Изисквания за посочване на придобивен способ при иск за собственост срещу община

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 105

София, 25.02.2025 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на единадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ДОНКОВА

ЕЛИЗАБЕТ ПЕТРОВА

при секретаря Даниела Танева, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр. д. № 4791 по описа за 2023 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 – чл.293 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на З. Г. С. чрез пълномощника й адвокат С. Г. против решение № 278 от 28.07.2023 г., постановено по гр. д. № 391 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора, с което е отменено решение № 156 от 27.03.2023 г. по гр. д. № 1677/2022 г. на Районен съд - Казанлък и вместо него е постановено друго за отхвърляне на предявения от З. Г. С. против Община Казанлък ревандикационен иск по отношение на 356/562 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор *** с площ от 562 кв. м., представляващ земеделска територия по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ-за земеделски труд и отдих в [населено място], при посочени съседи.

Община Казанлък не е подала отговор по реда и в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.

С определение № 5422 от 25.11.2024 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. второ ГПК с цел проверка допустимостта му. Прието е, че следва да се прецени дали исковата молба е редовна, доколкото ищцата твърди и съдът е приел за установено, че праводателите й са придобили реална част от по 500 кв. м. от имот пл. № * по плана от 1996 г., като същевременно претендира, че е възникнала съсобственост с ответната община единствено поради обстоятелството, че имот пл. № * по плана от 1996 г. е с площ от 1580 кв. м., като съобрази и тълкуването по т. 2 (погрешно посочена в определението като т. 4) на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС за правното значение на отразяването на имот в план, когато един юридически акт определя границите на правото на собственост.

Данните по делото са следните:

Ищцата е основала иска на твърденията, че всеки от двамата й праводатели е придобил на основание § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ собствеността на 500 кв. м. от имот пл. № * по плана от 1996 г., целият от 1580 кв. м. (за което са им били издадени констативни нотариални актове от 1996 г.) и така върху имота възникнала съсобственост при права 1000/1580 ид. ч. за праводателите й и 580/1580 ид. ч. за ответната община. Правният спор възникнал, тъй като с одобрения през 2018 г. план за новообразуваните имоти от имот пл. № * са образувани два имота *** и процесния ***, за който общината съставила акт за частна общинска собственост въпреки, че съсобствеността не е прекратявана.

Исковата молба е нередовна, а постановеното по нея въззивно решение е процесуално недопустимо.

При исковете за собственост изискване за редовност на исковата молба е ищецът да посочи в обстоятелствената част придобивния способ, от който извежда претендираното вещно право. Действащата позитивна нормативна уредба урежда ограничен брой вещни права, които могат да се придобиват само по уреден в закона фактически състав. Преценката за редовността на исковата молба съдът извършва като квалифицира твърдените факти. Ако последните могат да бъдат подведени под правна норма, уреждаща фактическия състав на придобивно основание, то исковата молба е редовна. Ако твърдените факти не могат да бъдат подведени под правна норма, уреждаща придобиване на претендираното вещно право, то исковата молба е нередовна.

В настоящия случай ищцата е посочила придобивно основание за имот № ** по плана за новообразуваните имоти на местност „С.“, [населено място], одобрен 2018 г. – придобиване от нейните праводатели К. И. Т. и М. Х. Б. на самостоятелни имоти от по 500 кв. м. на основание § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ от отразения в кадастралния план на ползвателите от 1996 г. имот № * с площ от 1580 кв. м. С оглед настъпилото правоприемство по договор за покупко-продажба от 2005 г. между К. Т. и М. Б., в плана за новообразуваните имоти за притежаваният от М. Б. имот от 1000 кв. м. е отреден новооразуван имот № **. За този имот обаче липсва правен спор и същият не е предмет на делото.

По отношение на процесния имот № ** по плана за новообразуваните имоти ищцата претендира, че като правоприемник на М. Б. по договора за дарение по нотариален акт № 31, том ІV, рег. № 5362, дело № 584/2021 г. на нотариус № 700 е собственик на 356/562 ид. ч. Изложените от нея фактически твърдения обаче не могат да бъдат квалифицирани под правна норма, уреждаща придобиване на права в съсобственост (наследяване, преработване по чл. 95, ал. 2 ЗС, общо придобиване с ответника, вкл. и при условията на гражданско дружество или отчуждаване от него по сделка на идеална част от имот, приложена регулация по § 49 или § 50 ППЗПИНМ-отм. или чл. 28, ал. 1, буква ”в” или чл. 29 ЗТСУ-отм., § 85, 87 и 88 ППЗПИНМ-отм., респ. чл. 115 ЗТСУ-отм. и други, посочени в закон фактически състави, обуславящи съсобственост).

Претендираните права в съсобствеността на имот № ** по плана за новообразуваните имоти ищцата извежда от обстоятелството, че към 1996 г., когато е осъществено придобивното основание на праводателите й по § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ придобитите от тях имоти са били реална част от отразения в кадастралния план на ползвателите от 1996 г. имот № * с площ от 1580 кв. м. ЗСПЗЗ обаче в нито една от редакциите си не урежда фактически състав, по който да възникне съсобственост между ползвател, заплатил определена площ от предоставения му за ползване имот в някоя от хипотезите на § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ и собственика на този имот от преди предоставяне на правото на ползване (в хипотезата на § 4, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ това е общината или държавата). В т. 2 на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. р. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС е разяснено, макар и от гледна точка допустимостта на искове за собственост, значението на обстоятелството, че реституиран имот не е отразен като самостоятелен в действащ кадастрален или регулационен план, а съставлява реална част от отразен в план имот. В мотивите е прието, че е достатъчно един юридически акт да посочва границите на реституиран имот така, че те да могат да бъдат определени.

В териториите по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ в случаите, сред които е и настоящия, в които към момента, в който е заплатена определената цена на предоставен за ползване имот, но не са посочени конкретните му граници към момента на осъществяване на придобивното основание, обекта на придобитото вещно право се индивидуализира с плана за новобразуваните имоти съобразно редакциите на чл. 28 ППЗСПЗЗ от ДВ бр. 122 от 19.12.1997 г. и ДВ. Бр. 113 от 28.12.1999 г., относими и към нормата на § 4з ПЗР на ЗСПЗЗ, редакция ДВ бр. 98 от 28.10.1997 г. От приложените към исковата молба доказателства (които следва да се преценяват като част от обстоятелствената част на исковата молба) – констативен нотариален акт № 29, том VІ, дело № 2332/1996 г. и № 31, том ІІ, дело № 2334/1996 г. на праводателите на ищцата – е видно, че към 1996 г. не са определени границите на придобитите при условията на § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ имоти, а същите са описани само като квадратура от отразения в кадастралния план на ползвателите имот № *. Границите на имотите не са били определени и към 28.07.2005 г., когато с нотариален акт № 191, том ІV, рег. № 7032, дело № 701/2005 г. К. Т. е продал на М. Б. придобития от него имот от 500 кв. м., поради което нотариусът е индивидуализирал прехвърляните права като 500/1580 ид. ч. от имот № * с площ 1580 кв. м. в местността „С.“ по плана за земеразделяне. Границите на придобитите по реда на § 4а, ал. 5 ПЗР на ЗСПЗЗ права, при отчитане на настъпилото договорно правоприемство между К. Т. и М. Б. са били определени с плана на новообразуваните имоти, одобрен 2018 г. и в този момент е индивидуализиран обекта на придобитото право на собственост. Затова и по нотариален акт № 31, том ІV, рег. № 5362, дело № 584/2021 г. на нотариус № 700 ищцата е придобила новообразуван имот № **, за който нотариусът е посочил, че по акта за собственост на праводателя М. Б. съставлява 1000/1580 ид. ч. от имот № *.

Посочената квалификация на твърденията на ищцата в исковата молба и приложените към нея писмени документи към приложимата нормативна уредба, обуславят извода, че З. Г. С. не е посочила в обстоятелствената част на исковата молба факти, които да обусловят твърдяната от нея съсобственост с ответната община на процесния новообразуван имот № ** по одобрения през 2018 г. план за новообразуваните имоти. Въззивният съд не е изпълнил задължението си да квалифицира твърденията в обстоятелствената част на исковата молба и да прецени дали същите са свързани с уреден в правна норма фактически състав, обуславящ придобиване права в съсобственост на процесния новообразуван имот, поради което не е констатирал и нередовността на исковата молба.

Въззивното решение следва да бъде обезсилено и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане. При новото разглеждане съдът следва на основание чл. 129, ал. 2 ГПК да укаже на ищцата да отстрани нередовността на исковата молба чрез посочване на фактите, от които извежда придобиване на права в съсобственост с ответната община на процесния имот № ** по плана за новообразуваните имоти, одобрен 2018 г., като в зависимост от изпълнението или не на указанията прецени допустимостта, евентуално правилността на постановеното първоинстанционно решение.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 278 от 28.07.2023 г., постановено по гр. д. № 391 по описа за 2023 г. на Окръжен съд - Стара Загора.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд – Стара Загора.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: