Оправдаване за лъжесвидетелстване при липса на първични доказателства

Текстът на акта

Ключови фрази

Лъжесвидетелстване * първични доказателства * производни доказателства * доказателствен анализ * предели на касационната проверка * необоснованост

Р Е Ш Е Н И Е
№ 411
София, 10 юли 2024 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести април, две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НЕВЕНА ГРОЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА
НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ
при секретаря Невена Пелова и с участието на прокурора от ВП Кирил Иванов изслуша докладваното от съдия Янкова наказателно дело № 317 по описа за 2024 г.

Производството е по реда на чл. 346, т. 2 НПК

Образувано е по касационен протест от прокурор в Окръжна прокуратура – Кюстендил срещу въззивна присъда №1/21.02.2024 г., постановена по ВНОХД № 509 /2023 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил, с искане за отмяна на същата и връщане на делото за ново разглеждане.
С присъда № 16 от 28.02.2023 г., постановена по НОХД № 770 / 2021 г. по описа на РС Дупница, подсъдимата П. Н. К. е призната за виновна в това, че на 14.08.2020 г. в [населено място], пред надлежен орган на власт - старши разследващ полицай при РУ-Дупница, ОД на МВР Кюстендил Е. К., в качеството ѝ на свидетел по Д.П. № 1598 /2020 г. по описа на ОП Кюстендил, Д.П № 448 /2020 г. по описа на РУ Дупница, устно съзнателно потвърдила неистина, като е заявила, че Я. М. познава само визуално, като човек от квартала и освен, че са се поздравявали, не са имали никаква друга комуникация (всъщност са имали близки интимни отношения) и е затаила истина, като на зададени въпроси от старши разследващ полицай Е. К. дали знае дали бившият ѝ съпруг В. К. и Я. М. са се срещали е заявила, че не желае да отговаря на повече въпроси и това е нейно право и не желае да ѝ се навлиза в личното пространство, поради което и на основание чл. 290, ал. 1, пр. І и пр. ІІ от НК и чл. 54 от НК е осъдена на наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца, изпълнението на което, на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.
Присъдата e проверена по реда на въззивното обжалване по жалба от защитника на подсъдимата - адвокат И. А. от АК Кюстендил с искане за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на нова, с която подсъдимата да бъде оправдана. С въззивна присъда от 21.02.2024 г., постановена по ВНОХД № 509/2023 г. на КОС първоинстанционната присъда e изцяло отменена и вместо това, подс.К. е призната за невиновна и оправдана по възведеното и обвинение.
В подаденият в законовия срок по чл. 350, ал.1 от НПК касационен протест е заявено единствено несъгласието с оправдателната присъда и е формулирано искане за нейната отмяна и връщане на делото за ново разглеждане от Окръжен съд Кюстендил.
В постъпилото по реда на чл.351, ал.4 от НПК допълнение към касационния протест са посочени подкрепящите отправеното искане за отмяна доводи, позволяващи отнасянето им към две основни групи възражения: 1/ - незаконосъобразен анализ на показанията на множеството разпитани в досъдебната и съдебната фаза свидетели, обосноваващи обвинението, които не са оценени вярно, поради което и неправилно не са кредитирани и 2/ - превратен и едностранчив анализ на показанията на св.К., довел до изключване на част от показанията ѝ за сметка на безрезервното, но декларативно доверяване на показанията на св. Н.. Твърди се, че съдът не е обсъдил съществените за преценката - на коя от двете да даде вяра - обстоятелства, а именно кое е наложило последната, като част от екипа разследващи полицаи по същото Д.П да присъства при разпита на св.К., дали я познава и в какви отношения са двете, кога е пристигнала в кабинета на К., защо не е била вписана в протокола като присъствала и защо не е провела тя разпита, а това е сторила св.К. и дали е бил уведомен прекият ѝ ръководител.
Допълнението към протеста съдържа и позицията на прокурора по неправилното приложение на материалния закон, допуснато от въззивната инстанция с оправдаването на подсъдимата.
В съдебно заседание пред касационната инстанция представителят на ВП поддържа протеста и допълнението към него. Счита, че при постановяване на присъдата не са разкрити всички обстоятелства по делото и е направена неправилна оценка на доказателствата, основно на свидетелските показания, които не са анализирани в пълнота и не са взети предвид посочените обстоятелства от свидетелите в досъдебното производство. Моли протестът да бъде уважен, а присъдата отменена и делото върнато за ново разглеждане.
Явилият се пред ВКС защитник на подсъдимата – адвокат А.Р. моли да бъде оставен протеста без уважение и да бъде потвърдена новата въззивна присъда. Счита, че делото е изяснено и не са налице заявените в протеста нарушения. Другият упълномощен защитник – адв.И.А., редовно призован не се явява.
Подсъдимата К. в лична защита подкрепя заявеното от защитника си адв.Р. и го поддържа изцяло. В упражнено право на последна дума моли присъдата на ОС Кюстендил да бъде потвърдена.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваната присъда в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК , за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационният протест е процесуално допустим. Подаден е от легитимирана страна, в предвидения петнадесетдневен срок и срещу съдебен акт от кръга на визираните в чл. 346, т. 2 от НПК . Разгледан по същество протестът е неоснователен.
Преди всичко е наложително да бъдат коректно очертани пределите на настоящият касационен контрол с оглед недопускане в обхвата на произнасяне на основания, които не са надлежно въведени.
Нормата на чл.351, ал.1 от НПК изрично урежда дължимото съдържание на иницииращите касационната проверка документи - жалба и/или протест, в които следва да са посочени обстоятелствата - от кого се подават, присъдата, решението и частта, в която се обжалва, в какво се състои касационното основание и данните, които го подкрепят, искането което се прави.
Иницииралият настоящото производство протест съдържа, макар и лаконично въведено - в контекста на отправеното искане за отмяна - единствено и само оплакване за наличието на отменителното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Съответно, допълнението постъпило по реда на чл.351, ал.4 от НПК и доводите доразвити в подкрепа на посоченото касационно основание ангажират касационната инстанция с проверка и изчерпват същевременно нейните рамки.
Развитите в допълнението доводи, обосноваващи позицията на прокуратурата по оспорената материална правилност на присъдата не притежават същото значение и не могат да въведат липсващото в подадения протест основание по чл. 348, ал.1, т.1 от НПК. Нарушението на закона е самостоятелно касационно основание и е свързано с неправилното му приложение или с неприложението на закон, който е трябвало да бъде приложен (чл. 348, ал.2 от НПК). Правомощията на ВКС, в случай на констатирането му не изискват непременно отмяна на присъдата и ново разглеждане, поради което и от направеното в протеста искане за отмяна на присъдата е недопустимо да се извлекат по подразбиране възражения за наличие и на посочения касационен повод. Известно е, че касационната инстанция не действа служебно, нито разполага (извън случаите по чл. 354,ал.5 от НПК) с правомощията на въззивния съд за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, а е обвързан само от основанията, с които е сезирана и данните посочени в тяхна подкрепа.
Ето защо и по ненадлежно заявеното основание за материална незаконосъобразност на въззивната присъда ВКС не дължи отговор, а предмет на настоящата касационна проверка е само легитимно въведеното оплакване за допуснати съществени процесуални нарушения, обосновано с изложените в допълнението две групи съображения.
Прегледът на допълващите доводи сочи, че в подкрепа на първата група, включваща възраженията за незаконосъобразния анализ на подкрепящите обвинението доказателства, в резултат на който погрешно не са били кредитирани от съда, прокурорът е ангажирал собственото си виждане за тяхната оценка. Предложен е съдържателен анализ на депозираните показания и тяхната интерпретация като установяващи обвинителните факти, която се иска да бъде приета. Съответно и по този начин е обоснована позицията за допуснатото от съда, с отказа да бъдат кредитирани, процесуално нарушение.
Изложеното изисква категоричното уточнение за пределите на касационната проверка, която не включва задължението за обсъждане на доводи за необоснованост, каквито по съществото си съставляват предложените в протеста. Само правилността на доказателствения анализ е обхванат от правомощията на ВКС в рамките на заявения касационен повод. В този смисъл касационният съд дължи обсъждане и коментар по въпросите дали е спазено изискването за обсъждане на всеки един източник внимателното и според действителното му съдържание, дали не е фрагментарно или откъслечно оценен, дали е обсъден изолирано или напротив е съпоставен с останалите доказателства и дали се подкрепя от тях, дали е допуснато нарушение на правилото по чл.14, ал.2, от НПК - фаворизиране на едни за сметка на други доказателства или на средствата за тяхното установяване. Единствено правилността на доказателствената оценка, като гаранция за законосъобразност при формиране на вътрешното убеждение по фактите, а от там и за разкриване на обективната истина като основен принцип в НПК е предмет на възложената на ВКС проверка.
Ето защо, предложеният различен прочит на съдържанието на свидетелските показания и искането касационната инстанция да го възприеме и формира различни от приетите от въззивния съд изводи по фактите не ангажира ВКС със задължение за го разгледа и обсъди. На отправеното в протеста възражение касационният състав дължи отговор само с оглед заявената незаконосъобразност на извършения анализ на обосноваващите обвинението източници, въведена с твърдението, че същите не са обсъдени „както поотделно така и в тяхната съвкупност и пълнота“.
При проверката, осъществена в рамките на така посочените подкрепящи оплакването данни, ВКС не установи предходната инстанция да е допуснала отклонение от процесуалните изисквания. Не се констатира показанията на свидетелите, на които е поставен акцент в касационния протест да не са обсъдени в пълнота и да не са подложени на проверка в съпоставително оценяване с останалите, включени в съвкупността доказателства. Напротив. С отбелязването, че въззивният съд е изпълнил в цялост задълженията си на втора инстанция по установяване на релевантните по делото факти, като е събрал в проведеното съдебно следствие относими към предмета на делото доказателства, е подложил след това цялата съвкупност на внимателна проверка. Извършеният анализ се отличава със задълбоченост в съдържателния прочит на всяко едно гласно доказателствено средство, като на стр.6 – стр. 7 съдът мотивирано е изложил съображенията си, формирани от осъществената доказателствено - аналитична дейност.
Напълно законосъобразна е преценката на съда за информационното значение на преките доказателства и недопустимостта на подмяната им с вторични, когато първите са налице. Съобразено е в този смисъл и последователното виждане на ВКС обективирано в редица решения по въпроса за производните доказателства, които освен като средство за разкриване на първичните и за тяхната проверка, принципно е допустимо да ги заместват, но само ако първичните са станали недостъпни и при стриктно съблюдаване на доказателствените стандарти ( Р №308 / 31.05.2010 г. по н.д. №255/2010 г. на ВКС, ІІІ, н.о., Р № 242/ 16.04.2020 г. по н. д. № 1018/2019 г., на ВКС, III н. о, Р № 242 / 3.07.2023 г. по н. д. № 91/2023 г., III н. о и др.)
Относно инкриминираното потвърждаване на неистина, изразено в съобщените от подсъдимата други, а не интимни отношения ( каквито според обвинението те имали в действителност) по делото са установени единствено гласни доказателства – преки, чрез нейните обяснения и производни, чрез показания на свидетели, на които Я.М. споделил и главно показанията на неговия брат св.М.М.. Правилно въззивният съд е приел, че след като заявеното от св.М.М. не е проверено и съответно подкрепено от други независими източници не е възможно да се приеме за априори достоверно установяващо интересуващите процеса факти. Св.М. не съобщава преки свои впечатления за връзка от посоченото естество, включително и като външни прояви на общуването, а възпроизвежда единствено информация придобита от неговия брат. Съдържанието на същата, независимо от установените от св.М. отношения на пълно споделяне между тях, след като не е намерила подкрепа, каквато съобщеното от същия източник (Я.М.) и възпроизведено от другите свидетели не съставлява, понеже е с идентичния производен характер, няма как да формира годни фактически изводи. В противен случай биха се пренебрегнали заложените в НПК стандарти за доказаност. Ето защо, като е ценил изводимите от показанията на св.М. фактически данни като опосредени такива, подлежащи на проверка и след като от извършването ѝ не е установил да се подкрепени от други независими източници, въззивният съд е подходил законосъобразно, приемайки ги за хипотетични и като такива не притежаващи доказателствена тежест за оборване обясненията на подсъдимата.
По идентичен, законосъобразен начин на задълбочена и вярна от процесуална гледна точка проверка съдът е подложил и останалите доказателства, изводими от разпитаните други свидетели, на които е акцентирано в протеста като такива обосноваващи обвинението - Х., В. Т., И. Т., П. С., В. Н., С. Б. (разпитаният свидетел е с имена С. Н. - бел. ВКС), З. Г. и М. С.. Освен, че се настоява от тяхното съдържание на производни доказателства касационната инстанция да приеме за налична отречената от подсъдимата интимна връзка с Я. М., но и се настоява от техния прочит да се изведе като аксиома заключението за социалните контакти и взаимоотношения на последния, сведени до такива с положителен знак с всички останали и негативни единствено с бившия съпруг на подсъдимата. Съответно и на тази база, като причина за така установените негативни отношения да се приеме твърдяната интимна връзка. ВКС няма как да се съгласи с предложения в протеста прочит на свидетелските показания, понеже подобен подход би разкрил опит за внасяне в процеса на недопустимо доказателствено средство каквото е предположението, тъй като направените фактически заключения в протеста са именно с такъв произход.
В обобщение може да се посочи, че въззивната инстанция не е допуснала претендираните отклонения от процесуалните правила в аналитичната си дейност в каквато посока е релевираното оплакване, а напротив - стриктно ги е спазвала, съблюдавайки въведените доказателствени стандарти, както относно значението на първичните и производни доказателства, така и относно законоустановеността на допустимите източници ( чл.104 – чл.106 от НПК).
Прегледът на втората група доводи, развити в допълнението към протеста в подкрепа на наведеното отменително основание и отнасящи се до показанията на св.К. и св.Н. обуславя извод, че същите са неотносими към критериите за оценка относно достоверност. Избраният в допълнението към протеста подход е сведен до отправени към съдилищата въпроси, на които очевидно се очаква да бъде отговорено именно от тях и чрез които се навежда внушението за преднамерената причина, поради която св. Н. е присъствала при разпита на подсъдимата, което от своя страна е в основата на предложеното искане да се приемат за недостоверни депозираните от нея показания.
Поставените в протеста въпроси, най - малкото са некоректни, при положение, че Конституцията на РБ (чл.127, т. 1) и НПК (чл.46, ал.2, т.1) възлагат правомощия на контрол и ръководство върху разследването именно върху прокуратурата и правилността при провеждането му е в нейна тежест и отговорност. Добросъвестността на св.Н. – също разследващ полицай, не е компрометирана от това дали и на какво основание е присъствала при разпита и дали е бил уведомен прекият и ръководител, след като неоспоримо е, че същата е присъствала при разпита и е възприела както процедурата при провеждане на разпита, така и отговорите на подсъдимата, дадени в качеството и на разпитван по досъдебното производство свидетел. При констатираното различие в съдържателен план на депозираните от св.К. и св.Н. показания, направената от въззивната инстанция проверка по критериите за достоверност е прецизна и изрядна. Подробно и аналитично окръжният съд ги е обсъдил, при това стриктно съблюдавайки процесуалните изисквания - както самостойно, така и в съпоставителен анализ с другите доказателства и изводите му да възприеме с доверие показанията на св.Н. не търпят укор, защото са процесуално издържани, а изложените мотиви на стр.7 са изчерпателни.
Поддържаното пред касационната инстанция становище от участващия прокурор за нарушение на принципните начала по чл.13 и чл.14 от НПК, проявено чрез неразкриването на всички обстоятелства по делото не е подкрепено с конкретни съображения. Прегледът на процесуалното развитие на делото не навежда на извод за доказателствено бездействие, чрез което въззивната инстанция да е нарушила задължението си за пълно и всеобхватно изясняване на релевантните по делото обстоятелства, произтичащо от служебното начало или вследствие необосновано отхвърляне на направени доказателствени искания от страните. Ето защо и отправеното в този аспект възражение за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила е неоснователно.
Поради изложеното, касационната инстанция счита, че релевираните в протеста и поддържани пред ВКС оплаквания свързани с основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК не намират опора в делото.
Касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК, както се отбеляза не е надлежно въведено в подадения, в предвидения законов срок протест и е извън обхвата на настоящия касационен контрол. В рамките на конституционно възложеното му правомощие по чл.124 от КРБ за върховен надзор за точно и еднакво прилагане на законите, ВКС може само да констатира, че правната оценка на законосъобразно установените факти, обективирана в мотивите към присъдата на контролираната инстанция (стр.8 – стр.12), като изключваща съставомерността по възведеното срещу подсъдимата обвинение за престъпление по чл.290, ал.1, пр. І и пр ІІ от НК, разкрива точен законов прочит, включително и на относимата и коректно цитирана съдебна практика и е проявление на юридическа прецизност.
По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 1 от 21.02.2024 г., постановена по ВНОХД № 509/2023 г. на Окръжен съд Кюстендил.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.