Допустимост на иск за неустойка при забавено строителство

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 685

София 19.11.2024г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на двадесет и

втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

ЧЛЕНОВЕ: МАЙЯ РУСЕВА

ДЖУЛИАНА ПЕТКОВА

при участието на секретаря Кристина Григорова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 4976 по описа за 2023г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 2717 от 3.06.2024г. по касационната жалба, подадена от С. Д. Г. от [населено място], чрез процесуалните представители адвокатите И. и К. против въззивно решение № 902 от 1.08.2023г. по в.гр.д. № 985 по описа за 2023г. на Бургаски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 802 от 11.04.2023г. по гр.д. № 7617/2022г. на БРС и са присъдени разноски.
Касационното обжалване е допуснато по два въпроса – за възможността разширително да се тълкуват ясни и непротиворечиви договорни клаузи, по които страните нямат спор относно техния предмет и съдържание, и относно задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани доказателства, твърдения и възражения на страните в тяхната съвкупност и да изложи мотиви във връзка с тях.
В проведеното открито съдебно заседание, страните не се явяват като се явява само процесуалният представител на касатора, който поддържа подадената жалба и желае въззивният акт да бъде отменен и въпросът решен по същество с уважаване на предявения иск. Претендира направените по делото разноски съобразно представен списък.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на изразените становища, ангажираните по делото доказателства и съобразно закона, намира следното :
По въпросите, във връзка с които е допуснато касационно обжалване: По втория въпрос е налице трайно установена съдебна практика /например решения по гр.д.№ 4786/2021г. на ІV г.о.,гр.д.№ 1926/2021г.на ІV г.о., гр.д.№ 599/2021г.на ІV г.о./, която се споделя от настоящия състав и съгласно която въззивният съд, бидейки длъжен да формира свои самостоятелни фактически и правни изводи, следва да извърши преценка на всички релевантни факти, да обсъди всички възражения и доводи на страните от значение за спорното право и да съобрази ангажираните доказателства по делото в тяхната съвкупност. По първият поставен въпрос, касаещ тълкуването на договорите, следва да бъде споделена установената практика /вж.например решения по гр.д.№ т.д.№ 761/2009г.на І т.о., т.д.№ 666/2010г., двете на І т.о., т.д.№ 218/2012г.на ІІ т.о./, съгласно която на тълкуване подлежат само неясните, двусмислени уговорки, както и тези, които макар и на пръв поглед –ясни, са предмет на спор между страните. Установените в чл.20 ЗЗД критерии са обективни. При тълкуване винаги следва да се търси действителната обща воля на страните, така както е изявена и обективирана в писмения текст. Съответната уговорка, която е предмет на тълкуване, се тълкува във връзка с останалите договорни клаузи, като всяка една следва да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, при съобразяване на целта на договора, с обичаите, установената практика и добросъвестността. При тълкуване на договореното, съдът само изяснява волята на страните, но не я подменя.
В конкретният случай е било безспорно, че между страните,с н.а. № ... от ...г., т..., рег.№ ..., д.№... ... е сключен договор за покупко-продажба на право на строеж за изграждане на самостоятелни обекти в бъдеща сграда, състояща се от сутерен, партер и пет жилищни етажа и която ще бъде изградена, съгласно одобрен на 15.03.2019г. от [община] архитектурен проект в поземлен имот с идентификатор ..., с адрес:[населено място], [улица], с площ 336 кв.м., а именно: апартамент № 13, на пети жилищен етаж, със застроена площ от 47.70кв.м., ведно с прилежащ склад № 13 в сутерена с полезна площ от 1.70кв.м., както и 4.223%ид.ч.от общите части от правото на строеж върху поземления имот и 1/7ид.ч.от подземен паркинг в сутерена на сградата, целият паркинг с площ от 319.45кв.м. за сумата от 37 700евро с включен ДДС,от която сума 20 294евро с ДДС дружеството е получило към момента на подписване на настоящия договор по банков път, а остатъкът от 17 406 евро с ДДС ще бъде изплатена от купувача при вноски и срокове както следва: първа вноска в размер на 9 000 евро с ДДС в срок до 7дни от уведомяване на купувача за снабдяване на сграда с акт обр.14 и представяне на копие от този документ, втора вноска в размер на 5 000 евро с ДДС в срок до 7дни от уведомяване на купувача за снабдяване на сграда с акт обр.15 и представяне на копие от този документ, трета вноска в размер на 3 406 евро с ДДС в срок до 7дни от уведомяване на купувача за снабдяване на сграда с разрешение за ползване и представяне на копие от този документ. Съгласно т. 4 от същият договор, дружеството продавач се е задължило да завърши и предаде на купувача готовите обекти с акт 15 в срок до 31.12.2020г. Точка 5 от сключения договор гласи следното: „В случай, че дружеството продавач не спази срока по т.4 или не предаде обектите в степента на завършеност, уговорена в т.3, той дължи на купувача неустойка в размер на 200 евро за всеки месец просрочие. В случай, че забавата продължи повече от една календарна година, т.е. и след 31.12.2021г., дружеството продавач дължи на купувача неустойка в размер на 10 000 евро.“
Безспорно е, че срокът за снабдяване с акт 15 не е бил спазен. Същият е бил издаден година и половина по-късно /на 5.07.2022г./, а разрешението за ползване на строежа е издадено на 5.10.2022г.
Безспорно е, че между страните е водено производство /в.гр.д.№ 190/2023г.на БОС/, с правно основание чл.92 ЗЗД, по което с влязло в сила решение е присъдена неустойка от 1 600евро за периода от м.01.до м.08.2021г. /или за 8 месеца по 200 евро/.
С настоящият иск ищецът претендира да бъде осъден ответника да му заплати сумата 10 000евро, представляваща уговорена неустойка по сключения договор, поради неизпълнение на поетото от ответната страна задължение за снабдяване с необходимите документи и предоставянето им в договорения срок, съгласно т.4 от н.а. № ..., доколкото неизпълнението е продължило и след посочената крайна дата за забава - 31.12.2021г.
Въззивният съд, тълкувайки волята, изразена в сключения договор, инкорпориран в н.а. № ..., т...., рег.№ ..., н.д.№ .../...г., е приел, че страните са уговорили една неустойка, която е в максимален размер от 10 000евро, дължима по 200 евро за всеки месец забава до 31.12.2021г., а ако забавата продължи и след 31.12.2021г., то тогава неустойката е в общ размер на 10 000евро, без да се дължат 200 евро за всеки месец забава. Доколкото страната вече е претендирала неустойка от по 200 евро /за периода от м.01.до м.08.2021г./, без да е посочила, че предявява иска като частичен, то размерът на вземането е обхванат от обективните предели на силата на присъдено нещо и доколкото настоящата претенция не е обоснована с факти, възникнали след решаване спора, същата е недопустима. С тези мотиви, въззивният съд е отказал разглеждане на спора по същество и е обезсилил постановения първоинстанционен акт.
Настоящият съдебен състав намира извършеното тълкуване на постигнатата от страните договорка в т.5 от сключения помежду им договор за неправилно, съответно и за неправилен постановения въззивен акт.
В случая, в т.5, страните са постигнали съглашение, с което предварително са уговорили размера на вредите, които считат, че кредиторът /т.е.купувачът/ би претърпял при неизпълнение в срок на поетото от длъжника /т.е. от продавача/ задължение да завърши и предаде на купувача готовите обекти с акт 15 до 31.12.2020г. Неустойката като акцесорно задължение има обезпечителна функция – кредиторът може да я получи без да доказва реално претърпените от него вреди. Освен това, законът предвижда възможност само за намаляване, но не и възможност за освобождаване от вече поето задължение за заплащане на неустойка. Със сключения между страните договор, те са постигнали съгласие купувачът да заплати на 14.11.2019г. на продавача повече от половината от договорената цена /20 294евро от договорени 37 700евро/, срещу поетото от дружеството задължение да завърши и предаде на купувача обектите, за които са се договорили и във вида в който са се договорили, с акт 15, до 31.12.2020г. Именно – вредите от неизпълнението на така поетото задължение от дружеството / да спази определеният краен срок, който е две години след сключването на договора/- са били обезпечени с постигнатото с т.5 от договора съглашение. По начина, по който е формулирана договорката в т.5, настоящият съдебен състав намира, че страните са разграничили неустойката – на две части: едната е за неизпълнение преди крайната дата, която е една година след договорения срок, т.е. 31.12.2021г. и тогава нейният размер е по 200 евро за всеки месец просрочие и другата е – ако неизпълнението продължи и година след договорения срок, т.е. и след 31.12.2021г., то тогава дължимата неустойка достига до размер на 10 000 евро. Видно от отговора на исковата молба /вж.стр.42/, именно такова е било разбирането и на дружеството - ответник по иска, което е направило възражение за прекомерност именно с аргумента, че освен неустойката по 200евро до посочената дата, за издаване на акт 15 /която е 31.12.2020г./ е договорена и неустойка от 10 000евро за забава след посочената дата до 31.12.2021г. Доколкото предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно право, което се въвежда в процеса чрез правното твърдение на ищеца в исковата молба, при сравняване на заявените факти и обстоятелства, във връзка с които е постановено решението, с което е приключено производството по в.гр.д.№ 190/2023г.на БОС и тези, предмет на настоящата искова молба, според настоящият съдебен състав не може да се счете, че се претендира едно и също вземане, но в различен размер /за да е приложима т.2 от ТР № 3/22.04.2019г.по т.д.№ 3/2016г.н ОСГТК на ВКС и да е верен извода на въззивния съд, че настоящата претенция е недопустима с оглед правоустановяващото и преклудиращо действие на силата на пресъдено нещо по приключилото производство. Двете производства са с различен предмет – различен е размерът на претендираното вземане и е различен периодът на претенцията, доколкото към момента на предявяване на претенцията за неустойка по 200евро не е изтекъл крайния срок след 31.12.2021г., даващ основание за претендиране на неустойка в размер на 10 000 евро, каквато е настоящата претенция. Това налага отмяна на обжалвания акт и връщане на делото на въззивния съд, който следва да се произнесе по съществото на спора.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 902 от 1.08.2023г. по в.гр.д. № 985 по описа за 2023г. на Бургаски окръжен съд, с което е обезсилено решение № 802 от 11.04.2023г. по гр.д. № 7617/2022г. на Районен съд Бъргас и ВРЪЩА делото на друг състав на Бургаски окръжен съд за произнасяне по съществото на спора.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ :