Отказ за тълкуване на съдебно решение при липса на неяснота в диспозитива

Текстът на акта

Ключови фрази

3

Р Е Ш Е Н И Е

№50155

София, 30.05.2023 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети май две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА ИЛИЕВА

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

гр. дело № 4259/2017година

Производството е с правно основание чл. 251 от ГПК.

Образувано е по молба на Я. И. Я., подадена чрез адвокат Д., за тълкуване на постановеното по делото решение № 50162 от 17.11.2022г., за да се внесе яснота дали „сумата 17477,64лв. е размерът на допълнението към основното възнаграждение или е допълнението с основното възнаграждение“. В молбата за тълкуване излага, че от мотивите не става ясно защо съдът е приел, че дължимата му се сума е 17477,64лв. и как е формирана тя, дали тази сума е размер само на дължимото му се допълнение към основното възнаграждение или е допълнението с основното възнаграждение.

Ответната по молбата страна не взема становище.

Съдът намира молбата за неоснователна.

Тълкуването на съдебно решение се налага тогава, когато изразената от съда воля не е ясна и се налага да бъде уточнено допълнително какво правораздавателният орган е постановил. Необходимо е тази неяснота да е налице обективно. Случаят не е такъв, тъй като молителят по същество твърди неяснота на мотивите и оспорва изводите на съда досежно размера на присъдената сума. Това са доводи за неправилност на съдебния акт, които не могат да бъдат разглеждани по реда на чл. 251 ГПК. Волята на съда е ясно изразена : въззивното решение като неправилно се отменя в частта, с която е отхвърлен главният иск за разликата над 13 838.18 лв. до 17477,64лв., ведно с обезщетението за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2014г. до окончателното издължаване, както и изцяло относно съдебно-деловодните разноски, като вместо това се постановява осъждане на ответника да заплати на ищеца и сумата в размер над 13 838.18 лв. / присъденият от първата инстанция размер/ до 17477,64лв. / пълният дължим размер/, представляващ възнаграждение за некомпенсирано с почивки, отработено над нормативно определената месечна продължителност служебно време, за периода от 01.01.2009 год. до 30.11.2009 год., както и обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 04.11.2014г. до окончателното издължаване; въззивното решение се потвърждава като правилно в останалата обжалвана част, с която с която искът за главницата е отхвърлен за разликата над 17 477.64 лв. до пълния предявен размер от 68 041.95 лева, както и за периода 01.11.2012 год. – 30.11.2012 год., като неоснователен, както и в частта по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, с която е отхвърлен искът на И. Я. против Военно формирование 28000 – Граф Игнатиево , за разликата над 2 706.72 лв. до пълния предявен размер от 13 308.44 лв.; осъжда се Военно формирование 28000 – Граф Игнатиево да заплати на Я. И. Я. сумата в размер на 570,66 лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 1 ГПК, направени по делото във всички инстанции; осъжда се Я. И. Я. да заплати на Военно формирование 28000 – Граф Игнатиево сумата в размер на 526,32лв., представляващи разноски по чл. 78, ал. 3 ГПК, направени по делото пред трите инстанции; осъжда Военно формирование 28000 – Граф Игнатиево да заплати в полза на съдебната власт дължимите държавни такси, на осн. чл. 78, ал. 6 ГПК, както следва – 3354лв. по сметка на Пловдивски районен съд, 1627лв. по сметка на Пловдивски окръжен съд и 1657лв. по сметка на ВКС.

Следва да се има предвид, че тълкуването по реда на чл. 251 ГПК е специфична форма на авторитетно тълкуване, на което подлежат влезлите в законна сила решения, които са неясни или двусмислени и този им порок е обективиран в постановения от съда диспозитив. Неясно е това съдебно решение, от чиито мотиви и диспозитив не може да се разбере какъв е смисълът на решението, т. е да се изведе ясно и недвусмислено формулираната и изразена воля на съда от гледна точка прилагане на неговите последици: зачитане силата на пресъдено нещо, изпълнителна сила или конститутивно действие, нещо което не е налице в настоящия случай при наличие на ясен диспозитив относно страните и спорното право.

В този смисъл предмет на тълкуване могат да бъдат само пороци от посочената по-горе категория, съдържащи се в диспозитива на тълкувания съдебен акт или - заинтересованата страна може да иска тълкуване на неясен или двусмислен диспозитив, изхождайки от мотивите на акта, но не и тълкуване единствено и само на мотивите на съдебното решение, каквото е искането в процесния случай. По реда на тълкуването е недопустимо да се променя ясно обективираната воля в обявено и влязло в сила съдебно решение.

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата с вх.№501975 от 06.04.2023г. на Я. И. Я., подадена чрез адвокат Д., за тълкуване на Решение № 50162 от 17.11.2022г. на ВКС, Трето ГО, постановено по гр.д.№4259/2017г.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: