Обезщетение от прокуратурата за забавено наказателно разследване на убийство

Текстът на акта

Ключови фрази

28

Р Е Ш Е Н И Е

№ 222

гр. София, 15.03.2021 г..

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд, четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на 10 ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЗОЯ АТАНАСОВА

ГЕНИКА МИХАЙЛОВА

при секретаря Ванюша Стоилова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.дело № 120 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.

Образувано е по подадена касационна жалба от ответника Прокуратура на РБългария, чрез прокурор в Апелативна прокуратура [населено място] Т.П. срещу решение № 1671/04.07.2019 г. по в.гр.дело № 5228/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 3818/08.08.2018 г. по гр.дело № 62/2017 г. на Окръжен съд [населено място] в отхвърлената част на иска с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ, предявен от К. К. М. против Прокуратура на РБългария за сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, представляващи разликата между присъдените от първата инстанция 10 000 лв. и сумата от 20 000 лв. и вместо това е осъдена Прокуратурата на РБългария на основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ да заплати на К. К. М. сумата от още 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и в частта на въззивното решение, с която е потвърдено решение № 3818/08.08.2018 г. по гр.дело № 62/2017 г. на Окръжен съд [населено място] в частта, с която е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на К. К. М. на основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди.

Поддържаните основания за неправилност на решението в обжалваната част по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. В жалбата са мотивирани доводи за допуснато от съда процесуално нарушение и нарушение на материалния закон при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди като справедливо. Сочи се, че решението на САС е и необосновано, тъй като въз основа на събраните по делото доказателства са направени погрешни изводи относно обема, интензитета и паричния еквивалент на търпените от ищеца неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от действия на прокуратурата. Поддържа се, че определеният от въззивния съд размер на обезщетение е завишен и несъответен на претърпените неимуществени вреди, на принципа за справедливост, визиран в чл.52 ЗЗД. Според жалбоподателя в случая продължителността на наказателния процес е обусловена от значителната фактическа и правна сложност на обвинението, многобройните действия по разследването и технологичното време за провеждането им, в това число над 10 експертизи. Сочи се, че досъдебното производство е било спряно за некъс период от време, но това е сторено на законово основание, поради неустановяване на извършителя и е предприето тогава, когато са били извършени всички възможни действия и то в интензивен порядък, други такива, които евентуално да бъдат проведени е нямало, поради изчерпване, но въпреки това извършителят не е бил установен и поради това делото е било спряно, за да бъде издирен. Поддържа се, че в периода на спирането прокуратурата не е бездействала, интересувала се е от издирвателните действия и резултатите от тях, своевременно е изисквала информация за това. В жалбата се поддържа, че възприетите от въззивния съд вреди за ищеца от загубата на баща му в ранна детска възраст, което обстоятелство го е съпровождало трайно през годините и лошото отношение на околните, които го наричали „сина на убития” не се намират в причинно-следствена връзка с действия и актове на прокуратурата, а на други лица и за тях липсва основание да се ангажира отговорността й. Поддържа се също, че не са установени неимуществени вреди, извън обичайните, обуславящи отговорност по чл.2б ЗОДОВ, че същите се претендират за период до 2015 г., който се характеризира с различни от настоящите социално-икономически условия, по-нисък стандарт на живот и по-ограничени покупателни възможности. Искането е да се отмени въззивното решение в обжалваната част и вместо това се постанови друго, с което да се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, като се съобрази същия с обема на реално претърпените вреди, принципа за справедливост, предвиден в чл.52 ЗЗД и съдебната практика по аналогични случаи.

Подадена е касационна жалба от ищеца К. К. М., чрез адв.А. А. вх. № 15214/06.08.2019 г. против въззивно решение № 1671/04.07.2019 г. по в.гр.дело № 5228/2018 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е отменено решение № 3818/08.08.2018 г. по гр.дело № 62/2017 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е осъден Окръжен съд [населено място] да заплати солидарно с Прокуратурата на РБългария на К. К. М. на основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и в частта за солидарното осъждане заедно с Прокуратура на РБЪлгария за сумата 10 лв. държавна такса пред първата инстанция и вместо това е отхвърлена като неоснователна исковата претенция, предявена от К. К. М. против Окръжен съд [населено място] за заплащане на основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ на сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, както и в частта на същото въззивно решение, с която е потвърдено решението по гр.дело № 62/2017 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от К. К. М. срещу Прокуратура на РБългария и Окръжен съд [населено място] с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ за присъждане в условията на солидарност на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата 10000 лв. до пълния размер от 150 316.67 лв. срещу Окръжен съд [населено място] и над сумата 20000 лв. до 150 316.67 лв. срещу Прокуратура на РБългария, както и в частта, с която е отхвърлен предявеният иск от К. К. М. срещу Прокуратура на РБългария и Окръжен съд [населено място] с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ за солидарно заплащане на сумата 84 900 лв., представляваща пропуснати ползи – издръжката, която би получил ако неговият баща е бил жив, изчислени на база 500 лв. месечно за периода след убийството на К. М. /09.10.1998 г./ до навършването на пълнолетие на ищеца К. К. М. /01.05.2015 г./ като неоснователен. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281,т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Според жалбоподателя въззивния съд не е преценил всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства, относими към претърпените от ищеца неимуществени вреди. Сочи се, че въззивният съд подробно е приел страданията, песимизмът от живота, чувството за непълноценност и загуба на доверие у ищеца при това точно в периода на израстване, възмъжаване и формиране на личността . Поддържа, че въпреки, че не е в тежест на ищеца да доказва отделните негативни преживявания ищецът го е направил. Независимо от това според жалбоподателя въззивния съд не е уважил иска за неимуществени вреди в пълен размер в противоречие на собствената си обосновка. Искането е да се отмени въззивното решение в обжалваните части и вместо това се постанови друго, с което предявените искове се уважат в пълен размер.

В срока по чл.287,ал.2 ГПК за отговор по подадената касационна жалба от ответника Прокуратура на РБългария ищецът К. К. М., чрез адв.А. А. е подал и насрещна касационна жалба с вх. № 7487/27.08.2019 г.. По съдържание същата представлява повторение на съдържанието на подадената касационна жалба, както по поддържаните основания за неправилност на въззивното решение в обжалваната част, посочена по-горе, така и по формулираното искане.

Жалбоподателят-ищец е изразил становище по подадената касационна жалба от ответника, като счита същата за неоснователна.

Жалбоподателят-ответник, чрез прокурор от ВКП А. в съдебно заседание е оспорил жалбите на ищеца.

С определение № 485/22.06.2020 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решение № 1671/04.07.2019 г. по в.гр.дело № 5228/2018 г. на Софийски апелативен съд както следва:

1.В частта , с която е отменено решение № 3818/08.08.2018 г. по гр.дело № 62/2017 г. на Благоевградския окръжен съд в частта , с която е отхвърлен като неоснователен иска за обезщетяване на неимуществени вреди, предявен от К. К. М. против Прокуратурата на РБългария за сумата от 10 000 лв., представляваща разликата между присъдените от първата инстанция 10 000 лв. и сумата от 20 000 лв., които вреди са претърпени от нарушение правото на разглеждане и решаване на производството по следствено дело № 323/1999 г. на ОСлС Кюстендил и нохд № 270/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд в разумен срок съгласно чл.6,пар.1 ЕКЗПЧОС и вместо отменената част е осъдена Прокуратурата на РБългария на основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ да заплати на К. К. М. сумата от още 10000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, както и в частта на въззивното решение на Софийски апелативен съд по в.гр.дело № 5228/2018 г., с която е потвърдено решение № 3818/08.08.2018 г. по гр.дело № 62/2017 г. на Благоевградския окръжен съд в частта, с която е осъдена Прокуратура на РБългария да заплати на К. К. М. на основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ сумата 10 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди по касационна жалба вх. № 1402/17.07.2019 г., подадена от Прокуратура на РБългария.

2. В частта , с която е потвърдено решение № 3818/08.08.2018 г. по гр.дело № 62/2017 г. на Благоевградския окръжен съд в частта , с която е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ за обезщетяване на неимуществени вреди, предявен от К. К. М. против Прокуратурата на РБългария за сумата над 20 000 лв. до 150 316.67 лв., които вреди са претърпени от нарушение правото на разглеждане и решаване на производството по следствено дело № 323/1999 г. на ОСлС Кюстендил и нохд № 270/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд в разумен срок съгласно чл.6,пар.1 ЕКЗПЧОС по касационна жалба вх. № 15 214/06.08.2019 г. и насрещна касационна жалба вх. № 7487/27.08.2019 г., подадени от ищеца К. К. М., чрез адв. А. А..

Касационно обжалване е допуснато на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната част, посочена по-горе от Прокуратура на РБългария на основание чл.280,ал.1,т.1 ГПК по правните въпроси: 1. За определяне на размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди, което следва да се извърши от съда след задължителна преценка на всички конкретни обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД. 2. За наличието на пряка причинна връзка между увреждането и претърпените вреди.

Касационно обжалване е допуснато по чл.280,ал.1,т.1 ГПК на въззивното решение на Софийски апелативен съд в обжалваната част от ищеца и посочена по-горе по правния въпрос: относно определяне на неимуществените вреди от съда, след задължителна преценка на всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства за точното прилагане на принципа на справедливост по чл.52 ЗЗД.

Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:

Всяка от касационните жалби е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса срещу въззивно решение, което в обжалваните части подлежи на касационно обжалване и е процесуално допустима.

Въззивното решение на Софийски апелативен съд не е допуснато до касационно обжалване с постановеното определение № 485/22.06.2020 г. по настоящото дело и е влязло в сила в частите както следва:

1. В частта , с която е отменено решение № 3818/08.08.2018 г. по гр.дело № 62/2017 г. на Благоевградския окръжен съд в частта , с която е осъден Окръжен съд [населено място] да заплати на основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ на К. К. М. в условията на солидарност с Прокуратура на РБългария сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му от нарушение правото на разглеждане и решаване на производството по следствено дело № 323/1999 г. на ОСлС Кюстендил и нохд № 270/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд в разумен срок съгласно чл.6,пар.1 ЕКЗПЧОС и вместо отменената част е отхвърлен като неоснователен иска с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ, предявен от К. К. М. против Окръжен съд [населено място] за заплащане на сумата 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, причинени му от нарушение правото на разглеждане и решаване на производството по следствено дело № 323/1999 г. на ОСлС Кюстендил и нохд № 270/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд в разумен срок съгласно чл.6,пар.1 ЕКЗПЧОС, както и в частта на въззивното решение на Софийски апелативен съд по в.гр.дело № 5228/2018 г., с която е потвърдено решение № 3818/08.08.2018 г. по гр.дело № 62/2017 г. на Благоевградския окръжен съд в частта , с която е отхвърлен предявения иск с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ от К. К. М. против Окръжен съд [населено място] за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди над сумата 10 000 лв. до 150 316.67 лв. и е отхвърлен предявения иск от К. К. М. против Окръжен съд [населено място] и Прокуратура на РБългария с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ за осъждане на посочените ответници в условията на солидарност за сумата 84 900 лв. имуществени вреди – пропуснати ползи, издръжката, която ищецът би получил ако неговия баща е бил жив, изчислени на база 500 лв. месечно за периода след убийството на К. М./09.10.1998 г/ до навършване на пълнолетие на ищеца К. К. М./01.05.2015 г./, причинени му от нарушение на правото на разглеждане и решаване на производството по сл.дело № 323/1999 г. на ОСлС Кюстендил и нохд № 270/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд в разумен срок, съгласно чл.6,пар.1 от ЕКЗПЧОС.

Производството по делото е висящо по предявения иск от К. М. против Прокуратура на РБългария с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди за сумата 150 316.67 лв.

Въззивният съд е приел, че исковата претенция с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ срещу Прокуратура на България за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди е допустима. За да направи извода е приел, че в случая е изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета „а“ от ЗСВ, по която няма постигнато споразумение.

Възприети са изводите на първоинстанционния съд, че е осъществен по принцип фактическия състав на отговорността на държавата по смисъла на чл.2б,ал.1 ЗОДОВ.

Съдът е приел, че ищецът е пострадал от престъплението – син е на убития К. М., чието убийство е останало неразкрито и е бил конституиран като граждански ищец в наказателното производство, но поради изхода на същото исковете са били отхвърлени.

Прието е, че в случая наказателното производство е продължило неразумно дълго, както и, че разследването е било недостатъчно ефективно.

Приел е, че общата продължителност на наказателното производство е 16 години, 4 месеца и 28 дни, през който период делото е било разглеждано на три инстанции, че в общата продължителност на производството е включен периода от 10 години, 10 месеца и 24 дни, през който делото е било спряно, докато се е намирало в ОСлС Кюстендил. Отчетено е, че проведеното предварително наказателно производство от следовател към ОСлС Кюстендил е продължило 12 години, 10 месеца и 20 дни, че през този период делото не е било на разположение на разследващите органи за провеждане на процесуално-следствени действия в продължение на 1 месец и 10 дни, през което време са били разглеждани мерките за неотклонение на обвиняемите от ОС Кюстендил и АС София.

Разглеждането на нохд № 270/2012 г. на Окръжен съд Кюстендил в съдебната фаза пред първата инстанция е продължило 1 година, 2 месеца и 25 дни.

Производството по внохд № 925/2013 г. на Апелативен съд [населено място] е продължило 1 година, 8 месеца и 21 дни.

Разглеждането на кнохд № 901/2015 г. на ВКС е продължило 6 месеца и 18 дни.

Относно наличието на забавено правосъдие по смисъла на чл.2б,ал.1 ЗОДОВ са възприети мотивите на първоинстанционния съд и на основание чл.272 ГПК съдът е препратил към тях. Възприет е и извода, че се касае за съществено надвишаване на разумния срок за разглеждане и прекратяване на наказателното производство.

Приел е, че съществено за надвишаване на разумния срок за разглеждането на наказателното производство е необоснованото спиране на делото през време на досъдебното производство, което е продължило 10 г., 10 м. и 24 дни, което е много над установения максимален срок по чл.222,ал.3 НПК/отм./. Според съда дали периодът, през който дадено наказателно производство е било спряно ще се включи в общата продължителност на производството и ще се счете за забавяне, за което е отговорна държавата зависи от причината за спирането и какво са направили компетентните органи, за да се преодолеят пречките, довели до спирането. Възприета е константната съдебна практика, според която спирането на наказателното производство не оправдава забавата, допусната от Прокуратурата по наказателното производство, тъй като през времето, през което производството е било спряно разследващите органи са имали възможност и са били длъжни да извършват активни действия с цел отстраняване пречките по движение на делото.

Прието е, че в случая за необосновано голям период от време не са извършвани никакви следствени действия, като е отчетена и липсата на данни да са извършвани и оперативни действия за установяване на извършителя на жестокото убийство. Прието е също, че по време на спирането на производството не текат срокове, че висящността на делото е продължила, като по него не са били взети никакви мерки за разкриване на извършителите на престъплението, въпреки задължението за предприемането им от прокурора и разследващите органи – чл.220а,ал.1 НПК/отм./ и чл.245,ал.1 НПК. Съдът е приел, че и по време, когато производството е било спряно разследващите органи са имали възможност и са били длъжни да извършват активни действия с цел отстраняване пречките по движение на делото, но в случая ако някакви усилия са били полагани, същите са били изключително неефективни. В тази насока е съобразено обстоятелството, че не се касае за незначително престъпно посегателство, а за престъпление срещу живота, което се преследва изключително строго. Прието е, че значителното забавяне на разследването е лишило наследниците на убития от каквато и да било ефективна възможност за търсене на гражданска защита срещу извършителите на престъплението, тъй като с отдалечаването на процесуално-следствените действия от времето на извършването на убийството, възможността за разкриването на истинските му извършители съществено е намаляла.

Приел е, че обстоятелството, че оперативно-издирвателните мероприятия са от компетентността на органите на МВР, които разполагат с методите и способите да извършват такива не освобождават Прокуратурата от отговорността за времето, през което наказателното производство е било спряно, тъй като тези мероприятия са били извършвани изцяло под ръководството и надзора на Прокуратурата, като за това е следвало спешно да бъдат взети всички необходими мерки спрените наказателни производства да бъдат възобновени и успешно приключени. Посочил е, че законодателят е възложил на прокурора дейността по ръководство и надзор върху работата на разследващите органи в досъдебното производство. Приел е, че в случая досъдебното производство е надхвърлило предвидените в чл.234 НПК срокове за престъпление по чл.116 НК, вр.чл.115 НК, като според съда прокурорът не е направил необходимото, за да обезпечи ритмичното и своевременно извършване на необходимите следствени действия. С оглед на посоченото е формиран извод, че Прокуратура на РБългария следва да носи отговорност в конкретния случай.

Относно исковите претенции срещу Окръжен съд [населено място] е прието, че по искове по чл.2б,ал.1 ЗОДОВ съдът би могъл по принцип да носи отговорност и да бъде осъден да заплати обезщетения за вреди, ако се установят предпоставките за това. Прието е, че с действията си Кюстендилския окръжен съд не е допринесъл за разглеждане на делото в неразумен срок. Посочено е, че съдебните заседания са били насрочвани и провеждани ритмично, че са извършвани множество процесуални действия. Отчетено е, че процесното НОХД е било с фактическа и правна сложност, че разглеждането му в първата инстанция за периода от 19.06.2012 г., когато е бил внесен обвинителния акт в окръжния съд до 26.04.2013 г., когато е произнесена присъдата не може да се окачестви като неразумно дълъг период. Преценен е за неправилен извода на първоинстнационния съд, че като не е изпълнил добросъвестно задължението си за проверка на редовността на внесения за разглеждане обвинителен акт и като е приел за разглеждане един непрецизен съдебен акт окръжния съд, макар да е разгледал нохд № 270/2012 г. пред първата съдебна инстанция в разумни процесуални срокове по смисъла на чл.22,ал.1 НПК е допринесъл за забавяне на разглеждането на делото и до намаляване на възможността да бъдат разкрити и изправени пред съда истинските извършители на тежкото престъпление, извършено срещу бащата на ищеца.

Приел е, че Софийски апелативен съд е постановил оправдателна присъда не поради поведението на първоинстанционния окръжен съд, а поради проведено въззивно съдебно следствие със събрани множество нови доказателства, които са променили изхода в производството. Отчетено е, че в мотивите на въззивната оправдателна присъда се съдържат някои критики към КОС и качеството на внесения от Прокуратурата обвинителен акт, но те според съда не рефлектират върху крайния резултат в производството. Според съда причината за постановяване на оправдателна присъда е не толкова обвинителният акт и неговите недостатъци, колкото недоказването от страна на Прокуратурата на това, че подсъдимите са извършили престъпното деяние, в което тя е обвинила лицата Ш. и К.. Посочил е, че съдът не може да указва срещу кои лица да бъде повдигнато обвинение и внесен обвинителен акт, че доказателствената тежест по наказателните дела от общ характер лежи върху Прокуратурата. Според съда дори и да е имал обвинителният акт съответни непрецизности, за това не може да бъде държан отговорен съда, че последният е формирал своето вътрешно убеждение съгласно доказателствата и закона, че за това той не може да носи гражданска отговорност, след като обективно не е забавил производството. Формиран е извод, че САС е отменил осъдителната присъда и е постановил оправдателна такава, не заради поведението на първоинстанционния съд, а поради недоказване на обвинителната теза.

При тези съображения въззивният съд е извел извод, че Кюстендилския окръжен съд с действия и бездействия не е допринесъл за неразумно дългият срок на наказателното производство, че отговорността за това трябва да се носи само от Прокуратурата.

При определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди съдът се е позовал на разпоредбите на чл.52 ЗЗД и разясненията дадени в т.II от ППВС № 4/1968 г. Обсъдени са показанията на разпитаните по делото свидетели О. Г., Н. Г., А. П.. Като е анализирал показанията на свидетелите съдът е приел, че обезщетението за неимуществени вреди от 10 000 лв. е занижено. Взети са предвид обстоятелствата, че разследването е продължило необосновано дълго, че е било неефективно, че загубата на баща се е случила в ранна детска възраст на ищеца и го е съпровождала трайно през годините, че му е донесла незаслужени негативни емоции, лошо отношение от околните и е формиран извод, че емоционалните болки и страдания са с голям интензитет. Приел е, че сумата от 20000 лв. справедливо ще обезщети претърпените неимуществени вреди. Прието е, че за тази сума е основателен предявеният иск с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ срещу Прокуратура на РБългария.

По правните въпроси, формулирани от ответника Прокуратура на РБългария:

По първия правен въпрос, по който е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК:

С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е застъпено становището, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

С решение № 320/27.12.2016 г. по гр.дело № 2403/2016 г. на ВКС, IV г.о. по чл.290 ГПК обжалване е допуснато по процесуалноправния въпрос за задължението на съда при определяне на размер на обезщетение за неимуществени вреди от нарушаване на правото за разглеждане и решаване на дело в разумен срок да съобрази всички конкретно обективно съществуващи обстоятелства от значение за критерия „справедливост”, включително обстоятелството, че пострадалият се е дезинтересирал от неразумно дълго продължилото производство и обстоятелството, че производството е било спряно поради неразкриване на автора на престъплението. Съобразена е установената съдебна практика по приложението на ЗОДОВ, като е отчетено, че този закон урежда процесуалния ред за обезщетяване на вреди от незаконни актове и действия (или бездействия) на правозащитните държавни органи. Прието е, че съгласно тази практика, при определяне на размер на обезщетение за търпени неимуществени вреди съдилищата трябва да посочват конкретно кои обстоятелства са взели предвид и какво значение им отдават. Възприета е практиката на ВС, изразена в ППВС № 4/ 1968 г., в което са посочени примерно фактите, които следва да бъдат съблюдавани и преценявани от съдилищата, като извън тях може да съществуват и други обстоятелства, които са релевантни за размера на обезщетението. Съдът преценява всички релевантни обстоятелства поотделно и в съвкупност, отчита отражението им в неимуществената сфера на засегнатото лице и формулира в мотивите на акта си резултата от тази преценка.

По втория правен въпрос:

С т.11 от т.решение № 3/22.04.2005 г. по т.дело № 3/2004 г. на ОСГК на ВКС е прието, че съгласно чл.4 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, пряка и непосредствена последица от увреждането, че обезщетение за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди. В случаите на частично оправдаване се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за които е постановена оправдателна присъда; тежестта на извършените дейния, за които е осъден дееца съпоставени с тези, за които е оправдан; причинна връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът впоследствие е признат за невинен и причинените вреди - болки и страдания, преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл. 52 ЗЗД . В тези случаи обезщетението се определя глобално, а не поотделно за всяко едно деяние, за което обвиняемият е бил оправдан.

По правния въпрос, формулиран от жалбоподателя-ищец, по който е допуснато касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.1 ГПК.

С т.II от ППВС № 4/23.12.1968 г. е прието, че размерът на обезщетенията за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, че понятието справедливост не е абстрактно понятие, че то е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.

Настоящият съдебен състав споделя цитираната задължителна практика на ВС и ВКС, както и разрешението на правния въпрос в решението на състав на ВКС, постановено по чл.290 ГПК.

Като взема предвид разрешението на правните въпроси съдът намира, че касационната жалба на ищеца К. К. М. е неоснователна. Касационната жалба на ответника – Прокуратура на РБългария е частично основателна.

По делото са установени следните факти:

От събраните писмени доказателства се установява, че сл.дело № 323/1999 г. на ОСлС [населено място] е образувано с Постановление за образуване на предварително производство от 30.07.1999 г. срещу неизвестен извършител, който през месец октомври 1998 г. в землището на [населено място], обл.Кюстендил умишлено умъртвил К. Г. М., 33 годишен от [населено място], обл.Кюстендил – престъпление по чл.115 НК. Установява се също от изготвения протокол за оглед на местопроизшествие и от заключението на експерта по изготвената СМЕ на труп, че трупа е на К. Г. М., на 33 години, изчезнал през нощта на 08/09.10.1998 г., който е открит на 30.07.1999 г. на предна дясна седалка, на потопен в езерото срещу открития рудник в [населено място] лек автомобил м.“О. К.“, че същият е починал в резултат на огнестрелни рани, засегнали жизненоважни органи на човешкото тяло-гръбначен мозък, бял дроб и сърце, несъвместими с живота. Починалият е бил умишлено умъртвен, чрез употреба на огнестрелно оръжие и произведени няколко изстрела в областта на тялото и на главата.

За периода от време от 30.07.1999 г. до 02.08.1999 г. по следственото дело е бил разпитал свидетел –П.А. и са били снети обяснения от 5 лица.

От проведените процесуално следствени действия по следствено дело № 323/99 г. на ОСлС Кюстендил се установило, че при влизането на територията на РБългария на 25.03.1998 г. К. М. се легитимирал пред граничните власти с подправен паспорт на името на И. М., за който се установило, че е задържан и осъден от съда в [населено място], РИ., за това, че на 20.12.1998 г. в околностите на [населено място] пренасял в управлявания от него товарен автомобил - 58.400 кг чист хероин, за което след 15 месеца бил оправдан и освободен.

На 16.08.1999 г. била изяснена от следователя Б.И. собствеността на лекия автомобил м.”О. К.”, в който бил открит трупа на убития М..

През месец 08.1999 г. по следственото дело били назначени съдебно-медицинска експертиза на дрехите и обувките на убития, съдебно медицинска и химическа експертиза на части от труп, балистична и химическа експертиза. За този период били разпитани 7 лица като свидетели.

През месец 09.1999 г. след отправено искане до НБЦ-И. и техническа експертиза се установило използването на подправения паспорт на името на И. М., че паспортът е използван за преминаване на границата при влизане в страната от К. М.. В периода от 07.09. до 21.09.1999 г. по следственото дело били разпитани като свидетели още пет лица.

С постановление от 21.02.2000 г. на наблюдаващия прокурор при ОП Кюстендил наказателното производство, водено срещу неизвестен извършител за престъпление по чл.115 НК, за което е било образувано следствено дело № 323/1999 г. на ОСлС Кюстендил е било спряно, тъй като въпреки положените усилия от органа на разследване извършителят на престъплението не е бил разкрит и производството по следственото дело е изпратено на разследващия орган за продължаване на издирването му.

На основание указания от 31.05.2007 г.на ОП Кюстендил на 12.12.2007 г. следовател К.К. при ОСлС Кюстендил изпратил информация за определения за взаимодействие с ОСлС Кюстендил служител на РПУ Кюстендил/Р.Р./ и изготвен план със задачи по установяване на извършителя на деянието. Следователят К. посочил, че към този момент не са установени нови свидетели, освен вече далите показания, като не са установени и нови факти.

На 14.01.2011 г. в ОП Кюстендил постъпила докладна записка на началник сектор „ПКП” при ОДМВР Кюстендил за получена информация от две лица за съпричастност на А.К. и В.Ш. към убийството на К. М.. По отношение на 2-ма свидетели били предприети действия за запазване в тайна на тяхната самоличност, като същите получили идентификационни номера № 1 и № 2.

На 14.01.2011 г. – почти 11 години по-късно прокурор при ОП Кюстендил възобновил наказателното производство по следствено дело № 323/1999 г. на ОСлС Кюстендил.

В периода от време от 18.01.2011 г. до 16.02.2011 г. по сл.дело № 323/1999 г. били проведени процесуално следствени действия, като са разпитани свидетелите с идентификатори 1 и 2, разпитана е св. Г.Малинова, изискани са данни от ГД „ИН” и НСлС за А.К. и В.Ш. и е изпратена съдебна поръчка до Р Италия, разпитана е свидетелката Г. Малинова, съответно са изискани справки за закупени от К. и Ш. леки автомобили в периода от 1999 г. до 2002 г.

С постановление за привличане на обвиняем от 16.02.2011 г. по сл.дело № 323/1999 г. на ОСлС Кюстендил В. Д. Ш. е бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл.116,ал.1,т.7 и т.9 НК, вр.чл.115 НК и вр.чл.20,ал.2 НК и е бил разпитан в това му качество.

На 09.03.2011 г. с постановление по посоченото следствено дело е бил привлечен като обвиняем и лицето А. С. К. за престъпление по чл.116,ал.1,т.7 и т.9 НК, вр.чл.115 НК, вр.чл.20,ал.2 НК и е бил разпитан в това качество.

На 22.03.2011 г. от АП София срока на разследване по следственото дело е бил удължен с 4 месеца, считано от 14.01.2011 г. На 13.05.2011 г. срока е бил удължен с още два месеца, считано от 15.05.2011 г.

На 02.06.2011 г. по процесното следствено дело е постъпило писмо от Националното бюро на България в Евроджъст, от което е установено, че пред Апелативния съд в [населено място] не е било завеждано дело за заплащане на парично обезщетение от К. Г. М. или И. Г. М..

На 06.07.2011 г. АП София удължила срока за разследване с 2 месеца, считано от 15.07.2011 г.

На 11.08.2011 г. следовател К. К. изпратил на ОП Кюстендил преведена следствена поръчка за изпращането й на компетентните органи на Р Италия.

В периода от 13.09.2011 г. до 09.03.2012 г. ОП София удължила четири пъти срока за разследване общо от 15.09.2011 г. до 15.03.2012 г.

На 15.03.2012 г. следовател К.К. допуснал правна помощ на пострадалия и ищец по делото К. К. М. и изпратил искане до АК Кюстендил за определяне на адвокат за осъществяване на правна помощ на К. М., като наследник на К. Г. М.. На 17.04.2012 г. на пострадалия е бил назначен служебен защитник адв.А. И. А..

Безспорно установено е по делото, че на 23.04.2012 г. с протокол за предявяване на разследването материалите по следствено дело № 323/1999 г. на ОСлС Кюстендил са били предадени на пострадалия К. К. М. и неговия повереник адв.А. А. за запознаване.

С писмено мнение от 15.05.2012 г. следователят К. изпратил досъдебното производство на ОП Кюстендил с мнение за предаване на обвиняемите на съд.

На 19.06.2012 г. пред Окръжен съд [населено място] е внесен обвинителен акт срещу А. С. К. и В. Д. Ш. и на 21.08.2012 г. е образувано нохд № 270/2012 г. по описа на Окръжен съд [населено място]. Срещу двамата подсъдими е повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл.116,ал.1,т.7 и т.9 НК, вр. чл.115, НК, вр.чл.20,ал.2 НК, за това, че на 08/09.10.1998 г. на язовир „С.” в землището на [населено място], общ.К., в съучастие с В. С. М. от [населено място], предумишлено са умъртвили, чрез произведени с пистолет три изстрела от А. С. К. в областта на главата, шията и гръдния кош - К. Г. М., което престъпление е извършено с користна цел/да придобият материална изгода, като вземат от убития наркотично вещество-хероин/, като В. Д. Ш. и В. С. М. действали като помагачи.

С разпореждане от 21.08.2012 г. по образуваното нохд № 270/2012 г. на ОС Кюстендил съдията-докладчик насрочил съдебно заседание за предварително изслушване на страните на 12.09.2012 г.

На 12.09.2012 г. съдът е дал ход на делото, като допуснал за съвместно разглеждане в наказателния процес предявени граждански искове от Г. Г. М. срещу подсъдимите А. К. и В. Ш. за заплащане на сума от по 25000 лв. от всеки от тях, обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на извършеното деяние, за което е повдигнато обвинение за престъпление по нохд № 270/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд, заедно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното изплащане. Съдът е конституирал Г. М. като граждански ищец и частен обвинител. В същото съдебно заседание е допуснат за съвместно разглеждане в наказателното производство и предявен от непълнолетния К. К. М., чрез назначения му служебен защитник адв.А. А. граждански иск за сумата 84 900 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от момента на деянието до окончателното изплащане, като К. М. е бил конституиран като граждански ищец. В съдебното заседание на 12.09.2012 г. съдът е определил производството да се разгледа по реда на глава XXVII НПК и е отложил делото за 29.10.2012 г. и за 05.11.2012 г. Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие пред първата инстанция на основание чл.371,т.1 НПК, като в съдебното заседание на 12.09.2012 г. подсъдимите и техните защитници, гражданските ищци, частния обвинител и техните повереници са дали съгласие да не се провежда разпит на част от свидетелите по делото и вещите лица. Показанията на изрично посочените свидетели и вещи лица, за които съдът е постановил да не се разпитват в съдебно заседание са били прочетени и приобщени към доказателствата в открито съдебно заседание по делото от 26.04.2013 г., когато съдът е дал ход на съдебните прения.

В съдебно заседание на 29.10.2012 г. по нохд № 270/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд са извършени процесуалните действия: прието е заключение на изготвена през време на досъдебното производство съдебно-медицинска, неврологична и психиатрично-психологична експертизи, и въз основа на заключенията на вещите лица е заличен В.М. като свидетел от списъка по делото. Разпитани са свидетелите: Г.М. и Н.Г., извършена е очна ставка между тях и са разпитани свидетелите Г.В. и М.Г.. Делото е отложено за 05.11.2012 г. и за 11.12.2012 г.

В съдебно заседание, проведено на 05.11.2012 г. първоинстанционният съд е дал възможност на страните да се запознаят с протокол за разпит на свидетел със скрита самоличност с идентификационен № 2 и им указал, че могат да поставят писмени въпроси към анонимния свидетел, разпитал Д.А., К.Я. и В.С.. Допуснал до разпит свидетел, като взел мярка за незабавна защита, чрез запазване в тайна неговата самоличност и му определил идентификационен № 3. Разпоредил за С.Гошин и О.Г. да се извърши проверка в НБД „Население”, за И.М. и Л.Г. да се изпрати запитване до ОД”Полиция”. Съдът постановил принудително довеждане на П.П. и делото е отложено за 11.12.2012 г.

На 11.12.2012 г. било проведено закрито съдебно заседание за разпит на анонимен свидетел с идентификационен № 3.

В съдебно заседание на 11.12.2012 г. съдът връчил на страните препис от протокол за разпит на свидетел със скрита самоличност с идентификационен № 3, разпитал свидетелката Л. Г., приел изготвената на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп и отложил делото за 28.12.2012 г. и 05.02.2013 г. На същото съдебно заседание е оставено без уважение искането да бъде изискано и приложено оперативно дело от 1998 г. от Окръжна дирекция на МВР-Кюстендил, в което се съдържат данни за предприетите процесуални действия непосредствено след смъртта на К. М..

На 28.12.2012 г. в закрито съдебно заседание за разпит на анонимен свидетел с идентификационен № 1 първоинстанционния съд не е дал ход на делото, поради неявяването му, неосигурено от органите на досъдебното производство.

В съдебно заседание на 28.12.2012 г. съдът връчил на страните препис от протокол за проведено съдебно заседание по реда на чл.280,ал.5,вр.чл.141 НПК и отложил делото за 05.02.2013 г. и 28.02.2013 г.

На 05.02.2013 г. в открито съдебно заседание по нохд № 270/2012 г. съдът разпитал свидетелите С.Г.и О.Г., на редовно призованите и неявили се свидетели наложил глоба в размер на 200 лв., постановил принудителното им довеждане и отложил делото за 28.02.2013 г.

На 28.02.2013 г. по молба на частния обвинител и граждански ищец съдът назначил адв.В.П. за повереник на Г.М., като са разпитани свидетелите М. Д. и В.А. и на основание информация от ВКП, че разпит на свидетел със скрита самоличност № 1 щял да бъде възможен на 29.03.2013 г. отложил делото за тази дата. В проведеното открито съдебно заседание от същата дата адв.А., като повереник на К. М. отново направил искане за присъединяване на оперативно дело за издирване с оглед показанията на св.В. към доказателствата по разглежданото наказателно дело. Съдът отложил произнасянето по това искане за следващото съдебно заседание.

На 29.03.2013 г., поради неявяване на свидетеля със скрита самоличност и информация от наблюдаващия прокурор, че свидетелят щял да бъде в страната на 26.04.2013 г. съдът отложил делото за посочената дата и постановил принудително довеждане на И.М. и П.П., изискал по отношение на тях справки от ОДМВР Кюстендил и официален документ от [община] за смъртта на В.Л.. В същто съдебно заседание съдът оставил без уважение искането на адв.А. за разпит като свидетел по делото на адв.А. К. от АК Т.-И..

В съдебно заседание на 26.04.2013 г. съставът на съда по нохд № 270/2012 г. приел като доказателство по делото акт за смърт, от които е установил, че В.Л. е починал на 27.08.2012 г., разпитал свидетеля Е.Б., прочел дадените на досъдебното производство показания на В.Л., П.А. и А.Б., приел заключенията по изготвените на досъдебното производство експертизи, съответно дал ход на съдебните прения, последна дума на подсъдимите и постановил присъдата си. В същото съдебно заседание е било оставено без уважение искането на адв.А. за разпит на нови свидетели по делото, както и за присъединяване по нохд № 270/2012 г. на полицейско оперативно дело за издирване на лице.

С присъда № 13/26.04.2013 г. по нохд № 270/2012 г. Кюстендилския окръжен съд е признал подсъдимите А.К. и В.Ш. за виновни в това, че на 08/09.10.1998 г. в землището на [населено място], в съучастие – първият като извършител, а вторият като помагач, заедно с В.М., по отношение на когото наказателното производство било прекратено, предумишлено умъртвили К. М., като убийството било извършено с користна цел. На основание чл.116,ал.1,т.7 и т.9, вр.чл.115 НК и във връзка с чл.20,ал.2 НК за К. и ал.4 за Ш. ги осъдил: А.К. на 18 години лишаване от свобода, В.Ш. на 12 години лишаване от свобода. На основание чл.25,ал.1 НК, вр.чл.23,ал.1 НК съдът наложил на подсъдимия К. общо наказание – най-тежкото от определените по това и по нохд № 270/2012 г. и по нохд № 232/2002 г., и нохд № 504/2002 г. – двете на Районен съд Кюстендил и по нохд № 7/2005 г. на Пловдивския военен съд – 18 години лишаване от свобода. Постановил изтърпяване на наказанията за двамата подсъдими при първоначален „строг“ режим в затвор. Приложил чл.25,ал.2 НК за изтърпените от подсъдимия К. наказания.

С присъдата Окръжен съд Кюстендил уважил предявените граждански искове за неимуществени вреди, претърпени от престъплението, солидарно срещу подсъдимите в размер на по 15 000 лв. за Г.М. и общо сума от 15 000 лв. на К. М., действащ лично и със съгласието на майка си, като исковете за неимуществени вреди за разликата над уважените до претендираните от гражданските ищци размери са отхвърлени. Подсъдимите са осъдени да заплатят направените по делото разноски и държавната такса върху уважената част от гражданските искове.

Срещу постановената присъда е подаден протест от Прокурор в Окръжна прокуратура [населено място]. Подадени са въззивни жалби от подсъдимите А. К. и В. Ш., както и от гражданския ищец и частен обвинител Г.М., и от гражданския ищец К. М..

По подадените протест и въззивни жалби на 18.09.2013 г. е образувано внохд № 925/2013 г. на Апелативен съд [населено място].

С определение от 25.09.2013 г. състав на Апелативен съд София насрочил наказателното дело в открито съдебно заседание за 13.11.2013 г. допуснал до разпит свидетелите Н.Г., С.И., П.Г. и Р.Е., назначил съдебно-психиатрична експертиза на подсъдимия А.К., която да установи дали същият можел да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, съответно може ли да участва в наказателното производство и да носи наказателна отговорност.

В съдебното заседание, проведено по внохд № 9125/2013 г. на САС на 13.11.2013 г. съдът назначил адв.А. А. в качеството на служебен повереник на гражданския ищец К. М., дал е ход на делото, допуснал до разпит свидетелите Б.Г., И. М. и П. П.. Съдът изискал информация от института по психология на МВР за провеждане на полиграфско изследване на В.Ш., от РДМВР Кюстендил относно налични данни за криминална регистрация на К. М. и оперативното дело по издирването на същия. Съдът изискал информация от централен военен архив дали К. М. бил отбивал редовната си военна служба в Българската армия и ако да, да се изпрати информация, според която да се установи с какви физически данни същият фигурирал в архива, назначил комплексна медико-автотехническа експертиза, изискал от ОП Кюстендил пликовете, в които се съдържала информация относно самоличността на анонимните свидетели № 1, № 2 и № 3 и от ОД МВР Кюстендил всички снимки, касаещи убийството на К. М.. Въззивният съд допуснал провеждане на съдебно следствие, като разпитал явилите се свидетели – Н. Г., Р. Т., С.И. и отложил делото за 22.01.2014 г.

На 22.01.2014 г. въззивният съд приел постъпилите по делото писмени доказателства, разпитал свидетеля П.Г., приел заключението на изготвената съдебно-психиатрична експертиза, според която А.К. можел да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, същият е със запазена годност да участва в наказателното производство и да носи наказателна отговорност. Съдът разпитал свидетеля Б.Г. и на основание чл.123,ал.6 НПК отменил мярката за защита на свидетеля Е.Б., като свидетел с тайна самоличност с идентификационен № 1 и отложил делото за 26.02.2014 г.

В съдебно заседание на 26.02.2014 г. съдебният състав, разглеждащ внохд № 925/2013 г. на САС разпитал свидетелите П.А. и Л.С., изискал справка за свидетеля Е. Б. от ГД”ИН”, от Окръжна Прокуратура -Кюстендил веществените доказателства по делото, иззети с протокол за оглед на местопроизшествие и отложил делото за 09.04.2014 г., като постановил свидетелите И. М. и П. П. да се призоват чрез ОЗ”Охрана” Кюстендил.

На проведеното открито съдебно заседание на 09.04.2014 г. по внохд № 925/2013 г. на САС свидетелите И. М. и П. П., редовно призовани, не се явили. Съдът докладвал постъпила молба от вещото лице за причините, поради които не била изготвена назначена експертиза по делото, изискал информация от МВР дали били провеждани други оперативни дела срещу К. М. в периода от 1996 г. до 1998 г. и информация за липсващи листове на оперативно дело „И.”. Съдът допуснал повторен разпит на свидетеля Н.Г. и отложил делото за 21.05.2014 г.

В съдебно заседание, проведено на 21.05.2014 г. съдът разпитал свидетелите И.М. и Н.Г., произнесъл се по исканията на адв.А. и отложил делото за 18.06.2014 г.

На 18.06.2014 г., поради отсъствие на едно от вещите лица въззивният съд отложил разглеждането на внохд № 925/2013 г. на САС за 15.10.2014 г.

На 15.10.2014 г. в по-ранен час бил получен сигнал за взривно устройство в Съдебната палата и поради неявяването на подсъдимия В.Ш., защитниците на подсъдимите, гражданските ищци и поверениците им Софийски апелативен съд отложил делото за 03.12.2014 г.

С молба по внохд № 925/2013 г. на САС от 22.11.2014 г. адв.В.Пешеева уведомила съда, че доверителката й Г.М. е починала. След изискана справка от съда било установено, че същата е починала на 16.10.2014 г.

В съдебно заседание на 03.12.2014 г. Софийски апелативен съд конституирал Б.М. и Г.М. наследници на Г.М. като граждански ищци и частни обвинители и К. М. като граждански ищец. Поради липса на данни дали К.М. била уведомена за правата си да се конституира в качеството на встъпилата вече като граждански ищец и частен обвинител Г.М. и поради изявлението на Б.М., че наследниците не са имали достатъчно време да се запознаят с материалите по делото съдът е отложил делото за 12.01.2015 г.

На 12.01.2015 г., поради заболяване на служебния повереник на гражданския ищец и частен обвинител Г.М. и постъпило писмо на АК Кюстендил с искане за назначаване на адв.А. и адв. П. съдът отложил делото за 18.02.2015 г.

В проведеното на 18.02.2015 г. съдебно заседание въззивният съд разпитал свидетелката Н.Г., приел заключението по изготвената по делото комплексна медико-автотехническа експертиза, оставил без уважение всички направени искания, заличил от списъка на лицата за призоваване свидетелят П.П., дал ход на съдебните прения, предоставил последна дума на подсъдимите и обявил присъдата си.

С присъда № 3/18.02.2015 г. по внохд № 925/2013 г. Апелативен съд [населено място] е отменил изцяло присъда № 13/26.04.2013 г.по нохд № 270/2012 г. на КОС и подсъдимите А. К. и В. Ш. са признати за невиновни в това да са извършили предумишлено убийство с користна цел на К. М.. Подсъдимите са оправдани изцяло по повдигнатите им обвинения за извършени престъпления – подсъдимия А.К. по чл.116,ал.1,т.7 и т.9, вр.чл.20,ал.2 НК и подсъдимия В.Ш. по чл.116,ал.1,т.7 и т.9, вр.чл.20,ал.4 НК. Отхвърлени са изцяло предявените граждански искове срещу подсъдимите като неоснователни.

По подадени касационни жалби от гражданския ищец К.М. и Г.М., и протест на прокурор от АП София срещу оправдателната присъда делото е изпратено на ВКС и на 10.06.2015 г. е образувано кнохд № 901/2015 г. на ВКС II н.о. Делото е насрочено в открито съдебна заседание за 16.09.2015 г.

В съдебно заседание на 16.09.2015 г. състав на ВКС е дал ход на делото, дал последна дума на В.Ш., като К. заявил, че не желае да бъде конвоиран до съдебната палата в [населено място] за насроченото съдебно заседание. Съдът обявил, че ще се произнесе с решение в срок.

С решение № 311/28.12.2015 г. по кнохд № 901/2015 г. на ВКС, II н.о. е оставена в сила присъда № 3/18.02.2015 г. по внохд № 925/2013 г. на Софийски апелативен съд. Решението на Върховния касационен съд е окончателно и не подлежи на обжалване. С постановяването му наказателното производство е приключило.

Общата продължителност на наказателното производство е 16 години, 4 месеца и 28 дни, в който период от време се включва досъдебното производство и съдебната фаза, включваща разглеждане на делото на три съдебни инстанции. В общата продължителност на наказателното производство се включва и периода от време от 10 години, 10 месеца и 24 дни, през който делото е било спряно във фазата на досъдебното производство от 21.02.2000 г. до 14.01.2011 г.

Проведеното досъдебно наказателно производство от следовател към ОСлС Кюстендил е продължило 12 години, 10 месеца и 20 дни и през този период делото не е било на разположение на разследващите органи за провеждане на процесуално-следствени действия в продължение на 1 месец и 10 дни, през което време са били разглеждани мерките за неотклонение на обвиняемите от ОС Кюстендил и АС София.

Разглеждането на нохд № 270/2012 г. на Окръжен съд Кюстендил в съдебната фаза пред първата инстанция е продължило 1 година, 2 месеца и 25 дни.

Производството по внохд № 925/2013 г. на Апелативен съд [населено място] е продължило 1 година, 8 месеца и 21 дни.

Разглеждането на кнохд № 901/2015 г. на ВКС е продължило 6 месеца и 18 дни.

От показанията на свидетелката О. Г. втора братовчедка на бащата на ищеца се установява, че същата има възприятия върху израстването на ищеца К. М., тъй като семействата поддържали близки родствени връзки. Според свидетелката преди да бъде убит бащата на ищеца той бил международен шофьор и полагал много големи грижи за детето си. Последното получавало подаръци. Двете семейства ходели заедно на море. Към момента на убийството детето било на 3-4 години и не само за семейството, но и за детето било голяма трагедия. Майката на ищеца не можела да му обясни къде е баща му, поради което детето било уплашено и много притеснено. Свидетелката сочи, че убийството на бащата на ищеца имало изключително негативен ефект върху цялостното израстване на детето като личност, че има поглед върху живота на детето, независимо от обстоятелството, че след убийството майката и детето са се преместили да живеят в [населено място] при семейството на майката на ищеца, което оказвало помощ при отглеждан и възпитание на детето. От показанията на свидетелката се установява, че детето било постоянно затворено, необщително, подтиснато и дори изпитвало страх от живота, тъй като било останало без баща. Много често свидетелката го чувала да казва, че той е „син на убития”. Това повлияло и на учението на детето и на отношенията с неговите съученици. Разговора за бащата на ищеца била болна тема за него, тъй като той бил постоянно подтиснат, като се чувствал като по-долу от другите деца, поради това което се било случило с неговия баща и това се отразявало изключително негативно върху психиката му.

Според свидетелката преди смъртта на съпруга й майката на ищеца живеела много добре, като разполагала с доста пари, тъй като бащата на ищеца бил международен шофьор и изкарвал „хубави пари”. Свидетелката сочи, че е виждала починалия да обменя сума от 1000 дойче марки и да я дава на съпругата си за издръжката на семейството, макар свидетелката да не знае точно тази сума как и за какви нужди е била разпределяна от майката в семейството и каква част от нея е отишла за детето. Свидетелката сочи, че семейството на ищеца изпаднало в много трудно положение след убийството на бащата и майката на ищеца дълго време имала финансови затруднения, като се наложило да работи на различни места и да търси помощта на родителите си. За самия ищец счита, че убийството на баща му ще му „остави белег за цял живот”.

От показанията на свидетелката Н. Г. майка на ищеца К. М. се установява, че последната е живяла на съпружески начала с убития К. М. от 1994 г. до смъртта му през 1998 г. в къщата на родителите му, като отношенията им били перфектни, въпреки, че нямали сключен помежду си граждански брак. Според свидетелката бащата на ищеца заедно с друго лице е имал товарен камион, взет на лизинг, с който извършвал международни превози на товари, най-често от София до Б., като получавал много хубави пари и семейството е било задоволено и не се е лишавало от нищо. Майката е била три години в отпуск по майчинство, а след това детето К. М. се разболял тежко от двустранна бронхопневмония, която довела до астматични пристъпи, поради което тя останала в къщи да се грижи за него и не ходела на работа. От показанията на свидетелката се установява, че живота им протичал добре до 1996 г., когато бащата на ищеца заминал за Италия и бил арестуван там, като прекарал година и половина в затвора. След това се завърнал, живял със семейството си около 6 месеца и на 09.10.1997 г. изчезнал, а по-късно бил открит убит и изваден от езерото.

Според свидетелката докато бил жив бащата осигурявал средно месечно за детето издръжка от около 500 лв. за обслужване, храна, дрехи, лекарства, които след това нямало кой да ги осигурява и тя била принудена заедно с детето да се премести да живее в Копиловци при своите родители, които й помагали да отглежда детето си. Свидетелката сочи, че си спомня как ищеца видял да изваждат трупа на баща му от езерото по телевизията и това го белязало за цял живот, като детето преживяло смъртта на баща си много тежко. В училище децата постоянно го тормозели, като постоянно му натяквали, че баща му е хвърлен убит на рибите в езерото, като детето дълго време отказвало да ходи на училище. На всеки от рождените дни детето страдало, тъй като е без баща. Страдало и на всеки празник с роднините – Великден, К., като казвал на майка си, че е по-добре да са разделени с баща му, отколкото той да е мъртъв. Детето тръгнало на 7 години на училище, направо в първи клас, като повече от година случая се коментирал, По пресата и в средствата за масова информация се тиражирало, че убития е бил престъпник, че се е занимавал с мафиотска дейност, което давало повод на детето да е още по-потиснато, а неговите съученици да се отнасят зле с него и да го тормозят. Свидетелката сочи, че детето много искало да се установи истината и да се открият убийците на баща му, за да си получат заслуженото наказание.

От показанията на свидетеля А. П. – приятел на ищеца, като принципно е от [населено място], но имал в [населено място] баба и вуйчо и много време прекарвал в селото и се познава К. повече от 15 години. Запознали се на р.С. и след като започнали да излизат с една и съща компания станали приятели. При един от разговорите си с него, той разбрал за лошото отношение на неговите съученици, които му натяквали, че баща му е убит и хвърлен, за да бъде изяден от рибите. Свидетелят сочи в показанията си, че знае какво е да изгубиш баща, но в този случай видял, че К. М. е много силно наранен, видял е в очите му много тъга и е разбрал, че приятеля му страда много от загубата на своя баща. Свидетелят сочи, че ищеца много често споделял с болка и сълзи на очи, че делото е без резултат и все още не са открити и наказани убийците на баща му. Свидетелят П. ходи всяко лято на Копиловци и познава ищеца от 15 години, че след смъртта на бащата майката на ищеца била в изключително тежко материално положение, като самият свидетел на два пъти й е помагал със заеми, преди К. да започне да работи. Свидетелят взел ищеца на работа при себе си в София, тъй като момчето не можело да си намери работа в Кюстендил, а имали с майка му нужда от пари. Сочи в показанията си, че темата за баща му е болна тема за ищеца и понастоящем, като при един от разговорите помежду им, когато той се оплаквал от своя баща К. се разплакал и свидетелят разбрал, че той и досега страда от загубата на своя баща.

Като взема предвид установените факти съдът преценява от правна страна следното:

Правилно въззивният съд е приел, че предявеният иск е с правно основание чл.2б,ал.1 ГПК.

Съгласно разпоредбата на чл.2б,ал.1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди/ЗОДОВ/ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията . Цитираната разпоредба представлява национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие и е самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Съгласно чл.8,ал.1 от ЗОДОВ претенцията за обезщетение се разглежда по този закон и реда на ГПК. Според чл.8,ал.2 ЗОДОВ абсолютна предпоставка за предявяване на иска по чл.2б,ал.1 ЗОДОВ е изчерпването на административната процедура за обезщетение на вреди по реда на глава трета „а” от Закона за съдебната власт, по която няма постигнато споразумение.

От приложените по делото протокол от 01.09.2016 г. на специализирано звено към ИВСС и уведомление, изпратено до ищеца К. М. се установява, че в настоящият случай административната процедура по глава трета „а” от Закона за съдебната власт е проведена и на ищеца К. М. е отказано от Министерство на правосъдието изплащане на претендираното обезщетение със Заявление № РС-16-183/04.05.2016 г. Следователно предявеният иск с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ е допустим.

Правилен е и извода на въззивния съд, че в случая са установени елементите от фактическия състав на чл.2б,ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата, чрез Прокуратура на РБългария.

В разпоредбата на чл.2б,ал.2 ЗОДОВ са посочени примерно критериите, въз основа на които съдът прави преценка дали е допуснато нарушение на правото за разглеждане и решаване на делото в разумен срок. Тези критерии са общата продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за правилното решаване на спора.

Както се посочи по-горе общата продължителност на наказателното производство е 16 години, 4 месеца и 28 дни. В този период от време се включва досъдебното производство по сл.дело № 323/1999 г. на ОСлС [населено място], съдебната фаза – т.е. производството по нохд № 270/2010 г. на Кюстендилския окръжен съд, съответно проведеното въззивно производство по внохд № 925/2013 г. на Софийски апелативен съд и производството по кнд № 901/2015 г. на ВКС, II н.о. В общата продължителност на наказателното производство съдът преценява, че следва да се включи и периода от 10 години, 10 месеца и 24 дни, през който досъдебното производство е било спряно.

Началният момент на посочения срок е започнал да тече от 30.07.1999 г., когато е образувано сл.дело № 323/1999 г. на ОСлС [населено място], а крайният момент е до 28.12.2015 г., когато ВКС е постановил окончателния съдебен акт по повдигнатото обвинение.

В настоящият случай предмет на наказателното производство е установяване на извършено престъпление по чл.116,ал.1,т.7 и т.9 НК, вр.чл.115 НК и участието на обвиняемите/подсъдимите В. Д. Ш. и А. С. К. в него, съответно естеството и размера на вредите, последица от деянието, както и всички обстоятелства от значение за наказателната отговорност на извършителите на престъплението. Наказателното производство е проведено за разкриване и наказване на извършителите на убийството, при което е пострадал бащата на ищеца К. Г. М..

По критерия сложност на делото съдът взема предвид, че е образувано и водено наказателно производство, съответно е повдигнато обвинение за тежко умишлено престъпление по чл.116,ал.1,т.6 и т.7 НК, вр.чл.115, вр.чл.20,ал.2 НК. Наказателното производство е образувано първоначално срещу неизвестен извършител. Впоследствие е повдигнато обвинение срещу срещу двама обвиняеми - А. К. за извършено престъпление по чл.116,ал.1,т.7 и т.9 НК, вр.чл.115 НК и вр.чл.20,ал.2 НК. Срещу В. Ш. е повдигнато обвинение за престъпление по чл.116,ал.1,т.7 и т.9 НК, вр.чл.115 НК, вр.чл.20,ал.4 НК. Установи се, че по време на досъдебното производство са извършени множество процесуално следствени действия, а именно: огледи на местопроизшествие и на труп, разпитани са повече от 20 свидетели, от които трима със скрита самоличност, назначени са 10 експертизи и е използвана международна правна помощ, като са изготвяни съдебни поръчки до Р.Италия. В съдебната фаза на наказателното производство съдът е назначил допълнителни експертизи, съответно са разпитани посочени от страните свидетели.

Съгласно т.р.№ 35/06.11.1990 г. по н.д.№ 26/1990 г. на ОСНК на ВС признаците, които определят делата с фактическа или правна сложност се извеждат от фактическия състав и тежестта на престъплението по конкретното дело.

Като взема предвид посочената практика на ВКС и установените факти по делото съдът намира, че фактическата и правна сложност на наказателното дело – досъдебно и съдебно производство е с висока степен. В тази насока взема предвид фактическия състав и тежестта на престъплението, разпитания голям брой свидетели, назначените, изслушани и приети от съда голям брой експертизи, извършените многобройни и различни процесуално следствени действия, включително и изискана международна правна помощ.

Относно критерия поведение на страните и това на ищеца съдът преценява, че от събраните по делото доказателства не е установено с действията си същият да е допринесъл за забавяне хода на наказателното производство в досъдебната и съдебна фаза. Ищецът К. М. е син на пострадалия от престъплението К. М.. В съдебната фаза ищецът М. е предявил граждански иск за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди срещу двамата подсъдими, който е приет от съда за съвместно разглеждане в наказателното производство. Съдът е конституирал К. М., като граждански ищец. Не са налице данни по делото, от които да се изведе извод, че в съдебната фаза наказателното дело е отлагано по вина на гражданския ищец.

Настоящият съдебен състав преценява за неразумно дълъг общият срок на наказателното производство от 16 години, 4 месеца и 28 дни. Неразумно дългият срок на наказателното производство в неговата цялост – досъдебно и съдебно производство е последица от поведението на компетентните органи по разследването. Установи се по делото, че досъдебното производство е продължило 12 години, 10 месеца и 20 дни, в който се включва и времето, през което това производство е било спряно, поради неоткриване на извършителя на престъплението. Продължителността на досъдебното производство е обусловена от фактическата и правна сложност на производството. Следва да се съобрази обстоятелството, че трупа на убития К. М. е намерен около девет месеца след извършеното престъпление. Непосредствено след образуване на досъдебното производство са извършени процесуално следствени действия, като са разпитани свидетели, назначени са експертизи и е изискана информация от Р Италия. Съдът приема, че само фактическата и правна сложност на делото не обосновава прекомерната продължителност на досъдебното производство. За продължителността на досъдебното и съдебно производство са допринесли с действията си органите на досъдебното производство тъй като са допуснали слабости в работата си. В тази насока следва да се отчете обстоятелството, че по предявените обвинения срещу А. К. и В. Ш. за извършено престъпление по чл.116,ал.1,т.7 и т.9 НК, вр.чл.20,ал.2 и ал.4 НК е постановена влязла в сила оправдателна присъда – т.е. наказателното производство е приключило с оправдателни присъди по отношение на лица, за които не е доказано да са извършители на убийството на бащата на ищеца. До настоящият момент извършителите на престъплението не са разкрити.

Правилен е извода на въззивния съд, че в настоящия случай от съществено значение за надвишаване на разумния срок за разглеждане на наказателното производство е необоснованото спиране на делото по време на досъдебното производство за период от време от 10 години, 10 месеца и 24 дни. Включването на периода от време, през който досъдебното наказателно производство е спряно в общата продължителност на производството и дали ще се счете за забавяне, за което отговаря държавата е обусловено от причината за спирането и от обстоятелството какво са предприели компетентните органи, за да преодолеят пречките, довели до спирането. По делото се установи, че досъдебното производство е било спряно от 21.02.2000 г. до 14.01.2011 г., поради неткриване на извършителя на престъплението. Съдът преценява, че и периода от време, през който е спряно досъдебното производство следва да се включи в общия период на проведеното наказателно производство. Съгласно практиката на ВКС, която настоящият състав споделя спирането на наказателното производство не оправдава забавата, допусната от Прокуратурата по наказателното производство, тъй като през времето, през което производството е спряно разследващите органи са имали възможност и са били длъжни да извършват активни действия за отстраняване пречките по движение на делото. В този смисъл са и изводите на въззивния съд в обжалваната част на въззивното решение.

Установи се по делото, че за необосновано дълъг период от време – 10 години, 10 месеца и 24 дни не са извършвани никакви следствени действия. Не са представени доказателства през посочения период от време да са извършвани и оперативни действия за установяване извършителя на убийството. Правилни са изводите в обжалваното решение, че по време на спиране на досъдебното производство не текат срокове, но висящността на производството е продължила и по него не са били взети никакви мерки за разкриване извършителите на престъплението, въпреки задължението за предприемането им от прокурора и разследващите органи, установено в чл.220а, ал.1 НПК/отм./ и чл.245,ал.1/в релевантната редакция/ НПК. В периода от време, през който досъдебното производство е било спряно разследващите органи са имали възможност и са били длъжни да предприемат активни действия за отстраняване пречките по движение на делото. В случая такива активни действия не са били предприети, а ако са извършени отделни действия, то те са били неефективни. С оглед на посоченото съдът преценява, че е налице забавяне на делото във фазата на досъдебното производство по вина на органите на разследването. Безспорно е, че оперативно-издирвателните мероприятия са от компетентността на органите на МВР. За времето през, което досъдебното производство е било спряно извършването на тези мероприятия е под ръководството и надзора на Прокуратурата. Поради това е следвало да се вземат всички необходими мерки спряното наказателно производство да се възобнови и приключи. И при действието на НПК/отм./ и при сега действащия НПК законодателят е възложил на прокурора дейността по ръководство и надзор върху работата на разследващите органи в досъдебното производство – чл.176 НПК/отм./ и чл.196 НПК. В настоящият случай досъдебното производство е приключило много над установените срокове в чл.234 НПК, като се касае за престъпление по чл.116 НК, вр.чл.115 НК. Съдът приема, че в срока на досъдебното производство прокурорът не е предприел необходимото, за да се извършат своевременно необходимите следствени действия. Доводите в касационната жалба на Прокуратура на РБългария, че в периода, през който досъдебното производство е било спряно прокуратурата не е бездействала, интересувала се от издирвателните действия и резултатите от тях, своевременно изисквала информация за това не се подкрепят от събраните по делото доказателства.

Като взема предвид изложеното съдът преценява, че досъдебното производство е проведено, като е налице забавяне за необосновано дълъг период от време, което е довело и до забавяне на цялото наказателно производство. До забавянето е довело бездействието и непредприемането на съответните мерки от органите по разследването за откриване на истинските извършители на убийството на К. М. – баща на ищеца, за което отговорността е на Прокуратурата на РБългария. Отговорността на държавата следва да се ангажира за конкретните неимуществени вреди, чрез Прокуратура РБългария. Предявеният иск с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ срещу Прокуратура на РБългария е доказан по основание.

Съдът приема, че от събраните по делото доказателства не е установено забавяне на наказателното производство в съдебната фаза. Последната е продължила общо 3 години, 6 месеца и 4 дни. Пред първоинстанционния съд производството по делото е продължило 1 година, 2 месеца и 25 дни. Производството по внохд № 925/2013 г. пред въззивния съд – Софийски апелативен съд е продължило 1 година, 8 месеца и 21 дни, а пред ВКС по кнохд № 901/2015 г. е продължило 6 месеца и 18 дни.

С действията си първоинстанционният съд не е допринесъл за разглеждане на делото в неразумен срок. През време на първоинстанционното разглеждане на делото съдебните заседания са насрочвани в предвидените от закона срокове, съответно процесуалните действия са извършвани също в срок. Не е допуснато забавяне на делото, поради безпричинно отлагане от съда. Извършени са множество процесуални действия, обусловени от високата фактическа и правна сложност на делото. Разпитвани са нови свидетели, съответно са назначени допълнителни експертизи. В мотивите на въззивната оправдателна присъда се съдържат констатации за приет от първоинстанционния съд непрецизен обвинителен акт, несъответен на разпоредбата на чл.246 НПК. В тази насока съдът взема предвид обстоятелството, че оправдателната присъда е постановена след проведено въззивно съдебно следствие, при което са събрани многобройни нови доказателства. Преценявайки ги в съвкупност с останалия доказателствен материал въззивният наказателен съд е приел, че обвинителната теза не е доказана. Последното е отразено в мотивите на оправдателната присъда. С оглед на това настоящият съдебен състав приема, че не е налице действие, извършено от първоинстанционния наказателен съд, което да е довело до забавяне на наказателното производство.

По делото не са налице данни, които да обосноват извод за допуснато забавяне на наказателното производство от въззивния съд, съответно и от касационната инстанция.

Като взема предвид изложеното съдът намира, че неразумно дългия общ срок от 16 години, 4 месеца и 28 дни на наказателното производство, което е приключило без да са разкрити извършителите на престъплението, за което е било повдигнато обвинение, от което е пострадал бащата на ищеца е причинило неимуществени вреди на ищеца. Конкретните неимуществени вреди – негативни изживявания се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели О. Г., Н. Г. и А. П.. От цитираните показания се установява, че като последица от нарушеното му право на разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок К. М. е изпитвал емоционално напрежение, усещане за безпомощност, безизходица, загуба на доверие в институциите, отчаяние, обърканост. Бил е подтиснат от дългия срок на наказателното производство, в хода на което не са били установени виновните лица за смъртта на баща му.

Настоящият съдебен състав преценява, че на обезщетяване подлежат само претърпените неимуществени вреди от ищеца, които са в пряка причинна връзка с нарушеното му право на разглеждане и решаване на наказателното дело в разумен срок. Претърпените неимуществени вреди – страдания и негативни емоции от смъртта на бащата на ищеца К. М., за които са налице данни в показанията на разпитаните свидетели не са предмет на предявения иск с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ срещу Прокуратура на РБългария. Неправилно въззивния съд при определяне размера на обезщетението за претърпени неимуществени вреди от ищеца е преценявал, негативните емоции, преживени от смъртта на баща му в ранна детска възраст, което го съпровождало трайно през годините.

Като взема предвид установените по делото факти и разпоредбите на чл.52 ЗЗД съдът приема, че справедливо парично обезщетение на ищеца за причинените негативни изживявания от нарушеното му право на разглеждане и решаване на наказателното дело в срок, а именно емоционално напрежение, усещане за безпомощност, безизходица, загуба на доверие в институциите, отчаяние, обърканост, несигурност следва да се определи в размер на 5000 лв. При определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди съдът съобразява и социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната през периода на процесното увреждане. Искът с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди срещу Прокуратура на РБългария е основателен и следва да се уважи за сумата 5000 лв.. В останалата част до пълния предявен размер искът следва да се отхвърли.

При тези съображения съгласно чл.293,ал.1 и ал.2 ГПК съдът намира, че въззивното решение на Софийски апелативен съд следва да се отмени в частта, с която е отменено първоинстанционното решение в отхвърлената част на иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди срещу Прокуратура на РБългария по чл.2б,ал.1 ЗОДОВ над сумата 10 000 лв. до 20000 лв. и вместо отменената част искът е уважен и за сумата 10 000 лв. Въззивното решение следва да се отмени в частта, с която е потвърдено решението на Благоевградския окръжен съд в уважената част на иска с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ срещу Прокуратура на РБългария над сумата 5000 лв. до 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. Вместо отменените части предявения иск с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ срещу ПРБългария следва да се отхвърли над сумата 5000 лв. до 20 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В останалата обжалвана част по иска с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди срещу Прокуратура на РБългария решението следва да се остави в сила.

С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва да се присъди сумата 196 лв. разноски по делото за настоящото производство, включващи заплатена държавна такса и адвокатско възнаграждение, изчислени според уважената част на иска.

Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И :

Отменя решение № 1671/04.07.2019 г. по в.гр.дело № 5228/2018 г. на Софийски апелативен съд както следва: 1. В частта , с която е отменено решение № 3818/08.08.2018 г. по гр.дело № 62/2017 г. на Благоевградския окръжен съд в частта , с която е отхвърлен иска с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ, предявен от К. К. М., ЕГН [ЕГН] срещу Прокуратура на РБългария над сумата 10000 лв. до 20000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, 2. В частта , с която е потвърдено решение № 3818/08.08.2018 г. по гр.дело № 62/2017 г. на Благоевградския окръжен съд в уважената част на предявения иск с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ от К. К. М., срещу Прокуратура на РБългария над сумата 5000 лв. до 10 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди и вместо отменената част постановява.

Отхвърля предявения иск с правно основание чл.2б,ал.1 ЗОДОВ от К. К. М., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] срещу Прокуратура на РБългария за присъждане на сумата над 5000 лв. до 20 000 лв. обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на производството по сл.дело № 323/1999 г. по описа на ОСлС [населено място] и нохд № 270/2012 г. по описа на Окръжен съд [населено място] в разумен срок съгласно чл.6§ 1 ЕКЗПЧОС.

Оставя в сила решение № 1671/04.07.2019 г. по в.гр.дело № 5228/2018 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.

Осъжда Прокуратура на РБългария, [населено място], [улица] да заплати на К. К. М. ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица] сумата 196.80 лв. разноски по делото за настоящото производство за адвокатско възнаграждение и заплатена държавна такса.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: