Уволнение поради обективна невъзможност при отмяна на конкурс за академична длъжност

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50219

гр. София 23.02.2023 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на десети ноември две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДЪР ЦОНЕВ

ФИЛИП ВЛАДИМИРОВ

при участието на секретаря Албена Рибарска

разгледа докладваното от съдия Декова

гр.дело №801 по описа за 2022 год.

Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на В. М. К., подадена чрез процесуални представители адв.А. и адв.Н., срещу решение от 15.11.2021, постановено по в.гр.д.№1754/2020г. на Софийски градски съд, с което след отмяна на решение от 19.12.2019г. по гр.д.№52619/2019г. на Софийски районен съд, са отхвърлени предявените от В. М. К. срещу Университет по архитектура, строителство и геодезия, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 670 от 11.08.2022г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения от касатора процесуалноправен въпрос: “Допустим ли е косвен контрол за законосъобразност на влязъл в сила административен акт, който да бъде извършен инцидентно от съда в гражданския процес, воден между участниците в административното производство по издаването на акта?“, за проверка в съответствие ли са дадените от въззивния съд разрешения с практиката на ВКС – посочените от касатора Тълкувателно решение №5 от 14.01.2013г. по тълк.д.№5/2011г. на ОСГК на ВКС и решение по гр.д.№1131/2011г. на ВКС, ІІ г.о.

В касационната жалба се поддържа, че решението е недопустимо, евентуално неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.

Ответникът по касационната жалба Университет по архитектура, строителство и геодезия, чрез процесуален представител адв.Г., оспорва жалбата като неоснователна по изложени съображения в писмен отговор. Претендират се разноски.

Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:

С въззивното решение след отмяна на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от В. М. К. срещу Университет по архитектура, строителство и геодезия, искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ искове за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със Заповед № 148/11.07.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ от ректора на УАСГ, за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност "Главен асистент“, в катедра „История и теория на архитектурата“, и за заплащане на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на сумата от 9797,30 лв., ведно със законната лихва от 11.09.2019 г. /датата на предявяване на исковата молба/ до окончателното плащане на сумата.

Установено е, че между страните е съществувало валидно безсрочно трудово правоотношение въз основа на конкурс, с взето решение на факултетен съвет на Архитектурен факултет, съгласно Протокол № 7/11.01.1994 г., като бил сключен и трудов договор № 225/07.02.1994 г., който е многократно изменян, като въз основа на решение на факултетен съвет на Архитектурен факултет на УАКГ, обективирано в Протокол № 3/04.12.2018 г. и с Допълнително споразумение № 283/18.12.2018г. В. К. е преназначен от длъжност Асистент в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "Обществени сгради" на длъжност "Главен асистент" в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "История и теория на архитектурата". Ищецът притежава диплома за образование и научна степен "докотор" от Строителния факултет на УАСГ по научна специалност Организация и управление на производството /строителството/. Със Заповед № 148/11.07.2019 г. на Ректора на УАСГ, трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 15.07.2019 г. на основание чл. 328, ал. 1, т. 12 КТ. В мотивите на заповедта е посочено, че е налице обективна невъзможност ищеца да заема академична длъжност, тъй като същият не отговарял на изисквания на чл. 18, ал. 1 ЗРАСРБ и чл. 45, ал. 1 ППЗРАСРБ. Посочено е, че обстоятелството било установено със Заповед № РД09-1784/03.07.2019 г. на Министъра на образованието и науката. Със Заповед № РД09-1784/03.07.2019 г. на Министъра на образованието и науката е отменен акта на работодателя - Допълнително споразумение № 283/18.12.2018 г. на Ректора на Университета по архитектура, с което ищецът е преназначен от длъжност Асистент в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "Обществени сгради" на длъжност "Главен асистент" в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "История и теория на архитектурата", с мотиви на заповедта, че кандидатът е допуснат до участие в конкурса за заемане на длъжността Главен асистент без да отговаря на изискването да притежава образователна и научна степен "доктор", която за специалностите от регулираните професии следва да съответства на обявения конкурс - нарушение на чл.18, ал.1 от ЗРАСРБ и чл.45, ал.1 ППЗРАСРБ. Заповед №РД09-1784/03.07.2019 г. на Министъра на образованието и науката, с която се отменя акта на работодателя - Допълнително споразумение № 283/18.12.2018 г. на Ректора на Университета по архитектура, С.И Г., с което ищецът е преназначен от длъжност Асистент в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "Обществени сгради" на длъжност "Главен асистент" в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "История и теория на архитектурата", е обжалвана от ищеца с Жалба от 19.07.2019 г. до ВАС. ВАС на 28.07.2020 г. е постановил решение по адм.д.№4098/2020 г., с което е върнал преписката на Министъра на образованието и науката, за да се произнесе по Жалба вх.№ 94-453/05.02.2019 г. Със Заповед на Министъра на образованието и науката № РД09-1810/01.09.2021г., отново се отменя акта на работодателя - Допълнително споразумение № 283/18.12.2018 г. на Ректора на УАСГ, с което ищецът е преназначен от длъжност Асистент в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "Обществени сгради" на длъжност "Главен асистент" в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "История и теория на архитектурата", която се обжалва от В. К. с Жалба от 27.09.2021 г., приета като писмено доказателство от въззивния състав. Въззивният съд правилно е приел, че не са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.4 ГПК за спиране на производството, доколкото следва да бъде преценено наличието на предпоставките на чл.328, ал.1, т.12 към момента на прекратяване на трудовия спор между страните и е оставил без уважение искането за спиране на УАСГ/определение в проведеното открито съдебно задесание по делото/.

Въззивното решение е валидно и допустимо. Неоснователни са доводите на касатора за недопустимост на въззивното решение, като счита, че преюдициален за настоящия трудов спор е спорът по административното дело за законосъобразността на заповедта на министъра на образованието и науката за отмяна на акта на ректора за заемане на академична длъжност по реда на Закона за развитието на адемичния състав на Република България /в случая и допълнително споразумение за заемане на длъжността от В.К. въз основа на проведения конкурс и избор/. Както е посочил и въззивният съд, законосъобразността на уволнението се преценява към момента на уволнението. Към момента на уволнението е отменен актът на ректора за заемане на академичната длъжност от В.К., с който успешно приключва производство за заемане на академичната длъжност „главен асистент“ по ЗРАСРБ, въз основа на конкурс и избор. Заповедта на министъра на образованието и науката за отмяна на висящ конкурс, респективно на приключил конкурс /какъвто е настоящия случай/ подлежи на предварително изпълнение и обжалването на заповедта на министъра не спира изпълнението й – чл.32, ал.9 ЗРАСРБ.

Правилно въззивният съд е приел, че за да се осъществи фактическия състав на уволнителното основание по чл.328, ал.1, т.12 КТ следва да е налице нова фактическа обстановка, същата да води до невъзможност за изпълняване на задълженията по конкретната длъжност и причините за това да са непреодолими и за двете страни по правоотношението, защото са неподвластни на волята им. Или обективната невъзможност по принцип следва да е породена от причини, за настъпването на които нито една от страните по правоотношението не съдейства в една или друга степен.

Правилно въззивният съд е посочил, че в конкретния случай съгласно чл.18, ал.1 ЗРАСРБ /Изм. - ДВ, бр. 101 от 2010 г., изм. - ДВ, бр. 30 от 2018 г., в сила от 04.05.2018 г./ академичната длъжност "главен асистент" се заема само от лице, което отговаря на минималните национални изисквания по чл.2б, ал.2 и 3, съответно на изискванията по чл.2б, ал.5 и притежава образователната и научна степен "доктор", която за специалностите от регулираните професии съответства на обявения конкурс. С Решение № 619/31.07.2009 г. МС е приел Списък на регулираните професии в РБ, в който, в сектор 14 "професии в областта на архитектурата и строителството" фигурират като регулирани професии Архитект под т.80 и Инжинер под т.81 и т.82. Следователно професията Архитект е регулирана професия по смисъла на чл.18, ал.1 от ЗРАСРБ.

Неправилно въззивният съд е приел, че липсата у ищеца на образователна и научна степен "доктор" към катедра "История и теория на архитектурата" за специалността Архитектура, каквато е била предвидена с обявения конкурс, е от обективен характер и не е възможно да изпълнява задълженията си по трудовия договор, респ.по Допълнително споразумение № 283/18.12.2018 г., поради което за работодателя е възникнало субективното право да прекрати договора с ищеца на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ и по отношение на ищеца са осъществени материалноправните предпоставки за прекратяване на трудовото правоотношение на посоченото правно основание.

Както е посочено в решението на ВАС по жалбата срещу заповед №РД09-1784/03.07.2019 г. на Министъра на образованието и науката, с която се отменя акта на работодателя - Допълнително споразумение № 283/18.12.2018 г. на Ректора на УАСГ, с което ищецът е преназначен от длъжност Асистент в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "Обществени сгради" на длъжност "Главен асистент" в УАСГ, Архитектурен факултет, катедра "История и теория на архитектурата": За да осигури условия за обективно, безпристрастно и законосъобразно прилагане на национални изисквания към кандидатите за заемане на академична длъжност законодателят, с измененията на Закона за развитието на академичния състав в Република България – 2010г., 2013г. и Държавен вестник, бр. 30 от 03.04.2018г., в сила от 04.05.2018г., въведе изрични правомощия на министъра на образованието с оглед фазата от конкурсното производство, на която е установено нарушението, с оглед на субекта, който го сезира, и с оглед акта, действието или бездействието, което се твърди да е незаконосъобразно. Така, с оглед на чл.32 ЗРАСРБ министърът осъществява контрол за законосъобразност върху приключили процедури за заемане на академична длъжност и за придобиване на научна степен. Производството има за предмет проверка за законосъобразност на вече постановен акт при проведена процедура за присъждане на научна степен или за заемане на академична длъжност – акт, с който се присъжда научна степен или възниква правоотношение за изпълнение на академична длъжност. В производството по чл.32, ал.1 ЗРАСРБ министърът, ако установи нарушение на законовите изисквания, може да отмени акта за възникване на правоотношението за заемане на академичната длъжност или за придобиване на образователна и научна степен.

Гражданският съд не може да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването и обжалването му – чл.17, ал.2 ГПК /а относно валидността на административния акт влязлото в сила решение на административния съд е задължително за гражданския съд – чл.302 ГПК/.

Поради това въззивният съд неправилно се е занимал със законосъобразността на постановения акт при проведена процедура за заемане на академична длъжност и е изследвал дали ищецът притежава образователна и научна степен "доктор" към катедра "История и теория на архитектурата" за специалността Архитектура, каквато е била предвидена с обявения конкурс. Неправилно съдът е основал извода си за законосъбразност на уволнението на ищеца на приложеното от работодателя основание – чл. 328, ал.1, т.12 КТ на незаконосъобразност на акта, с който възниква правоотношение за изпълнение на академична длъжност, в случая - Допълнително споразумение № 283/18.12.2018 г., вместо с отменения конкурс, който е обективен факт и сочи на обективна невъзможност служителят да изпълнява трудовите си задължения, като причините, породили тази невъзможност са непреодолими за страните, тъй като се касае за преценка на административен орган – заповед на министъра на науката и образованието, издадена във връзка с осъщесвяването на правомощията му по глава четвърта на ЗРАСРБ. Несъвместимостта за заемане на определените длъжности, следваща от чл.18, ал.1 ЗРАСРБ, води до прилагане на прекратителното основание по чл. 328, ал.1,т.12 КТ поради липса на изрична уредба в ЗРАСРБ, ЗВО и КТ. Основанието по посочения текст от КТ обуславя безвиновна фактическа невъзможност за изпълнение на трудовия договор между страните, като субективното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работник или служител е упражнено законосъобразно, когато е възникнала нова обстановка, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно по причини извън волята на страните по договора. Отмяната на акта на ректора за възникване на трудовото правоотношение за конкурсната длъжност /с подлежаща на предварително изпълнение заповед на министъра на науката и образованието, издадена във връзка с осъщесвяването на правомощията му по глава четвърта на ЗРАСРБ/ е обективен факт и сочи на обективна невъзможност служителят да изпълнява трудовите си задължения, като причините, породили тази невъзможност са непреодолими за страните - касае се за преценка на административен орган. Отмяната на акта на ректора за възникване на трудовото правоотношение за конкурсната длъжност прави невъзможно изпълнението на трудовите задължения на служителя и изходът от създадената по този начин невъзможност е в прекратяването на трудовия договор по чл.328, ал.1, т.12 КТ. Основанието по чл.328, ал.1, т.12 КТ е общо и широко формулирано. Обективната невъзможност може да се дължи на различни причини, които следва да бъдат посочени в заповедта за уволнение. – в случая заповедта на министъра на науката и образованието за „отмяна на акта на ректора за преназначаване №283/18.12.2018г. към трудов договор …“. Обективната невъзможност тук означава, че при създадената нова обстановка реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно. Причините, които са я породили, са непреодолими за и от страните, защото произтичат от източници и фактори, които са неподвластни на тяхната воля. Евентуална последваща отмяна на заповедта не прави уволнението незаконнно /е без правно значение за законността на уволнението/, тъй като законността на уволнението се оценява с оглед наличието на съответното основание за уволнение към момента на извършване на уволнението, а не с оглед настъпилите впоследствие обстоятелства / така р. 1694-2004г. на ВКС, ІІІг.о., р. 1694/2004г. на ВКС, ІІІ г.о./.

Предвид изложеното, крайният извод на въззивния съд за законосъобразност на уволнението на приложеното от работодателя основание – по чл.328, ал.1, т.12 КТ, е правилен, поради което въззивното решение за неоснователност на предявените искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение от 15.11.2021, постановено по в.гр.д.№1754/2020г. на Софийски градски съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: