Законосъобразност на лишаването от право на управление на МПС при причинена смърт

Текстът на акта

Ключови фрази

Причиняване на смърт по непредпазливост в транспорта * обществена опасност на деяние

Р Е Ш Е Н И Е

№ 30

гр. София, 24 януари 2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи януари две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАЯ ЦОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ

НИКОЛАЙ ДЖУРКОВСКИ

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Калин Софиянски

като изслуша докладваното от съдия Джурковски наказателно дело № 1143/2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред касационната инстанция е образувано на основание чл. 346 т.1 НПК по жалба на подсъдимата М. В. Ш., подадена чрез защитника й адвокат П. М., срещу решение № 185 от 19.10.2023 г. по внохд № 276/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив.

Касационната жалба е насочена срещу решението на въззивния съд в частта, с която подсъдимата М. Ш. е лишена на основание чл.343г вр. чл. 37 т.7 НК от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. В жалбата цифрово и текстово е релевирано единствено касационното основание по чл.348 ал.1 т.3 вр. ал. 5 НПК (че налагането на горното наказание е явно несправедливо, защото очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 НК), макар по същество да се развива и довод за незаконосъобразност поради това, че когато е преценявал дали да наложи наказанието по чл. 343г НК, АС-Пловдив е следвало да вземе предвид установеното по делото изключително смекчаващо обстоятелство относно здравословното състояние на сина на подсъдимата, което е мотивирало окръжният съд да не наложи това наказание. Прави се искане за изменение на въззивния съдебен акт чрез отмяната му в частта, с която на основание чл. 343г вр. чл. 37 т.7 НК подсъдимата М. В. Ш. е лишена от право да управлява МПС за срок от 6 месеца.

Подсъдимата М. В. Ш. не се явява в съдебното заседание пред ВКС и не взема становище. Не се явява и защитникът й адв. П. М.. От последния е постъпила писмена молба, в която заявява, че поддържа изцяло касационната жалба по изложените в нея съображения, както и отправеното в жалбата искане към касационната инстанция за упражняване на съответното правомощие спрямо атакувания въззивен съдебен акт.

Частните обвинители Н. Ц. Ф. и М. Н. Ф. не се явяват и не вземат становище. Не се явява и повереникът им адв. К. К.. От същия е постъпило писмено становище, в което се оспорва основателността на касационната жалба и се заявява молба да бъде оставена без уважение, като се поддържат съображенията, изложени в представените в предходното съдебно заседание по делото писмени бележки.

Представителят на ВКП счита, че въззивният съд е изпълнил в пълнота и законосъобразно задълженията си относно индивидуализацията на наказанията и е наложил справедливо наказание. С оглед на това моли атакуваното решение да бъде оставено в сила.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, след като обсъди релевираните в касационната жалба доводи и заявените в съдебно заседание становища на страните и като извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:

С присъда № 16/25.04.2023 г., постановена по нохд № 430/2023 г. по описа на Окръжен съд-Пазарджик, подсъдимата М. В. Ш. е призната за виновна в това, че на 27.02.2022 г. в [населено място] на [улица], при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил /марка/ с рeг. [рег.номер на МПС], е нарушила правилата за движение по пътищата, визирани в: чл. 20 ал.1 ЗДвП - “Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и чл. 104а ЗДвП - „На водача на моторно превозно средство е забранено да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен чрез устройство, позволяващо използването на телефона без участие на ръцете му“, не е изпълнила тези свои задължения като е използвала мобилен телефон по време на управление на лекия автомобил, не е контролирала непрекъснато автомобила, вследствие на което е блъснала пресичащия пътното платно пешеходец и по непредпазливост е причинила смъртта на М. Н. Ф., починала на 14.03.2022 г., като подсъдимата след деянието е направила всичко зависещо от нея за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 343а ал.1 б.“б“във вр. с чл. 343 ал.1 б. „в“ във вр. с чл. 342 ал.1 НК, във вр. чл. 20 ал.1 и чл. 104а ЗДвП, във вр. с чл. 58а ал. 4 НК във вр. с чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б“ НК е осъдена на наказание пробация, изразяваща се в следните пробационни мерки: 1. Задължителна регистрация по настоящ адрес с явяване и подписване на осъдената пред пробационен служител два пъти седмично за срок от една година. 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година.

С присъдата на основание чл. 55 ал. 3 НК на подсъдимата не е наложено наказанието лишаване от право да управлява МПС.

Със същата присъда на основание чл. 189, ал.3 НПК подсъдимата М. В. Ш. е осъдена да заплати на частния обвинител Н. Ц. Ф. направените от него съдебно деловодни разноски в размер на 1500 лева /за адвокатско възнаграждение/, като и да заплати в полза на държавата по сметка на ОД на МВР - Пазарджик сторените по делото разноски във фазата на досъдебното производство.

По протест на прокурор при ОП - Пазарджик и по жалба на частните обвинители Н. и М. Ф., подадена чрез техния повереник адв. К., срещу така постановената присъда пред Апелативен съд-Пловдив е било образувано внохд № 276/2023 г. Същото е приключило с атакуваното пред ВКС въззивно решение № 185 от 19.10.2023 г., с което първоинстанционната присъда е изменена, като е отменена в частта, с която е приложена разпоредбата на чл.58а ал.4 вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б“ НК и на подсъдимата М. В. Ш. е наложено наказание пробация, изразяваща се в задължителна регистрация по настоящ адрес, с явяване и подписване на осъдената пред пробационен служител 2 пъти седмично за срок от една година и задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от една година, и на основание чл. 55 ал. 3 НК не е наложено наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство и вместо това:

- подсъдимата М. В. Ш. е осъдена с приложение на чл.58а ал.1 и чл. 54 НК за извършеното престъпление по чл. 343а ал. 1 б. „б“ вр. чл. 343 ал. 1 б. „в“ вр. чл. 342 ал. 1 НК на шест месеца лишаване от свобода;

- на основание чл. 66 НК е отложено изпълнението на така наложеното й наказание лишаване от свобода с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила;

- на основание чл. 343г вр. чл. 37 т. 7 НК е лишена от право да управлява моторно превозно средство за срок от шест месеца.

С въззивното решение присъдата е била потвърдена в останалата й част. Със същото решение подсъдимата М. В. Ш. е била осъдена да заплати на частния обвинител Н. Ц. Ф. разноски за водене на делото пред въззивната инстанция в размер на 1 000 лева.

Касационната жалба е допустима, тъй като е подадена от процесуално легитимирана страна, срещу подлежащ на касационна проверка съдебен акт на апелативен съд и в законоустановения срок.

Изложените в жалбата доводи, основани на твърдения за наличието на неотчетено от въззивната инстанция изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, очертават оплакване за неправилно приложение на разпоредбите на чл. 54 и чл. 55 НК и в частност недоволство от отказа на въззивния съд да приеме, че са налице основания за приложението на чл. 55 НК, а с оглед на това и недоволство от самото налагане на кумулативното наказание лишаване от право да се управлява МПС. След като с това оплакване се претендира допусната грешка при самото определяне на наказанията и конкретно при налагането на наказанието лишаване от право да се управлява МПС, същото е относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, визиращо правилното приложение на закона. А доводите, че налагането на наказанието лишаване от право да се управлява МПС е явно несправедливо, защото не съответства на обстоятелствата по чл. 54 НК и на целите по чл. 36 НК, се отнасят към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК.

По повод първото от очертаните оплаквания ВКС намира, че в рамките на установените обстоятелства, включени в обхвата на чл. 54 НК, въззивният съд правилно и законосъобразно е приел, че отсъстват предпоставките за приложение на разпоредбата на чл. 55 НК, тъй като макар да са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства те не обуславят значително по-ниска степен от типичната обществена опасност за този вид престъпления.

В случая претенцията за прилагане на чл. 55 НК (която е в съответствие с искането за отмяна на въззивното решение в частта относно наложеното наказание лишаване от право да се управлява МПС) е мотивирана с довода, че при преценката дали да наложи допълнителното кумулативно наказание апелативният съд не е отчел установеното по делото изключително смекчаващо обстоятелство, касаещо здравословното състояние на сина на подсъдимата (страдащ от аутизъм) и естеството на полаганите от нея грижи за него. Този довод обаче се явява ирелевантен, тъй като въззивната инстанция е отказала прилагането на чл. 55 НК не поради отсъствието на предпоставката, свързана с наличието на изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства (доколкото апелативният съд е възприел позицията на окръжния, че са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, в кръга на които са включени и заявените от защитата, без на последните да е давана характеристика на изключителни), а поради причина, че деянието не е с ниска степен на обществена опасност. Именно тази констатация на практика препятства възможността да бъде направен положителен извод за наличието на втората кумулативна предпоставка за прилагането на нормата на чл.55 НК – че най-лекото предвидено в закона наказание се явява несъразмерно тежко за извършеното от подсъдимата престъпление. Това условие би било изпълнено, ако с оглед конкретните смекчаващи обстоятелства, респ. тези, при които е извършено престъплението, се проявява значително по-ниска степен на обществена опасност на деянието от типичната за този вид престъпления или на дееца, което в случая не е налице, тъй като управлявайки ППС на оживено място - в центъра на [населено място], подсъдимата е допуснала две съществени нарушения на правилата за движение, които са довели до настъпването на произшествието и на съставомерния резултат. А това обосновава извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 55 НК при индивидуализацията на наказанията на подсъдимата, в какъвто смисъл е и решаващата преценка на апелативния съд, която напълно се споделя от настоящия касационен състав. Затова с определяне на наказанията по реда на чл.54 НК вместо по реда на чл. 55 НК не е допуснато нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Неоснователността на възражението срещу преценката на въззивната инстанция, че не са налице основанията за приложението на чл. 55 НК, в случая предопределя неоснователността и на оплакването, че самото налагане на това допълнително наказание е явно несправедливо. В настоящия казус изразеното недоволство относно кумулативното наказание лишаване от правоуправление, включително и от гледна точка на неговата справедливост, е насочено единствено срещу факта на самото му налагане. Съдът разполага с правомощие да прецени дали да определи (да наложи) допълнителното по-леко наказание „лишаване от право да се управлява МПС“ само, когато е приел, че са налице основанията за определяне на наказанието/наказанията при условията на чл. 55 НК, но не и когато определя наказанията по реда на чл. 54 НК. В случая въззивният съд е счел, че не са налице предпоставките за определяне на наказанията по реда на чл. 55 НК, поради което е сторил това съобразно нормата на чл. 54 НК, като касационният съд намери тази негова преценка за правилна и законосъобразна. При това положение отсъствието на предпоставките за приложението на чл. 55 НК и обусловеното от това определяне на наказанията и в частност на основното такова по реда на чл. 54 НК, което ВКС счита за законосъобразно, детерминира липсата на основание за прилагане на чл. 55 ал. 3 НК по отношение на допълнителното наказание лишаване от право да се управлява МПС, а с това и неоснователността на претенцията на защитата за отмяна на налагането му.

В конкретния случай лишаването от свобода и лишаването от право на управление на МПС, индивидуализирани в еднакъв размер от по шест месеца, освен, че не са наложени в нарушение на цитираните разпоредби от Общата част на НК, не сочат и на явна несправедливост. Размерът на допълнителното наказание като част от комплексната санкция от кумулативни наказания е определен при съобразяване с разпоредбата на чл. 57, ал. 2 НК така, че в съвкупност тези наказания (по своя вид и размер) напълно отговарят на тежестта на извършеното престъпление и на личността на подсъдимата, както и на целите по чл. 36 НК. Т.е., като елемент от наложената на подсъдимата комплексна санкция допълнителното наказание е напълно съответно на обществената опасност на деянието и на дееца, на смекчаващите отговорността обстоятелства и на липсата на отегчаващи такива, поради което не се явява несъразмерно тежка санкция за извършеното престъпление. Фактът на налагането на допълнителното наказание в пълна степен обслужва и постигането на целите по чл. 36 НК и в частност основната цел на наказанието - да се поправи и превъзпита подсъдимата към спазване на законите и в частност регламентиращите движението по пътищата. Следователно като съответстващо на тежестта на престъплението (чл. 35, т. 3 НК), както и на целите по чл.36 НК наложеното допълнително наказание лишаване от право да се управлява МПС, представляващо елемент от комплексната санкция, е напълно справедливо. В заключение следва да се посочи, че липсва явна и очевидна диспропорция между това наказание, респ. между комплексната санкция, от една страна, и обществената опасност на деянието и дееца, смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и целите по чл.36 НК, от друга страна. А всичко това обосновава извода, че налагането на допълнителното наказание не е довело до явна несправедливост нито на самото допълнително наказание, нито на комплексната санкция.

Тъй като оплакването относно кумулативното наказание лишаване от правоуправление е насочено единствено срещу факта на налагането му, а не и срещу неговия размер, липсата на възражение в тази насока, което да е съпроводено с претенция за намаляването му, е пречка касационната инстанция да се произнася относно срока на това наказание от гледна точка на неговото намаляване. В тази връзка е необходимо да бъде отбелязано, че в случая допълнителното наказание лишаване от право да се управлява МПС е определено в минималния възможен размер, доколкото неговият срок е еднакъв със срока на наложеното наказание лишаване от свобода, а след като не се установява основание за намаляване размера на основното наказание на практика липсва законова възможност да бъде намалявано допълнителното наказание.

Изложеното дотук мотивира ВКС да приеме, че не се установяват сочените в жалбата касационни основания по чл. 348, ал. 1, т.1 и т. 3 НПК, поради което атакуваното въззивно решение следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на делото пред касационната инстанция следва да бъде уважена претенцията на повереника на частните обвинители за присъждане на последните на разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция, поради което подсъдимата следва да бъде осъдена да заплати на частния обвинител Н. Ц. Ф. сторените от него разноски в касационното производство общо в размер на 1 600 лв. съгласно представения договор за правна помощ.

Воден от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 185 от 19.10.2023 г. на Апелативен съд - Пловдив, постановено по внохд № 276/2023 г. по описа на същия съд.

Осъжда подсъдимата М. В. Ш. да заплати на частния обвинител Н. Ц. Ф. направените пред настоящата инстанция разноски в размер на 1600 (хиляда и шестстотин) лева.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: