Срок за отговор и преклузия при нередовна искова молба

Текстът на акта

Ключови фрази

Допълнителни парични вноски * нередовност на исковата молба * търговски спорове * преклузия * отговор на искова молба

Р Е Ш Е Н И Е

№ 166
[населено място], 26.06.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди двадесет и шеста година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА

ЧЛЕНОВЕ: АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА

НИКОЛА ЧОМПАЛОВ

При участието на секретар Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Чомпалов т.д. № 2378 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 290 ГПК. По касационна жалба на „Веста“ ООД е допуснато касационно обжалване на решение № 416/11.07.2025 г. по в.т.д. № 269/2025 г. на САС, с което е потвърдено решение № 46/13.12.2024 г. на Окръжен съд- [населено място] по т.д. № 44/2023 г. – за осъждането на „Веста“ ООД да заплати на Д. А. К. сумата от 558 549 лв. – невърната част от допълнителна парична вноска. В касационната жалба са повдигнати оплаквания, че обжалваното решение е недопустимо, защото е постановено по нередовна искова молба, както и че е неправилно поради допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения. Изложени се съображения относно нередовността на исковата молба в частта, съдържаща фактическото основание на иска и петитума, защото са въведени едновременно твърдения за правопораждащите факти – „допълнителна парична вноска“, „получен заем“ и „предоставена заемна сума“, а с петитума се иска присъждане на невърнат остатък от предоставен като допълнителна парична вноска заем. Поддържа се от касатора, че противоречието в обстоятелствата, на които се основава искът, както и противоречието в петитума водят до нередовност на исковата молба по чл.127 ал.1, т.4 и т.5 ГПК, поради което е следвало да се даде на ответника нов срок за отговор относно уточения факт, въз основа на който се претендира вземането. Наведен е довод, че с определението за доклад от 24.01.2024 г. първоинстанционният съд е квалифицирал предявения иск по чл.240 ЗЗД, вр. с чл.134 ТЗ, а в първото съдебно заседание на 28.11.2024 г. е допуснато уточнение, съгласно което искът е квалифициран по чл.134 ТЗ, и е обявено, че правилата на ЗЗД не се прилагат за спорното право, но въпреки това не е бил предоставен на ответника нов срок за отговор по чл.367 ГПК. Във въззивната жалба е релевирано възражение за това процесуално нарушение и искане да се предостави на ответника срок за отговор относно уточнения пред първоинстанционния съд правопораждащ факт, формиращ основанието на иска, но въззивният съд не е предоставил нов срок за отговор и е оставил без уважение доказателствените искания, с което е лишил ответника от възможността да вземе становище, да въведе възражения и да направи доказателствени искания. Поради процесуалните нарушения на въззивния съд ответникът е бил лишен от възможността да докаже твърденията си. Не са събрани доказателства за правнорелевантните факти, което води до необоснованост на обжалваното решение. Иска се от касатора да се обезсили или да се отмени обжалваното решение и делото да върне за ново разглеждане на въззивния съд.

Ответницата Д. А. К. е подала отговор, с който оспорва касационната жалба с довода, че окръжният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.240 ЗЗД, вр. с чл.134 ТЗ за присъждане на сумата от 558 549 лв., представляваща невърнат остатък от направена от ищцата допълнителна парична вноска, а в първото по делото съдебно заседание за по-голяма яснота е била уточнена претенцията. Поддържа се, че исковата молба съдържа ясно и точно изложение на фактическите обстоятелства, и то без противоречия, поради което е редовна, а ответникът се опитва да санира допуснатия от него пропуск да подаде в срок отговор на исковата молба. Породи пропускане на срока за подаване на отговор е настъпила преклузия за възраженията на ответника – за нищожност на решението на ОС на съдружниците поради присъствие на лица, които не са съдружници, поради невладеене на български език на съдружника П. К. и поради персонална симулация, и за възражението за прихващане, както и относно твърдението за факта, че съдружникът П. К. реално е внесъл допълнителната парична вноска.

Върховният касационен съд, като взе предвид оплакванията в касационната жалба, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното:

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено, че ищцата е съдружник в ответното дружество и че на 21.11.2017 г. ОС на съдружниците е взело решение за внасяне на допълнителна парична вноска от 598 549 лв. – за погасяване на просрочени задължения. Констатирано е въз основа на заключението на ССЕ, че на 21.11.2017 г. ищцата е превела сумата от 598 549 лв. – допълнителна парична вноска, постъпила по банковата сметка на дружеството, която е осчеводена по кредитна сметка 117 „допълнителни резерви“ – създадени по решение на собствениците извън резервите, предвидени в нормативен акт. Към сметката са създадени две аналитични партиди – на ищцата и на П. К., а внесената сума е разпределена поравно, но според в.лице липсва основание за такова счетоводно записване. На 16.12.2020 г. дружеството е превело по сметка на ищцата сумата от 40 000 лв.

Въззивният съд е намерил, че възражението във въззивната жалба на ответника за нередовност на исковата молба е неоснователно, тъй като в първото съдебно заседание пред първоинстанционния съд е уточнена претенцията на ищцата и предметът на спора е бил изяснен. Въззивната инстанция е приела, че не са допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения, защото въведените от ответника след срока за подаване на отговор на исковата молба факти са преклудирани, поради което не подлежат на разглеждане – присъствието на ОС от 27.11.2017 г. на лице, което не е съдружник; че съдружникът П. К. не владее български език; твърдението за персонална симулация; възражението за прихващане на дължимата сума и др. Решаващият съд е констатирал, че в процесното решение на ОС за внасяне на допълнителна парична вноска не е посочен срок за връщане, но е приел, че за връщане на сумата не е необходимо да се вземе от ОС ново решение, а е достатъчно съдружникът да изпрати до дружеството покана, за да го постави в забава. На 19.12.2023 г. дружеството е получило изпратената от ищцата покана, от която дата е започнал да тече срокът за връщане на сумата, поради което възражението на ответника за погасителна давност е прието за неоснователно.

По възраженията на ответника за нищожност на решението на ОС, въззивната инстанция е намерила, че то следва да се обсъди само на основанията, за които съдът следи служебно за недействителност и които може да се извлекат от самия акт. Прието е, че решението не е нищожно, защото е взето от овластен орган по чл.137 ал.1, т.9 ТЗ, при участие на всички съдружници и с единодушие; съдържа ясно изразена воля и очертава необходимите елементи на правоотношението – задължен съдружник, икономическа необходимост и размер на паричната вноска.

С постановеното по настоящото дело определение № 241/26.01.2026 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по следния процесуалноправен въпрос: „Настъпва ли преклузия по чл.370 ГПК, когато исковата молба е страдала от нередовности по чл.127 ал.1, т.4 и т.5 ГПК към момента на връчването на ответника?“

По въпроса, обусловил допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд намира следното: С решение № 305 от 02.12.2013 г. по гр.д. № 1449/2012 г. на ВКС и решение № 536 по гр.д. № 135/2023 г. на ВКС е прието, че при констатиране на нередовност на исковата молба в по-късен момент в хода на процеса съдът следва да остави исковата молба без движение с указание за отстраняване на нередовностите, а когато исковата молба не отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК, след уточнението на ответника се определя нов срок за отговор, като в този случай въведените от него в новия срок становище, оспорвания и възражения са допустими само ако касаят уточнените от ищеца факти. В този смисъл са и служебно известните на настоящия съдебен състав решение № 218 от 02.04.2026 г. по к.гр.д. № 1612/2025 г., Г. К., ІІ Г. О. на ВКС и решение № 21 от 09.02.2016 г. по гр.д. № 3530/2015 г., Г. К., І Г. О. на ВКС, в които са дадени разяснения, че когато на ответника е връчен препис от исковата молба, в която не са били ясни обстоятелствата, на които се основава искът, преклузията не настъпва относно възраженията, твърденията и доказателствените искания за релевантните за спорното право факти, защото такава нередовност на исковата молба осуетява правото на ответника да упражни своето право на защита по активната материална легитимация на ищеца - да изложи в писмения отговор твърдения за онези възражения, които изключват съществуването на заявеното в исковата молба материално право. В решение № 150 по гр.д. № 4188/2021 г., Г. К., IV Г. О. на ВКС /цитиранo от касатора/ е разяснено, че основанието на иска се определя от изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения, като видът и обемът на търсената защита се определя от нейния петитум. Ищецът следва еднозначно да посочи обстоятелствата, от които произтича правото му, на които трябва да съответства искането в петитума. При нередовност на исковата молба, произтичаща от противоречие в изложените в обстоятелствена част фактически твърдения, респ. между тях и петитума, съдът следва да предприеме действия за нейното отстраняване, а след остраняване на нередовностите по чл. 127, ал. 1, т. 4 и т. 5 ГПК да се даде възможност на ответника за нов отговор, респ. да изрази становище.

Настоящият съдебен състав споделя изцяло дадените в посочените по- горе решения на ВКС разрешения. Някои от решенията на ВКС са постановени по спорове, които подлежат на разглеждане по общия ред, но дадените в тях разрешения следва да се прилагат и в случаите, когато спорът се разглежда по реда на глава 32 на ГПК – „ Производство по търговски спорове“, доколкото изискванията на чл.127 ал.1, т.4 и т.5 ГПК са важими за всички искови молби, независимо от производството по което се разглежда повдигнатият с тях спор. При неспазване на изискванията на чл.127 ал.1, т.4 и т.5 ответникът се поставя в невъзможност да организира адекватно своята защита, независимо от вида на производството, по което се защитава, защото в този случай е налице пречка за индивидуализиране на спорното право и за определяне на предмета на правния спор, което има значение за неговата линия на защита и какви точно възражения ще се релевират срещу правораждащите спорното право факти. Едва при връчване на редовна искова молба, отговаряща на изискванията по чл.127 ал.1, т.4 и т.5 ГПК, започва да тече срокът по чл.367 ал.1 ГПК, след изтичането на който ще настъпят предвидените в нормата на чл.370 ГПК последици.

По същество. Първоинстанционният съд е бил сезиран с искова молба, в която ищцата е изложила твърдения, че е съдружник в ответното дружество, срещу което има вземане в размер на 598 549 лв. В обстоятелствената част са въведени фактически твърдения, че претендираното вземане произтича от взето решение от ОС на съдружниците от 21.11.2017 г. – за внасяне на допълнителна парична вноска, която има характер на заем и подлежи на връщане от дружеството към съдружника, предоставил заема, като съгласно споразумение от 29.11.2017 г. и сключен към него анекс от 19.07.2021 г. дружеството дължи връщане на получения заем в срок до 27.11.2023 г. Налице е остатък от задължението на ответника да върне предоставения заем под формата на допълнителна парична вноска, а с петитума на исковата молба се иска осъждане на ответника да заплати „невърнатия остатък от предоставения като допълнителна парична вноска заем“. В този случай касационният съд намира, че исковата молба е нередовна, защото е налице противоречие в обстоятелствената част на исковата молба, в която се съдържа смесване на два отделни източника на вземания – решение на ОС за внасяне на допълнителна парична вноска и договор за заем, а задължението на ответното дружество да върне сумата по твърдения на ищцата се урежда със споразумение от 29.11.2017 г. и сключения към него анекс от 19.07.2021 г. Няма спор в съдебната практика на ВКС, че допълнителната парична вноска и договорът за заем на парични средства са отделни способи за кредитиране на дружеството с ограничена отговорност, произтичащи от различни източници. Налице е нередовност и в петитума на исковата молба, в който се съдържа искане за присъждане на сумата като остатък от предоставен като допълнителна парична вноска заем. В конкретния случай се касае не само за несъответствие между фактически твърдения досежно основанието на вземането и искането, направено в петитума на исковата молба. При тези наведени обстоятелства и при формулиран по този начин петитум не става ясно кое точно е фактическото основание на иска, както и какво точно е заявеното с петитума за защита спорно право – вземане по чл.240 ЗЗД или вземане на съдружника за връщане на внесена от него допълнителна парична вноска по чл.134 ал.1 ТЗ.

Фактическите твърдения в обстоятелствената част на исковата молба трябва да са точни и ясни, защото те въвеждат спорното право като предмет на делото, а неясните и противоречиви фактически твърдения са пречка за индивидуализиране на спорното право и за определяне на предмета на правния спор. Заявеното с петитума на исковата молба искане следва да съответства на изложените в обстоятелствената част твърдения относно правораждащите спорното право факти. В настоящия случай касационният съд намира, че първоинстанционният съд е бил длъжен да констатира нередовностите на исковата молба по чл.127 ал.1, т.4 и т.5 ГПК и даде на ищцата указания за отстраняването им и едва след тяхното отстраняване да разпореди да се изпрати препис от исковата молба на ответника. В случая това не е сторено, защото на ответника е бил връчен препис от нередовна искова молба, в която се съдържат противоречиви твърдения за фактическите обстоятелства, от които ищцата извежда съществуването на спорното право. Касационният съд намира, че преклузията по чл.370 ГПК не е настъпила с изтичане на срока за подаване на отговор от ответника. В такава хипотеза правото на отговор по чл.367 ал.1 ГПК ще започне да тече от получаване на препис от поправената исковата молба, респ. от провеждане на съдебното заседание на 28.11.2024 г., в което е присъствал ответникът и е узнал за направеното от ищцата уточнение, според което основанието на иска е решение на ОС на съдружниците за внасяне на допълнителна парична вноска. В съдебното заседание на 28.11.2024 г. след направени от ищеца устни уточнения на основанието и петитума първоинстанционният съд е внесъл корекция, че претенцията е по чл.134 ТЗ, и е обявил за окончателен проекта за доклад, в който искът първоначално е бил квалифициран по чл.240 ЗЗД, вр. с чл.134 ТЗ, като е указал на страните, че за спора не се прилагат правилата на ЗЗД относно договора за заем. Въпреки направеното уточнение едва в откритото съдебно заседание окръжният съд е приел, че са преклудирани въведените от ответника факти и основаните на тях възражения – че съдружникът П. К. е платил вноската, а не ищцата, присъствието на ОС на лица, които не са съдружници, както и фактът, че П. К. не владее български език, поради което е оставил без уважение поддържаните доказателствени искания на ответника, направени с молба-становище от 25.10.2024 г. и молба от 31.10.2024 г., които са депозирани преди да се отстранят нередовностите на исковата молба. Това представлява процесуално нарушение, което е било надлежно релевирано с нарочно оплакване във въззивната жалба като основание на направените от ответника доказателствени искания. Въззивният съд неправилно с определение N 280/05.05.2025 г. е приел, че доказателствените искания на въззивника са преклудирани, а с обжалваното решение поради грешния извод за настъпилата преклузия неправилно е намерил, че не подлежат на разглеждане въведените от ответника след изтичане на срока за отговор нови факти.

Първоинстанционният съд е допуснал процесуално нарушение, защото не е дал на ответника нов срок за отговор, поради което касационният съд намира, че наведените доводи и искания във въззивната жалба не са преклудирани. При така дадения отговор на правния въпрос настоящият съдебен състав намира, че в нарушение на чл. 266, ал. 3 ГПК въззивният съд е формирал извод за основателност на иска, без да обсъди всички релевирани възражения и доводи във въззивната жалба на ответника и без да се произнесе по същество по направените в нея доказателствени искания – с оглед на тяхната относимост и допустимост, които са отклонени поради неправилния извод за преклузия. Поради необходимостта да бъдат извършени посочените процесуални действия, касационната инстанция е длъжна да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.

Тъй като касационният съд не решава спора по същество, отговорността за разноски следва да бъде решена при новото разглеждане на делото от въззивния съд - чл. 294, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 416/11.07.2025 г. по в.т.д. № 269/2025 г. на САС.

Връща делото на Апелативен съд - София за повторно разглеждане на делото от друг въззивен състав.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.