Обезщетение от работодател при трудова злополука и груба небрежност на служителя

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50227

гр.София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Илияна Папазова
ЧЛЕНОВЕ: Майя Русева
Джулиана Петкова

при участието на секретаря Райна Стоименова, като разгледа докладваното от съдията Русева г.д.N.169 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на Център за спешна медицинска помощ /ЦСМП/ Силистра от една страна и Д. И. Г. и В. Г. В. от друга срещу решение №.60/18.10.21 по г.д.№.198/21 на ОС Силистра-с което е потвърдено реш.№.167/21.04.21 по г.д.№.1432/20 на РС Силистра за осъждане на ЦСМП да плати на Д. Г. и В.В. съответно 60000лв. и 50000лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на Г. В. Г., починал при трудова злополука на 4.12.18, ведно със законната лихва, считано от 4.12.18г. до окончателното изплащане, и със съответни разноски, като исковете са отхвърлени за разликите над присъдените суми до пълните предявени размери от по 160000лв. ЦСМП Силистра обжалва решението в осъдителната му част; Д.Г. и В.В. – в отхвърлителната.

Ответните страни Д. Г. и В. В. оспорват жалбата на ЦСМП Силистра; претендират разноски.

Ответната страна ЦСМП Силистра оспорва жалбата на Д.Г. и В.В.; претендира разноски.

Третото лице помагач Агенция пътна инфраструктура /АПИ/ не оспорва жалбата на ЦСМП Силистра, касаеща намаляне на обезщетението, вкл. поради съпричиняване; оспорва жалбата на Д.Г. и В.В..

С определение №.714/27.10.20г. е допуснато касационно обжалване на основание чл.280 ал.1 ГПК по въпроси във връзка с грубата небрежност по чл.201 ал.2 КТ /в това число отнесена към поведение на водач на МПС/ и приложението на чл.52 ЗЗД.

В отговор на поставените въпроси, по които е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, Върховният касационен съд намира следното:

Груба небрежност при трудова злополука е налице, когато пострадалият е предвиждал настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал, че няма да настъпят или че ще ги предотврати; тя е тежко нарушаване на дължимата грижа при положение, че пострадалият е могъл да я съблюдава в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата обстановка, не би могъл да го допусне; тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие, при което е пострадал работникът или служителят, съставляват груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ /реш.№.79/27.02.12 по г.д.№.673/11, ІV ГО, реш.№.114/19.07.19 по г.д.№.2413/18, ІІІ ГО, реш.№.18/08.02.12 по г.д.№.434/11, ІІІ ГО/.
Понятието "справедливост" не е абстрактно, свързано е с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне на размера на обезщетението, а в мотивите към решенията на съдилищата следва да се посочат както релевантните конкретни обстоятелства, така и значението им за присъдения размер. Такива обстоятелства могат да бъдат характерът на увреждането, начина на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнително влошаване на състоянието на здравето, причинени морални страдания, осакатяване, загрозяване, а при причиняване на смърт от значение са и възрастта на увредения, общественото му положение, отношенията между пострадалия и близкия, който търси обезщетение и др. /ППВС 4/68/.
По основателността на касационната жалба:

По делото е безспорно, а се установява и от събраните доказателства /писмени, гласни, автотехническа и психологическа експертизи и разпит на вещите лица/, че:

- Г.Г. – съпруг на Д.Г. и баща на В.В., е работил по трудово правоотношение при ответника - на длъжност „фелдшер“ в ЦСМП Силистра, филиал Д., на половин щатна бройка /към същия момент е имал сключен основен трудов договор за длъжността „фелдшер“ и с ЦСМП Р., филиал [населено място]/;

- според работния график за м.12.18г. на 4.12.18 в часовия диапазон 19.30-7.30 трябвало да застъпи нощна смяна в ЦСМП филиал Д.;

- на горепосочената дата напуснал дома си /в [населено място]/ в 18.20 с цел да поеме нощната смяна на работното си място във филиал Д., движейки се с личния си автомобил - технически изправен, оборудван със зимни гуми с остатъчна годност над 85%, задвижване 4х4 /преполагащо по-голяма устойчивост/, като познавал добре пътя, по който ще се движи; около 19ч. претърпял ПТП, при което получил травми, предизвикали по-късно смъртта му; травматичното увреждане е признато по надлежен ред /с разпореждане от №.5104-18-7/13.06.19 на ТП на НОИ Силистра/ за трудова злополука;

- ПТП е настъпило при следния механизъм – при движение по мокър и заснежен път /ІІ-23/, на прав участък с наклон надолу, в най-ниската му част и последващо изкачване в посока [населено място], при частично заледено платно, със скорост 92км/ч /без поставен предпазен колан/, водачът загубил управление на автомобила, отклонил се вляво и, попадайки в отводнителен канал, се блъснал челно в бетоновия мост, като след удара автомобилът лежал на дясната си страна с предната си част в посока северозапад; при така установения механизъм причините за възникване на произшествието при технически изправен автомобил са загуба на контрол от водача вследствие неблагоприятните пътни условия /заснежено и отчасти заледено платно за движение/ и управление на автомобила със скорост над максимално допустимата извън населено място при дадените условия /лисват доказателства, че при поставен предпазен колан ПТП не би настъпило/довело до същите последици; предпазната възглавница предпазва тялото, когато се движи напред при челен удар/; в конкретния случай метеорологичната обстановка е била неблагоприятна за нормално движение на МПС-заснежена пътна настилка с височина 2см по пътното платно и 7см. по двата банкета и частично заледени участъци, тъмна част на денонощието, като водачът на автомобила е следвало да се съобрази с нея и да управлява със „съобразена скорост“ - т.е. скоростта на движение да бъде значително по-малка от пределната за дадения участък от пътното платно; съобразена е тази скорост, която позволява спиране на автомобила на безопасно разстояние пред всяка възникнала опасност, в това число устойчивост при различни пътни условия-да не се преобърне или занесе при завой и да се движи точно по избраната от водача траектория /при позволена за участъка скорост 90/км/ч (отнасяща се за нормални климатични условия-суха и добре поддържана пътна настилка) е разумно да се кара със 70км/ч, при която скорост колата пак може да се завърти, но няма да има такъв удар; до фатален край не би се стигнало и при управление с 20-30км/ч; за високата скорост свидетелства и положението на колата - при по-ниска от процесната такава, навлизайки в канавката, автомобилът би легнал на лявата си страна/; необходимо време за изминаване на пътя от дома до местоработата и от дома до мястото на ПТП е съответно 44мин и 20мин при конкретната метеорологична обстановка, а при нормална 36мин. и 15-16мин; ако пътят не е бил частично заледен, а изчистен, ПТП нямало да настъпи /АТЕ/.

Семейството на ищците било стабилно; в качеството на авторитетна и водеща фигура в него, Г. осигурявал спокойствие, сигурност и финансова стабилност; след злополуката съпругата му била в шок, не можела да говори, прекъсвала и плачела, била много разконцентрирана, не добре психически, гледала в една точка и мълчала, не чувала какво се говори край нея; един месец не ходела на работа; стояла вкъщи, не ядяла с дни; от м.05.20 напуснала работа и отишла да живее при родителите си на село; сега е по-добре, но още изпада в отнесени състояния и гледа в една точка; всяка вечер пали свещичка, почти през две седмици ходи до И. и се занимава с параклис, който са направили на мястото на катастрофата. Синът му също не е преодолял загубата. Бил студент в Техническия университет във В. и веднага след катастрофата казал, че вината за злополуката е негова, защото заради учението му баща му започнал втора работа /първоначално работел само в болницата в И. на пълен работен ден/, тъй като се притеснявал, че парите няма да им стигнат. Впоследствие се наложило да прекъсне следването си, защото не можели да платят таксата 370лв., както и да посрещнат другите нужди, свързани с обучението. Никъде не излизал, избягвал да говори за баща си, защото много се натъжавал; не искал да ходи в апартамента им, на гроба, в параклиса; станал сприхав. Преживяната внезапна загуба нарушила цялостното функциониране и качеството на живота на Д. и В.. Дълбокото и продължително чувство на тъга довело до високи нива на тревожност и клинична депресия, съпроводено от безнадеждност, липса на енергия, ограничен интерес и удоволствие от контактуване с близки и практикуване на любими дейности /понякога дори простите неща като сутрешен тоалет или хранене се превръщали в препятствие/. При Д. мъката от загубата, страха от бъдещето и чувството за вина, че не може да подпомогне финансово обучението на сина си и грижите за дома, са със силен интензитет. При В. е налице чувство за вина със силен интензитет - че загубата на баща му е по негова вина; той повече задържа емоциите си в себе си, но това състояние сериозно влошава учебните, професионалните и междуличностните области на функциониране и като цяло води до соматични и психични проблеми. Към момента няма осезаема разлика в положителен аспект във функционирането на ищците; като положителен нюанс е желанието на В. да си намери по-високо платена работа и на Д. да се опита да си върне активността в живота и да работи, макар да няма все още конкретни идеи за това. Понастоящем ищците, разчитайки на пенсиите на родителите на Д. и на скромните доходи от работата на В., успяват трудно да покрият елементарните си нужди /СПЕ/.

Съгласно чл.200 КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука, които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена нетрудоспособност или смърт на работник или служител; касае се за трудов спор. В случая, доколкото е налице разпореждане на длъжностно лице от ТП на НОИ, [населено място], за признаване на трудова злополука, безспорно ЦСМП Силистра е пасивно легитимиран по иска, ищците са претърпели болки и страдания вследствие загубата на техния съпруг и баща и елементите от фактическия състав на чл.200 КТ са налице.

При определяне размера на дължимото обезщетение и с оглед отговора на правния въпрос настоящият състав отчита конкретните обективно съществуващи обстоятелства. Съобразява: отношенията в семейството на ищците и значимостта на фигурата на бащата - семейството било стабилно, в качеството на авторитетна и водеща фигура Г. му давал сигурност, спокойствие, емоционална и финансова стабилност; начина, по който била понесена загубата му, и интензитета на търпените болки и страдания в тази връзка - внезапната загуба на съпруг и баща в разцвета на силите и кариерата му /на 50г./ нарушила цялостното функциониране и качеството на живота на ищците-първата на възраст, в която вече е създала семейство и се е върнала към професионалната си реализация след порастване на детето им; последното – студент, в началото на самостоятелния си път в живота, който завинаги ще бъде лишен от бащина подкрепа и пълноценно семейство; дълбокото и продължително чувство на тъга, довело до високи нива на тревожност и клинична депресия, съпроводено от безнадеждност, липса на енергия, ограничен интерес и удоволствие от контактуване с близки и практикуване на любими дейности; настъпилата промяна в характера, начина на живот и перспективите на ищците /съпругата напуснала работа, а синът прекъснал обучението си в Техническия университет и започнал работа, двамата заживели на село при баба му и дядо му и едва посрещали ежедневните си нужди, разчитайки на пенсиите им и малката заплата на В./; драматичното преживяване на мъката и цялата гама от последващи негативни преживявания породило невъзможност за самостоятелно справяне и намиране на начин за постигане на относителен баланс и нормално функциониране; преживяването ден за ден, невъзможността в това състояние да се прави планиране и да се вярва в собствените възможности, изисква психотерапевтична работа, за която ищците няма нужните средства; липсва осезаема разлика в положителен аспект във функционирането им и към настоящия момент. При тези обстоятелства, при отчитане на силната връзка между починалия работник и ищците, големия интензитет на търпените болки и страдания, негативни емоции и нанесената психологическата травма и социално-иконимическите условия в страната към момента на конкретната пътна злополука, съобразно критерия на справедливост по чл.52 ЗЗД, дължимото обезщетение следва да се определи в размер на по 140000лв. за всеки ищец.

Съгласно чл.201 ал.2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. С оглед отговора на правния въпрос следва да се приеме, че груба е небрежността тогава, когато работникът не е положил грижата, която и най-небрежният би положил, респективно че тежките нарушения на правилата за движение по пътищата, станали причина за пътнотранспортно произшествие, при което е пострадал работникът или служителят, съставляват груба небрежност по смисъла на чл.201 ал.2 КТ. В случая от механизма на злополуката става ясно, че работникът е управлявал МПС в тъмната част на нощта, по мокър, заснежен и частично заледен път, със скорост, която не само не е съобразена с пътната обстановка, но и по принцип надхвърля пределно допустимата, установена в закона за шофиране извън града. При тези обстоятелства, като се има предвид, че съобразена е тази скорост, която позволява спиране на автомобила на безопасно разстояние пред всяка възникнала опасност, в това число устойчивост при различни пътни условия /т.е. да не се преобърне или занесе при завой и да се движи точно по избраната от водача траектория/, обстоятелството, че лекият автомобил е загубил устойчивостта си, променил е траекторията си и се е преобърнал на дясната си страна-като са пренебрегнати няколко ясни и видими индикации, при които и най-небрежният би намалил скоростта на движение при тези обстоятелства, настоящият състав намира, че се касае за тежко нарушение на правилата за движение по пътищата, станало причина за пътнотранспортно произшествие, при което е пострадал фатално работникът. Управлявайки с висока, несъобразена с пътната обстановка скорост, той е могъл да предвиди настъпването на вредите, но се е надявал да предотврати неблагоприятните последици от поведението си, като не е положил грижа, която и най-небрежният би положил в подобна ситуация. Поради това в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.201 ал.2 КТ, като съпричиняването се определя на 50% - с какъвто процент настоящият състав намира, че пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат. При това положение размерът на дължимото обезщетение следва да бъде намален с 50% - наполовина – и на ищците се присъдят по 70000лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 4.12.18 до окончателното изплащане, а за разликата до пълните предявени размери исковете им се отхвърлят като неоснователни.

Въззивната инстанция е процедирала в отклонение от цитираната в отговора на правните въпроси задължителна практика на ВКС-както във връзка с грубата небрежност /която единствено е основание за намаляване на обезщетението поради съпричиняване-чл.201 ал.2 КТ/, така и относно определянето на обезщетение за неимуществени вреди по критериите на чл.52 ЗЗД. В резултат на това е постановен частично незаконосъобразен акт, който, в частта относно сумите над присъдените до 70000лв, следва да бъде отменен, а в останалата му част-оставен в сила.

С оглед изхода на спора и съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете, ответникът трябва да бъде осъден да плати на пълномощника на ищците адв. П.Н. 7634,38лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 вр. с чл.7 ал.2 т.5 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения и по сметка на ВКС – 500лв. държавна такса на основание чл.78 ал.6 ГПК, а ищците-да платят на ответника още 630лв. разноски на основание чл.78 ал.3 ГПК.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №.60/18.10.21 по г.д.№.198/21 на ОС Силистра В ЧАСТТА, с която е потвърдено реш.№.167/21.04.21 по г.д.№.1432/20 на РС Силистра за отхвърляне на предявените от Д. И. Г. и В. Г. В. искове с правно основание чл.200 КТ за сумите над 60000лв. до 70000лв. и над 50000лв. до 70000лв . обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на Г. В. Г., вместо което постановява:

ОСЪЖДА ЦСМП Силистра да плати на Д. И. Г. и В. Г. В. на основание чл.200 КТ съответно още 10 000лв. / десет хиляди лева / и още 20 000лв. /двадесет хиляди лева /, съставляващи разликата над 60 000лв. до 70 000лв. и над 50 000лв. до 70 000лв. обезщетение за неимуществени вреди в резултат на смъртта на Г. В. Г., ведно със законната лихва, считано от 4.12.18 до окончателното изплащане.

ОСЪЖДА ЦСМП Силистра да плати на адв.П. Б. Н., АК В., 7634,38лв . /седем хиляди шестстотин тридесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/ на основание чл.38 ЗА.

ОСЪЖДА ЦСМП Силистра да плати по сметка на ВКС 500лв. /петстотин лева/ държавна такса на основание чл.78 ал.6 ГПК.

ОСЪЖДА Д. И. Г. и В. Г. В. да платят на ЦСМП Силистра 630лв . /шестстотин и тридесет лева/ на основание чл.78 ал.3 ГПК.

ОСТАВЯ В СИЛА решение №.60/18.10.21 по г.д.№.198/21 на ОС Силистра в останалата му част.

Решението е постановено при участието на трето лице помагач Агенция пътна инфраструктура.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: