Липса на неизбежна отбрана при провокиран конфликт и преждевременна защита със сабя

Текстът на акта

Ключови фрази

Убийство по чл.115 НК * неизбежна отбрана * неправилно приложение на материалния закон

Р Е Ш Е Н И Е
№ 397

гр. София, 06 октомври 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в публично съдебно заседание на седемнадесети септември две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БУКОВА

ВИОЛЕТА МАГДАЛИНЧЕВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурор Б. Д., след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 427 по описа за 2025 г. и за да се произнесе взе предвид:

Касационното производство е по реда на чл.346, т.1 и сл. от НПК.

Образувано е по протест на прокурор от Апелативна прокуратура - София и по жалба на частния обвинител и граждански ищец Б. Б., чрез повереника адв. М. П., против въззивна присъда № 26/07.11.2024 г., постановена по внохд № 1276/2023 г. по описа на Апелативен съд - София.

В протеста и в жалбата на частния обвинител са наведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК, като е отправена претенция за отмяна на въззивната оправдателна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В допълнението към протеста е посочено, че въззивният съд превратно е анализирал доказателствата по делото, следствие на което неправилно е приел, че осъщественото от подсъдимия деяние е извършено при условията на неизбежна отбрана, вместо по повдигнатото и поддържано обвинение по чл.115 от НК. Прокурорът е изразил несъгласие с изводите на съда, че още с връщането на пострадалия, придружен от четиримата негови близки, подсъдимият е бил застрашен от непосредствено нападение от цялата група, въпреки че те са увещавали М., че са дошли с добри намерения, за да се разберат по повод изразеното от него недоволство от качеството на извършения ремонт на къщата му и да махне сабята, като той не бил сам и е могъл да разчита на подкрепата на баща си и на св.А. и С. Х., които също се намирали пред заведението. Според представителя на държавното обвинение действията на подсъдимия с размахването на сабята единствено са провокирали пострадалия и са допринесли за изострянето на конфликта, който е могъл да бъде разрешен и по друг начин.

В допълнението към жалбата на частния обвинител е посочено, че съдът е възприел фактическата обстановка по делото въз основа на необективен анализ на доказателствата, което е довело до неправилното приложение на материалния закон. Постановената присъда страдала от липса на мотиви, тъй като изложените от въззивния съд съображения били изключително схематични и повърхностни, не били изследвани събраните противоречиви доказателства, не било посочено кои от тях и защо са кредитирани, като не бил даден отговор и на направените от повереника възражения.

Представителят на Върховна касационна прокуратура поддържа протеста по изложените в него съображения и счита, че няма основание за приложението института на неизбежната отбрана, по смисъла на чл.12 от НК, тъй като от мотивите на апелативния съд, не се констатира наличието на реално нападение или противоправно поведение от страна на пострадалия, което да оправдава действията на подсъдимия. Според прокурора М. е взел самостоятелно решение да се въоръжи преди идването на Б., който не представлявал заплаха за неговия живот и здраве, че да се налага да насочи сабята и да го намушка в областта на корема.

В съдебно заседание жалбоподателят - частният обвинител и граждански ищец Б. Б. и повереникът му адв.П. не се явяват, редовно призовани.

Подсъдимият В. М. и защитникът адв. С. Н. считат, че релевираните в касационния протест и жалба възражения, които са посочени като основания за отмяна на атакуваната оправдателна присъда са неоснователни. Според тях оценъчната дейност на съда и процесът по събиране, проверка и анализ на доказателствата е бил изключително прецизен, като подробно е обсъдено цялостното развитие на конфликта. Безуспешен следвало да бъде опитът да се внуши, че група от пет човека - агресивни и пияни, идващи с бясна скорост с един автомобил, са дошли с миролюбиви намерения, поради което пледира оправдателната присъда като правила и законосъобразна да остане в сила.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

С присъда от 20.06.2023 г. по нохд № 201/2020 г., постановена от Окръжен съд - Монтана подсъдимият В. Ц. М. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.115 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на дванадесет години лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален строг режим. С присъдата е приспаднат периода на предварителното задържане от така наложеното наказание лишаване от свобода, считано от 10.03.2020 г. до 13.10.2022 г., през който спрямо подсъдимия е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, както и след съответната редукция за периода от 13.10.2022 г. до влизане на присъдата в сила, през който М. е с мярка за неотклонение „домашен арест“.

Подсъдимият е осъден да заплати на гражданските ищци Б. Б. и К. Ц. съответно сумата от 180 000 лв. и от 5 000 лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди от деянието, като до пълните предявени размери исковете са отхвърлени като неоснователни. В тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски в размер на 1 000 лв., както и 7 400 лв. - дължима държавна такса върху уважения размер на предявените граждански искове, като съдът се е разпоредил и с приложените по делото веществени доказателства.

По протест на прокурор от ОП - Монтана за увеличаване размера на наложеното наказание и по жалба на защитника на подсъдимия е образувано внохд № 1276/2023 г. по описа на Апелативен съд - София. С постановената по делото присъда, предмет на настоящата касационна проверка, на основание чл.336, ал.1, т.3 от НПК е отменена първоинстанционната присъда и е постановена нова, с която подсъдимият В. М. е признат за невинен, в това на 10.03.2020 г. в с. Портитовци, обл.Монтана, умишлено да е умъртвил Т. Б. Б., поради което и на основание чл.304 от НПК и чл.12, ал.1 от НК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.115 от НК. С присъдата са отхвърлени изцяло предявените граждански искове, а на основание чл.190, ал.1 от НПК е постановено направените по делото разноски да останат за сметка на държавата.

Наведените в протеста и жалбата на частния обвинител идентични касационни основания и заявените сходни съображения в тяхна подкрепа, поддържани и в съдебно заседание, позволяват едновременното им обсъждане.

Неоснователни са направените възражения в сезиращите документи по отношение обективното, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства по делото. Предвид отсъствието в протеста и в жалбата на дължимата конкретика за надлежна касационна проверка, следва само да се посочи, че след положените процесуални усилия от страна на въззивния състав, напълно са изяснени съществените обстоятелства във връзка времето, мястото и начина на извършване на инкриминираното деяние, но неговата правна квалификация е невярна.

Признаците на неизбежната отбрана, като изключващо обществената опасност на деянието обстоятелство, са очертани в разпоредбата на чл.12 от НК. В изградената на основополагащото ППВС 12/29.11.1973 г. съдебна практика последователно се застъпва становището, че за да се приеме, че определени действия са осъществени при условията на неизбежна отбрана е необходимо да е осъществено непосредствено противоправно нападение срещу личността и правата на отбраняващия се или на другиго, чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. Същевременно, когато отбраняващият се съзнателно провокира с активни действия нападение, с цел да лиши от живот или да причини телесна повреда на определено лице, той не може да се позовава на неизбежна отбрана, а ще отговаря на общо основание за извършеното. При тази трайно установена и задължителна съдебна практика, при постановяване на оправдателната присъда изцяло извън вниманието на въззивния състав е останала първопричината за възникналия конфликт, който завършил с нанасянето на силен удар с дълбочина от 17-20 см. в долната лява част на гръдния кош на пострадалия с притежаваната от подсъдимия сабя, с приблизителна дължина на острието от 65 см. и ръкохватка от 25 см. В случая няма основание за разделяне конфликта на два етапа, което е довело до пълното изключване на първия момент от необходимата конкретика за определяне правилната правна квалификация на извършеното деяние. Макар инстанциите по същество да са достигнали до противоположен извод по въпроса за ангажиране наказателната отговорност на подсъдимия, те са възприели за установена идентична фактическа обстановка по отношение основните моменти, включени в предмета на доказване. Съобразно възприетата за правилното решаване на делото фактология, а именно, че подсъдимият В. М., още при първоначалната среща в барчето на селото, започнал да бута пострадалия и съвместно с баща му св.Ц. М., недоволни от качеството на извършения им преди това ремонт, скъсали тениската му, а пред самото заведение подсъдимият отново бутнал пострадалия, който обут с джапанки, паднал на земята и нагазил в локва. На тази основа следва да се приеме, че подсъдимият целенасочено се е стремял да предизвика нападение върху себе си от страна на пострадалия, за да се саморазправи с него заради некачествения ремонт на дома му. Същевременно въззивният съд напълно е подценил факта, че при продължението на конфликта - около пет-десет минути след първоначалното спречкване, подсъдимият не само вече се е въоръжил с процесната имитация на японски меч „катана“, който взел от дома си, но при пристигането на пострадалия, пред заведението се намирали баща му - св.Ц. М., св.А. Х., св.С. Х. и св.К. Д., които преди това консумирали алкохол на една маса, а и самият собственик - св.Ф. Ф.. Нещо повече - в мотивите изрично е отбелязано, че „от групата на пострадалия се уплашили, започнали да увещават подсъдимия, че са дошли с добри намерения, че били дошли да говорят за корекции, не да се бият и да махне тази сабя. Подсъдимият продължавал да вика към тях да се махат, защото ще „утрепе всичките“. Никой от групата, с изключение на пострадалия, не смеел да приближи до подсъдимия.“, т.е. няма фактическо основание да се приеме, че е била налице заплаха спрямо подсъдимия, а още по-малко тя да се изразява във физическо и числено превъзходство, което да му даде основание за употреба на носеното от него хладно оръжие. От възприетата от предходните инстанции конкретика с основание следва да се приеме, че предстоящото според подсъдимия нападение още не е започнало, тъй като никой от придружаващите пострадалия лица не е проявил агресия спрямо подсъдимия, а и те са възпирали самия Т. Б., който освен обидните реплики по адрес на М. все още не е бил направил нищо, въпреки че определено е имал намерение да се саморазправи с него, като евентуално го набие, т.е. „защитата“ от страна на подсъдимия е била преждевременна, тъй като е предприета в момент, когато все още не е имало реална и непосредствена опасност от увреждане на личността и здравето му. Не на последно място, дори след като подсъдимият е намушкал пострадалия, Б. е извадил острието от тялото си и е нанесъл няколко удара по своя опонент, но с дръжката на сабята. При това положение касационният състав счита, че пострадалият, провокиран от подсъдимия, се е подготвил за предстоящия двубой единствено като е обул маратонките си, а М. се е въоръжил с процесния меч с намерение да реализира предварително набелязаната от него цел. Ето защо въззивният съд е следвало да разгледа деянието на подсъдимия на плоскостта на повдигнатото обвинение по чл.115 от НК, а не да приема, че същото е извършено при условията на неизбежна отбрана.

Констатираните пороци при определяне правната квалификация на деянието, обуславят упражняването на правомощията на настоящата инстанция по чл.354, ал.3, т.3 от НПК, което налага отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд за правилното приложение на материалния закон.

По изложените съображения Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивна присъда № 26/07.11.2024 г., постановена по внохд № 1276/2023 г. по описа на Апелативен съд - София.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: