Течене на погасителна давност по стари изпълнителни дела

Текстът на акта

Ключови фрази

4

Р Е Ш Е Н И Е
№ 50099
ГР. София, 28.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение в публичното заседание на 25.10.2023 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ТАНЯ ОРЕШАРОВА
При участието на секретаря Валентина Илиева,
като разгледа докладваното от съдия Иванова гр.д. №3614/20 г.,
за да се произнесе намира следното:
Производството е по чл.290 ГПК.
ВКС разглежда касационната жалба на „Обединена българска банка“ АД, [населено място], като правоприемник на „Райфайзенбанк – България“ АД, срещу въззивното решение на Софийски градски съд по гр.д. №7867/19 г. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК поради противоречие на изводите на въззивния съд с приетото в ТР №3/23 г. ОСГТК по въпроса: От кой момент поражда действие отмяната на ППВС №3/80 г., извършена с ТР №2/26.06.15 г., т.10 по т.д. №2/13 г. ОСГТК и прилага ли се последното за вземания по изп. дело, което е образувано преди приемането му?
В касационната жалба са изложени и в съдебно заседание се поддържат оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на обжалваното решение и се иска отмяната му.
Ответниците по касационна жалба А. и К. З. я оспорват като неоснователна по подробно изложени в отговора на жалбата съображения.
Третото лице – помагач на страната на ответника – жалбоподател „ЕОС Матрикс“ ЕООД не изразява становище.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното:
По въпроса, по който е допуснато обжалването – с цитираното при допускане на обжалването ТР №3/23 г. ОСГТК е прието, че „погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР №2//26.06.15 г. по т.д. №2/13 г. на ОСГТК на ВКС“.
Поставеният за тълкуване въпрос е такъв по приложението на материалния закон, във връзка с изложените в исковата молба на А. и К. З. фактически и правни съображения за погасяване по давност на вземането на банката по сключения с ищците договор за кредит. Затова направеното от тях, като ответници по жалба в настоящото производство, възражение за преклудирането на въпроса като поставен едва с въззивната жалба е неоснователно. В практиката на ВКС , обобщена в опр. по гр.д. №4111/21 г. на четвърто г.о., се приема, че при направено от страната възражение за изтекла давност – чл.120 ЗЗД, задължение на съда по иска е да изложи мотиви, кога е настъпило началото на давностния срок – така както предвижда чл. 114 ЗЗД . Задължение на съда е също да приложи конкретния, предвиден в закона срок на погасителната давност, с който конкретното вземане се ползва.
По същество на жалбата: за да уважи иска, въззивният съд е приел, че на 18.02.2009 г. в полза на ответната банка срещу ищците А. и К. З. е бил издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4843/2009 г. на СРС, 35 състав, въз основа на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК . На 10.04.2009 г. по молба на банката пред ЧСИ Н. М., рег. № .............., е образувано изп. дело № 20098410400597, за солидарно заплащане от ищците на сумите по листа. В хода на изпълнителното производство с молба вх. № 14647 от 30.04.2009 г. длъжникът А. З. е заявил, че ще внесе сумата от 1000 лв. до 30.06.2009 г., както и че ще внася ежемесечно по 350 лв., като е отправил молба до съдебния изпълнител да не предприема действия по принудително изпълнение спрямо съдлъжника К. З.. Не се спори, а и от приложеното копие на изпълнителното дело се установява, че в периода от месец юли 2009 г. до 20.06.2013 г. от страна на длъжниците са извършвани регулярни плащания на задълженията. След тази дата плащанията са преустановени, но въпреки това спрямо тях не са предприемани никакви изпълнителни действия. Междувременно, с молба вх. № 139749/08.08.2012 г. взискателят "Райфайзенбанк - България" ЕАД е уведомил съдебния изпълнител, че е цедирал вземанията си по изпълнителния лист на "ЕОС Матрикс " ЕООД, което е конституирано като взискател на мястото на банката с постановление на съдебния изпълнител от 5.11.12 г.. Въпреки положените от съдебния изпълнител усилия за съобщаване на цесията, длъжниците З. не са открити на известните им по делото адреси, като пратките до тях не са доставени поради сменен адрес на адресата. Съобщаването на цесията не е извършено до депозирането на отговора на исковата молба от страна на банката и приложенията към него по настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка според въззивния съд процесните вземания са погасени по давност. На основание чл. 110 от ЗЗД , установените с влязлата в сила заповед за изпълнение парични притезания се погасяват с изтичането на петгодишна давност. След образуване на изпълнителния процес, тази давност е прекъсвана с всяко действие на частично плащане до последното такова на 20.06.2013 г. След изтичането на две години от тази дата, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК на 20.06.2015 г. производството по изпълнително дело е прекратено по силата на закона, а след изтичането на пет години от последното прекъсване, т. е. на 20.06.2018 г., вземанията по листа са се погасили по давност.
Тези изводи са незаконосъобразни: делото е образувано преди приемането на ТР №2/15 г. - или погасителна давност за вземането не тече, докато трае изпълнителният процес, съгл. приетото в ТР №3/23 г. ОСГТК. Погасителната давност започва да тече от прекратяването на изпълнителния процес. В случая при последно действие по изпълнителното дело плащане от ответника, извършено на 20.06.13 г., изпълнителното производство се прекратява по право на осн. чл.433, ал.1,т.8 ГПК на 20.06.15 г. Оттогава до завеждане на исковата молба на 18.05.18 г. приложимата в случая петгодишна давност / чл.117, ал.2 ЗЗД/ за погасяване на вземането не е изтекла. В практиката на ВКС – р. по гр.д. №720/22 г. на четвърто г.о., е прието, че кредиторът не бездейства, когато срещу него е предявен отрицателен установителен иск, както е в случая. Кредиторът не разполага с насрещен осъдителен иск, когато вече е снабден с влязло в сила изпълнително основание, а длъжникът оспорва изпълняемото право/вземането, като се позовава на факти, настъпили след породената сила на пресъдено нещо/ чл.439 ГПК/. Буквалното тълкуване по чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД е правилното – погасителната давност не тече, докато трае процесът относно вземането. Това основание за спиране на погасителната давност не изисква други условия. Такива условия не произтичат и не могат да произтекат от процесуалните права на кредитора като ответник по ОУИ. Институтът на погасителната давност е материално-правен, а не процесуално-правен. Длъжникът може да се позове на погасителна давност, изтекла в хода на процеса по предявения ОУИ ( чл. 235, ал. 3 ГПК ), но този му довод е винаги неоснователен.
Въззивното решение е неправилно – незаконосъобразно, следва да се отмени и вместо него да се постанови ново, за отхвърляне на иска като неоснователен.
Поради изложеното и на осн. чл.293 ГПК, ВКС на РБ, трето г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ въззивното решение на Софийски градски съд от 14.07.20 г. по гр.д. №7867/19 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от А. Д. З. и К. К. З. срещу „Обединена българска банка“ АД – София, като правоприемник на „Райфайзенбанк – България“ ЕАД, иск по чл.439 ГПК – за признаване, че ответникът няма право на принудително изпълнение поради изтекла погасителна давност за сумата от 19 374,81 лв., формирана от просрочена главница в размер на 14 741,10 лв. по договор за банков кредит / кредитна карта/, 536,12 лв. – просрочена редовна лихва за периода 25.08.08 г. – 02.12.08 г., 3112,79 лв. – наказателна лихва за периода 25.12.07 г. – 21.01.09 г., както и сумите 367,80 лв. – платена държавна такса и 617 лв. – адвокатско възнаграждение, за която сума е издаден изпълнителен лист от 18.02.09 г. по ч.гр.д. №4843/09 г. по описа на СРС, 35-ти състав въз основа на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 ГПК и е образувано изпълнително дело №597/09 г. по описа на ЧСИ Н. М. с район на действие Софийски градски съд.
ОСЪЖДА К. К. З. и А. Д. З. да заплатят на „Обединена българска банка“ АД разноски в размер на 417,50 лв. държавна такса и 200 лв. юрисконсултско възнаграждение.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника ЕОС „Матрикс“ ЕООД.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: