по делото доказателства при прилагане на логическите и опитните правила, да посочи на кои от тях дава вяра и да изложи съображения по всички доводи и възражения на страните?“.

Според установената от Върховния касационен съд съдебна практика, /виж решение № 92/ 06.11.2019 г. по т.д.№ 2100/ 2018 г., І т.о. и цитираните в него, решение № 403/ 23.01.2015 г. по гр.д.N 3902/ 2014 г., ІV г.о. и цитираните в него/ непосредствена цел на производството пред него е повторното разрешаване на правния спор, при което дейността на първата и на въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма. За да даде защита и санкция на спорните права, съдът е длъжен в мотивите на решението си да изложи фактическите си и правни изводи след обсъждане в тяхната съвкупност на всички доводи на страните и на всички релевантни за спора доказателства, които са били събрани по делото. За да се произнесе по спорния предмет, в рамките на основанията, въведени във въззивната жалба, въззивният съд е длъжен да извърши своя преценка на фактическия и доказателствен материал, като и да направи собствени правни изводи, включително и по възраженията и доводите на страните. Фактическите и правни изводи на съда трябва да намерят израз в мотивите му.

Обжалваното решение не е съобразено с тази практика, тъй като в мотивите му липсва обсъждане на всички събрани по делото доказателства – обсъдени са избирателно само някои от тях, също избирателно са обсъдени само някои /но не всички/ доводи във въззивната жалба. Затова по отношение на въззивното решение е налице касационното основание по чл.281 т.3 пр.2 ГПК и спорът следва да бъде разгледан от настоящата инстанция.

По делото е установено и страните не спорят, че ищцата заемала при ответника въз основа на срочен трудов договор № 04/ 15.09.2020 г., считано от същата дата, длъжността "учител в целодневна подготвителна група“. С допълнително споразумение от 01.10.2021 г. страните изменили клаузата „срок“ и се съгласили договорът да е за неопределено време. С решение № 591, взето с протокол № 36 за заседание на Общински съвет гр.Хисаря, състояло се на 19.07.2022 г., било дадено съгласие ЦПГ към ОбУ „Христо Ботев“ да бъде закрита, да бъде открита общинска детска градина с адрес на дейността с.Красново, ул.“22-ра“ № 10, с една смесена група с капацитет 23 деца и да бъдат разкрити 4 щата /2 за педагогически специалисти и 2 за непедагогически персонал/ за реализиране на дейностите по обучение, възпитание и отглеждане на децата. Със заповед № РД-05-593/ 09.08.2022 г. кмета на Община Хисаря закрил целодневната подготвителна група към ОбУ „Христо Ботев“ с адрес на дейност с.Красново, ул.“22-ра“ № 10, считано от 12.08.2022 г.; наредил децата да бъдат насочени към новооткритата общинска детска градина с адрес на дейността с.Красново; наредил задължителната документация да се съхранява в новооткритата детска градира и да се изготви споразумение за безвъзмездно предоставяне за ползване на имуществото и оборудването на закритата целодневната подготвителна група към ОбУ „Христо Ботев“. Със следваща заповед № РД-05-594/ 09.08.2022 г. кмета на Община Хисаря открил общинска детска градина с адрес на дейност с.Красново, ул.“22-ра“ № 10, считано от 15.08.2022 г. По инициатива на ищцата и след неин сигнал от 11.08.2022 г. до МОН в Обединено училище „Христо Ботев“, с.Красново била извършена проверка, приключила с констативен протокол, без установени нарушения и с констатация, че не е в правомощието на РУ на МОН да преценява налице ли са били обстоятелствата по чл.123 КТ. На 22.08.2022 г. кметът на Община Хисаря сключил с Г. Л. трудов договор, с който последната се съгласила да заеме длъжността „директор“ на новооткритата общинска детска градина. Въз основа на трудов договор с градината в нея започнала работа другата учителка, която била колежка на ищцата в закритата целодневната подготвителна група и която също била уволнена след закриването на групата. На 26.10.2022 г. директорът на Обединено училище „Христо Ботев“, с.Красново издал заповед № РД-11-142/ 26.10.2022 г., връчена на ищцата на същата дата, с която прекратил трудовото правоотношение между нея и училището. В заповедта е посочено, че се издава на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ – поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор и с мотиви: решение № 591, взето с протокол № 36 за заседание на Общински съвет гр.Хисаря, състояло се на 19.07.2022 г., Заповед № РД-05-593/ 09.08.2022 г. на кмета на Община Хисаря. След уволнението й и до 26.04.2023 г. ищцата не е започнала работа по друго трудово правоотношение, а дължимото за този период обезщетение по чл.225 ал.1 КТ би възлязло на 9 828 лв.

Извършеното уволнение е оспорено от ищцата на следните основания: заповедта не е надлежно мотивирана, а със посочените в нея актове на общинския съвет и кмета ищцата сама се снабдила впоследствие; и закритата целодневната подготвителна група към ОбУ „Христо Ботев“ и новооткритата общинска детска градина са общински и на една и съща община, помещават се на един и същ адрес и активите на първата били прехвърлени на втората, поради което били налице предпоставките по чл.123 ал.1 т.7 КТ; не е налице обективна невъзможност да изпълнява задълженията си по трудовия договор, защото няма никаква нова фактическа обстановка в сравнение със сключването му.

Първият довод по исковата молба е неоснователен. Когато заповедта препраща към документи, публично достъпни на сайта на държавни и общински органи, тя се счита мотивирана без оглед дали разпечатки от тези документи са приложени към нея. Както е изяснено в практиката на ВКС, изискването за мотивиране на уволнителната заповед е удовлетворено, когато работникът или служителят е в състояние да разбере кои са фактите в обективната действителност, поради които трудовото правоотношение се прекратява, а съдът да може да извърши проверка дали са се осъществили, като ги подведе под съответна правна норма и въз основа на това да заключи дали уволнението е законосъобразно /решение № 314/ 30.10.2014 г. по гр.д.№ 840/ 2014 г., ІV г.о./. Затова не може да се изисква към заповедта да се прилагат документи, които са общодостъпни, тя се счита мотивирана надлежно с посочването им. Показателно в това отношение е обстоятелството, че още на 11.08.2022 г., повече от два месеца преди уволнението й, ищцата е подала сигнал до МОН с доводи, че трудовото й правоотношение трябва да бъде запазено, т.е. тя е разбирала ситуацията много добре.

В конкретния случай обаче основателен е доводът, че от цитираните в уволнителната заповед документи не следва наличие на обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, сключен между ищцата и ответника. От решението на общинския съвет и заповедта на кмета става ясно, че се закрива целодневна подготвителна група в общинско училище; че се открива целодневна детска градина в същото населено място и на същия адрес на дейност; че всички деца от закритата група се насочват към новооткритата детска градина, която получава също така документацията и материалните активи на закритата група. Неоснователни са доводите в касационната жалба, че материалните активи не са преминали, а административният адрес на закритата група и откритата градина са различни – изрично в писмените доказателства се сочи един и същ адрес на дейност и се разпорежда пренасочването на активите, а ответникът не е ангажирал други доказателства, които да ги опровергават, нещо повече, тези писмени доказателства са представени от самия него. Изложените в заповедта и решението обстоятелства не могат да бъдат подведени към хипотезата на чл.328 ал.1 т.12 КТ, тъй като те не сочат на създадена нова фактическа обстановка при изпълнението на трудовите задължения, било за работодателя, било за работника по трудовото правоотношение, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно /решение № 58/ 24.04.2020 г. по гр.д. № 3399/ 2019 г., ІV г.о./. Напротив, сочените в решението и заповедта обстоятелства попадат, както поддържа и ищцата, под хипотезата на чл.123 ал.1 т.7 КТ – прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, в който случай трудовите правоотношения между работниците и прехвърлящия работодател не се прекратяват, а преминават към работодателя – приобретател по силата на закона. Обстоятелството, че работодателят – прехвърлител не е действал по собствена инициатива, е ирелевантно, тъй като в хипотезата на чл.123 ал.1 т.7 КТ попадат и случаите, когато дейността се прехвърля с волеизявление на общия принципал на двамата работодатели.

Неоснователни са доводите на ответника в касационната жалба, че щатът на новооткритата детска градина е запълнен и ищцата не може да бъде възстановена на работа там. Освен че касатор е ОбУ „Христо Ботев“, което няма никакъв интерес да заявява възражения от името на новооткритата общинска детска градина, която е друг правен субект, доводът е неоснователен и по същество. Когато неправомерно е използвал правото си на уволнение, работодателят следва да понесе последиците от своето поведение и да приеме на работа незаконно уволнения работник, без оглед какви затруднения му създава това. Ако щатът му е превишен, той може да го съкрати, в който случай уволнен ще бъде не непременно възстановеният на работа работник, а онзи, който има по-ниско образование или квалификация или който работи по – зле /чл.329 КТ/.

Неоснователни са и доводите, че длъжностите учител в подготвителна група и учител в детска градина са различни и за различен код на групата и градината по Единната бюджетна квалификация, поради което ищцата не можело да заеме длъжността в новооткритата градина. Идентичността на длъжностите е ирелевантно обстоятелство за приложението на чл.123 ал.1 т.7 КТ. Законът постановява императивно, че трудовите правоотношения на работниците не се прекратяват, а ако работникът не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, новият работодател е този, който следва да направи изявление за прекратяване на преминалото трудово правоотношение в рамките на законоустановените уволнителни основания. От момента, в който стария работодател прехвърли дейността на друг, автоматично, по силата на закона, преминават и трудовите правоотношения с работниците/служителите, изпълнявали тази дейност и те могат да бъдат прекратени валидно само от новия работодател. Работодателската власт на предприятието - прехвърлител е прекратена.

Основателен е обаче доводът на касатора, че не е допустимо той да бъде задължен да възстанови ищцата на работа в новооткритата детска градина, който се съдържа и във въззивната жалба и по който въззивният съд не е взел отношение. Когато трудовото правоотношение с работника или служителя не се прекратява при промяна на работодателя по чл.123 ал.1 КТ, съгласно ал.2 от същата разпоредба правата и задълженията на работодателя прехвърлител преди промяната, които произтичат от трудовите правоотношения към този момент, се прехвърлят на новия работодател приобретател. Само последният е легитимиран като ответник по иска за възстановяване на предишната длъжност, тъй като работникът следва да бъде възстановен на длъжността, която се числи към вече прехвърлената част от предприятието /виж решение № 409/ 13.11.2012 г. по гр.д. № 1005/ 2011 г., ІV г.о., ВКС/. Въззивният съд не е съобразил това, както и не е съобразил, че решение по гражданскоправен спор не може да бъде постановено срещу лице, което не е конституирано като ответник по делото. Обединено училище „Христо Ботев“, с.Красново, където е полагала труд ищцата, и новооткритата детска градина са различни правни субекти, макар и създадени с акт на един и същ принципал, съгласно чл.29 ал.1 вр. чл.24 и чл.25 ЗУПО. По дело, по което детската градина не е била страна, тя не може да бъде осъдена, нито на ответника по делото може да бъде вменено задължение да възстанови на работа ищцата при друг правен субект. Ако бе съобразил това, съдът би констатирал, че първоинстанционното решение е частично недопустимо. Недопустимостта произтича както от постановяването на решение срещу лице, което не е страна по делото, така и от нередовността на исковата молба. В петитума на същата е посочено, че от съда се иска да постанови решение, с което „… да ме възстановите на длъжността, която съм заемала преди уволнението ..“, без да е посочено коя точно е длъжността и при фактически твърдения за преминаване на длъжността при нов работодател, а насочване на иска срещу стария работодател. Искова молба, в която е налице противоречие между твърдените обстоятелства и искането, е нередовна, а постановеният по нередовна искова молба акт по същество на спора е недопустим. Затова в тази част въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото да бъде върнато на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който преди произнасянето си да предприеме необходимите действия по отстраняване на нередовностите на исковата молба.

В останалата част въззивното решение следва да бъде оставено в сила поради съвпадане на крайните изводи на въззивната и касационната инстанция, без произнасяне по разноските, които следва да бъдат разпределени след новото разглеждане на делото от въззивния съд и с оглед крайния изход от спора.

По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1513 от 04.12.2023 г. по гр.д.№ 2195/ 2023 г. в частта му, в която по предявения от Е. Г. Д. против Обединено училище „Христо Ботев“, с.Красново, община Хисаря, иск, квалифициран по чл.344 ал.1 т.2 КТ, Е. Г. Д. е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „учител в целодневна подготвителна група“ в Общинска детска градина – с.Красново и ВРЪЩА делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав на същия съд в тази част, при изпълнение на указанията, дадени в мотивите на решението.

ОТМЕНЯ въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1513 от 04.12.2023 г. по гр.д.№ 2195/ 2023 г. в частта, в която Обединено училище „Христо Ботев“, с.Красново, община Хисар е осъдено да заплати на Е. Г. Д. разноски от 780 лева.

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение на Пловдивски окръжен съд № 1513 от 04.12.2023 г. по гр.д.№ 2195/ 2023 г., в останалата част.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: