Недопустимост на бъдещо обезщетение за неоснователно ползване на имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 320

гр. София, 04.06.2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в съдебно заседание на десети април две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ

ЧЛЕНОВЕ: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА

РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова

изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 1348/2023 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - 293 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на М. Д. Д.- Р., чрез адв. М. И., срещу въззивно решение № 14 от 05.01.2023 г., постановено по в. гр. д. № 1709/2022 г. на Бургаския окръжен съд, с оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.

Ответниците по жалбата Д. М. Д. и Д. К. Д. Д. /заместена в хода на настоящото производство от своите наследници по закон Д. М. Д., К. Д. Б. и М. Д. Д. – Р./ са подали писмен отговор, в който са изразили становище за нейната неоснователност.

С обжалваното решение въззивният съд e потвърдил решение № 1579 от 20.07.2022 г. по гр. д. № 1841/2022 г. на Бургаския районен съд в частта, с която е признато за установено по отношение на М. Д. Д. – Р., че Д. М. Д. и Д. К. Д. имат учредено право на ползване върху апартамент, находящ се в [населено място], [улица], № 13, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР на [населено място], и жалбоподателката е осъдена да им предаде фактическата власт върху имота на основание чл. 108 ЗС, както и да заплати на основание чл. 59 ЗЗД на всеки от ищците по 1343 лв., които суми представляват обезщетение за лишаването им от правото да ползват имота за периода от 01.10.2021 г. до 10.02.2022 г., ведно със законната лихва, а също така да заплаща на всеки от тях по 310 лв. месечно за периода от влизане на решението в сила до фактическото предаване на имота от ответницата на ищците.

Решението е допуснато до касационен контрол на основание чл. 280, ал. 2, предл. 2 ГПК в частта му относно присъденото обезщетение за лишаване от правото на ползване на процесния имот за периода от влизане в сила на решението до фактическото му предаване от ответницата на ищците, в размер на по 310 лв. месечно, с оглед проверка на неговата допустимост.

По делото е установено, че с нот. акт № 150/1997 г. ищците в първоинстанционното производство Д. М. Д. и Д. К. Д. Д. са дарили на двете си дъщери М. Д. Д. – Р. и К. Д. Б. по 1/2 идеална част от процесния апартамент, като са си запазили пожизнено, безвъзмездно и самостоятелно ползването на същия. През 2000 г. ответницата се настанила да живее в апартамента, като по това време ищците са живели при другата си дъщеря в [населено място]. В края на м. септември 2021 г. ищците не са успели да влязат в жилището, тъй като са установили, че патронът на вратата е сменен, и с нотариална покана са поискали в 14-дневен срок от получаването й, което е станало на 22.11.2021 г., ответницата да преустанови действията си, с които ги възпрепятства да осъществяват правото си на ползване на имота, както и да им заплати сумата 700 лв. - месечно обезщетение за лишаването им от правото да ползват имота за периода след 01.10.2021 г. След отправената й покана ответницата не е предоставила на ищците владението на имота, нито е изразила готовност да го стори.

При тези фактически данни, въззивният съд е приел, че ищците са носители на правото на ползване върху имота, а поради смяната на патрона на бравата на входната врата през 2019 г. и непредоставянето на ищците на ключ за този патрон, ответницата ги е лишила от възможността да го упражняват. Независимо от качеството си на собственик на 1/2 идеална част от имота, по отношение на ищците, като носители на правото на ползване, ответницата владее имота без правно основание, поради което предявените искове по чл. 108 ЗС и чл. 59 ЗЗД са приети за основателни.

Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о., като извърши проверка на допустимостта на обжалваното решение в допуснатата до касационно обжалване част, намира следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 ГПК може да се предяви иск за осъждане на ответника да изпълни повтарящи се задължения, дори тяхната изискуемост да настъпва след постановяване на решението. Задължения, за които би могла да бъде предявена претенция по реда тази разпоредба, съставляват такива задължения, при които изискуемостта на следващите плащания зависи единствено от настъпването на обективни факти /напр. претенции за задължения за издръжка, за прехрана срещу прехвърлен имот, за периодично дължимо обезщетение при непозволено увреждане, при които изискуемостта на следващите плащания зависи само от настъпването на срока/, но не и от предварително или едновременно изпълнение на насрещна престация на ищеца или от бъдещо поведение на ответника, т. е. възникването на задължението не трябва да зависи от волята или действията на една от страните по договора.

В случая претенцията по чл. 59 ЗЗД за заплащане на обезщетение за времето след предявяването на иска до освобождаването на имота е обусловена от бъдещо действие на ответника /ползване на имота/ и поради това не би могла да бъде редовно предявена при условията на чл. 124, ал. 2 ГПК, респ. същата е недопустима, което води и до недопустимост на постановеното решение за нейното уважаване. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в решение № 218 от 18.03.2016 г. по т. д. № 3200/2014 г., І т. о., решение № 516 от 11.01.2011 г. по гр. д. № 1385/2009 г., ІІІ г. о., и др.

С оглед изложеното и на основание чл. 293, ал. 4, във вр. с чл. 270, ал. 3, предл. 1 ГПК обжалваното въззивно решение и потвърденото с него решение на първата инстанция следва да бъдат обезсилени в частта им по този иск, а производството по него – прекратено.

При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците по касация следва да заплатят на касаторката сторените от нея и претендирани разноски за настоящото производство в размер на 476, 40 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.

Р Е Ш И :

О б е з с и л в а въззивно решение № 14 от 05.01.2023 г. по в. гр. д. № 1709/2022 г. на Бургаския окръжен съд и потвърденото с него решение № 1579 от 20.07.2022 г. по гр. д. № 1841/2022 г. на Бургаския районен съд в частта, с която М. Д. Д. – Р. е осъдена да заплаща на Д. М. Д. и Д. К. Д. /заместена в хода на настоящото производство от своите наследници по закон Д. М. Д., К. Д. Б. и М. Д. Д. – Р./ по 310 лв. месечно -обезщетение за ползването на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], № 13, съставляващ самостоятелен обект с идентификатор ***** по КККР на [населено място], за периода от влизане на решението в сила до фактическото предаване на имота от ответницата на ищците.

П р е к р а т я в а производството по делото по този иск.

О с ъ ж д а Д. М. Д. и К. Д. Б. да заплатят на М. Д. Д. – Р. сумата 476,40 лв. /четиристотин седемдесет и шест лева и четиридесет стотинки/ разноски.

Р е ш е н и е т о не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: