Прекратяване на наказателно дело при смърт на подсъдимия и отговорност на наследниците

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 326

гр. София, 01 юли 2025 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на деветнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Ася Петрова

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 293 по описа за 2025 г

Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Д. като защитник на подсъдимия С. З. Б., починал след постановяване на въззивния акт / на 2.01.2015 г /, срещу присъда на Софийски апелативен съд № 19 от 4.09.2024 г, по ВНОХД № 388/24.

С въззивната присъда е постановено следното:

- отменена е присъда на Окръжен съд, Благоевград, № 902265 от 5.12.2022 г, по НОХД № 517/19,

- подсъдимият е признат за виновен в това, че на 14.11.2017 г в рудник /мина/, в землището на [населено място], обл. /област/, по непредпазливост е причинил смъртта на С. Е. С., с оглед на което и на основание чл. 122, ал. 1 и чл. 54 НК, е осъден на девет месеца „лишаване от свобода“, отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от три години, като е оправдан по обвинението по чл. 123, ал. 1 НК,

- на основание чл. 45 ЗЗД, подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци С. обезщетение за неимуществени вреди, както следва: сумата 100 000 лв в полза на О. Б. С., заедно със законните последици, като искът й е отхвърлен до пълния му предявен размер от 200 000 лв, сумата 75 000 лв в полза на Б. С. С., заедно със законните последици, и сумата 75 000 лв в полза на П. С. С., заедно със законните последици, като исковете на Б. и П. С. са отхвърлени до пълните им предявени размери от по 150 000 лв,

- подсъдимият е осъден да заплати държавна такса върху уважените размери на гражданските искове и дължимата държавна такса за издаване на изпълнителни листове,

- подсъдимият е осъден да заплати сторените по делото разноски.

С присъдата на първата инстанция подсъдимият е признат за невиновен в това, че на 14.11.2017 г в рудник /мина/, в землището на [населено място], обл. /област/, в качеството си на „машинист локомотив мини“, е причинил смъртта на С. Е. С., поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, източник на повишена опасност, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, е оправдан по чл. 123, ал. 1, пр. 2 НК, като са отхвърлени предявените срещу него искове за вреди, с правно основание чл. 45 ЗЗД, както следва: иск в размер на 200 000 лв, предявен от О. Б. С., заедно със законните последици, и искове, в размери от по 150 000 лв, предявени от Б. С. С. и П. С. С., заедно със законните последици.

В производството пред ВКС са конституирани наследниците на починалия подсъдим, а именно: Д. А. Б., И. С. Б. и С. С. Б., в качеството им на наследници на починалия жалбоподател и ответници по гражданските искове.

С жалбата се релевират всички касационни основания, като се оспорва правилността на присъдата в наказателната й част и в нейната гражданска част. Сочи се, че деянието, предмет на наказателното производство, не съставлява престъпление и не покрива признаците на деликт по чл. 45 ЗЗД. Изтъква се, че от уважените размери на гражданските искове следва да бъдат приспаднати сумите, определени като обезщетение за неимуществени вреди по застраховка „трудова злополука“, и сумите по уважени искове за неимуществени вреди, с правно основание чл. 200 от Кодекса на труда / КТ /.

С жалбата се прави искане за отмяна на въззивната присъда и отхвърляне на предявените граждански искове, с правно основание чл. 45 ЗЗД, или алтернативно, за редуциране на техните размери чрез приспадане на присъдените обезщетения за неимуществени вреди по застраховка „трудова злополука“ и тези, присъдени, на основание чл. 200 КТ.

В съдебно заседание на ВКС адвокат Д. като повереник на наследниците на жалбоподателя и ответници по гражданските искове пледира за уважаване на жалбата.

Наследниците на починалия жалбоподател и ответници по гражданските искове Б. не участват лично в касационното производство.

Адвокат А. като повереник на частните обвинители и граждански ищци счита, че жалбата следва да бъде оставена без уважение.

Частните обвинители и граждански ищци С. се присъединяват към съображенията на своя повереник.

Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

ВКС намира, че не са налице процесуалните основания за проверка на постановената присъда в нейната наказателна част, тъй като след постановяване на въззивния акт подсъдимият е починал, което обуславя необходимост от отмяна на съдебните актове, с които е налице произнасяне по вината и отговорността, и прекратяване на воденото наказателно производство, на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 4 НПК.

Налице са основания за разглеждане на жалбата, насочена срещу гражданската част на присъдата, в която хипотеза настоящата инстанция дължи произнасяне по въпроса дали релевантните факти покриват признаците на деликт по чл. 45 ЗЗД и ако това е така, определеното обезщетение за неимуществени вреди отговаря ли на принципа на „справедливост“ по чл. 52 ЗЗД.

ВКС намери, че по настоящето дело, релевантните факти са правилно установени, поради което не се поражда процесуална необходимост от отмяна на присъдата в нейната гражданска част и връщане на делото в отменената част за ново разглеждане на въззивния съд.

От фактическа страна е установено, че на 14.11.2017 г в рудник /мина/, в землището на [населено място], обл. /област/, подсъдимият е изпълнявал задълженията си на минно-локомотивен машинист. По същото време на смяна е бил и пострадалият С. С., работник в същото предприятие. На подсъдимия било възложено да извърши маневрени работи с рудничен вагон, като е трябвало да прибере празна вагонетка от място, където е оставена от работещите първа смяна. За изпълнение на задължението се налагало ръчно бутане на вагона и спускането му на по-долно ниво в рудника. За избягване на опасността от самоволно движение на транспортни средства в рудника били монтирани три предпазни устройства. Подсъдимият обаче пренебрегнал мерките за безопасност, което довело до спускане на вагонетката и свободното й движение извън релсите до достигане на по-ниско ниво, където се намирали работници, сред които бил и пострадалият. При това движение вагонетката блъснала С. С. и му причинила телесни увреди, несъвместими с живота, в резултат от което работникът починал.

С оглед на изложеното, верни са изводите на апелативния съд, че деянието покрива признаците на деликт по чл. 45 ЗЗД, което предполага да се реализира отговорност за вреди от непозволено увреждане. В случая, ищците са решили да водят исков процес по чл. 45 ЗЗД, паралелно с предявяване на претенция за обезщетение въз основа на застраховка „трудова злополука“ и иск срещу работодателя, основан на чл. 200 от Кодекса на труда. Пострадалият има възможност за избор срещу кого да насочи претенцията си за обезвреда: срещу прекия причинител с иск по чл. 45 ЗЗД или срещу работодателя с иск по чл. 200 КТ. За едни и същи вреди обаче той не може да бъде обезщетен два пъти. Когато на пострадалия е изплатено обезщетение въз основа на застраховка „трудова злополука“, платената сума следва да бъде приспадната от обезщетението по чл. 45 ЗЗД. Съдебната практика е изяснила, че вредата се смята обезщетена не когато е установена с влязло в сила решение, а когато е налице реално плащане в пълния размер на вредата / ТР № 2 от 6.06.2012 г, по т. д. № 1/2010 г, ОСТК ВКС /.

По настоящето дело е присъдено обезщетение на наследниците на починалия пострадал, на основание чл. 200 КТ, но до настоящия момент, такова не е платено. Следователно, причинените вреди от деликта до този момент не са възстановени, което обуславя извода, че исковете, с правно основание чл. 45 ЗЗД, са основателни и законосъобразно са уважени.

Що се отнася до застрахователното обезщетение, то е определено общо за тримата наследници, в размер на 39 000 лв, тоест, по 13 000 лв на всеки от наследниците. Тези суми обаче не следва да се приспадат от определените обезщетения за неимуществени вреди, тъй като справедливото обезщетение възлиза на по-високи размери от присъдените такива, в която хипотеза, след приспадане на платеното застрахователно обезщетение, се получават съответните суми, определени от въззивната инстанция, а именно: сумата 100 000 лв, присъдена на съпругата С., и по 75 000 лв, за всеки от синовете на починалия С.. В този смисъл е ТР № 1 от 1.08.2022 г, по т. д. № 1/21, ОСГТК ВКС.

Съдебната практика е изяснила, че понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 52 ЗЗД, не е абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. При причиняване на смърт са от значение възрастта на увредения, отношенията между пострадалия и неговите близки граждански ищци. При обезщетяване на неимуществени вреди от смърт на работник следва да се съобрази начина, по който е понесена загубата: последици, продължителност и степен на интензитет, възрастта на увредения, общественото му и социално положение и всички други обстоятелства, които имат отношение към претърпените морални страдания / Решение № 249 от 23.04.2024 г, по гр. д. № 1581/23, ГК, 3 ГО, ВКС /.

По настоящето дело, при преценката на справедливия размер на обезщетенията за вреди по чл. 45 ЗЗД, е взето предвид следното: Между починалия пострадал и неговите наследници: съпруга и синове, са съществували близки отношения, основани на обич и привързаност. Загубата на съпруг и баща е събитие с тежки последици за живота на близките от семейството. Пострадалият е бил на 55 години, към момента на инцидента, тоест, е бил на възраст, в която е имал пред себе си още активни години. За размера на обезщетението е релевантен и начина, по който е понесена загубата от гражданските ищци, а по делото е установено, че тази загуба е понесена от тях мъчително и болезнено. Това е така, защото е установено, че починалият е бил морална опора на семейството си, че след смъртта му, неговата съпруга е останала сама след 27 години брачен живот, като загубата е довела до вредни последици за нейното здравословно състояние, а именно: изпаднала е в депресия, по повод на която е приемала медикаментозно лечение. Загубата на бащата е повлияла негативно и на живота на синовете, които са имали близка емоционална връзка със своя баща, на когото са разчитали за съвети и морална подкрепа. Пълнолетните деца на починалия се е наложило да променят местоживеенето си, като единият от тях се е върнал в дома на майка си, за да полага грижи за нея, а другият се е върнал от чужбина, за да бъде в състояние да оказва морална подкрепа на своите близки родственици.

С оглед на изложеното, ВКС намери, че определеното по реда на чл. 45 ЗЗД обезщетение в полза на всеки от гражданските ищци отговаря на принципа на справедливост по чл. 52 ЗЗД, поради което присъдените обезщетения са определени законосъобразно.

По тези съображения, ВКС намери, че са налице основанията за отмяна на постановените присъди и прекратяване на воденото срещу подсъдимия наказателно производство. Касационната жалба е неоснователна относно произнасянето по гражданската отговорност и следва да бъде оставена без уважение. Налице са основания да бъде изменена присъдата в частта относно самоличността на длъжниците по вземането на гражданските ищци, основано на чл. 45 ЗЗД. Това е така защото, към момента, длъжници са наследниците на починалия подсъдим, които се явяват ответници по гражданските искове, които дължат репариране на вредите при условията на солидарност.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 и ал. 2, т. 5, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ присъда на Благоевградски окръжен съд № 902265 от 5.12.2022 г, по НОХД № 517/19,

ОТМЕНЯ присъда на Софийски апелативен съд № 19 от 4.09.2024 г, по ВНОХД № 388/24, в наказателната й част, и в частта относно разноските, дължими на основание чл. 189, ал. 3 НПК.

ПРЕКРАТЯВА воденото срещу С. З. Б. наказателно производство за престъпление по чл. 123 НК.

ИЗМЕНЯ присъда на Софийски апелативен съд № 19 от 4.09.2024 г, по ВНОХД № 388/24, в гражданската й част, като, на основание чл. 45 ЗЗД, ОСЪЖДА наследниците на починалия подсъдим С. З. Б.: Д. А. Б., И. С. Б. и С. С. Б., при условията на солидарност, да заплатят присъдените от въззивната инстанция обезщетения за неимуществени вреди.

ОСТАВЯ в СИЛА присъдата в останалата й част.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: