Окончателна ефективна присъда за причинена смърт и телесна повреда при пиян шофьор

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт при управление на МПС в квалифицирани случаи * протокол за оглед на местопроизшествие * кредитиране на експертно заключение * автотехническа експертиза * разпит на вещи лица * разумен срок на наказателния процес * висока степен на обществена опасност на деянието и/или на дееца

Р Е Ш Е Н И Е

№ 22

гр. София, 14 януари 2026 г

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЯНКОВА

ВЛАДИМИР АСТАРДЖИЕВ

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Петя Маринова

изслуша докладваното от

съдия ИВАНОВА касационно дело № 1030 по описа за 2025 г

Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. Б. П., депозирана чрез защитата, срещу решение на Софийски апелативен съд № 159 от 14.04.2025 г, по ВНОХД № 1140/24, с което е изменена присъда на Софийски градски съд от 15.03.2024 г, по НОХД № 1905/21, като е приложен чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, наложеното наказание „лишаване от свобода“ е намалено на две години и шест месеца, намален е срока на наказанието по чл. 343 г НК на четири години, а присъдата е потвърдена в останалата й част.

С първоинстанционната присъда подсъдимият П. е признат за виновен в това, че на 12.01.2015 г в [населено място], при управление на моторно превозно средство е нарушил чл. 25, ал. 1 ЗДП и по непредпазливост е причинил смъртта на К. Я. М. и средна телесна повреда на П. К. А., изразяваща се в счупване на дясната раменна кост в горния край, довело до трайно затруднение на движението на десния горен крайник за срок, по-дълъг от 30 дни, като деянието е извършено в пияно състояние, с оглед на което и на основание чл. 343, ал. 4, пр. 1, алт. 1 и пр. 2, алт. 1 вр. ал. 3, пр. 1, б. „а“, пр. 2 и б. „б“, пр. 1 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 вр. чл. 2, ал. 2 и чл. 54 НК, е осъден на четири години и шест месеца „лишаване от свобода“, при „общ“ режим, и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“, за срок от шест години, със зачитане на времето, през което деецът е бил лишен от това право по административен ред.

С жалбата се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 НПК. Сочат се следните доводи: Не са надлежно доказателствено обезпечени изводите на съда относно мястото на удара, скоростта на движение на превозните средства и механизма на произшествието. Ползваният от вещите лица протокол за оглед страда от съществени непълноти, тъй като не са описани спирачни следи, не са отразени попаднали на пътното платно счупени стъкла. Съдът е кредитирал заключението на КМАТЕ, въпреки че изводите на вещите лица не се базират на обективни следи от престъплението. Неправилно е становището на съда, че изготвените на досъдебното производство експертни заключения не представляват писмени доказателства. Необходимо е назначаване на повторна тройна АТЕ със задача, формулирана в касационната жалба, а съдът незаконосъобразно е отказал да назначи такава. Съдът е подходил неправилно при оценката на свидетелските показания, като е отхвърлил твърдения на свидетелите за мястото на удара и скоростта на движение на двете превозни средства. Относно посочените параметри на произшествието съдът е ползвал изводите на вещите лица, автори на КМАТЕ и Допълнителната КМАТЕ. Наложеното наказание е явно несправедливо. Не е отчетен като смекчаващо обстоятелство продължителният срок на воденото наказателно производство. Неправилен е отказа на съда да приложи чл. 66 НК.

С жалбата се правят алтернативни искания: за отмяна на обжалвания акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд с даване на указания за назначаване на поисканата комплексна експертиза или за изменяване на решението чрез приложение на института на условното осъждане по чл. 66 НК.

В съдебно заседание на ВКС защитата пледира за уважаване на жалбата.

Подсъдимият жалбоподател се присъединява към съображенията на защитата си.

Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна и обжалвания съдебен акт следва да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Релевираното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК не е налице.

Неоснователно се сочи, че вещите лица, автори на КМАТЕ и Допълнителната КМАТЕ, са основали изводите си на негоден протокол за оглед. Приложеният по делото протокол за оглед е изготвен при стриктно спазване на процесуалните изисквания, поради което неговите констатации имат доказателствено значение и могат да бъдат подложени на експертен анализ. В съставения протокол са описани следите от местопрестъплението, такива, каквито са заварени, а възражението на защитата за необективност не може да бъде споделено. В протокола се съдържат обективни следи, които са от съществено значение за правилното решаване на делото, а именно: данните за местоположението на двете превозни средства след удара и наличните деформации по всяко от тях, които са ползвани от вещите лица при изготвяне на заключенията им. Действително, на местопроизшествието не са открити спирачни следи, поради което и такива не са отразени в протокола за оглед, но това се дължи на обстоятелството, че водачът на линейката не е разполагал с техническа възможност да предприеме аварийно спиране. Касае се за обективна причина за липса на спирачни следи, а не за непълнота на протокола за оглед, която би могла да повлияе при разкриване на обективната истина. Неоснователно се възразява срещу обосноваността на изготвените от вещите лица експертизи, ползвани от съда при формиране на вътрешното убеждение. Това е така, тъй като заключенията са професионално изготвени и са дали изчерпателен отговор на въпросите, интересуващи процеса. По делото е изяснено мястото на удара, скоростта на движение на двете превозни средства, както и механизма на произшествието, като са ползвани събраните доказателства в тяхната цялост. Съдът вярно е оценил показанията на свидетелите относно точното място на удара и скоростта на движение на двете превозни средства, като е отчел наличието на субективен елемент в техните възприятия, наред със спецификата на обстановката, при която са наблюдавали инкриминираните събития, а именно: при условията на пътен инцидент, при който тези лица се явяват и пострадали. В досъдебната фаза са депозирани заключения на АТЕ-зи, които не са приети в съдебната фаза поради обстоятелството, че междувременно вещите лица са починали, а страните са възразили срещу приемането им без личен разпит на вещите лица. Неоснователно е искането на защитата тези заключения да се ценят като писмени доказателства, тъй като те не са такива. Експертизата е способ на доказване в процеса, при който за определени обстоятелства, имащи значение за делото, се използват специални знания на специалисти от определени области на науката, техниката или изкуството. Експертните заключения се депозират в писмен вид, но и в съдебната фаза се изслушват вещите лица, които следва да заявят дали поддържат заключението и да отговорят на въпроси, зададени от страните или от съда. Устните разяснения на вещите лица от съдебното заседание също имат значение за разкриване на обективната истина и се ползват при формиране на вътрешното убеждение по релевантните факти. По настоящото дело първата инстанция е назначила и изслушала КМАТЕ и Допълнителна КМАТЕ, а въззивната такава е приела и Допълнителната тройна АТЕ, изготвена на досъдебното производство, с автори: вещите лица С. К. Д., Ж. Х. Е., В. К. А.. Посочените експерти са се явили пред апелативния съд и са изслушани от съда. Въззивният съд е провел и подробен допълнителен разпит на вещите лица от КМАТЕ и Допълнителната КМАТЕ, като по този начин е осигурил възможност на страните да получат отговор на всички интересуващи ги въпроси. Верен е извода на съда, че доказателствената съвкупност е достатъчна по своя обем за правилното решаване на делото, поради което не е имало необходимост от допускане на нови доказателства, респективно, назначаване на поисканата от защитата нова комплекна експертиза. Що се отнася до искането в касационната жалба, касаещо връщане на делото за ново разглеждане с оглед даване на указание за изслушване на поисканата експертиза, следва да се отбележи следното: Този довод има отношение към „непълнота на доказателствата“, която принципно не е касационно основание, освен в случаите, когато е довело до дефицит от доказателства, който е попречил на правилното решаване на делото, попадащ в обхвата на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. По делото такова нарушение не е налице, откъдето и необходимост от изслушване на поисканата експертиза не се поражда.

С оглед на изложеното, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК, откъдето следва, че не се поражда процесуална необходимост от отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.

Не е допуснато и нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

Въззивният съд е приложил чл. 55, ал. 1, т. 1 НК и е намалил наложеното наказание „лишаване от свобода“ до размер от две години и шест месеца. Съдът е оценил с приоритетно значение продължителния срок на воденото наказателно производство, като е взел предвид, че от момента на деянието е изтекъл десетгодишен период, като забавянето не се дължи на неправомерно поведение на жалбоподателя. Налице е висока степен на обществена опасност на деянието, която произтича от предприетата от подсъдимия рискова маневра, която е криела опасност от засягане живота или здравето на неопределен кръг лица. Степента на обществена опасност на деянието допълнително се завишава от обстоятелството, че от произшествието са пострадали и други лица, извън тези, обхванати от правната квалификация на деянието. От друга страна, установено е, че подсъдимият е недисциплиниран водач на МПС, който е бил санкциониран многократно по административен ред, но това не го е мотивирало да спазва правилата за движение. Изложеното обстоятелство завишава личната степен на обществена опасност на дееца в качеството му на водач на моторно превозно средство, който системно и в продължителен срок от време е застрашавал безопасността на движението по пътищата. Следователно, налице е висока степен на обществена опасност на деянието и завишена степен на обществена опасност на дееца, които следва да получат своята дължима оценка при индивидуализиране на наказанието, включително и при преценката за начина на изтърпяване на „лишаването от свобода“. С оглед на изложеното, ВКС споделя становището на съда, че не са налице условията на чл. 66 НК, а наложеното наказание „лишаване от свобода“ следва да бъде изтърпяно ефективно. В тази насока е от значение, че евентуално условно осъждане, би влязло в разрез с целите по чл. 36 НК, както със специалната, така и с генералната превенция. При подсъдимия са формирани нагласи към незачитане на законите в страната, което предполага изолирането му от обществото за определен срок, в рамките на който спрямо него да бъде проведена адекватна превъзпитателна работа. При преценката на справедливостта на наказанието следва да се отчете и обстоятелството, че към подсъдимия е проявено достатъчно снизхождение чрез свеждане на наказанието „лишаване от свобода“ до срок от две години и шест месеца, респективно, чрез редуциране на определеното наказание по чл. 343 г НК до срок от четири години. Ето защо, ВКС намери, че не е допуснато нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК, а искането за по-нататъшно смекчаване на наказанието е неоснователно и не може да бъде уважено.

По тези съображения, ВКС намери, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в СИЛА решение на Софийски апелативен съд № 159 от 14.04.2025 г, по ВНОХД № 1140/24.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: