Отмяна на решение за трудов стаж поради неучастие на НОИ

Текстът на акта

Ключови фрази

4
Р Е Ш Е Н И Е

№ 217

гр. София, 14.01.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, четвърто гражданско отделение, в публично съдебно заседание на девети ноември през две хиляди и двадесетата година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА

ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА

при участието на секретаря Даниела Цветкова, като разгледа гр.д. № 1305 по описа за 2020 г., докладвано от съдия Фурнаджиева, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2 ГПК.

Образувано е по молбата на Териториално поделение на НОИ – Ямбол, представлявано от директора Г. М., за отмяна на влязло в сила решение № 6 от 3 януари 2020 г., постановено по гр.д. № 2440/2019 г. по описа на районния съд в гр. Ямбол, с което в отношенията между „Демирев НМ“ ЕООД, със седалище и адрес на управление в [населено място], и С. В. В., с адрес в [населено място], е признато за съществувало трудово правоотношение през периода 01.11.2016 г.-01.10.2018 г., на пълен работен ден от 8 часа, на длъжност „мениджър екип“, с месечно възнаграждение в размер на 2600 лева, и в тежест на дружеството са присъдени такси и разноски.

В молбата за отмяна се поддържа, че е налице основанието по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като молителят не бил конституиран като необходим другар в производството – вярната правна квалификация на предявения иск била по Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред, а не възприетата от съда по чл. 124, ал. 1 ГПК, и така решението имало задължителна сила и по отношение на молителя. Молителят сочи, че не са били налице предпоставките по чл. 5 ЗУТОССР за допустимост на предявения иск за установяване на трудовия и осигурителен стаж по съдебен ред; по реда на ЗУТОССР не може да се установява размер на трудово възнаграждение и на осигурителен доход, но в атакуваното решение е признато за установено, че лицето е получавало месечно възнаграждение в съответния размер. Поддържа се, че данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за С. В. са заличени по силата на задължително предписание № ЗД .../18.03.2019 г., въз основа на констативен протокол № КП .../22.03.2019 г., в който е отразено, че съгласно собственоръчно подписана декларация от собственика на дружеството, той не познава никое от лицата, назначени във фирмата, дружеството никога не е упражнявало търговска дейност, откакто той е собственик, и не притежава печат на фирмата, поради което не са изпълнени разпоредбите на чл. 10, ал. 1 КСО за тези лица; в извършена проверка № *******/02.04.2019 г. на Дирекция „Инспекция по труда“ Ямбол е направен извод, че трудово правоотношение между В. и дружеството не е съществувало и не е възникнало, поради което трудовият договор е заличен; в ОД МВР Ямбол се провежда разследване по ДП № 43/2018 г. и ДП № 44/2018 г. за съставени неистински частни документи, употребени пред ТД НАП Ямбол за периода 2013 г.-2017 г. с цел ползване на осигурителни права. Представят се: молба от С. В. до НАП София, с която въз основа на атакуваното съдебно решение се иска да се приеме, че В. има качеството на осигурено лице по смисъла на чл. 10, ал. 1 КСО за съответния период и следва да му бъдат възстановени всички права, произтичащи от това, включително правото да ползва обезщетения за безработица, временна нетрудоспособност и други права, а данните са заличени неправомерно; задължителни предписания № ЗД .../18.03.2019 г., протокол от 02.04.2019 г. за извършена проверка от ИА „Главна инспекция по труда“, писмо от НАП до директора на ТП НОИ Ямбол, два протокола за разпит на свидетели по ДП № 43/2018 г. и № 44/2018 г. по описа на ОД МВР Ямбол, протокол по ч.н.д. № 1139/2018 г. по описа на районния съд в гр. Ямбол, писмо от 20.06.2019 г. на ОД МВР Ямбол до директора на ТП НОИ Ямбол, постановление от 21.08.2017 г. по преписка № 1268/2017 г. по описа на районната прокуратура в гр. Ямбол за отказ от образуване на досъдебно производство, постановление от 22.02.2019 г. на окръжната прокуратура гр. Ямбол.

Ответникът С. В. В., с адрес в [населено място], представляван от адв. С. Е., в отговор на молбата за отмяна сочи, че тя е недопустима, необоснована и недоказана, и излага подробни доводи.

Молбата за отмяна е основателна.

В исковата си молба С. В. сочи, че е работил по трудов договор с ответното дружество, като през цялото времетраене на трудовото правоотношение редовно и коректно са изпращани данни в Персоналния регистър на осигурените лица в ТД НАП, но в началото на м. юни 2019 г., след справка в този регистър, установил, че данните за социалното и здравното му осигуряване, както и данните за сключения трудов договор за периода 01.11.2016 г.-01.10.2018 г. са заличени служебно от органа по приходите, без ищецът да е уведомен за това и без да е посочен административният акт и основанието по което заличаването е извършено; тъй като са засегнати защитени от закона трудови и осигурителни права на ищеца, се предявява иск за установяване съществуването на трудово правоотношение между страните по спора за съответния период, на пълен работен ден от 8 часа, на длъжност „мениджър екип“, с месечно възнаграждение от 2600 лева. С атакуваното решение, при неподаден отговор на исковата молба и сторено от В. искане за постановяване на неприсъствено решение, съдът е приел, че са налице изискванията на чл. 238, ал. 1, и чл. 239, ал. 1 ГПК, и е признал за установено съществуването на твърдяното трудово правоотношение с посочените параметри.

В разглеждания случай ищецът е квалифицирал иска си като такъв по чл. 124, ал. 1 ГПК. Независимо от посочената от ищеца правна квалификация, съдът е служебно задължен да посочи кое е приложимото право, като се основе на заявените правопораждащи факти и стореното искане. Установяването на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред се извършва по реда на Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по съдебен ред. Заявеното, че се търси установяване съществуването на трудово правоотношение между ищеца и ответното дружество, при посочените от ищеца период на съществуването му, продължителност на работното време, заемана длъжност и месечно възнаграждение, с цел защита на трудови и на осигурителни права, налага извода, че предявеният иск е за установяване на трудов стаж – чл. 4, ал. 1 ЗУТОССР. Съгласно чл. 3, ал. 2 от този закон, искът за установяване на трудов стаж се предявява срещу работодателя и съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, а ако работодателят е прекратил дейността си и няма правоприемник – само срещу съответното териториално поделение на НОИ. Ищецът не може да избира дали да предяви иска само срещу работодателя, без участието на НОИ, който ще следва да изпълни съответното съдебно решение, ако трудовият стаж бъде признат, и то без да е могъл да участва в съдебно производство и да отправи доводи и възражение по предявените осигурителни права. В такива случаи съдът при условията на чл. 101, ал. 1 ГПК следва да укаже на ищеца да предприеме мерки за конституиране на надлежните страни във връзка със задължителната процесуална легитимация.

Лицето, което не е било конституирано като страна по делото, но срещу което постановеното решение има сила, може да поиска отмяната му при условията на чл. 304 ГПК, независимо дали решението е постановено присъствено или неприсъствено. Тъй като в случая териториалното поделение на НОИ не е било конституирано като страна по спор за установяване на трудов стаж, атакуваното решение подлежи на отмяна.

По претенциите за разноски ще се произнесе районният съд при разглеждане на спора по същество (сравни разясненията на ВКС в т. 4 на ТР № 6/2012 г., ОСГТК).

Мотивиран от изложеното, Върховния касационен съд, състав на IV г.о.,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 6 от 3 януари 2020 г., постановено по гр.д. № 2440/2019 г. по описа на районния съд в гр. Ямбол.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд в гр. Ямбол.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: