Отговорност на училище за натиск върху ученици да напуснат доброволно

Текстът на акта

Ключови фрази

20

Р Е Ш Е Н И Е

№ 66

София, 08.08.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито заседание на тридесет и първи март, две хиляди двадесет и втора година, в състав:

Председател: ЕМИЛ ТОМОВ

Членове: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ

ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА

при секретаря Росица Иванова, като разгледа докладваното от съдия Николаева гр. дело № 1435 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на ищците В. П. Д. и В. М. Е. срещу решение № 12153 от 21. 10. 2020г. по гр. дело № 3863/2019г. на Софийски апелативен съд /САС/, ГО, 14 състав, с което е потвърдено решение № 3944 от 31. 05. 2019г. по гр. дело № 2092/2016г. на Софийски градски съд, ГО, 9 състав, с което са отхвърлени предявените от касаторите срещу Национална гимназия за древни езици и култури „Константин Кирил Философ” /НГДЕК/ искове с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на сумата 30 000 лв., на всеки един от ищците, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени от противоправно поведение на ръководството на ответното училище /директор и зам. директор/, изразяващо се в упражнен натиск спрямо учениците да подадат молби за напускане в края на първия учебен срок, за да не бъдат изключени от училището за деяние, което не са извършили, като двете алтернативи са им заявени ултимативно.

Касаторите - ищци поддържат, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост. Твърдят, че въззивният съд е нарушил правилата за обсъждане на доказателствата, като не е ценил и кредитирал свидетелските показания на свидетелите на ищците, отразени в протокол от о.с.з. от 14. 02. 2019г. в първата съдебна инстанция, които показания като последователни, непротиворечиви и допълващи се, установяват главния факт, че молбите им за напускане не са подадени доброволно, а са резултат от упражнен натиск от ръководството на училището с ултиматум, че в противен случай ще бъдат изключени. По този начин според касаторите е доказано, че молбите за напускане са мотивирани от страха на учениците, че ще бъдат изключени от елитното училище, макар да не са направили нищо укорително, а само са станали свидетели на разговор между техни съученици за евентуален сигнал за бомба от приятел на съученичка, който не е от ответното училище. Считат, че наведените горепосочени процесуални нарушения на съда поради игнорирането на относими доказателства в процеса са били въведени като оплаквания във въззивната им жалба, но в противоречие с практиката на ВКС, въззивният съд не се е произнесъл по тях, като по този начин сам е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Поддържат, че обжалваното въззивно решение не съответства на практиката на Европейския съд по правата на човека /ЕСПЧ/ досежно правото на справедлив процес по чл. 6 Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/. Цитират извадка от практика на ЕСПЧ по делaтa Kraska v. Switzerland, Van de Hurk v. The Netherlands, Perez v. France, съгласно която правото на справедлив процес е ефективно гарантирано, когато доводите на страните са действително „изслушани“, т.е. взети впредвид от съда, твърденията им проверени, приведените от тях доказателства обсъдени. Поддържат също, че е нарушен материалния закон, доколкото по делото е безспорно установено, че ищците са напуснали училището 25 дни преди края на учебния срок, в нарушение на чл. 51, ал. 4, т. 1 Правилника за прилагане на Закона за народната просвета /ППЗНП/, съгласно който учениците не могат да бъдат премествани в друго учебно заведение 30 дни преди края на всеки срок. Твърдят, че по делото са установени всички елементи от фактическия състав на процесното непозволено увреждане, вкл. настъпилите неимуществени вреди, при което като е приел противното, въззивният съд е нарушил и чл. 49 ЗЗД. Молят въззивното решение да бъде отменено като неправилно и вместо него да бъде постановено ново решение, с което предявените искове да бъдат уважени изцяло. Претендират сторените съдебно - деловодни разноски.

Ответникът по касационната жалба - НГДЕК депозира писмен отговор, в който поддържа становище за нейната неоснователност. Твърди, че не е осъществен нито един елемент от фактическия състав на чл. 49 ЗЗД, вкл. противоправно поведение на ръководството на ответното училище и причинна връзка между него и претендираните вреди. Счита, че ръководството на НГДЕК е упражнило правомощията си на властови орган съобразно приложимите правни норми, действайки в рамките на предоставената му оперативна самостоятелност да организира, управлява и ръководи цялостната дейност на училището. Намира за недоказано твърдението на ищците, че е нарушен чл. 52, ал. 1, т. 1 ППЗНП и че спрямо тях е упражнен натиск да подадат молби за напускане на училището от ръководството на последното. Счита, че необсъждането на показанията на свидетелката на ищеца – С. Е., не се е отразило на правилността на въззивния съдебен акт, тъй като за настъпването на процесните неимуществени вреди са събрани и достатъчно други доказателства. Навежда довод за заинтересованост на разпитаните като свидетели родители на ищците поради това, че първоначално те са подписали исковата молба в качеството си на законни представители на тогава непълнолетните си деца, като след навършването на пълнолетието им, в хода на процеса, са загубили това си качество. Поддържа, че от доказателствата по делото /показанията на свидетелите М. М., Д. и В. Е./ е установен факта, че на ищците и на техните родители им е било ясно, че директорът на училището не разполага с компетентност да изключва еднолично ученици. Моли въззивното решение да бъде потвърдено като правилно. Претендира сторените съдебно – деловодни разноски.

С определение № 60903 от 16. 12. 2021г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на горепосоченото въззивно решение, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправния въпрос за за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и взаимна връзка, като изложи съображения защо възприема едни, а други не възприема, и въз основа на мотивирана преценка на целия доказателствен материал да изгради своите фактически и правни изводи, като отговори на оплакванията във въззивната жалба за допуснати в този смисъл процесуални нарушения. По този въпрос е формирана практика на ВКС, обективирана в задължителните за съдилищата ТР № 1/04.01.2001г. по гр.д. № 1/2000г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013г. по тълк. дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и в безпротиворечивите решения по чл. 290 ГПК: решение № 212 от 01.02.2012г. по т.д. № 1106/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 226 от 12.07.2011г. по гр.д. № 921/2010г. на ІV г.о., решение № 553 от 27.06.2013г. по гр. д. № 196/2012г. на ВКС, IV г. о., решение № 270 от 19.02.2015г. по гр. д. № 7175/2013г., ІV г.о. на ВКС, решение № 101 от 28.10.2016г. по гр. д. № 853/2016г. на ВКС, II г. о., решение № 112 от 2.05.2017г. по гр. д. № 3356/2016г. на ВКС, IV г.о. и др.. Според последната, въззивният съд е длъжен да обсъди всички приети по делото доказателства, относими към релевантните факти. Той не може да основе изводите си по съществото на спора въз основа на произволно избрани доказателства, а следва да обсъди всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни, а други - не, както и въз основа на кои от тях намира определени правнорелевантни факти за осъществени, а други - за неосъществени. В рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, въззивният съд следва да се произнесе по основателността на иска и правилността на първоинстанционното решение като формира вътрешното си убеждение по правнорелевантните факти въз основа на всички събрани по предвидения от ГПК ред доказателства. Въззивната инстанция като втора решаваща инстанция дължи извършването на самостоятелна преценка на събрания пред нея и пред първата инстанция фактически и доказателствен материал при съблюдаване на ограниченията по чл. 269 ГПК, чрез излагането на собствени фактически и правни изводи по съществото на спора в решението си, като гаранция за правилността му и за правото на защита на страните в процеса.

По съществото на касационната жалба:

Предявените искове са с правно основание чл. 49 ЗЗД за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от противоправно поведение на ръководството на ответната гимназия, изразяващо се в упражнен спрямо ищците натиск за доброволно напускане на училището, при посочена алтернатива от изключване от училището /“преместване в друго училище“/, заради съпричастност към подаден фалшив сигнал за бомбена заплаха.

Ищците твърдят в исковата молба, че през учебната 2015г./2016г. са били ученици в 10 клас в НГДЕК и че на 04. 12. 2015г. са били на кафе в „Стрийтбар“ на бул. „Витоша“, където чули разговор от съседната маса на две момичета от тяхното училище – М. и С., които казали, че ще накарат приятеля на С. да пусне сигнал за бомба заради класно по математика. Няколко дни след това – на 07. 12. 2015г., бил подаден сигнал за бомба в ответното училище, след което ищците били извикани при директорката, където ги разпитвали полицаи, които им крещяли да внимават, че ще се стигне до детектор на лъжата и до съд. Родителите им също били извикани по спешност при директорката, където присъствал и зам. директорът, и където ищците били нападнати от училищното ръководство и обвинени, че са извършители на престъпление, че мястото им не е в НГДЕК и че са виновници, а не свидетели на горепосочения разговор, макар полицаите да били установили, че са само свидетели. Поддържат, че директорката и зам. директорът крещяли и не им дали възможност да кажат нищо, а директорката заявила, че каквото и да реши педагогическият съвет на училището, нейната дума е последна, защото училището е нейно. Ищците твърдят, че на горепосочените срещи ръководството на училището ги е накарало да подадат молби за преместване в друго училище под натиск и ултиматум, че ако не направят това, ще бъдат изключени. Поради цялостното горепосочено поведение на директорката и зам. директора, непълнолетните тогава, ищци са подали изисканите от тях молби на 15. 12. 2015г. и на 16. 12. 2015г.. Поддържат, че поради принудителното им преместване преди края на първия срок на 2015г./ 2016г., съставляващо нарушение на чл. 51, ал. 4, т. 1 ППЗНП, трудно родителите им са намерили къде да ги запишат да учат, защото отказвали да ги приемат в различни училища, защото бил краят на първия учебен срок. Накрая, на 23. 12. 2015г. – ищцата В., и на 28. 12. 2015г. – ищецът В., били записани в Частна профилирана гимназия с интензивно изучаване на чужди езици „Езиков свят“, където обаче продължили да ги наричат „терористи“. Поради това ходели на училище с огромно нежелание, чувствали се психичесеки смазани от подигравките на съучениците си. Ищците считат поведението на ръководството на училището, довело до отстраняването им от НГДЕК, за неправомерно по смисъла на чл. 49 ЗЗД, защото без никакво основание са били изгонени от училището, за което са кандидатствали и са били приети, без да са се провинили с нищо през всичките 3 години, през които са учили в него – липсва нарушение на тяхно задължение като ученици по Закона за народната просвета /ЗНП/ /отм./ и правилника за приложението му. Причинените им от това противоправно поведение неимуществени вреди се изразяват, според тях, в чувство на безизходица поради несправедливото обвиняване, поради ненавременното напускане на училището и угрозата от невъзможност да продължат образованието си; изпадането в депресия и желание за самоубийство; изпитаните обида и унижение; затварянето в себе си и отбягването на всички контакти с познати; преживения силен емоционален стрес; накърняването на личната чест и доброто им име сред близки и приятели от несправедливите обвинения, особено с оглед факта, че са млади амбициозни хора, стараещи се с упорит труд да градят добра професионална и житейска репутация. Претендират на основание чл. 49 ЗЗД обезщетение за горепосочените неимуществени вреди в размер по на 30 000 лв., за всеки ищец, ведно със законната лихва от датата на исковата молба.

Ответникът, в отговора на исковата молба, оспорва предявените искове и осъществяването на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, като счита, че те са умишлено подменени. Поддържа, че по повод на подадения сигнал за бомба на 07. 12. 2015г. е било образувано досъдебно производство № 3384 ЗМК 2861/2015г. на 09 РПУ на МВР, като ръководството на училището е било уведомено от разследващите органи, че петима ученици от НГДЕК – ищците, С. Т., М. Г. и М. К., имат съпричастност към подадения сигнал за бомба. След това то поканило на разговор родителите и учениците, които признали своето участие, доказателство за което било писменото обяснение на ученичката М. К. с вх. № УД – 0701 от 01. 06. 2016г.. Училищното ръководство разяснило процедурата по налагане на наказания в такива случаи и възможните последици за децата, с оглед тежестта на нарушенията, счетени за такива по смисъла на чл. 73, ал. 2, т. 2 Правилника за дейността на училището, според който ученикът няма право да проваля учебни занятия, а ако не изпълни това свое задължение му се налага административно наказание. Ответникът твърди, че никой от ръководството на НГДЕК не е оказвал натиск върху родителите и учениците да се преместят в друго училище, напротив това е тяхно доброволно решение, доказателство за което е благодарствено писмо от майката на ученичката С. Т. по имейл до училището, също подала молба за напускане и по - късно – върнала се в същото училище. Оспорва наличието на претърпени от ищците неимуществени вреди и причинно – следствената връзка между тях и поведението на училищното ръководство. Освен това счита претендирания размер на обезщетенията за прекомерно завишен. Моли исковете да бъдат отхвърлени, а евентуално в случай, че бъдат приети за основателни, обезщетенията да бъдат съобразени с чл. 52 ЗЗД и присъдени в много по – нисък размер.

Правилно, с оглед изложените от страните обстоятелства в исковата молба и в отговора на исковата молба, както и съобразно с приетите по делото доказателства, въззивният съд е приел за безспорно в процеса, че на 04. 12. 2015г. ищците /към този момент ученици в десети „а“ клас в НГДЕК/, в „Стрийтбар кафене“ на бул. Витоша, са станали свидетели на разговор между свои съученици, съдържащ предложение за пускане на сигнал за бомбена заплаха заради предстоящо класно по математика. На 07. 12. 2015г., около 10ч., в ответното училище е получен сигнал за бомба, за който незабавно са уведомени компентните органи, образувано е ДП № 3384 ЗМК 2861/2018г. по описа 09 РПУ на МВР, като след проведеното разследване полицейските органи са информирали ръководството на училището, че петима ученици имат съпричастност към подадения сигнал за бомба – ищците, С. Т., М. Г. и М. К.. Родителите на ищците незабавно са били уведомени за този факт, като на 15. 12. 2015г. е проведена среща с тях и с децата им, на която им е заявено, че на всички провинили се ученици ще бъдат наложени наказания. Със саморъчно написани молби, от 15. 12. 2015г. от ищцата В. Д. и от 16. 12. 2015г. от ищеца В. Е., приподписани от законните им представители /родители/, непълнолетните тогава ищци са помолили да им бъде издадено удостоверение за преместване в друго учебно заведение, като удостоверенията и на двамата са издадени от НГДЕК на 16. 12. 2015г..

По спорния въпрос дали тези молби са подадени по свободно изявено, собствено желание на учениците, или под натиск, че ще бъдат изключени от гимназията, ако сами доброволно не я напуснат, САС е приел, че не е доказано второто. В тази връзка е визирал свидетелските показания от о. с. з. от 14. 02. 2019г. пред първата съдебна инстанция /на свидетелите В. /ученик/, М. /класен ръководител/, Ш. /педагогически съветник/, Д. /баща на ищцата В./, И. /колега на Д./ и Е. /майка на В./, които е счел за логично обосновани и вътрешно непротиворечиви, с изключение на показанията на родителите на ищците, които изцяло не е кредитирал на основание чл. 172 ГПК. От кредитираните свидетелски показания, е намерил за установено, че на 15. 12. 2015г., на всички замесени в инцидента с бомбената заплаха ученици и родителите им, е обявено и те са били информирани, че предстои провеждането на педагогически съвет, на който ще се обсъжда поведението на учениците и налагането на наказание - преместване в друго учебно заведение за определен период от време. Като доказателство в подкрепа на извода, че натиск за доброволно напускане на ищците не е оказван от страна на директора или на друг представител на училищното ръководство, въззивният съд е възприел благодарственото писмо от 18. 12. 2015г. до НГДЕК от майката на С. /друга съпричастна с инцидента ученичка, чийто приятел, който не е ученик в ответната гимназия, е подателят на фалшивия сигнал за бомба/, която също е подала молба за доброволно преместване в друго училище, както и развитието на казуса по отношение на останалите двама съпричастни към инцидента ученици, които според САС не са били изключени. Горепосочените фактически и правни изводи са направени в нарушение на процесуалния закон, при съобразяване с приложимата горепосочена практика на ВКС по правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване по делото. Това е така, защото въззивният съд, въпреки направените в този смисъл оплаквания във въззивната жалба за допуснати процесуални нарушения от първоинстанционния съд, не е обсъдил всички относими доказателства, а онези, които е взел впредвид не е анализирал в тяхната съвкупност и взаимовръзка; позовал се е на събрани не по надлежния ред доказателства; не е изложил аргументи защо едни доказателства възприема, а други – не, и е приел за осъществен факт, неустановен с каквито и да било доказателства и обратното – приел е за неосъществен факт, установен с доказателства в процеса. САС въобще не е обсъдил показанията на свидетелката С. Е. /леля на ищеца В./, не е посочил защо изцяло не кредитира свидетелските показания на родителите на ищците и не се е обосновал въз основа на кои установени по делото факти е приел, че за ищците и родителите им е било ясно, че директорът на училището няма компетентност да ги изключи еднолично. Горепосоченото благодарствено писмо от майката на С. съдържа събрани по недопустим от ГПК ред свидетелски показания, поради което не е годно доказателствено средство за установяването на който и да било факт. Освен това М. Г. - четвъртият замесен в бомбения инцидент ученик е била наказана по реда на чл. 139, ал.1, т. 4 ППЗНП с преместване в друго училище /изключване/, видно от протокол № 4 от 16. 12. 2015г. от заседание на Педагогическия съвет на НГДЕК, заповед № РД 21-11/04. 02. 2016г. на РИО – София - град и гласните доказателства, които са непротиворечиви досежно този факт, като след изтичане на срока на наказанието, е продължила обучението си при ответника. За М. К. - петият съпричастен към процесния инцидент ученик, която според САС е наказана с „последно предупреждение за преместване в друго училище“, не е установено от доказателствата по делото въобще да й е наложено наказание във връзка с фалшивия сигнал за бомба.

Настоящият съдебен състав намира въз основа на приетите по делото по реда на ГПК доказателства, след техния съвкупен анализ, за установено твърдяното противоправано поведение на ръководството на ответното училище.

Ответникът поддържа в настоящия исков процес, че процедурата по налагане на наказания спрямо ищците е започната поради установена от разследващите органи „съпричастност“ към подадения на 07. 12. 2015г. фалшив сигнал за бомба, без да е конкретизирал в какво се изразява тази съпричастност. Не се установява, обаче, от приетите доказателства, ищците да са съпричастни по някакъв начин към подаването на бомбения сигнал – че те са се обадили по телефона, или са били автори на идеята за подаване на сигнала, като са подбудили някой друг към такова действие. Цитираното от ответника досъдебно производство не е представено, макар да е било издадено съдебно удостоверение в този смисъл, като липсват каквито и да било доказателства за предмета, страните и извършените процесуални действия по това наказателно производство, образуването на което, иначе, страните не оспорват. Последните не оспорват и факта, че подателят на бомбения сигнал не е ученик от НГДЕК, а приятелят на ученичката С. Т.. За установен, поради това, следва да бъде приет, единствено, признатият от ищците в исковата молба факт, че те са чули разговор на свои съученици от ответното училище относно намерение за подаване на сигнал за бомба заради класно по математика. Представеното писменото обяснение на ученичката М. К. с вх. № УД – 0701 от 01. 06. 2016г. при Министрество на културата /първоначален ответник/, но без дата на даване на обяснението, в което К. посочва ищеца В. като участник в разговора и съавтор на идеята за бомбения сигнал, подхвърлена „може би на шега“, съставлява събрани по ненадлежен ред свидетелски показания, които не могат да бъдат взети впредвид. Не следва да бъдат кредитирани свидетелските показания на класната ръководителка на ищците – М. М. досежно „авторството“ на идеята за бомбения сигнал на С. и ищците, тъй като те не са непосредствени, а базирани на защитната позиция на ученичката С. и родителите й в рамките на процесната наказателна процедура. Поради това те биха могли да установят само факта, че С. и родителите й са били изслушани от училищното ръководство и в горепосочения смисъл са били дадените обяснения досежно фалшивия сигнал за бомба, при съобразяване с обстоятелството, че именно приятелят на С. е безспорно установеният подател на този сигнал. Установеният по делото факт, че ищците са чули разговор на съученици, съдържащ идея за отлагане на класно по математика с фалшив сигнал за бомба в училището, не съставлява нарушение на задължение на ученик по смисъла на приложимите ЗНП /отм./, ППЗНП и Правилника за дейността на НГДЕК, приет на 02. 09. 2015г. /стр. 135 – стр. 166 от първоинстанционното дело/, вкл. визирания от ответника чл. 73, ал. 2, т. 2 от последния, нито нарушение на етични или нравствени норми. В никой нормативен акт, нито в горепосочения правилник на ответната гимназия, не е предвидено задължение за ученик да предаде на училищното ръководство разговор на други ученици за училищни дела, вкл. досежно подхвърлена идея за подаване на сигнал за бомба за отлагане на класно по учебен предмет. Ето защо, освен, че не е установено в процеса, че ищците са били съпричастни по какъвто и да било начин или под каквато и да било форма с фалшивия бомбен сигнал, не е установено и че те са нарушили закона и правилника на училището, или етични или нравствени норми. Въпреки това, ръководството на ответната гимназия, е започнало административна процедура по налагане на наказания спрямо ищците по смисъла на чл. 139 – чл. 140з ППЗНП, възпроизведени и в чл. 79 – чл. 88 Правилника за дейността на НГДЕК. Страните не спорят, че на 15. 12. 2015г., след проведени разпити на горепосочените петима ученици от полицейските органи, ищците са извикани на среща с директора и зам. директора, заедно с родителите си, на която са били обвинени в нарушение на задълженията си като ученици на НГДЕК /“съпричастност“ към фалшивия бомбен сигнал/, като им е заявено, че ще бъдат наказани с „преместване в друго училище“ и че въпросът ще бъде поставен на следващия ден пред педагогическия съвет, а ако искат да избегнат това наказание – да подадат молби за напускане на училището. Не се установява от доказателствата в процеса и от признатите от страните за безспорни факти, че на тези срещи с ищците и техните родители, проведени в рамките на започнала административно – наказателна процедура, е присъствал психолог или педагогически съветник в нарушение на чл. 140г, ал. 5 ППЗНП вр. с чл. 15, ал. 3 Закона за закрила на детето /ЗЗДет/, както и че е била уведомена предварително дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на непълнолетните ищци в нарушение на чл. 140г, ал. 7 ППЗНП вр. с чл. 15, ал. 6 ЗЗДет. По този начин училищното ръководство е нарушило императивни правни норми, гарантиращи защита на правата на децата – ученици, и съблюдаване на висшия интерес на детето по смисъла на чл. 3 Конвенция за правата на детето /КПД/. От приетите в процеса доказателства не може да бъде направен извод, че ищците са изслушани съгласно изискването на чл. 15, ал. 1 ЗЗДет по повод на отправеното към тях обвинение в нарушение и че им е дадено право на защита в започналото административно производство по чл. 139 – чл. 140з ППЗНП. Единственото доказателство в този смисъл са показанията на класната ръководителка на ищците М. М. досежно срещата с В. и баща й, която заявява: „беше им дадена възможност да докажат невинността си, но не си спомням цялостния начин, по който те да са го направили.“, т.е. от това бланкетно твърдение на свидетеля не може да бъда направен извод дали наистина са поискани и дадени обяснения от ищците. От показанията на същата свидетелка на ответника М. М., особено в частта им досежно срещата между В., баща й и директорката на ответното училище, на която свидетелката е присъствала и впечатленията й са на очевидец, които съдът кредитира изцяло, и от показанията на родителите на ищците – П. Д. и В. Е., които съдът кредитира, съобразявайки чл. 172 ГПК, само в частта им, която не е опровергана от другите гласни и писмени доказателства по делото, се установява, че на проведените срещи между училищното ръководство и ищците и техните родители, на ищците са предоставени две алтернативи – или да бъдат преместени в друго училище /изключени/ като наказание за участието им в бомбения сигнал, или доброволно да напуснат. Директорката и зам. директорът, последният присъствал на срещата с В. и неговите родители, са представили за несъмнено установен факт „съпричастността“ на ищците с бомбения сигнал и са използвали недопустим ултимативен тон спрямо родителите и децата им /тогава 16 годишни/ - или доброволно да напуснат училището, а ако не сторят това - на следващия ден ще бъдат изключени. Всички участници в горепосочените срещи са били наясно, че за конкретното тежко наказание педагогическият съвет на гимназията предлага, но директорът налага наказанието, т.е. „има последната дума“, която е била недвусмислено изразена – децата да бъдат преместени в друго училище. Директорката е използвала израза: „Тези деца нямат място тук и ще бъдат изхвърлени….Вземайте си ги и си тръгвайте!“, а зам. директорът – „Да. Ще ….го накажа /за В./ за назидание на всички други деца.“ Ищците, действали със съгласието на родителите си, не са имали желание да напускат НГДЕК, особено в края на първия учебен срок, но под въздействието на възбудения от училищното ръководство страх от налагане на едно от най – тежките наказания, подкрепен с поставения ултиматум и вербалните реплики към тях като към провинени лица, не са имали съмнение, че са нежелани ученици в елитната ответна гимназия. Същевременно ищците не са имали други провинения или наложени наказания като ученици на НГДЕК /факт, по който страните не спорят, а и е установен от показанията на свидетелката Ш. – педагогически съветник в НГДЕК/ и са били най – качествените ученици в класа си /според показанията на свидетелката М., техен класен ръководител/. Именно в резултат на горепосоченото поведение на училищното ръководство, въпреки желанието си да продължат образованието си в НГДЕК, със съгласието на родителите си, ищците са подали молби на 15. и 16. 12. 2015г. за напускане на училището, удовлетворени незабавно с оглед издадените още на 16. 12. 2015г. удостоверения за преместване от ответника. Молба за напускане е подала и ученичката С. Т.. М. Г. е била наказана с „преместване в друго училище“ за това, че не е информирала училищното ръководство своевременно за чутия разговор за сигнала за бомба /според свидетелските показания на класната й ръководителка М. М./. Петата ученичка – М. К. не е била наказана, като ответникът не е представил доказателства дали въобще е обсъждано нейно наказание на педагогически съвет и от ръководството на училището. Благодарственото писмо на майката на ученичката С. Т. от 18. 12. 2015г. до ответната гимназия не може да бъде прието като доказателство в подкрепа на довода на ответника за доброволно напускане на ищците на ответното училище, тъй като както беше посочено по – горе съставлява недопустимо събрани, не по предвидения в ГПК ред, свидетелски показания, които освен това съдържат мнение на автора на писмото, което не е подкрепено от какавито и да било доказателства в процеса.

Съгласно приложимия чл. 140в, ал. 1 ППЗНП и чл. 82 от Правилника за дейността на НГДЕК наказанието „преместване в друго училище“ на ученик се налага със заповед от директора на училището по предложение на педагогическия съвет, която заповед според чл. 37, ал. 7 ЗНП от 1991г. /отм./ и чл. 147, ал. 4 ППЗН подлежи на обжалване пред горестоящия административен орган /в случая Министъра на образованието и науката/, а неговият административен акт съгласно чл. 145 и сл. АПК – пред административните съдилища. Настоящият съдебен състав споделя като правилен извода на въззивния съд, че по силата на ЗНП /отм./ и ППЗНП, директорът на училището е овластен от законодателя с всички необходими права и отговорности, за да може в качеството си на властови орган и разполагайки с оперативна самостоятелност, да организира, управлява и ръководи цялостната дейност на съответната образователно – възпитателна инстутиция. В неговите правомощия е включено и налагането със заповед на наказания на учениците, учителите и служителите, както и свикването на педагогически съвет, който той председателства, вкл. за противодействие на възникнали проблеми в управляваното училище. Съгласно чл. 149 ППЗНП зам. директорът подпомага директора при организирането и контрола на учебната, административната или учебно-производствената дейност на училището, следователно като административен орган на училището също разполага с властови правомощия. Упражняването на властовите правомощия на ръководните органи на училище – директор и зам. директор не може да е безгранично, а следва да държи сметка за нормативно регламентираните права на ученика /в случая в ЗНП /отм/, ППЗНП и училищния правилник/, а когато се касае за дете по смисъла на ЗЗДет и КПД /лице, ненавършило пълнолетие/ - и за висшия интерес на детето и предвидените в неговата приоритетна защита нормативни механизми. Следва да се търси необходимия баланс между индивидуалните интереси на учениците – обект на административно – наказателна процедура и колективния интерес на учениците от едно училище, което е основна възпитателна клетка на обществото. Правата и задълженията на ищците като ученици са регламентирани в чл. 134 и чл. 135 ППЗНП, възпроизведени и доразвити в чл. 70 – чл. 74 от правилника на ответната гимназия. Измежду правата им са визирани: право на избор на училище /чл. 134, т. 1 ППЗНП/ и право на обучение и възпитание в здравословна и сигурна среда, както и на защита при накърняване на правата и достойнството им /чл. 134, т. 4 ППЗНП/. На тези права корелират задължения на учителите, вкл. забраната на чл. 129 ППЗНП учителят да нарушава правата на детето и ученика, да унижава личното му достойнство, да прилага форми на физическо и психическо насилие, както и задължения на директора и зам. директора като ръководни органи на училището да осигуряват безопасни условия за възпитание и обучение /чл. 147, т. 3 и чл. 149 вр. с чл. 147, т. 3 ППЗНП/. Правата на ищците като деца на 16 г. към онзи момент са регламентирани в ЗЗДет и КПД. Според ЗЗДет, измежду правата на детето са: правото на закрила срещу нарушаващите неговото достойнство методи на възпитание, физическо, психическо или друго насилие и форми на въздействие, противоречащи на неговите интереси /чл. 11, ал. 2 ЗЗДет/ и правото да бъде изслушано, ако е навършило 10г., вкл. във всяко административно или съдебно производство, по което се засягат негови права или интереси, освен ако това би навредило на неговите интереси /чл. 15, ал. 1 ЗЗДет/, като съдебните и административните органи осигуряват подходяща обстановка за изслушването /чл. 15, ал. 4 ЗЗДет/, а за всяко административно или съдебно производство са длъжни да уведомят дирекция "Социално подпомагане" по настоящия адрес на детето /чл. 15, ал. 6 ЗЗДет/. Административните производства, в които детето задължително се изслушва съгласно чл. 15, ал. 1 ЗЗДет, са тези, в хода на които се упражняват негови лични права и се вземат решения, свързани с въпросите на здравето, образованието, гражданското му състояние, режимът на лични отношения и семейната му среда, а такова административно производство безспорно е административно – наказателното производство по налагане на наказания на ученици /решение № 15490 от 22. 11. 2013г. на ВАС по адм. д. № 9948/2013г. на III о./. В преамбюла на КПД е посочено, че детето поради физическата и умствената си незрялост се нуждае от специални гаранции и грижи, а в чл. 3 КПД е записано, че висшият интерес на детето е първостепенно съображение във всички действия, отнасящи се до децата, независимо дали са предприети от обществени или частни институции за социално подпомагане, от съдилищата, административните или законодателните органи, като са гарантирани всички лични права на детето, вкл. правото на образование, както и всички други конституционно гарантирани права на личността. Съобразно изложеното по – горе, ръководството на ответната гимназия, със своите действия, в рамките на откритата администативно – наказателна процедура по налагане на наказания на ученици по повод фалшивия бомбен сигнал, е нарушило горепосочените права на ищците на ученици и деца по смисъла на ЗНП /отм./, ППЗНП, училищния правилник, ЗЗДет и КПД. В едно елитно училище с традиции и национална значимост като процесното, следва да се прилагат както завишени критерии при изпълнение на задълженията на учениците, така и завишени критерии при изпълнение на задълженията на педагозите и ръководството му, също състоящо се от учители. Последните щом изискват повече от своите ученици за укрепване и затвърждаване на авторитета на училището, следва да осигурят и съответстващото ниво на изпълнение от своя страна на дължимата грижа на добрите педагози /педагогически специалисти според терминологията на сега действащия Закон за предучилищно и училищно образование/, със специфичните й възпитателни функции. В последните не би могло да се включва наказателна репресия спрямо ученици, за които не е доказано да са извършили нарушение на училищната дисциплина, само за назидание на останалите ученици и като превенция за последващи неблагоприятни събития в училището, като напр. подаване на фалшиви сигнали за бомба. Несъвместимо с грижата на добрия педагог, вкл. ръководител, е поведение, погазващо нормативно установените права и интереси на децата – ученици и възбуждащо у тях основателен страх, че макар да не са извършили нарушение, ще бъдат наказани, и по този начин да бъдат лишени от правото си на защита и на справедлив изход на започнала срещу тях административно – наказателна процедура. В още по – голяма степен е несъвместимо с горепосочената дължима грижа поведение на училищно ръководство, което в рамките на висяща административно – наказателна процедура срещу ученик, поставя ултиматуми – или за налагане на тежко наказание, или за доброволно напускане на ученика, създаващо у последния оправдано усещане, че не е желан ученик в съответното училище, вместо да му предостави възможност и посочи механизми да се поправи. Поведението на ръководството на ответната гимназия спрямо ищците по време на процесната административно – наказателна процедура притежава всички горепосочени признаци на неположена дължима грижа на добрия педагог - ръководител. Ирелевантно в случая е, в гореизложения контекст, че административно – наказателното производство е завършило с подаването на молби за напускане на училището от ищците, защото именно горепосоченото противоправно поведение на училищното ръководство е породило този резултат. Решението на ищците за напускане на училището е предизвикано от цялата горепосочена поредица от действия на ръководството след фалшивия сигнал за бомба, на практика лишила ищците от възможност да избират, поради което не може да се заключи, че решението е взето доброволно. По начина, по който е процедирало, ръководството на ответната гимназия е постигнало целения резултат, като си е спестило налагане на незаконосъобразно наказание на учениците за нещо, което не са извършили и при опорочена административна процедура, което наказание би било отменено при обжалването му пред горестоящия административен орган или пред административния съд. В конкретния случай е осъществена злоупотреба с права и превишаване на властнически правомощия на училищното ръководство, за сметка на накърнени права на учениците, които са и деца по смисъла на ЗЗДет и КПД. Правнозначимо за незаконосъобразността на спестената заповед на директорката за налагане на тежкото наказание „преместване в друго училище“ е и обстоятелството, че ищците нямат други провинения и наказания в НГДЕК, както и факта, че нарушение от тяхна страна не е установено да е извършено. При всичко гореизложено поведението на директорката и зам. директора, присъствал на част от срещите с децата и родителите, не може да е друго освен противоправно, нарушаващо гарантираните от закона права и интереси на децата – ученици, вкл. правото им на справедлив административен процес /чл. 6 КЗПЧОС/, и накърняващо етичните и морални норми. Противоправното поведение се изразява в комплекса от действия, включващи незаконни и неетични методи, с които се въздейства върху децата и родителите им, за да се постигне един резултат, който накърнява правата им, но по начин, че да не може да се проведе обжалване пред административен орган или пред съд по реда на АПК, поради спестяването на директорска заповед за налагане на наказание „преместване в друго училище“. При тази хипотеза не може да бъде отказано право на ищците да бъдат овъзмездени по реда на чл. 49 ЗЗД, което се явява и единствен способ за защита на накърнените им права. Българският съд, който и служебно, по силата на закона, закриля интереса на детето, не може да неглижира подобно противоправно поведение. Следва да бъде подчертано, че преценката в хипотезата на иск по чл. 49 ЗЗД за наличието на противоправно поведение на педагози, увредило ученици, следва да е конкретна за всяко дело, като се следи за баланса между правата и интересите на увредените и на другите ученици в училището. Целият комплекс от поведение на ученици и училищно ръководство, който се установява по настоящото дело, налага извод за противоправност в действията на училищното ръководство - не е установено ищците да са извършили нарушение на закона и правилника на училището, а ръководството е упражнило неправомерно психическо въздействие и възбуждане на основателен страх от налагане на тежко наказание върху непълнолетни ученици и техни родители, за да си осигури желания резултат, който сам по себе си не е незаконен, като с действията си е погазило посочените по - горе норми на ЗНП /отм./, ППЗНП, ЗЗДет, КПД и училищния правилник.

Основателен е доводът на ищците и за нарушение на чл. 51, ал. 4, т. 1 ППЗНП, според който преместването на ученици, вкл. в друго училище, се извършва, през цялата учебна година, но не по-късно от 30 учебни дни преди края на всеки учебен срок. В резултат на противоправното поведение на ръководството на ответната гимназия ищците са били принудени да се преместят в друго училище в края на първия учебен срок за 2015г./2016г. и при оставащи само 25 учебни дни от него, при съобразяване, че през периодите: 24. 12. 2015г. – 03. 01. 2015г. вкл. е коледната ваканция, през 30. 01. 2016 г. – 07. 02. 2016г. - междусрочна ваканция, а вторият учебен срок започва на 08. 02. 2016г., т.е. последният учебен ден от първия срок е 29. 01. 2016г., а учебните дни от 17. 12. 2015г. до 29. 01. 2016г. са 25. Следователно преместването на ищците е в нарушение на горепосочената норма от ППЗНП и на самостоятелно основание накърнява гаранатираните им от закона права като ученици касателно основното им право на образование.

Съобразно гореизложеното е налице първият елемент от фактическия състав на гаранцонно – обезпечителната отговорност по чл. 49 ЗЗД – противоправно поведение на директорката и зам. директора на ответната гимназия, при и по повод възложена им работа на ръководни органи на училището. Настоящият съдебен състав намира за осъществени и останалите елементи – неимуществени вреди, настъпили за ищците и причинно – следствена връзка между противоправното поведение и вредите.

Неимуществените вреди се установяват от заключението на съдебно – психологическата експертиза и показанията на свидетелите П. Д., Искрен Б., В. Е. и С. Е.. Показанията на родителите на ищците и на лелята на В. съдът кредитира, съобразявайки нормата на чл. 172 ГПК, доколкото не са опровергани от останалите доказателства по делото и се подкрепят от тях. Доводът на ответника, че родителите на ищците, първоначално дали съгласието си за предявяване на исковете като техни законни представители, не могат да бъдат свидетели, е неоснователен и не почива на законов текст. Според неоспореното заключение на съдебно - психологическата експертиза, ищецът Енчовски не показва симптоми, позволяващи обсъждане на разстройство от психотичен характер, но са отчетливо забележими остатъчни белези на преживяната от него като травматична ситуация, свързана със сигнала за бомба през 2015г. – напр. тенденция към социална изолация /малко приятели, желание да е обграден от близки познати хора, на които се доверява/, страх от нови контакти, опити за избягване на всякакви стимули, асоциирани с НГДЕК. Ищцата Д. според съдебния експерт не показва психопатологични симптоми, позволяващи обсъждане на страдание от психотичен характер, но при нея се наблюдава повишена тревожност и недоверчивост към непознати, разчита основно на близките си и се страхува да не бъде поставена отново в подобна на преживяната около сигнала за бомба, травматична за нея, ситуация. Стреми се да докаже стойността си чрез лични постижения и се притеснява от злонамерени коментари и действия. Според вещото лице – психолог е ясно видима и при двамата ищци тенденцията на свръхценностно фиксиране върху преживяното около отстраняването им от НГДЕК; при избора къде да учат двамата ищци по различен начин са се опитали всячески да избегнат контактите с ученици или преподаватели от НГДЕК, вкл. избягване на преминаване в района близо до ответната гимназия – В. е избрал да учи в чужбина, заедно с доверен свой приятел, а В. внимателно е проверявала къде може да учи това, което желае, но без да се среща с преподаватели от НГДЕК, след което избира НБУ. И при двамата, с течение на времето, се е затвърдило убеждението, че случилото се е дало тежко отражение върху живота им и щетите от него са забележими. Към момента на проведеното съдебно - психологическо изследване, вещото лице е посочило, че ищците се преживяват като невинни жертви, несправедливо обвинени в инцидент, в който не са участвали, и като особено силно отрицателно емоционално натоварени преживяват месеците след отстраняването им от НГДЕК, включващи явяването им пред различни институции, като при В. водещо е преживяването за несправедливо обвинение и огорчението от него, при което момчето се е затворило в себе си и е ограничило контактите си с околните, а при В. емоционалният отклик е прерастнал в изграждане на защитно поведение, свързано с непрестанното очакване на злонамерени действия от всякакви хора, свързани с НГДЕК, което е довело до силно повишена тревожност. Категоричен е изводът на съдебния експерт, че медийното отразяване на случая не е допринесло за депресивното състояние на ищците, доколкото цялата гимназия е била запозната със случая, в подкрепа на който са и показанията на свидетеля А. В. /ученик от НГДЕК/. От горепосочените гласни доказателства, в кредитираната им част, се установява, че родителите на ищците са обикаляли по различни езикови училища, за да могат да продължат образованието си децата им /Френската гимназия, Първа английска гимназия, Математическата гимназия, ПГИЧЕ „Св. Методий“/, но оттам им отказвали, тъй като оставали само 25 учебни дни до края на първия учебен срок, а това ще е в нарушение на закона, като заявявали, че могат да ги приемат след края на срока, защото са отличници. В края на месец декември 2015г., непосредствено преди коледната ваканция – В. и по време на същата - В., ищците са били записани в Частна профилирана гимназия с интензивно изучаване на чужди езици „Езиков свят“. Тази ситуация е причинила сериозни притеснения у ищците дали ще могат да продължат образованието си и то в аналогично на НГДЕК учебно заведение с високи стандарти на учебния процес, както и психически срив, довел до консултации с психолози. Ищците са се чувствали „смачкани“ от това, че по такъв грозен начин са „изхвърлени“ от ответното училище, въпреки че са имали безупречно поведение и отличен успех; затворили са се в себе си.

Размерът на обезщетението за неимуществените вреди при деликт се определя от съда по справедливост след преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства /ППВС № 4/1968г./, които в случая са вида, продължителността и интензивността на уврежданията, които са изцяло психически; накърненото чувство за справедливост у ищците, които към момента на увреждането са непълнолетни ученици, заради отказаната им възможност да се защитят срещу несправедливото обвинение в нарушение, което не са извършили, и принуждаването им да напуснат училище, в което са желаели да продължат образованието си, което са избрали, явявайки се на приемни изпити; преживения психически стрес, вкл. от опасността да не могат да продължат образованието си, заради настъпването на деликта в края на първия учебен срок и отказа да ги приемат в други желани езикови училища; преживяната силна негативна емоционална натовареност и обида от противоправното поведение на ръководството на НГДЕК, предопределила избора им на висше образование, така че да нямат досег с преподаватели и ученици от ответната гимназия; възрастта на ищите, които към момента на деликта са на 16 г., в която възраст продължава изграждането на личността и моделите й за възприятие на заобикалящия я свят и в която накърненото чувство за справедливост и изживяванията им като „невинни жертви“ оставят дълбок и траен негативен отпечатък в съзнанието; индивидуалните психо – емоционални реакции на всеки от ищците на случилото се, посочени по – горе, и социално - икономическата конюнктура в страната. Въз основа на гореизложените обстоятелства, настоящият съдебен състав приема за справедлив размер на претендираното обезщетение, за всеки от ищците, сумата 7 000 лв.. Предявените искове следва да бъдат уважени за тази главница, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното изплащане.

Съобразно гореизложеното обжалваното въззивно решение е частично неправилно като постановено в нарушение на материалния закон /чл. 49 ЗЗД/ и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в частта му, в която предявените искове са отхвърлени, всеки един, за сумата от 7 000 лв., ведно със законната лихва от 18. 02. 2016г. до окончателното изплащане, и е реализирана отговорността на страните за съдебно – деловодни разноски, и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, в тази част то следва да бъде отменено на основание чл. 293, ал. 2 ГПК и вместо него - постановено ново решение по съществото на спора. В останалата обжалвана част, с която исковете с правно основание чл. 49 ЗЗД са отхвърлени като неоснователни за разликата над 7 000 лв. до предявения размер от 30 000 лв., въззивното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора пред настоящата инстанция и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на всеки от ищците сумата 1 064. 90 лв. – съдебно – деловодни разноски пред първата, въззивната и касационната инстанции, съставляващи държавна такса по исковата молба, по въззивната и касационна жалби, възнаграждение за вещо лице пред първата инстанация и хонорар за един адвокат пред първата инстанция, пропорционално на уважената от настоящата инстанция част от исковете. Сторените от ищците съдебно – деловодни разноски пред трите инстанции са както следва: пред първата инстанция – всеки ищец по 1 200 лв. /държавна такса по исковата молба/; по 200 лв. /възнаграждение за вещо лице – психолог/ и по 2 000 лв. /хонорар за един адвокат/; за втората инстанция – всеки ищец по 600 лв. /държавна такса по въззивната жалба/ и за касационната инстанция – всеки ищец по 630 лв. /държавна такса по касационната жалба/. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищците, всеки един, следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника, сумата 2 595. 40 лв . или общо двамата сумата 5 190. 80 лв., съставляваща хонорар за един адвокат за трите съдебни инстанции, пропорционално на отхвърлената част от исковете, при извършено намаляване на платения адвокатски хонорар за въззивната инстанция до минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения по своевременно направеното възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК от страна на ищците до сумата 1 430 лв.. Сторените от ответника съдебно – деловодни разноски за адвокатски хонорар са както следва: за първата инстанция – 1 400 лв., който е под горепосочения минимум от 1 430 лв. по чл. 7, ал. 2, т. 4 Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения; за втората инстанция – 6 000 лв., намален до сумата 1 430 лв., и за касационната инстанция – 4 000 лв.. Ищците не са направили възражение за прекомерност на платения от ответника адвокатски хонорар пред ВКС.

На основание изложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 12153 от 21. 10. 2020г. по гр. дело № 3863/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав, в частта му, с която са отхвърлени предявените искове с правно основание чл. 49 ЗЗД, всеки един, за сумата 7 000 лв., ведно със законната лихва, считано от 18. 02. 2016г. до окончателното изплащане, и в частта му, с която е реализирана отговорността на страните за съдебно – деловодни разноски за първа и втора инстанции, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА НАЦИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ЗА ДРЕВНИ ЕЗИЦИ И КУЛТУРИ „КОНСТАНТИН КИРИЛ ФИЛОСОФ”, с адрес: [населено място], [улица], да заплати на В. П. Д., ЕГН: [ЕГН], и на В. М. Е., ЕГН: [ЕГН], на основание чл. 49 ЗЗД, на всеки един от двамата, сумата 7 000 лв. /седем хиляди лева/, съставляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от 18. 02. 2016г. до окончателното изплащане.

ОСТАВЯ В СИЛА горепосоченото въззивно решение № 12153 от 21. 10. 2020г. по гр. дело № 3863/2019г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 състав, в останалата му част.

ОСЪЖДА В. П. Д., ЕГН: [ЕГН], и В. М. Е., ЕГН: [ЕГН], да заплатят на НАЦИОНАЛНА ГИМНАЗИЯ ЗА ДРЕВНИ ЕЗИЦИ И КУЛТУРИ „КОНСТАНТИН КИРИЛ ФИЛОСОФ“, всеки един поотделно, сумата 1 530. 50 лв. /хиляда петстотин и тридесет лева и петдесет стотинки/ - съдебно – деловодни разноски за трите съдебни инстанции, по компенсация .

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.