Потвърждаване на условна присъда за държане на марихуана с цел разпространение

Текстът на акта

Ключови фрази

Основни състави на производство, пренасяне , из готвяне, търговия и др. на наркотични вещества * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 254

гр. София, 24.04.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховен касационен съд на Република България, …...Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и втори ноември .......две хиляди двадесет и трета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА

ПЕТЯ КОЛЕВА

при секретаря Илияна Рангелова, в присъствието на прокурора К. Софиянски изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 538 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия Н. П. З. против въззивно решение № 52/23.02.2022 г. на Апелативен съд - София, НО, 5-ти състав, постановено по ВНОХД № 1160/2021 г.

В касационната жалба и допълнението към нея, поддържани в с. з. пред ВКС лично от подсъдимия и неговия защитник, се релевират доводи съотносими към касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1-3 от НПК. По същество се твърди, че осъждането на подсъдимия за държане с цел разпространение на наркотичното вещество е основано на превратно тълкуване на доказателствата и е дадена вяра само на тези от тях, обслужващи обвинителната теза, като са изключени оправдателните такива. Изводите за виновност на подсъдимия били обосновани с факта, че при опит да бъде проверен от органите на МВР подсъдимият побягнал, като и двете инстанции отхвърлили обясненията му за причината за това. Пренебрегнати били данните, че наркотикът е намерен в автомобил, който не е собственост на подсъдимия, а на свидетеля по делото М. Н. и същият е бил ползван от множество лица като служебен, като нямало данни подсъдимият да е отварял багажника и да го е ползвал. Също така, не било взето под внимание и обстоятелството, че нямало открити дактилоскопни следи, които да свързват подсъдимия с наркотичното вещество или опаковката му, като такива не били открити и по сака „И.“, където то е било открито. Явната несправедливост на наказанието е аргументирана с неправилна оценка на установените по делото смекчаващи обстоятелства, сред които чисто съдебно минало, добри характеристични данни, вид на държаното наркотично вещество (марихуана), трудова ангажираност и ниска степен на обществена опасност на дееца. Претендира се отмяна на въззивното решение в частта, с която подсъдимият З. е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 354а, ал. 1 от НК или намаляване на наложеното наказание до предвидения миинимум.

Прокурорът от ВКП изразява становище за неоснователност на жалбата и предлага въззивното решение да бъде оставено в сила.

В последната си дума подсъдимият моли да бъде оправдан по обвинението за държане с цел разпространение на високорисково наркотично вещество.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

С присъда на СГС, НО, 23-ти състав, постановена по НОХД № 852/2021 г., подсъдимият Н. П. З. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 354а, ал. 1, изр. 1, пр. 4, алт. 1 от НК за това, че на 10.10.2018 г. в [населено място],[жк], пред [жилищен адрес] без надлежно разрешително е държал с цел разпространение високорисково наркотично вещество – коноп /марихуана/, с тегло 989,21 г, с процентно съдържание на активния компонент тетрахидроканабинол – 8%, с цена на грам – 6,00 лв., на стойност 5935,26 лв., поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 3 години лишаване от свобода и глоба в размер на 6000 лв. Съдът е отложил изпълнението на лишаването от свобода за срок от 5 години. Приложил е чл. 354а, ал. 6 вр. чл. 53, ал. 2, б. „а“ от НК, както и в тежест на подсъдимия е присъдил заплащане на разноските по делото. Съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.

С посочената присъда подсъдимият е бил признат за невиновен в това, че на 10.10.2018 г. в [населено място],[жк], пред [жилищен адрес] употребил сила (блъснал с ръце в областта на гърдите полицейски орган, който непосредствено преди това му се представил и легитимирал със служебна карта, след което побягнал и не се подчинил на дадените му устни разпореждания от св. И. Д. „С. полиция“), с цел да принуди орган на властта да пропусне нещо по служба – да не извърши полицейска проверка по реда на чл. 70, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗМВР за установяване самоличността на. Н. П. З., поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 269, ал. 1, пр. 1, алт. 1 от НК.

Първоинстанционната присъда е била обжалвана от защитника на подсъдимия пред Апелативен съд – София, който изцяло я е потвърдил с атакуваното понастоящем въззивно решение. В частта за престъплението по чл. 269, ал. 1 от НК същата не е била атакувана и е влязла в сила.

Касационната жалба е неоснователна.

Защитникът (адв. К.) е заявил, че е налице основанието по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, но по същество се оспорва обосноваността на приетите от апелативния съд фактически положения, както и потвърждаване на извода за виновността на подсъдимия З.. Добре известно е, че необосноваността не е сред касационните основания, изброени изчерпателно в чл. 348, ал. 1 от НПК. В тази връзка следва да се отбележи, че проверката на касационната инстанция относно правилното приложение на материалния закон се извършва на плоскостта на установените фактически положения от инстанциите по същество, стига при формиране на вътрешното убеждение да не са били допуснати процесуални нарушения. Противно на твърденията на защитата оценката на доказателствените източници е задълбочена и не се наблюдават нито непълноти, нито превратни интерпретации. Възраженията, че по делото липсват несъмнени доказателства за авторството на престъплението, преповторени понастоящем и в касационната жалба и допълнението към нея, са обсъдени подробно от втората инстанция (стр. 6 – 9 от решението), която правилно ги е отхвърлила, излагайки убедителни съображения, изцяло споделени и от настоящия касационен състав. С оглед на това, повторното им излагане е безпредметно. По делото са събрани достатъчно гласни доказателствени средства (сред които показанията на четиримата цивилно облечени полицейски служители – Д., К., П. и С., намирали на местопроизшествието във връзка с подадения оперативен сигнал за разпространение на наркотични вещества), които са оценени като непристрастни, последователни, еднопосочни и кореспондиращи помежду си и във връзка с останалите данни по делото, които са дали основание на въззивния съд да потвърди фактическия извод за мястото и времето на откриване на наркотичното вещество и държането му от подсъдимия - в сака, намерен в багажника на лекия автомобил, който той е ползвал тогава. Данните за липса на открити дактилоскопни следи върху коментираните вещи и по наркотичното вещество, както и това, че автомобилът се е ползвал и от други лица (съобразно показанията на свидетелите Н. и И.) са били обсъдени от въззивния съд, като е прието, че те не разколебават извода за авторството на деянието. Версията на подсъдимия за причината за престоя му на непознато място (ж.к. „Х. Д.“, пред бл. *) и за причината да побегне от св. Д. правилно е била отхвърлена като несъстоятелна. Поведението на подсъдимия преди и след неговото задържане, както и откриването на наркотичното вещество в ползвания от него автомобил, са насочвали по несъмнен начин, че същият е бил напълно наясно относно факта на държането на забранено вещество, поставено под специален разрешителен режим. Въз основа на комплексната и логическа оценка на установените данни материалният закон е бил приложен правилно с осъждане на подсъдимия З. за инкриминираното му престъпление, поради което отсъства нарушение по чл. 303 от НПК.

ВКС оценява като неоснователни и алтернативно поддържаните доводи за явна несправедливост на наложените наказания. От мотивите е видно, че въззивният съд е дал правилна оценка на обема на смекчаващите обстоятелства (включвайки в тази категория чистото съдебно минало, трудова ангажираност и положителни характеристични данни на подсъдимия), като е констатирано , че те доминират спрямо отегчаващите такива (сравнително висока стойност на високорисковото наркотично вещество – близо 6000 лв., и значително количество – 981,21 г). Настоящият състав споделя и изчерпателния отговор в мотивите поради какви причини въззивният съд не е възприел довода, че като смекчаващо обстоятелство следвало да се третира и видът на наркотичното вещество (марихуана), който според защитата се числял към т. нар. „меки“ наркотици (вж. стр. 10 от въззивното решение). Правилно индивидуализацията на наказанията е извършена при ползване на процесуалната техника по чл. 54, а не на тази по чл. 55 от НК, тъй като макар и наказанието лишаване от свобода и кумулативното наказание глоба да са били определени при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, същите не биха могли да бъдат квалифицирани като многобройни и/или изключителни по своя характер. При наличното съотношение на обстоятелствата по чл. 54 от НК въззивният съд правилно е отмерил наказанието лишаване от свобода на 3 години, или малко над минимално предвидената санкция от 2 години, чието изпълнение е отложил по чл. 66 от НК за срок от 5 години. Наложената глоба в размер на 6000 лв. също е близо до минимума от 5000 лв. Както основното, така и кумулативното наказание съответстват на степента на тежест на извършеното деяние и данните за личността на дееца, като в посочените предели те са достатъчни за постигане на всички цели по чл. 36 от НК.

С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 52/23.02.2022 г. на Апелативен съд - София, НО, 5 състав, постановено по ВНОХД № 1160/2021 г.

Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: