Доказване на привидност при договори за паричен заем

Текстът на акта

Ключови фрази

19

Р Е Ш Е Н И Е

№ 5

гр. София, 07.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тридесети октомври, две хиляди двадесет и пета година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 3816 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищеца Е. Ж. П. срещу решение № 116 от 19.06.2024 г. по в. гр. дело № 56/2024 г. на Бургаски апелативен съд (БАС), с което е потвърдено решение № 1281 от 12.12.2023 г. по гр. дело № 897/2023 г. на Бургаски окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от касатора срещу С. Г. Г. иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата 90 000 лв. – вземане по договор за заем от 29.06.2018 г., сключен между Й. П. като заемодател и ответника С. Г. като заемател, ведно с акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 22 775 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода: 02.12.2020 г. – 15.05.2023 г., както и предявеният от касатора срещу ответника С. Г. иск с правно основание чл. 240 ЗЗД за сумата 90 000 лв. - вземане по договор за заем от 29.06.2018 г., сключен между Т. П. като заемодател и ответника С. Г. като заемател, ведно с акцесорния иск с правно основание чл. 86, ал.1 ЗЗД за сумата 22 775 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода: 02.12.2020 г. – 15.05.2023 г., които горепосочени парични вземания са цедирани на ищеца П. от заемодателите П. и П. с договори за цесия от 21.04.2022 г. и 22.04.2022 г., както и са отхвърлени предявените при условията на евентуалност от Е. Ж. П. срещу С. Г. Г. искове с правни основания чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за горепосочените главници и лихви, първите получени от ответника Г. без основание.

Касаторът - ищец поддържа, че атакуваното въззивно решение е неправилно поради допуснати нарушения на материалния закoн и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради необоснованост. Твърди, че изведените от въззивния съд фактически и правни изводи не съответстват на приетите по делото доказателства, а представляват превратно тяхно тълкуване при извеждане на извода за привидност на процесните договори за заем, прикриващи действителни отношения във връзка с инвестиция на неучастващото в настоящия спор трето лице – „Контраст Инвест София“ ЕООД по предварителния договор за суперфиция и строителство от 28.06.2018 г.. Намира, че отсъства „обратно писмо“ или начало на писмено доказателство относно привидността на процесните договори за заем, които да правят допустими свидетелските показания, обсъдени в атакуваното решение. Същевременно счита, че дори последните да са допустими, от тях не се установява нито привидността на заемите, нито наличието на друго основание, на което Й. П. и Т. П. да са престирали на ответника Г. процесните главници от по 90 000 лв.. Също така навежда, че доколкото гласните доказателства са противоречиви, решаващият съд в нарушение на процесуалния закон не е посочил защо кредитира едни за сметка на други. Намира обжалваното решение за немотивирано, тъй като в него не е отразена смислено и ясно решаващата воля на съда. Тя е изведена без да е подкрепена с фактически и правни доводи както досежно приетите за относително симулативни процесни договори за заем, които не става ясно какви действителни правоотношения прикриват, така и досежно приетото за липсващо основание за уважаване на евентуално съединените искове, почиващи на неоснователно обогатяване. Твърди, че счита за установено от приетите в процеса доказателства обстоятелството, че процесните договори за заем са действителни, тъй като противното, твърдяно от ответника, не е доказано. Поддържа, че дори да се приеме, че няма заемно правоотношение, то наредените по банков път процесни главници от сметките на П. и П. по сметката на ответника съставляват престация без правно основание, подлежаща на връщане на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Моли обжалваното въззивно решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове (главните или евентуалните) да бъдат уважени изцяло. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски пред трите съдебни инстанции.

Ответникът по касационната жалба - С. Г. Г. подава писмен отговор, в който оспорва нейната основателност, като моли обжалваното въззивно решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно. Поддържа, че действителните процесни правоотношения са инвестиционни по предварителния договор от 28.06.2018 г., а привидните – обезпечение и заем, както е приел въззивният съд въз основа на правилно възприетите доказателства по делото. Счита представената нотариално заверена декларация от Т. П. за директно установяваща привидността на процесните договори за заем, без да са необходими други доказателства. В случай, че тя се приеме за начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК поддържа, че изявлението в нея е подкрепено от допустимите в тази хипотеза свидетелски показания. Претендира сторените съдебно- деловодни разноски пред ВКС.

С определение № 2861 от 04.06.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос : Длъжен ли е въззивният съд да извърши собствена преценка на всички приети и относими доказателства, както и да обсъди всички доводи и възражения на страните, след което да изложи мотиви кои доказателства, доводи и възражения кредитира или намира за основателни и кои не, като се ръководи от основополагащите за съдопроизводството процесуални правила? и по материалноправния въпрос : Следва ли съдът при разглеждане на въпроса дали една сделка е нищожна поради нейния привиден характер да установи характера на прикритата сделка и дали същата е действителна, и ако тя е действителна, да приложи правилата й съгласно чл. 17. ал. 1 ЗЗД? Дължи ли съдът да изследва действителната обща воля на страните за сключването на прикритата сделка, нейното предназначение и развитието на правоотношенията?.

По процесуалноправния въпрос е формирана практика на ВКС, обективирана в ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК и постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г. на ІV г.о., решение № 50239 от 18.01.2023 г. по гр. д. № 4528/2021 г. на IV г. о. и др., вкл. цитираните от касатора, според която въззивната инстанция дължи излагането на собствени фактически и правни мотиви по съществото на спора като втора решаваща инстанция и извършването на самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК. Изпълнението на тези задължения на въззивния съд включва обсъждане на всички приети доказателства и защитни позиции, доводи и възражения на страните в първоинстанционното и във въззивното производства в мотивите на въззивното решение в съответствие с чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК, като гаранция за правилността на съдебния акт и за правото на защита на страните в процеса. За да може съдът да даде защита срещу незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и да възстанови тяхното законосъобразно състояние, отчитайки и обективните ограничения (преклузии за въвеждане на нови обстоятелства и нови доказателства в процеса; недопустимост на определени доказателствени средства – например според чл. 164 ГПК), следва да се стреми да установи истината. Последното се постига чрез преценка на доказателствата, твърденията, възраженията и доводите на страните по вътрешно убеждение, почиващо на приложимия закон, логическите и житейски правила (чл. 12 ГПК), и при ясно и точно излагане на съображенията на съда. Ако въззивният съд не стори това, той засяга принципа за установяване на истината, разписан като основен в чл. 10 ГПК.

По материалноправния въпрос е формирана трайна практика на ВКС (решение № 256/30.04.2020г. на III г.о.; решение № 50004/ 01.02.2023 г. по гр. д. № 1208/2022 г. на III г. о.; решение № 204/21.09.2011 г. по гр. д. № 1212/2010 г. на III г.о., решение № 172/02.03.2010 г. по гр. д. № 62/2009г. на IV г.о.; решение № 243 от 30.10.2014 г. по гр. д. № 3412/2014 г. на I г. о.; решение № 420/21.12.2012 г. по гр. д. № 187/2012 г. на III г.о. и др.), според която по иск, с който се претендира право, произтичащо от сключен договор, ответникът, който отрича претендираното право, може да оспори иска с възражение, че сключеният договор е привиден. Ако договорът е привиден, той е нищожен на основание чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД, независимо от това дали симулацията е абсолютна или относителна. И в двата случая страните не са обвързани от привидния договор. Ако договорът не прикрива друго съглашение, симулацията е абсолютна и страните не са обвързани въобще. Ако договорът прикрива друго съглашение, симулацията е относителна и ищецът може да се брани с реплика, че съществува прикрито съглашение между страните. Ако прикрито съглашение съществува и е действително, то урежда отношенията между страните съгласно чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Съдът е длъжен да изследва намерението, действителната воля на страните за сключването на договора и неговото предназначение, динамиката на правоотношенията и да съобрази всички правнорелевантни факти към момента на приключване на съдебното дирене. Във всички случаи страните по привидната и прикритата сделка следва да са едни и същи. Когато страна по тях твърди относителна симулация, тя носи тежестта да установи действителното (скритото) правоотношение, а не просто да използва наличието на някакво абстрактно такова (неустановено в процеса), за да аргументира възражението си за привидност на явното съглашение. Разкриването на относителната симулация и установяването на действителните отношения между страните става чрез т. нар. „обратно писмо“. Обратният документ се създава нарочно за случая и по съдържание трябва да разкрива точно вътрешните отношения между страните по привидната сделка. Той се подписва от същите страни, които участват в явната сделка, за разлика от документа с характер на начало на писмено доказателство, който има едностранен характер. Като писмен документ „обратното писмо“ трябва да има автентичен характер, т.е. да изхожда от страните, посочени в него. Ако не е подписано от една от страните „обратното писмо“ е неистинско, като средството за защита в този случай е оспорване на истинността на документа относно авторството. Начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК е писмено волеизявление на страна по сделката, което свидетелства за факт, който не установява пряко наличието на симулативно волеизявление, а създава вероятност изразеното волеизявление да е привидно, но само по себе си това косвено доказателство не е достатъчно да докаже симулацията. При наличието на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК ответникът, който възразява, че договорът, на който е основан иска е привиден, може да ангажира свидетелски показания относно привидността, които ще са допустими. В тази хипотеза симулативността следва да е изводима по несъмнен начин от всички приети и относими доказателства по делото, а не да се основава единствено на документа по чл. 165, ал. 2 ГПК.

Горепосочените отговори на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване на въззивното решение, обективирани в константната практика на ВКС, следва да намерят приложение и по настоящия спор.

Касационната жалба е основателна.

Предявените искове са с правни основания чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на дължими главници и лихви по договори за заем от 29.06.2018 г., вземанията по които са цедирани на ищеца (главни искове), с които са съединени при условията на евентуалност искове за същите парични суми с правни основания чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД (евентуални искове).

Ищецът твърди в исковата молба, че на 29.06.2018 г. Й. П. и Т. П. са предоставили в заем на ответника Г., всеки един, сумата 90 000 лв. чрез превод по банкова сметка в "Общинска банка" АД. Средствата са предоставени за реализиране на инвестиционни намерения на ответника, като заемите е следвало да бъдат върнати в рамките на месец от получаване на покана за това. С нотариална покана, получена от Г. на 02.12.2020 г., последният е поканен да върне паричните заеми, което той не е сторил. На 21 и 22.04.2022 г. заемодателите П. и П. са прехвърлили възмездно с договори за цесия вземанията си по предоставените на ответника Г. заеми, за което на последния са изпратени уведомления по чл. 99, ал. 3 ЗЗД. Ищецът също е поканил ответника да плати процесните суми, но плащане не е извършено.

В отговора на исковата молба, ответникът оспорвайки всички предявени искове, поддържа, че процесните суми от по 90 000 лв. не са му предоставени в заем от Й. П. и Т. П., няма договори за заем и той не е поемал задължение за връщане на процесните заемни суми, защото същите са платени по предварителен договор от 28.06.2018 г. за суперфиция и построяване на сграда, сключен между ищеца, ответника и останалите собственици на два съседни недвижими имоти – физически лица и "Контраст инвест София" ЕООД. На същата дата – 28.06.2018 г. е подписан втори договор за обезпечаване изпълнението на първия, в изпълнение на който е получена сумата от 180 000 лв., която е част от инвестиционните разходи на дружеството-инвеститор. Връщането на тези разходи е свързано с експлоатацията на имота в определен срок. Тази воля на страните според ответника е прикрита като продажна цена за 210 кв. м. от поземлен имот № 425 и договор за заем. Причината за прикриването е уговореното вещно право на ползване като обезпечение, учредено с нотариален акт № 72 от 28.06.2018 г. на Нотариус В. Д.. Действителната вола на страните е сделка за инвестиция, прикрита с привидни сделки за обезпечение и заем. Сумата от 180 000 лв. е разходвана съобразно целите на договора в общ интерес на страните за изграждането на бъдещата сграда. Ответникът счита привидността за разкрита с нотариално заверена декларация на Т. П., единият от твърдените заемодатели. Предявява възражение за погасителна давност по отношение на исковете за мораторни лихви.

Ищецът оспорва фактическите твърдения в отговора на исковата молба. Заявява, че договорът с инвеститора "Контраст инвест София" ЕООД касае само отношенията между дружеството и съсобствениците на съответните два поземлени имота, но по никакъв начин не урежда отношенията между самите съсобственици и между страните в процеса. По твърдението за привидност на предоставените заеми като прикриващи инвестиция, твърди необоснованост и липса на житейска логика. Поддържа, че липсва уговорена инвестиция от страна на собствениците на имотите, като инвестиционните разходи са само за дружеството - инвеститор. Ответникът е закупил общински дял (275. 6 кв. м. ид. ч.) в поземлен имот № 425 със средства на инвеститора и с предоставените му от П. и П. общо 180 000 лв., като впоследствие е продал 210 кв. м. ид. ч. на инвеститора и е придобил останалите 65. 6 кв. м. ид. ч. с чужди средства, съответно на които ще може да претендира допълнително дял в построеното, без да е инвестирал каквито и да било средства. Като причина да не бъдат уредени заемите в писмен вид посочва близките семейни отношения, съществували тогава между съсобствениците – физически лица. Относно нотариално заверената декларация на П. заявява, че е съставена под натиск от страна на ответника, към момента на продажбата на дяловете му в съсобствеността върху недвижимите имоти – предмет на предварителните договори от 28.06.2018 г. в полза на ответника.

В последвало становище ответникът посочва, че превеждането на процесните суми е част от договорките по подписания с дружеството-инвеститор предварителен договор, който е сложен комплекс от правоотношения с крайна цел - застрояване на обединен имот, преминавайки през изкупуване на общинска ид. част, обединяване на съответните два имота, постигане на увеличени показатели за имота, застрояване по удовлетворяващ инвеститора начин, като всяка страна получава по-голям обем застроена площ, осигуряване на средства за постигане на целта.

От приетите по делото доказателства се установява, както и въззивният съд е приел, че на 29.06.2018 г. Й. П. и Т. П. са превели по банков път, всеки един по 90 000 лв. на ответника, като са посочили като основание за банковите преводите в банковите документи - "заем". Ответникът е получил по своя банкова сметка горепосочените наредени парични преводи. С нотариална покана, получена от ответника на 02.12.2020 г., П. и П. са поканили Г. да върне дадените му в заем суми в седмодневен срок, което той не е сторил. По-късно, П. и П. са сключили договори за цесия, с които са прехвърлили вземанията си по процесните договори за заем към Г. на ищеца, както следва: П. - с договор от 21.04.2022 г. за цялото вземане от 90 000 лв. и П. - с договор от 21.04.2022 г. частично за сумата от 60 000 лв. и с договор от 22.04.2022 г. за останалата част от 30 000 лв., като длъжникът е уведомен за цесията. Цесионерът е поканил ответника да плати цедираните вземания, но плащане не е последвало.

БАС е намерил за спорен въпроса за съществуването на цедираните вземания, като произтичащи от договори за паричен заем. Посочил е, че е установено предаването на процесните суми на ответника, но е спорно основанието, на което то е извършено. Разглеждайки възражението на ответника за несъществуване и привидност на наведените договори за паричен заем, е приел за установено по делото, че с предварителен договор от 28.06.2018 г. за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда, "Контраст инвест София" ЕООД като собственик на 210 кв. м. ид. ч. от поземлен имот (ПИ) с идентификатор .......................... с адрес: [населено място], [улица], целият с площ от 416 кв. м., от една страна като инвеститор, и ответника С. Г. и съпругата му С. Г., като собственици на 206 кв. м. ид. ч. от същия поземлен имот, Й. П., С. Г., Е. П. и Т. П., съсобственици съответно на 4/12, 1/12, 1/12 и 6/12 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор........................., с адрес: [населено място], [улица], от друга страна като учредители, са се съгласили да обединят собствените им два съседни УПИ на [улица] [улица] един УПИ, с цел построяване на нова сграда при по-добри показатели на застрояване, а съществуващите на място постройки да бъдат премахнати. Инвеститорът е обективирал в горепосочения договор инвестиционно намерение да финансира със свои средства построяването на сградата, но при следните условия: 1. да се извърши обединяване на посочените ПИ; 2. да бъдат одобрени проекти и издадено разрешение за строеж при параметри за застрояване според договора; 3. между страните да се сключи нотариална сделка за учредяване на право на строеж в полза на инвеститора в описаната в договора част от бъдещата сграда. В предварителния договор е посочено, че дружеството е закупило от С. и С. Г. 210 кв. м. ид. ч. от ПИ 425 за сумата 540 000 лв. с цел реализиране на строителството. Посочено е също, че при нереализиране на инвестиционното намерение, "Контраст инвест София" ЕООД има интерес, като компенсация за пропуснати ползи от нереализирани приходи от стопанска дейност в непостроената сграда и др., както и за сторените разходи по инвестиционно проучване и проектиране на сградата, да получи право на безвъзмездно ползване на част от ПИ 425, представляващо градина към ресторанта, намиращ се в ПИ 213, върху който дружеството има учредено вещно право на ползване за 12 години (нотариален акт № .... от ............... г., том ......., рег. № ....................., дело № ................ г. на Нотариус В. Д.). Учредителите са се задължили да учредят в полза на инвеститора право на строеж за срок от 15 години или по-дълго в зависимост от инвестиционните разходи на инвеститора върху обединения УПИ за построяването на сграда и придобиването в собственост от дружеството на ресторант с площ от 2 000 кв. м. на първите два етажа от сградата. Учредителите са си запазили правото на строеж и на собственост върху останалите обекти в бъдещата сграда, при бъдещо разпределение на обектите, пропорционално на идеалните части от площта на новия УПИ. В горепосочения предварителен договор от 28.06.2018 г. са обективирани следните инвестиционни разходи: 540 000 лв. заплатена цена за 210 кв. м. ид. ч. от ПИ 425; 180 000 лв. – заплатена цена за вещно право на ползване за срок от 12 г., придобито с нотариален акт № .... от ..... г., том ......, рег. № ................, дело № ................ г. на Нотариус В. Д., върху самостоятелни обекти в ПИ с идентификатор ................, с площ от 92.25 кв.м. - ресторант и от 37 кв. м. – сграда за обществено хранене, двата на [улица], [населено място]; всички разходи за заплатени нотариални такси, местни данъци и такси, консултантски договори, адвокатски хонорари, такси за издаване разрешение за строеж, всякакви заплатени такси и хонорари в процедурата по обединяване на имотите, изготвяне и одобряване на планове и проекти, финансиране на строителството и др..

Въззивният съд е счел за установено от доказателствата в процеса, че на 28.06.2018 г. е сключен и друг предварителен договор за продажба на недвижим имот между ответника Г. и съпругата му С. Г., като продавачи, и "Контраст инвест София" ЕООД, като купувач, в който е посочено, че продавачите са собственици на 139 кв. м. ид. ч. от ПИ ................., целият с площ от 416 кв. м., като собственик на останалите части - 277 кв. м. ид. ч. е [община]. Със заповед на Кмета на [община] от 04.10.2017 г. е разпоредено да се прекрати съсобствеността върху имота, като продавачите следва да изкупят дела на общината за сумата от 566 650 лв., без ДДС. Дружеството-купувач по горепосочения предварителен договор се е съгласило да закупи от продавачите 210 кв. м. от горния ПИ, като останалите общински ид. ч. от имота ще бъдат придобити от продавачите от общината. "Контраст инвест София" ЕООД е поело задължение да заплати за 210 кв. м. ид. ч. от горепосочения ПИ сумата 540 000 лв., директно на [община], като част от дължимата продажна цена за изкупуване на общинския дял в съсобствеността. В едномесечен срок страните по предварителния договор за продажба са се съгласили да сключат окончателен договор за продажба в нотариална форма. Едновременно със сключване на окончателния договор, "Контраст инвест София" ЕООД се е задължило да подпише предварителен договор за обратно изкупуване на 210 кв. м. ид. ч. от ПИ 425 за сумата на придобиване и със срок на сключване на окончателния договор за продажба - момента на учредяване на правото на строеж върху индивидуализираната бъдеща сграда в обединените ПИ в другия предварителен договор от 28.06.2018 г. за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда.

На същата дата, 28.06.2018 г., е съставен нотариален акт № ............ от ................... г., том 3, рег. № ............., дело № ................... г. на Нотариус В. Д., с рег. №................. към НК, с който Й. П., С. Г., Е. П., Т. П. и Вяра П. са учредили в полза на "Контраст инвест София" ЕООД вещно право на ползване за срок от 12 години върху два недвижими имота (самостоятелен обект в сграда с идентификатор ........................... 1. 2 – ресторант за обществено хранене, с площ от 92. 25 кв. м. и самостоятелен обект в сграда с идентификатор ........................, с площ от 37 кв. м. – за обществено хранене) за цена от 180 000 лв., която учредителите са се съгласили да получат от ползвателя в срок до 29.06.2028 г., както следва: сумата от 90 000 лв. – в полза на Й. П., С. Г. и Е. П. по банкова сметка на Й. П., а останалите 90 000 лв. – в полза на Т. П. и Вяра П. по банкова сметка на Т. П..

По-късно, с договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 30.07.2018 г., [община] е продала на С. и С. Г. недвижим имот, представляващ 275. 6/414. 5 кв. м. ид. ч. от УПИ XIV-1874 в кв. 39 по ПУП-ПРЗ на ЦГЧ, [населено място], ведно с подобренията в имота, целият с площ от 414 кв. м., отреден за жилищно строителство, съответен на ПИ с идентификатор ........................ с площ от 416 кв. м. по КККР на [населено място], за сумата от 566 650 лв., без ДДС. В договора за продажба е удостоверено плащането на цялата продажна цена, извършено с преводни нареждания от 29.06.2018 г.: едното за сумата от 540 000 лв. и второто за сумата от 139 980 лв., с включен ДДС. Освен това са заплатени от продавачите и сумите 16 999. 50 лв. - местен данък по чл. 47 ЗМДТ и 11 333 лв. – общинска такса.

Впоследствие, на 24.08.2018 г., пред нотариус В. Д. е оформен нотариален акт № 194 за продажба на недвижим имот, с който С. и С. Г. продават на "Контраст инвест София" ЕООД 210 кв.м. ид. ч. от ПИ 425 за сумата 540 000 лв., с включен ДДС, платена на продавачите на 29.06.2018 г. чрез плащане към [община], в изпълнение на чл. 2, ал. 1 от предварителния договор от 28.06.2018 г.. На същата дата - 24.08.2018 г., с нотариална заверка при същия нотариус, е сключен предварителен договор за продажба на недвижим имот, с който "Контраст инвест София" ЕООД като продавач и С. Г. и С. Г. като купувачи, са се задължили да сключат окончателен договор за продажба на гореописания имот (обратна продажба), предвид предварителния договор от 28.06.2018 г. за учредяване право на строеж и построяване на страда и нотариалния акт, с който дружеството е закупило от Г. 210 кв. м. ид. ч. от ПИ 425, с цел да реализира своето инвестиционно намерение. Последното ще е реализирано при окончателното учредяване на право на строеж за инвеститора върху съответните обекти в новостроящата се сграда, когато ще е налице интерес да прехвърли обратно на Г. тези 210 кв. м. ид. ч. срещу същата цена. При нереализиране на инвестиционните намерения на "Контраст инвест София" ЕООД, което се е случило, съгласно предварителния договор за учредяване право на строеж срещу задължение за построяване на сграда от 28.06.2018 г., пропуснатите ползи и сторените от дружеството разходи ще се компенсират със запазване на правото на собственост върху горепосочените 210 кв. м. ид. ч. от ПИ 425 и с безвъзмездното ползване на част от ПИ 425 като градина към ресторанта в имот 213, върху който ресторант дружеството има учредено вещно право на ползване за 12 години.

Въззивният съд е намерил за установено от справка от АВ, нотариален акт № 183/24.02.2023 г. и споразумение от 16.05.2022 г. между С. и С. Г., че след прекратяване на брака на последните с развод, частта от процесните имоти, притежавани от тях в СИО, остава в индивидуална собственост на Г.. С нотариален акт № .................. г., вписан на 24.02.2023 г., Т. и В. П. са продали на ответника Г. собствеността си в терена и сградите в процесния ПИ 213. БАС е счел за установено, че Т. П. е подписал декларация с нотариална заверка на подписа от 23.02.2023 г., в която е посочил, че платените на С. Г. на 29.06.2018 г. 180 000 лв. са преведени на привидно правно основание като договор за заем, при действително основание – предварителния договор от 28.06.2018 г. и втория договор от същата дата, който обезпечава изпълнението на първия. Подчертал е, че в декларацията е посочено също, че според действителния договор е получена сумата от 180 000 лв., която е част от инвестиционните разходи на дружеството-инвеститор, като действителната сделка е инвестиция, а привидните са обезпечение и заем. Посочил е, че в горепосочената декларация е записано, че получените суми на основание подписания предварителен договор са разходвани съобразно целите на договора в общ интерес и че С. Г. не дължи връщането им.

Въз основа на приетите, гореописани, писмени доказателства и на показанията на свидетелите Т. П., Й. П. и Х. Х., решаващият съд е счел за доказани, сключени на 29.06.2018 г., два привидни договора за заем между ищците Т. и Й. П., поотделно, като заемодатели, и ответника Г., като заемател, за сумите от по 90 000 лв., предадени на посочената дата по банков път. Заключил е, че страните не са имали воля да бъдат обвързани със заемни правоотношения, а са сключили формално сделките, само за да създадат привидни правни последици, настъпването на каквито не са желаели. Посочил е, че съгласно чл. 26, ал. 2 ЗЗД, привидните договори са нищожни. Намерил е, че в случая е налице изискуемия по чл. 165, ал. 2 ГПК писмен документ („обратно писмо“) - декларация от заемодателя П., в която е заявено, че сумата от 180 000 лв. е преведена на привидно правно основание като договор за заем и С. Г. не дължи нейното връщане. Същата е дадена във връзка с предварителния договор с "Контраст инвест София" ЕООД от 28.06.2018 г. и втория договор от същата дата, обезпечаващ изпълнението на първия, и е част от инвестиционните разходи на дружеството-инвеститор. Инвестицията е действително желаната от страните, а привидни са обезпечението и заема. Твърдението на ищеца, че декларацията е дадена под натиск, е намерил за недоказано. БАС е посочил, че според съдебната практика, без значение за валидността на писмения документ по чл. 165, ал. 2 ГПК, е обстоятелството дали той е даден преди, едновременно или след сключването на привидната сделка. Затова е намерил, че с процесната декларация твърдяната от ответника симулация е ясно и категорично призната от заемодателя П. и този документ съставлява „обратно писмо“, с което привидността е разкрита по отношение на дадените от него 90 000 лв. под формата на заем. Като привиден, договорът за заем е нищожен и ответникът не дължи връщане на заетата сума. П. е прехвърлил на ищеца с договора за цесия от 21.04.2022 г. несъществуващо вземане от паричен заем в размер на 90 000 лв., поради което искът по чл. 240, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 99 ЗЗД за заплащане на посочената сума, като дължима по цедирано вземане, основано на договор за заем, е отхвърлил като неоснователен.

За втората заемодателка Й. П., БАС е счел, че е налице начало на писмено доказателство - предварителния договор от 28.06.2018 г. за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда, в който П., заедно с останалите съсобственици на ПИ 213 са се договорили с инвеститора "Контраст инвест София" ЕООД да се извърши обединяване на съсобствените на учредителите съседни имоти в един УПИ за построяване на нова сграда при по-добри показатели, а съществуващите постройки да бъдат премахнати; дружеството да финансира строежа, ако се извърши обединяването, при одобрени проекти и строително разрешение и учредено право на строеж в негова полза за описаната част от бъдещата сграда. В договора, като инвестиционни разходи на изпълнителя е посочена и сумата от 180 000 лв., заплатена цена за придобиване от дружеството на вещно право на ползване за срок от 12 години върху съществуващи две сгради в ПИ 213, в какъвто смисъл е нотариален акт № ..... от същата дата, изповядан с участието и на Й. П.. В посочените предварителен договор и нотариален акт, носещи подписа на П., се съдържа според въззивния съд изявление за инвестиция досежно сумата от 180 000 лв., както и описание на начина на заплащане на сумите от по 90 000 лв., в срок до 29.06.2018 г., чрез банков превод по сметки на Й. П. и Т. П.. Тази част от горепосочените писмени доказателства, заедно с банковите документи за извършените на 29.06.2018 г. преводи на процесните суми от П. и П. в полза на ответника, според БАС, съставляват писмени доказателства, които правят вероятно твърдението на ответника за привидност на посоченото при банковите преводи основание "заем", както и за прикрити действителни отношения във връзка с инвестиции по предварителния договор за суперфиция и строителство. Поради това, БАС е счел, че са налице основанията на чл. 165, ал. 2 ГПК за допустимост на свидетелските показания.

Въззивният съд е намерил за установено от показанията на разпитаните свидетели, че процесните 180 000 лв. са именно договорените като инвестиция на "Контраст инвест София" ЕООД по предварителния договор от 28.06.2018 г., като С. Г., тогава зет на Й. П., е осъществявал връзка с дружеството. П. и П. са били уведомени, че ще получат, всеки по 90 000 лв., които суми те е трябвало да предадат на ответника за изкупуване на дела на общината в ПИ 425, притежаван в СИО от С. и С. Г.. Въз основа на това е извел извода за предаване на процесните 180 000 лв. като привиден заем, а действителното основание е било инвестиция на изпълнителя по предварителния договор от 28.06.2018 г., договорена за разходите по изкупуване на общинския дял в имота на съпрузите Г.. Заключил е, че всички участници като страни по предварителния договор и по предоставеното право на ползване са били наясно с основанието за предаване на исковите суми от по 90 000 лв. в изпълнение на целите по предварителния договор за изкупуване на общински дял, обединяване на двата съседни поземлени имота и застрояването им при най-благоприятни параметри, и всичко това финансирано изцяло от дружеството-инвеститор, срещу учредяване право на строеж за обект в новата сграда – ресторант на два етажа с разгърната застроена площ от около 2 000 кв. м.. Решаващият съд е счел, че и извършеният банков превод на сумата от 90 000 лв. от Й. П. на ответника съставлява привидна сделка, при която страните не са имали волята и съгласието да бъдат обвързани със заемно правоотношение, а са действали в изпълнение на съглашение за инвестиция по предварителен договор от 28.06.2018 г. за учредяване на право на строеж срещу задължение за построяване на сграда, сключен с участието и на страните по привидния договор.

По гореизложените съображения, въззивният съд е отхвърлил като неоснователни предявените искове с правни основания чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. За неоснователни е приел и предявените при условията на евентуалност искове с правни основания чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, доколкото от доказателствата по делото е намерил за установено основанието, на което сумите от по 90 000 лв. са получени и веднага преведени по банкова сметка на ответника, а именно предварителният договор от 28.06.2018 г., по който общият им размер от 180 000 лв. е част от инвестициите на "Контраст инвест София" ЕООД за разходи по изкупуване на общински дял от собствен поземлен имот на С. и С. Г..

Върховният касационен съд в настоящия си съдебен състав намира, че горепосочените решаващи правни съображения на въззивния съд за привидността на процесните договори за заем, като прикриващи неясни (неконкретизирани) инвестиционни правоотношения с трети, неучастващи в процеса и в процесното материално правоотношение правни субекти, са изведени в нарушение на материалния и процесуалния закон и не съответстват на горепосочените отговори на правните въпроси, по които е допуснат настоящия касационен контрол.

Във въззивната си жалба ищецът е обективирал оплаквания за допуснати процесуални нарушения при отхвърляне на предявените главни и евентуални искове, при които спорът е разрешен при превратно възприемане на приетите и относими доказателства, при съобразяване на недопустими гласни доказателства и при неправилно приложение на процесуалната норма на чл. 165, ал. 2 ГПК, и при които делото е останало неизяснено от фактическа страна.

Несъобразявайки практиката на ВКС по първия процесуалноправен въпрос, по който е допуснато настоящото касационно обжалване, и даденият му в нея отговор, въззивният съд не е изпълнил правомощията си на втори съд по съществото на спора, който дължи поправяне на допуснатите от първоинстанционния съд съдопроизводствени нарушения, наведени във въззивната жалба, и разкриване на обективната истина по делото. В нарушение на тези си правомощия, въззивният съд не е обсъдил всички относими доказателства по делото, както и доводите на ищеца за независимото съществуване на действителни правоотношения по процесните договори за заем и по процесните предварителни договори от 28.06.2018 г. и свързаните с тях договори за продажба и учредяване на вещно право на ползване. Извел е фактически констатации, част от които не почиват на приетите доказателства, по отношение на гласните доказателства не е изложил съображения защо кредитира едни свидетелски показания за сметка на други, при наличието на противоречи такива, не се е произнесъл по своевременно направено искане на ищеца (в писмено становище с вх. № 16023/19.09.2023 г., стр. 72 от първоинстанционното дело) за допускане на свидетеля Т. П. за установяване на целите и обстоятелствата, при които е съставена декларацията от П., възприета като „обратно писмо“ в контекста на чл. 17 ЗЗД. Изводът, че процесната сума от общо 180 000 лв. е преведена от "Контраст инвест София" ЕООД на П. и П., за да бъде заплатена продажната цена на общинския дял в съсобствеността на двата съседни ПИ, които затова след това са я престирали на ответника, за да я преведе на общината, не може да бъде изведен от приетите по делото доказателства, вкл. гласните такива, дори да се приемат за допустими. Напротив от писмените доказателства, вкл. нотариален акт № .............. от ................... г., том .................., рег. № .............., дело № ......................... г. на Нотариус В. Д., може да бъде направен извод, че сумата от 180 000 лв., преведена по сметките на Й. П. и Т. П. от "Контраст инвест София" ЕООД, съставлява цената на учреденото с горепосочената нотариална сделка вещно право на ползване за срок от 12 години, която принадлежи на учредителите на това вещно право, измежду които не е ответникът. Единственото установено от доказателствата в процеса основание за превеждането на същата сума от 180 000 лв., на следващия ден – 29.06.2018 г., от П. и П. на ответника, е посоченото едностранно такова от наредителите в преводните банкови документи – „заем“. От никое друго писмено доказателство не може да бъде направен извод какво е и има ли основание за тези преводи. Такъв извод не може да бъде изведен и от гласните доказателства, в случай че са допустими, доколкото последните касаят извършването на паричните престации, но не и основанието, на което П. и П., на 29.06.2018 г., са превели процесните главници на ответника.

Въззивният съд е обсъдил довода на ответника в отговора на исковата молба за непостигнато съгласие между страните по процесните договори за заем единствено в контекста на наведената негова симулативност, от категорията на относителната такава. Необсъдено е останало възражението, също съдържащо се в отговора на исковата молба, че процесните парични престации са извършени не на основание заемно правоотношение, каквото въобще не съществува между страните, независимо от визираното в банковите документи основание за преводите – „заем“. Последното основание е посочено единствено от наредителите П. и П., но съгласие за него ответникът не е дал, макар да е приел плащанията. При наведени две възражения като способ на защита на ответника – едното за несъществуване на договор за заем поради непостигнато съгласие между страните по него и второто за привидност на постигнатото съгласие по заемния договор, най-напред следва да бъде разгледано първото и ако се приеме за установено съгласие по договор за заем, тогава да се разгледа възражението за привидността на това съгласие. Ако след обсъждането на всички доводи и възражения на страните и на цялата доказателствена съвкупност бъде обоснован извод за непостигане на съгласие за договор за заем, т.е. за несъществуване на такъв, то това би било достатъчно за отхвърляне на главните искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД и свързаните с тях искове по чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Тогава на разглеждане ще подлежат евентуално предявените искове и ако не бъде установено основание за извършване на процесните парични престации, те ще подлежат на реституция по силата на неоснователното обогатяване.

В случай, че се стигне до разглеждане на възражението на ответника за относителна симулативност на процесните заемни правоотношения, следва да се съобрази, че по делото не е представено изискуемото от чл. 17 ЗЗД „обратно писмо“ между страните по договорите за заем от 29.06.2018 г., което да доказва привидността. Такова не съставлява нотариално заверената декларация на Т. П., дори да бъде представена в пълен заверен препис и да съставлява годно доказателствено средство по смисъла на ГПК. Тя е едностранно изявление на П. като страна по договора за заем за сумата от 90 000 лв., престирана от него на ответника. Следователно би могла да е единствено начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК по отношение на договора за заем на П., която следва да бъде ценена ведно с останалите относими доказателства, вкл. свидетелските показания, които в хипотезата на чл. 165, ал. 2 ГПК са допустими. Доказването на наведената от ответника привидност на заемните правоотношения следва да е пълно и главно, като то няма да е проведено успешно, ако тя е изводима единствено от косвеното доказателство, каквото е горепосочената декларация на П.. Следва да бъде посочено, че извод за симулативност на заемните договори, не може да бъде направен от изслушаните в процеса гласни доказателства, които са взаимнопротиворечиви и в по-голямата си част касаят правоотношенията, възникнали по предварителните договори от 28.06.2018 г. и договорите за продажби и учредяване на вещно право на ползване, посочени по-горе, и касаещи освен страните по процесните заеми и други правни субекти - физически лица и търговско дружество. Относителната симулативност на договор, каквато ответникът е въвел в предмета на спора, изисква привидно съгласие, което прикрива действително постигнато такова между същите страни като по явното съглашение, като действителното съгласие следва да е установено по вид и съдържание. Въззивният съд като е приел за относително симулативни и двата процесни договори за заем, не е посочил какви договори прикриват те между същите страни, какви са те по вид и съдържание. Посочването само, че с привидните съглашения са прикрити инвестиционни отношения, произтичащи от предварителните договори от 28.06.2018 г. не е достатъчно, тъй като не става ясно какви са те по вид и съдържание. Наличието на сложна фактическа съвкупност от правоотношения между различни групи правни субекти не е достатъчно да обоснове твърдяната относителна симулативност на процесните заемни договори. Освен привидността на съгласието по тях, следва по ясен и недвусмислен начин да е установено какво конкретно действително правоотношение прикриват, чиито правни последици страните по тях са искали да скрият. От приетите по делото доказателства не се установява какво е прикритото правоотношение. Нещо повече, сочените като такова от въззивния съд и от ответника инвестиционни правоотношения, произтичащи от предварителните договори от 28.06.2018 г. и свързаните с тях договори за продажба, други предварителни договори и договор за учредяване на вещно право на ползване, са явни и са породили явни за всички правни последици, включително за субектите по тях, които са различни от субектите по процесните заемни правоотношения.

Необходимо е да бъде посочено, че досежно привидността на договора за заем между П. и ответника, по делото няма нито „обратно писмо“, нито начало на писмено доказателство по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК. Декларацията на П. е относима единствено към неговия договор за заем, а възприетите като документ по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК предварителен договор за учредяване на право на строеж срещу задължение за строителство от 28.06.2018 г. и договорът за учредяване на вещно право на ползване за срок от 12 години не съдържат изявление, което да прави вероятна относителната симулативност на договора за заем на П. от 29.06.2018 г.. Това е така, тъй като процесната заемна сума от 90 000 лв., в никой от тези документи, както и в останалите, приети като писмени доказателства по делото, не е коментирана. Такава парична сума е сочена единствено като цена на учреденото вещно право на ползване с нотариален акт № ................ от ................. г., том .................., рег. № .............., дело № .................. г. на Нотариус В. Д., а измежду учредителите на това вещно право са П. и П., но не и ответникът. Следователно по отношение на привидността на договора за заем на П., поради отсъствието на „обратно писмо“ и на документ по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК, гласни доказателства са недопустими.

Съобразно гореизложеното, въззивният съд не е извършил дължимата съвкупна преценка на целия относим доказателствен материал в процеса и не е изложил съответни на последния фактически мотиви по спора, които в едната си част са произволни, необосновани с приетите доказателства. Налице е и позоваване на писмен документ, представен в непълно заверено копие (приетата за „обратно писмо“ декларация на Т. П. с нотариална заверка на подписа, която е в препис без саморъчния подпис на П. и без нотариалната заверка, удостоверяваща подписа и датата на декларатора), обусловил извода за привидност на договора за заем, сключен с Т. П.. Същевременно са обсъдени по отношение на договора за заем на Й. П. недопустими според чл. 165, ал. 2 ГПК свидетелски показания, без от друга страна да е съобразено противоречието помежду им и без да е обосновано защо са кредитирани единствено показанията на свидетеля на ответника. Не е допуснат и своевременно поискан от ищеца свидетел (Т. П.) за относим към спора факт. Второинстанционният съд не е обсъдил също така всички доводи и възражения на двете страни, включени в предмета на делото, посочени по-горе. Процедирайки по този начин, като не е отстранил наведените във въззивната жалба на ищеца процесуални нарушения и неизяснеността от фактическа страна на спора, сам е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отразили се на правилността на обжалваното решение и съставляващи основание за неговото касиране.

Въззивното решение е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон и като такова е неправилно, постановено при неизяснена фактическа обстановка, и следва да бъде отменено, на основание чл. 293, ал. 2 ГПК. Тъй като се налага извършването на съдопроизводствени действия по събиране на доказателства, на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд. При повторното разглеждане на делото, съгласно чл. 294, ал. 1 ГПК, въззивната инстанция следва да даде възможност на ответника да представи нотариално заверената декларация на Т. П. на стр. 58 от първоинстанционното дело в пълния й заверен препис, съдържащ саморъчния подпис на декларатора и извършената нотариална заверка, в случай, че страната желае да се ползва от нея като годно доказателствено средство по смисъла на ГПК. Следва също да допусне своевременно поискания от ищеца в писмено становище с вх. № 16023/19.09.2023 г., стр. 72 от първоинстанционното дело, свидетел Т. П. за установяване на целите и обстоятелствата, при които е съставена декларацията от П., и за правоотношенията по извършените процесни банкови преводи от него и сестра му - Й. П. в полза на ответника. Преценката дали е налице относителна симулативност на процесните договори за заем следва да бъде извършена въз основа на съвкупната преценка на всички допустими и относими доказателства в процеса (като тя може да бъде различна по отношение на двамата заемодатели с оглед наличието или не на документ по смисъла на чл. 165, ал. 2 ГПК и допустимостта или недопустимостта на гласни доказателства досежно симулацията), само ако бъде направен извод за постигнато съгласие между заемодателите и ответника по процесните заемни правоотношения. Ако бъде изведен извод, че такова съгласие липсва, следва да бъдат разгледани евентуално съединените искове, почиващи на института на неоснователното обогатяване.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, съставът на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 116 от 19.06.2024 г. по в. гр. дело № 56/2024 г. на Бургаски апелативен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Бургаски апелативен съд.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: