Дължимост на ток, отчетен в скрит регистър на електромера

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 86

София, 20.04.2022г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в публично съдебно заседание на тридесет и първи март две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА БОНЕВА

ЧЛЕНОВЕ: БОЯН ЦОНЕВ

МАРИЯ ХРИСТОВА

при участието на секретаря Диана Аначкова, като изслуша докладваното от съдията М.Христова г.д. № 4148 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по касационна жалба от „Електроразпределение – Север“ АД, гр.Варна, чрез адвокат А., срещу въззивното решение на Великотърновски окръжен съд №294/06.07.2021г. по в.г.д.№315/2021г.

В жалбата са изложени доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

Касационното обжалване е допуснато с определение №60853/23.12.2021г. по следния въпрос, уточнен от настоящата касационна инстанция (т. 1, изр. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), както следва: Допустимо ли е пълното доказване да бъде осъществено чрез косвени доказателства; длъжен ли е въззивният съд да обсъди в тяхната цялост и взаимна връзка всички събрани по делото доказателства, отнесени към въведените в производството допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните.

Съставът на Върховния касационен съд дава следното разрешение по правния въпрос, за чието разглеждане е допуснато касационно обжалване:

По поставения процесуален въпрос е налице многобройна и трайно установена съдебна практика на ВКС, включително и задължителна такава - т. 12 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, според която въззивният съд е длъжен да обсъди в своето решение всички релевантни доказателства по делото и да прецени относимите обстоятелства при изграждане на своите фактически и правни изводи /чл.235, ал.2 от ГПК/. Съдът следва да обсъди и да разгледа всички доводи и възражения на страните въведени в производството пред него, когато имат отношение към предмета на спора, като направи самостоятелен и цялостен анализ на събраните доказателства както пред първата инстанция, така и евентуално допуснатите при разглеждане на делото пред него. Необсъждането и непроизнасянето във въззивното решение по всички своевременно заявени възражения и доводи на ответника, както и на всички събрани доказателства, е съществено нарушение на процесуалните правила. В практиката е разяснено още, че пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Последните дават указание за основния факт само косвено, като установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с останалите доказателства, служат за установяване на основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник както на косвено, така и на пряко доказателство, като в гражданския процес не е даден приоритет на едни доказателствени средства (веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица) пред други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. 235 и чл. 12 от ГПК.

По касационните оплаквания:

В жалбата „Електроразпределение Север“ АД излага доводи за неправилност на решението и постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че при формиране на правните си изводи съдът не е взел предвид представените по делото доказателства – протокол за монтаж на електромер и заключението по допуснатата експертиза, от които се установява, че процесното СТИ е монтирано ново в имота на ищеца, на 18.11.2016г. Посочените факти косвено изключват възможността в скрития регистър на електромера, към датата на монтажа, да са били налице записи на показания. Съдът, в разрез с процедурните правила, е приел за недоказан факт, за който не са представени преки свидетелства. Твърди се, че е необоснован и изводът на съда за недоказаност на паричната претенция на дружеството и същият противоречи на събраните по делото доказателства – протоколът за проверка на СТИ, който е съставен в изискуемата от закона форма; изготвената метрологична експертиза, според която е налице отчетена в невизуализирания регистър електрическа енергия. Установени са и фактите на реална доставка на енергията, както и натрупването ѝ след монтажа на устройството. Претендира отмяна на решението в обжалваната му част и постановяване на друго, с което искът да бъде отхвърлен като неоснователен. Направил е искане присъждане на разноски, както и възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът по жалбата Ц. Т. С. с писмен отговор в срока по чл.287, ал.1 от ГПК, чрез адвокат Т., оспорва жалбата като неоснователна. Твърди, че въззивното решение е постановено въз основа на цялостен анализ на доказателствата по делото. В хода на производството не са събрани доказателства за обстоятелството, че към датата на монтажа на процесния електромер същият е бил с нулеви показания в скрития регистър Т3. Натрупването на показанията не е станало в присъствието на лицата направили проверката, поради което КП също не може да бъде доказателство за този факт. Не е установен факта на реалното преминаване на електроенергията през процесното СТИ, поради което и не се дължи заплащане на нейната стойност. По същество моли за отхвърляне на жалбата. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В съдебно заседание „Електроразпределение Север“ АД, чрез адвокат Г., поддържа жалбата. По същество моли същата да бъде уважена, както и да му бъдат присъдени направените по делото разноски пред всички инстанции. Прави възражение за прекомерност и частична недължимост на заплатеното от насрещната страна адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание Ц. Т. С., редовно призован не се явява. С писмено становище чрез адвокат Х. Т., оспорва жалбата и поддържа подадения отговор. По същество моли същата да бъде отхвърлена, а оспореното решение потвърдено. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

За да се произнесе по спора, съдът взе предвид следното:

С атакуваното решение Великотърновски окръжен съд е потвърдил решението на първостепенния Районен съд Свищов, с което на основание чл.124, ал.1 от ГПК е прието за установено в отношенията между страните, че Ц. Т. С. не дължи на „Електроразпределение – Север“ АД сумата от 5 080,14лв., представляваща начислена сума на основание чл.55 от ПИКЕЕ по партида с клиентски №[ЕГН] и абонатен №[ЕГН] за електрическа енергия на адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] за която е издадена фактура №[ЕГН]/16.04.2020г. и в полза на Ц. Т. С. са присъдени направените по делото разноски.

За да постанови този резултат, съдът е приел, че по делото са надлежно установени следните обстоятелства: 1/ Ищецът е потребител на електроенергия по силата на договорни отношения с ответника, както и че имотът, в който е монтиран процесният електромер, е присъединен към електропреносната мрежа; 2/ С КП за техническа проверка № 5500465/18.02.2020г., на посочената дата, при проверка на СТИ с клиент Ц. Т. С., обслужващо клиентски № [ЕГН] и абонатен №[ЕГН], на обект [населено място], [улица][жилищен адрес] служители на „Електроразпределение – Север“ АД са констатирали следните показания по тарифите на СТИ: 15.8.0 – 058569; 15.8.1 – 008666; 15.8.2 – 022495; 15.8.3 – 027406. СТИ е демонтирано, изпратено за експертиза в БИМ, а на негово място е монтирано изправно устройство. Протоколът е подписан от свидетел и е съставен в отсъствие на абоната; 3/ В КП от метрологична експертиза на СТИ №193/08.04.2020г. на БИМ, Регионален отдел – Русе, не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера. В експертизата е посочено още, че при софтуерно четене е установена намеса в тарифната схема на електромера изразяваща се в наличие на преминала енергия на тарифа Т3 – 027406.742 кВТч. В същия е посочено, че електромерът съответства на метрологичните изисквания за измерване на ел.енергия, но не съответства на техническите характеристики. 4/ На абоната, на адреса на потребление, е съставена корекция на сметката на потребената ел.енергия в размер на 27406 кВТч, за периода 19.11.2016г. до 18.02.2020г., на основание чл.55 от ПИКЕЕ. 5/ Въз основа на корекцията е издадена фактура №[ЕГН]/16.04.2020г. на стойност 5 080,14лв. за периода 19.11.2016г. до 18.02.2020г. 6/ От заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните, се установява, че към момента на проверката електромерът в имота на ищеца е бил годно техническо средство за измерване на електрическата енергия. Същото е било монтирано в обекта на ищеца на 18.11.2016г., като в протокола за монтаж и електронния картон на абоната са вписани единствено цифровите показания на визуализираните на дисплея му тарифи – Т1 нощна – 0 и Т 2 дневна – 0. Посочено е, че тарифен регистър Т3 не е видим на дисплея на електромера при извършване на ежемесечните отчети. Вещото лице е посочило, че не може да се установи конкретна причина за наличието на показания в невизуализиран и фабрично настроен за отчет регистър на Тарифа 3, както и моментът, в който е станало това, тъй като същият не е тип „SMART“. Съдът е посочил, че според обясненията на вещото лице в съдебно заседание в БИМ не е изследвана тарифа Т3 и не е установено дали електромерът трупа цифрови показания по нея. 7/ В решението е посочено, че по делото са разпитани свидетелите К. И. и А. Д. служители на ответното дружество, установили начина и реда на извършване на процесната проверка и констатациите от нея, вписани в съставения нарочен протокол и свидетеля И. – установил присъствието си на проверката и при съставяне на констативния протокол.

Въз основа на така установеното от фактическа страна съдът е направил извод, че по делото е установено наличието на сключен договор за покупко-продажба и доставка на електрическа енергия, поради което ищецът е носител на правото да закупува доставяната му чрез електроразпределителната мрежа енергия, измерена от СТИ, като съответно дължи заплащането на фактурираната ѝ стойност. Установени са още факта на извършване на проверката от служители на ЕРП; съставяне на констативния протокол, подписан от представители на дружеството и един свидетел, който не е служител на оператора, присъствал на проверката и удостоверил отсъствието на абоната; наличието на показания в регистър на електромера невизуализиран на дисплея на СТИ; начисляване на исковата сума и издаване на процесната фактура. Посочил е, че спорния въпрос е за дължимостта на последната. По отношение на него съдът е приел, че служебното начисляване на допълнителни количества електрическа енергия по партидата на ищеца е извършено по реда на Правилата за измерване на количеството ел.енергия обнародвани в ДВ бр.35/30.04.2019г., в сила от 04.05.2019г., приети с Решение на КЕВР по т.1 от Протокол №67/24.04.2019г. Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1 от същите операторът на съответната мрежа може да начислява измерено след монтиране на СТИ количество ел.енергия в случаите, когато установи такова в невизуализираните регистри на СТИ. За целта е необходимо извършване на метрологична проверка на СТИ, при спазване на предвидения за това ред в чл.49 от ПИКЕЕ. Натрупаното количество енергия следва да бъде установено по изискуемия от закона начин, чрез пълно и главно доказване. Съдът е приел, че такова не е проведено в конкретния случай, по следните съображения: по делото не са събрани доказателства и не се установява при монтажа на СТИ в процесния обект нарочно да са проверявани и изрично установени, респ. отразени показанията в този регистър и те да са нулеви; няма данни дали установените по-късно в БИМ показания не са съществували преди монтажа на електромера в имота на ищеца; не се установява и факта, че натрупаното количество електрическа енергия в регистър Т3 представлява измерено количество и натрупано след монтажа му в процесния имот. Извод за това не може да се направи от обстоятелството, че регистри Т1 и Т2 са били с нулеви показания към датата на монтажа. По делото не е установено, че натрупаната в невизуализирания регистър енергия действително представлява енергия за минал период. Доказателство за това не може да е и протокола от БИМ, тъй като натрупването на посочените показания не се е осъществило в присъствие на длъжностните лица, които са го изготвили. Още повече, че в БИМ е изготвена експертиза на Тарифа 2, а не на Тарифа 3 и не е изследвано дали при работа на електромера, се трупат показания в посочения регистър. Позовал се е на заключението по допуснатата експертиза, според което не може да се установи причината за наличието на регистрирани показания в тарифа Т3, както и времето когато те са регистрирани. Обосновал е извод, че не може да се приеме за установено, че СТИ е отчело реално доставена и потребена енергия в имота на ищеца. По тези съображения е намерил предявения иск за основателен.

По касационната жалба:

В противоречие с дадения отговор въззивният съд е постановил решението си без да разгледа в съвкупност събраните по делото доказателства, като не е кредитирал записванията в КП за монтажа на процесния електромер, които не са оспорени и не е кредитирал в цялост заключението по допуснатата съдебно-техническа експертиза и обясненията на вещото лице, дадени в съдебно заседание.

Допуснатото нарушение на процесуалния закон е съществено и съставлява основание за отмяна на въззивния съдебен акт, на основание чл.293, ал.2 ГПК. Тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, спорът следва да бъде разрешен по същество.

От заключението по допуснатата пред първостепенния съд съдебно – техническа експертиза, прието като обективно, компетентно дадено и не оспорено от страните, както и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание, се установява, че към момента на проверката електромерът в имота на ищеца е бил годно техническо средство за измерване на електрическа енергия, като същият е бил в срока си на метрологична точност. В заключението и в протокола от метрологичната проверка, извършена от БИМ е посочено, че няма данни за вмешателство в измервателната система, към която е било включено СТИ. В конкретния случай вмешателството е резултат от софтуерна манипулация, като е включена нормално неизползвана тарифа – 1.8.3, където да се натрупва потребената енергия в определени времеви интервали от денонощието. Вещото лице посочва, че в протокола за метрологичната проверка на електромера е констатирано, че процесното СТИ при различните режими на работа /кратковременни и продължителни изпитания с различни по големина и вид товари/ измерва точно, в допустимата грешка за съответния клас на потребената електрическа енергия. Установената енергия в регистър 1.8.3 в размер на 027406.742 кВТч. може да бъде реално доставена и математическите изчисления по корекционната процедура са аритметично точни. Към датата на монтажа на електромера в имота на ищеца, в протокола за монтаж и в електронния картон на абоната са записани цифровите показания на визуализираните на дисплея на процесното СТИ тарифи: Т1 /нощна/ – 0 и Т2 /дневна/ - 0. В съдебно заседание вещото лице е посочило, че процесното измервателно устройство е от този пит, електромери, от които могат да се извлекат текущите данни към момента на проверката и изследването в БИМ. От него не може да се получи информация на началния момент, нито за причината за натрупване на показания в тарифа Т3.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че по делото е установено по безспорен начин обстоятелството, че процесното СТИ е било монтирано в имота на ищеца ново и към датата на проверката същото е било в метрологична годност и е измервало точно, в допустимата грешка за съответния клас на потребената електрическа енергия при различните режими на работа. Установен е и факта, че натрупването на показания в регистрите на електромера е започнало след неговия монтаж в имота на ищеца и същото е демонтирано от неговия имот, които обстоятелства са отразени в констативния протокол за демонтажа му и не са оспорени от потребителя. От вписаните в последния данни е видно още, че общото количество енергия преминало през СТИ и отчетено в сумарния регистър 1.8.0 е равно на сбора от енергията отчетена в другите три регистъра 1.8.1, 1.8.2 и 1.8.3, поради което съдът намира, че по делото е установено, че натрупаната в невизуализирания регистър енергия е преминала през електромера и реално е доставена на абоната. Този факт не се опровергава от обстоятелството, че в представения по делото протокол за монтаж на процесното СТИ са отбелязани единствено нулевите показания на тарифи Т1 и Т2, които са визуализирани на дисплея, нито от невъзможността да се определи точната дата, от която е започнало натрупването на енергията в този регистър. Още повече, че в КП от метрологична експертиза на СТИ №193/08.04.2020г. на БИМ, Регионален отдел – Русе, е посочено, че не са установени механични дефекти на кутията, клемите и клемния блок на електромера, а осъщественото върху него въздействие е софтуерно, вследствие на което част от преминалата през електромера енергия се отчита в невизуализирания на дисплея регистър 1.8.3. Когато е установено точното количество на потребената, но незаплатена енергия, съществуването на задължението не може да бъде отречено по формални съображения.

Ето защо, настоящият съд приема, че ищецът е потребил констатираното от ответника на 18.02.2020г. допълнително количество електроенергия, неотчетено поради натрупването му в невизуализиран регистър на СТИ, чиято стойност правилно е изчислена, съобразно приложимите цени на КЕВР, поради което дължи заплащането ѝ на ответника. По делото не са въведени твърдения, нито са събрани доказателства за погасяване на процесното задължение чрез някой от предвидените в закона погасителни способи. Предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен.

С оглед на изложеното и на основание чл.293, ал.2 от ГПК обжалваното въззивно решение следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което предявеният иск да бъде отхвърлен.

Предвид крайния изход от спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ищецът Ц. Т. С. следва да бъде осъден да заплати на ответника „Електроразпределение Север“ АД съдебно – деловодните разноски пред всички съдебни инстанции. По отношение на заплатеното от дружеството адвокатско възнаграждение процесуалния представител на Ц. С. е направил възражение за прекомерност пред първостепенния и пред въззивния съд, по реда на чл.78, ал.5 от ГПК. При преценка основателността на същото съдът съобразява следните обстоятелства: производството по делото се характеризира със средна степен на фактическа и правна сложност; процесуалният представител на ответника е участвал при разглеждане на делото във всички съдебни инстанции - депозирал е писмени отговори и становища по същество на спора, явявал се е в проведените съдебни заседания и е осъществил активно процесуално представителство. Договореното и заплатено от страната адвокатско възнаграждение е в размер на 1392лв., с ДДС, а минималния такъв, определен по реда на Наредба №1/2004г. е 700,80лв. с ДДС. С оглед изложеното съдът намира, че заплатеното възнаграждение е прекомерно, като същото следва да бъде намалено до 1000лв. за всяка една от двете инстанции, предвид осъществените в производството действия. Общия дължим от ищеца размер на направените в производството разноски, който се следва на касатора/ответник е 4 015,20 лв.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ решение №294/06.07.2021г. на Окръжен съд Велико Търново по в.г.д.№315/2021г., И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ц. Т. С., ЕГН [ЕГН] срещу „Електроразпределение – Север“ АД, ЕИК 104518621гр. Варна иск за приемане за установено в отношенията между страните, че Ц. Т. С. не дължи на „Електроразпределение Север“ АД, [населено място] сумата от 5 080,14лв., представляваща начислена сума, на основание чл.55 от ПИКЕЕ, за периода от 19.11.2016г. до 18.02.2020г., по партида с клиентски №[ЕГН] и абонатен №[ЕГН] за електрическа енергия на адрес [населено място], [улица], [жилищен адрес] за която е издадена фактура №[ЕГН]/16.04.2020г., по реда на чл.124, ал.1 от ГПК.

ОСЪЖДА Ц. Т. С., ЕГН [ЕГН] да заплати на „Електроразпределение – Север“ АД, ЕИК 104518621гр. Варна сумата от 4 015,20 лв., представляваща направените пред всички инстанции съдебно - деловодни разноски.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: