Придобиване по давност на имот, отреден по план за обществено мероприятие

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60163/21 г.

СОФИЯ, 09.02.2022 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на седми декември две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ДИЯНА ЦЕНЕВА

ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА ВАНЯ АТАНАСОВА

при секретаря Даниела Никова

изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1368/2021 година и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 290 и сл. ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Ф. И. като пълномощник на Г. Н. И. срещу въззивно решение № 260001 от 07.01.2021 г. по в.гр.д. № 891/2020 г. на Плевенския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд e изложил формални мотиви, не е анализирал събраните по делото доказателства и не е обсъдил доводите и становищата на страните.

Ответникът по касация Община Червен бряг в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че въззивното решение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:

С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 260014 от 02.10.2020 г. по гр.д. № 376/2020 г. на Районен съд Червен бряг, с което е отхвърлен /непрецизно в диспозитива е посочено „Оставя без уважение“/ предявеният от Г. Н. И. против Община Червен бряг иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за установяване, че на основание придобивна давност ищецът е собственик на поземлен имот с площ 697 кв.м, с идентификатор .........., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор ..............., със застроена площ 87 кв.м.

За да постанови този резултат, препращайки към мотивите на първата инстанция, въззивният съд е приел, че за вещите, частна държавна или общинска собственост, завладени преди влизане в сила на изменението на чл. 86 ЗС, дългият давностен срок на недобросъвестното владение започва да тече от 01.06.1996 г., но с разпоредбата на § 1 от ПР на ЗС течението на срока е спряно, считано от 31.05.2006 г. първоначално за срок от 7 месеца, а в последствие с няколко последователни изменения на нормата- до 31.12.2022 г. поради това ищецът не е могъл да придобие правото на собственост върху имота на заявеното от него придобивно основание.

Въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалния въпрос за задължението на въззивния съд като съд по същество на спора да извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства.

Този въпррос е разрешен по задължителен за всички съдилища начин с разясненията, дадени в т.19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС, препотвърдени в мотивите на т.2 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Според приетото в т.19 от ТР № 1/04.01.2001 г., мотивите на въззивната инстанция следва да отразяват решаваща, а не проверяваща дейност. Въззивният съд е длъжен за извърши самостоятелна преценка на събраните пред него и пред първата инстанция доказателства и да направи свои фактически и правни изводи по съществото на спора.

В мотивите по т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК е посочено, че непосредствена цел на въззивното производство е повторното разрешаване на материалноправния спор, при което дейността на първата и въззивната инстанция е свързана с установяване истинността на фактическите твърдения на страните чрез събиране и преценка на доказателствата, и субсумиране на установените факти под приложимата материалноправна норма, както и че уредбата на второинстанционното производство като ограничено /непълно/ въззивно обжалване, не променя основните му характеристики като въззивно. Обект на въззивната дейност не са пороците на първоинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност.

Въззивното решение противоречи на тази практика. Изложените от въззивния съд мотиви не отразяват решаваща дейност. В тях напълно липсва анализ на събраните по делото доказателства. Не е посочено какво съдът е приел за установено от фактическа страна и въз основа на кои доказателства. Мотивите на въззивното решение, както и тези на първоинстанционното решение, които въззивният съд се е задоволил да декларира, че споделя, са изключително лаконични, не съдържат никакви фактически констатации относно релевантните за спора факти и от тяхното съдържание не става ясно въз основа на кои от събраните по делото доказателства е направен решаващ извод, че процесният имот е станал частна общинска собственост и попада под действието на разпоредбите на чл. 86 ЗС и § 1 от ПР на ЗС, поради което ищецът не би могъл да придобие правото на собственост в резултат на изтекла в негова полза придобивна давност по чл. 79, ал.1 ЗС. Въззивният съд не е обсъдил и не е дал отговор на нито едно от наведените с въззивната жалба оплаквания за необоснованост и неправилност на първоинстанционното решение. Същото е потвърдено с общи, формални мотиви, касаещи действието на чл. 86 ЗС и § 1 ПР на ЗС, без приложението на посочените норми при разрешаване на спора за собственост да е обосновано с оглед конкретни факти, които въззивният съд да е приел за установени по делото. Като е процедирал по този начин въззивният съд е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, което е съществено, тъй като се е отразило на правилността на постановеното решение.

Предмет на установителния иск за собственост е поземлен имот с идентификатор ..........., ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор ............., със застроена площ 87 кв.м. Не е било спорно между страните, че този имот е идентичен с имот пл.№ ....по ЗРП от 1990 г., както и че по този план същият, заедно с други съседни имоти, е включен в УПИ / парцел/ ... в кв. ...., отреден за детска градина. Представен е разписен списък, видно от който имот пл.№ ..., е записан на името на физическо лице.

Одобрените при действието на З./ отм./ улично-регулационни планове нямат пряко отчуждително действие. С факта на отреждането на имота за мероприятие по този план същият не става държавна собственост. За реализиране на мероприятията на държавата и общините този закон е предвиждал провеждане на отчуждителна процедура по глава V, раздел І, включваща издаване на заповед за отчуждаване по чл. 95 и 98 З./отм./ и обезщетяване на собствениците на отчуждените имоти.

По настоящото дело не е установено да е била проведена отчуждителна процедура по отношение на процесния имот. С отговора на исковата молба ответникът не е навел довод, че имотът е бил отчужден по предвидения за това ред, нито е релевирал друго основание за придобиване на правото на собственост от общината. Не е било спорно по делото, че имотът не е завзет от държавата, респ. от общината, както и че предвиденото мероприятие не е реализирано. Затова изводът на въззивния съд, че имотът е бил частна общинска собственост и като такъв попада под действието на разпоредбите на чл. 86 ЗС и § 1 ПР на ЗС е необоснован.

С гласни доказателства е установено, че процесния имот е ограден. В продължение на около 20 години той се владее явно и необезпокоявано от ищеца.

С оглед на това и предвид обстоятелството, че по делото не е установено имотът да е бил държавна или общинска собственост, се налага извод, че не са били налице нормативно установени пречки и ищецът е придобил правото на собственост на основание изтекла в негова полза придобивна давност по чл. 79, ал.1 ЗС. Предявеният от него установителен иск за собственост е доказан и следва да бъде уважен.

Водим от гореизложеното съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260001 от 07.01.2021 г. по в.гр.д. № 891/2020 г. на Плевенския окръжен съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Община Червен бряг, че на основание придобивна давност по чл. 79, ал.1 ЗС Г. Н. И. е собственик на поземлен имот с идентификатор ............по КККР на [населено място] бряг, с площ на имота 697 кв.м, ведно с построената в него жилищна сграда с идентификатор ............., със застроена площ 87 кв.м.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ: