Допустимост на иск за погасяване по давност без висящо изпълнително дело

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е

№ 60282

София 19.01.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение в открито заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : МАРИО ПЪРВАНОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА

МАЙЯ РУСЕВА

при участието на секретаря Анжела Богданова

като изслуша докладваното от съдия Папазова гр.д.№ 903 по описа за 2021г. на ІІІ г.о. и за да се произнесе взе пред вид следното :
Производството е с правно основание чл.290 от ГПК.
Касационно обжалване е допуснато с определение № 367 от 11.05.2021г. по касационната жалба на С. Д. Я. от [населено място], чрез процесуалният представител адвокат Г. против въззивно решение № 260015 от 11.09.2020г. по в.гр.д. № 13560 по описа за 2018г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 86803 от 8.04.2019г. по гр.д. № 51851/2016г. на Районен съд София, прекратено е производството по делото и са присъдени разноски по въпрос, касаещ допустимостта на предявявен отрицателен установителен иск за установяване недължимост на вземане, като погасено по давност, изтекла след снабдяване на кредитора-ответник с изпълнителен лист на съдебно изпълнително основание, при липса на висящо изпълнително производство за събирането му.
В проведеното съдебно заседание, страните не се явяват, но се представляват. Процесуалният представител на касатора поддържа касационната жалба и желае да бъде уважена. Претендира всички направени разноски по делото съобразно представен списък, от които държавните такси са в общ размер на 451лв., като иска размера на дължимото възнаграждение да бъде определено по реда на чл.38, ал.2 ЗА. Представя и писмени бележки.
Процесуалният представител на ответната страна оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита, че практиката, въз основа на която е допуснато касационно обжалване, не следва да бъде съобразена, защото е единична и изолирана. Намира, че касаторът разполага с други способи за защита,например чрез обжалване действията на съдебния изпълнител. Претендира направените по делото разноски.
Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, след преценка на ангажираните по делото доказателства и зразените от ст раните становища, счита че следва да бъде съобразено следното:
Изпълнително дело № 20108510400222 по описа на ЧСИ М.П. е образувано на 4.03.2010г. по подадена от Н. Г. молба, въз основа на издаден изпълнителен лист от 19.10.2009г. за сумата от 5 880лв., главница, 890.20лв. разноски и 480лв. адвокатско възнаграждение срещу длъжника С. Я.. Съдебният изпълнител е извършил справки до различни органи и на 4.03.2010г. е наложил запори върху сметки на длъжника. На 25.03.2010г. е наложил възбрани на различни имоти. Запори са налагани и на 31.05.2011г. и това са последните изпълнителни действия, за които са налице данни по приложеното изпълнително дело. Съдебният изпълнител е издал Постановление за прекратяване от 30.09.2013г., на основание чл.433, ал.1 т.8 ГПК. Данни за влизането му в сила не са налице.
На 14.09.2016г. С. Я. е предявил настоящия иск за признаване на установено, че не дължи по отношение на Н. Г. сумата по изпълнителния лист от 19.10.2009г., поради погасяване на вземането по давност.
Въззивният съд, е приел че ищецът няма правен интерес от предявяване на иска, защото образуваното изпълнително дело е било прекратено с издаденото на 30.09.2013г. постановление. Установената липса на абсолютна процесуална предпоставка, за което съдът следи служебно, е решаващият му мотив за прекратяване на производството и обезсилване на първоинстанционния акт, с който искът е бил уважен, пред вид факта, че последното изпълнително действие е извършено на 31.05.2011г. и считано от посочената дата, петгодишната давност е изтекла на 31.05.2016г.
Настоящият съдебен състав по въпросът, във връзка с който е допуснато касационно обжалване, намира следното:
Следва да бъде споделена практика, съдържаща се в определение по ч.т.д.№ 1660/2016г. на І т.о. и цитираното в него решение по гр.д.№ 1812/2015г.на ІV г.о., съгласно които длъжникът - ищец има правен интерес от установяване, че не дължи изпълнение на погасено по давност вземане, за което е налице изпълнително основание /влязло в сила съдебно решение/, въз основа на което е издаден изпълнителен лист, независимо от това дали е налице висящ изпълнителен процес. Наличието на изпълнителен титул в полза на кредитора, въз основа на който той може да инициира по всяко време изпълнително производство, обуславя интереса на ищеца да иска установяване, че вземането е погасено по давност. Това е така, защото само давността може да изключи принудителното изпълнение, но пред съдебния изпълнител длъжникът не може да се позове на нея и съдебният изпълнител не може да я зачете. Перемцията, на която в случая се позовава ответницата по иска, не изключва принудителното изпълнение, защото когато тя настъпи и кредиторът направи искане за нов способ за изпълнение, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни поискания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращия се у него изпълнителен лист. Единствената последица от настъпилата перемция е, че съдебният изпълнител ще образува новото искане в ново /като номер/ изпълнително дело, тъй като старото е прекратено по силата на закона. /виж. В този смисъл и решение по гр.д.№ 1747/2020г. на ІV г.о./
Пред вид така дадения отговор на поставения въпрос, постановеният въззивен акт е неправилен и следва да бъде отменен. Доколкото няма произнасяне по съществото на спора от въззивната инстанция, делото следва да се върне на друг състав, който да го разгледа. На основание чл.294, ал.2 ГПК същият следва да се произнесе и по направеното искане за разноски.
Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивно решение № 260015 от 11.09.2020г. по в.гр.д. № 13560 по описа за 2018г. на Софийски градски съд, с което е обезсилено решение № 86803 от 8.04.2019г. по гр.д. № 51851/2016г. на Районен съд София и е прекратено производството по делото и ВРЪЩА делото на друг състав на Софийски градски съд за произнасяне по иска.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ : 1.

2.