Оправдателна присъда за пътен инцидент и спазване на съдопроизводствените правила

Текстът на акта

Ключови фрази

Привилегирован състав на транспортно престъпление * провеждане на тайно съвещание * непрекъснатост на съдебното заседание * неоснователност на касационна жалба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 234

Гр. София, 17 април 2024 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНТОАНЕТА ДАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА

ДАНИЕЛ ЛУКОВ

С участието на секретаря И. Петкова и в присъствието на прокурора М. Колев разгледа докладваното от съдия Цонева к. н. д. № 181/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 346, т. 1 от НПК.

Образувано е по касационна жалба на частната обвинителка Ф. Ю. И. М. чрез повереника ѝ адв. П. Н. против решение № 7/23. 01. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 307/2023 год. по описа на Апелативен съд – Варна (ВАС). Заявени са касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. В подкрепа на оплакването за нарушение на материалния закон е посочено, че след като доказателствата по делото установяват виновно поведение на подсъдимия, въззивният съд е следвало да отмени първоинстанционната присъда и да осъди подсъдимия по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ от НК. Наред с това се поддържа, че тъй като първата инстанция е допуснала процесуално нарушение от категорията на абсолютните, ВАС е следвало да отмени постановения от нея съдебен акт независимо от процесуалното развитие на делото и забраната на чл. 335, ал. 3 от НПК. В тази връзка се сочи, че видно от протокола от съдебното заседание, в което окръжният съд е постановил присъдата си отсъства отбелязване, че се е оттеглил на тайно съвещание, както и че присъдата не е обявена незабавно след изготвянето и подписването ѝ – аргументи за това твърдение се черпят от Единната информационна система на съдилищата (ЕИСС), в която присъдата е публикувана четиридесет минути преди публичното ѝ обявяване. Направено е искане за отмяна на постановените по делото съдебни актове на първата и въззивната инстанции и за връщане на делото на окръжния съд за ново разглеждане от стадия на съдебното заседание.

В съдебно заседание пред касационната инстанция поверениците поддържат депозираната жалба по изложените в нея съображения и настояват решението и присъдата да бъдат отменени, а делото да бъде върнато на първата инстанция за ново разглеждане.

Частната обвинителка Ф. М. не участва лично в касационното производство.

Защитникът на подсъдимия намира, че жалбата е неоснователна, тъй като не са допуснати посочените в нея съществени нарушения на процесуалните правила, а материалният закон е приложен правилно. Пледира въззивното решение да бъде оставено в сила.

Подс. Г. А. не изразява лично становище във връзка с основателността на касационната жалба.

Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че не е допуснато нарушаване на тайната на съвещанието от страна на окръжния съд, а присъдата му е била обявена след подписването ѝ в ЕИСС, като личен избор на частната обвинителка и поверениците ѝ е да не присъстват в този етап от съдебното заседание. Пледира атакуваният съдебен акт да бъде оставен в сила.

Върховният касационен съд, в пределите на касационната проверка по чл. 347, ал. 1 от НПК, съобрази следното:

Въззивното производство по делото, в рамките на което е постановено атакуваното въззивно решение, е второ по ред, след като предходен състав на ВАС е отменил присъда № 8/03. 09. 2021 год. на Окръжен съд – Силистра, постановена по н. о. х. д. № 78/2021год., и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.

С присъда № 15/14. 07. 2023 год., постановена по н. о. х. д. № 71/2022 год., Окръжен съд – Силистра е признал подс. Г. Н. А. за невиновен в това на 24. 07. 2018 год. по път 1-7, км. 32+576 извън населено място, при управление на моторно превозно средство – колесен трактор /марка/ с рег. № /рег. №/ и прикачен към него плуг /марка/с фабр. № /номер/ да е нарушил правилата за движение по чл. 37, ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на Р. К. М., като след деянието да е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалия, поради което и на основание чл. 304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 343а, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 от НК.

Първоинстанционният съдебен акт е бил проверен по жалба на частните обвинители с единствено искане за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане и с решение № 7//23. 01. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 307/2023 год. по описа на ВАС, е потвърден.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена в законно установения срок от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт. Разгледана по същество, е неоснователна.

Несподеляемо е възражението, че апелативният съд сам е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила като е потвърдил първоинстанционна присъда, постановена при наличие на такива нарушения от категорията на абсолютните. Доводите, поставени на вниманието на настоящата инстанция, са били направени и по време на въззивното производство и съдът ги е обсъдил детайлно като е изложил убедителни и основаващи се на закона съображения защо ги намира за несъстоятелни.

В правната теория и в съдебната практика няма спор, че съвещанието за постановяване на присъдата е самостоятелен етап от стадия на съдебното заседание и непровеждането му би дало основание за отмяна на съдебния акт. Безспорно е също така, че съдебният протокол от заседанието, в което е постановена и обявена присъдата на окръжния съд, не може да се нарече образец за процесуална прецизност, но непълнотите в него не водят до желаните от поверениците процесуални последици – отмяна на актовете на първата и въззивната инстанции и връщане на делото за ново разглеждане. Липсващото отбелязване, че съдът се е оттеглил на съвещание, не означава, че в действителност такова не е било проведено при положение, че с оглед повдигнатото на подсъдимия обвинение по чл. 343а от НК съставът, който е разгледал делото, е едноличен, а присъдата в нейното единство на диспозитив и мотиви съдържа отговор на всички въпроси по чл. 301 от НПК. Реалното осъществяване на този етап от съдебното заседание може да бъде изведено от данните за изготвянето и подписването на присъдата в ЕИСС преди обявяването ѝ на страните, като аргументи за отмяна на постановените по делото съдебни актове не могат да се черпят от времетраенето му. Неслучайно в процесуалния закон не са поставени времеви рамки за провеждане на съвещанието – те ще зависят от сложността, обема и конкретиката на делото, от индивидуалната способност на всеки от членовете на съдебния състав да взема бързо обосновани решения, от умението на председателя на съдебния състав да ръководи произнасянето, като концентрира обсъжданията само до въпросите по чл. 301 от НПК. В принципен план то може да продължи по-дълго и да бъде финализирано след обявеното на страните време за огласяване на присъдата или да приключи преди този момент, какъвто е и коментираният казус, без това да е индиция за формално упражняване на правомощията на съдебния състав, за необективна преценката на фактите и доказателствата по делото или за неправилно изграждане на вътрешното съдийско убеждение.

В същото време пред настоящия съдебен състав не се поддържа оплакване за нарушаване тайната на съвещанието от страна на първостепенния съд, както това е било направено в рамките на въззивното производство. Доколкото това нарушение е изрично възведено от законодателя като абсолютно и за него върховната инстанция по наказателни дела следи служебно, следва да се отбележи, че не се установяват обективни данни, изводими от материалите по делото, за присъствие на съдебния секретар или на други чужди лица по време на съвещанието, на които поради това им присъствие да са станали известни разискванията по чл. 301 от НПК, доколкото такива се провеждат, когато делото се разглежда от един съдия. Няма доказателства съдебният състав да е осъществявал по какъвто и да било начин контакти с някоя от страните в този момент. Отсъстват и такива решението на окръжния съд да е повлияно от каквито и да било външни фактори, въздействали му по време на съвещанието.

Неоснователно е и оплакването, че въззивният съд е игнорирал друго нарушение, допуснато от първата инстанция, която не била обявила присъдата незабавно след нейното постановяване. Този довод се основава на буквално тълкуване на чл. 310, ал. 1 от НПК без да държи сметка за действителния смисъл, вложен в тази разпоредба и за логическата ѝ връзка с друго процесуално изискване – това на чл. 259 от НПК за непрекъснатост на съдебното заседание. Разпоредбата на чл. 310, ал. 1 от НПК се явява гаранция, че от момента на изслушване на последната дума на подсъдимия до постановяване на присъдата съдът няма да бъде ангажиран с разглеждане и решаване на други дела. Действително при служебна проверка в ЕИСС се установява, че съдебният акт е бил подписан с квалифициран електронен подпис в 12,20 часа, а съдебното заседание е приключило в 13,10 часа с разясняване на възможността за обжалване на определението по чл. 309 от НПК. Видно е също така, че още преди публичното ѝ обявяване присъдата е станала достояние на поверениците на частния обвинител, които незабавно са депозирали жалба и не са присъствали при огласяването ѝ. Това процесуално развитие на делото показва едно от цяла поредица несъвършенства на ЕИСС, но не означава, че е допуснато нарушение, което да налага отмяната на първоинстанционния съдебен акт и потвърждаващото го въззивно решение, доколкото не е установено, че от оттеглянето си на съвещание до обявяването на присъдата съставът на окръжния съд е участвал в разглеждането на друго наказателно или гражданско дело.

Колкото до възражението за неправилно приложение на материалния закон, в касационната жалба не са изложени други съображения извън общата формулировка, че апелативният съд е следвало да отмени първоинстанционната присъда и да осъди подсъдимия по повдигнатото му обвинение, защото доказателствата по делото установявали виновното му поведение. Тази липса на конкретика препятства извършването на касационна проверка. Необходимо е обаче да се подчертае, че съдържанието на сезиращия въззивната инстанция документ и преди всичко начинът, по който е било формулирано искането към нея поначало са изключвали възможността подсъдимият да бъде осъден, защото претенцията на поверениците не е била съответна на изискванията на чл. 336, ал. 2 от НПК.

Предвид изложеното и като не констатира да са допуснати претендираните от жалбоподателката нарушения на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила, касационната инстанция прие, че няма основания да упражни правомощията си по чл. 354, ал. 1, т. 5 от НПК, а въззивното решение следва да бъде оставено в сила.

Така мотивиран и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 7/23. 01. 2024 год., постановено по в. н. о. х. д. № 307/2023 год. по описа на Апелативен съд – Варна.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.