Нарушено право на защита при изменение на обвинението

Текстът на акта

Ключови фрази

Използване на платежен инструмент с неверни данни или без съгласието на титуляра * отмяна на решение поради допуснати процесуални нарушения * изменение на обвинението * нарушено право на защита

Р Е Ш Е Н И Е
№ 597
гр. София, 22 ноември 2024 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и пети октомври две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ХРИСТИНА МИХОВА
КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ

при участието на секретаря МАРИЯНА ПЕТРОВА и прокурора от ВКП РОСИЦА СЛАВОВА изслуша докладваното от съдия ХРИСТИНА МИХОВА н. д. № 563/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по постъпила касационна жалба от защитника на подсъдимата З. П. А. срещу въззивно решение № 55/22.04.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 5/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна. В жалбата се сочи наличието на касационните основания по чл. 348, ал.1, т. 1 и т. 2 НПК, като се прави искане за отмяна на въззивния съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.

В съдебно заседание пред ВКС защитникът на подсъдимата поддържа касационната жалба и пледира за уважаването й по изложените в нея съображения.

Представителят на прокуратурата изразява становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимата. Намира, че не са допуснати нарушения на процесуалните правила, материалният закон е приложен правилно, а наложеното на подсъдимата наказание е справедливо. Поради това пледира за оставяне на жалбата без уважение, а въззивното решение в сила.

Частният обвинител и граждански ищец М. Н. Х., редовно призована, не се явява. Представлява се от повереника си, който оспорва жалбата, прави искане за оставянето й без уважение, а въззивното решение в сила.

Подсъдимата З. А., редовно призована, не се явява пред касационния съд.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в пределите на чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното:

С присъда № 18/21.12.2023 г., постановена по н.о.х.д. № 180/2023 г. по описа на Окръжен съд – Търговище, подсъдимата З. П. А. е призната за виновна в това, че за времето от 25.11.2022 г. до 12.12.2022 г., в гр. Търговище, при условията на продължавано престъпление използвала платежен инструмент/дебитна карта/ „Masterсard“ № 516849******9704, издадена от „***“ АД, като изтеглила чрез 24 транзакции различни суми, без съгласието на титуляра М. Н. Х. от [населено място] и по този начин получила неправомерно парична сума в общ размер на 8 950 лева, като деянието не съставлява по – тежко престъпление, поради което и на основание чл. 249, ал.1, вр. с чл. 26, ал.1 от НК й е наложено наказание три години лишаване от свобода, при първоначален „строг“ режим на изтърпяване, определен съобразно чл. 57, ал.1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС и глоба в размер на 1000 / хиляда / лева.

С присъдата подсъдимата е призната за невиновна и оправдана по повдигнатото й обвинение да е извършила престъплението за времето от 10.11. - 25.11.2022 г., както и за разликата от 8 950 до 9 250 лева.

На основание чл. 68, ал.1 НК е приведено в изпълнение наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода, наложено на подс. А. по н.о.х.д. № 728/2021 г. по описа на РС – Търговище, като е постановено на основание чл. 57, ал.1, т.2, б. „в“ ЗИНЗС то да бъде изтърпяно отделно при първоначален „строг“ режим.

На основание чл. 45 ЗЗД подсъдимата е осъдена да заплати на гражданската ищца М. Н. Х. обезщетение за причинените й с деянието имуществени вреди в размер на 8 950 лева, ведно със законната лихва, считано от 12.12.2022 г. до окончателното изплащане на сумата, а гражданският иск до пълния предявен размер от 9 250 лева е отхвърлен, като недоказан.

С присъдата първоинстанционният съд се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото.

Подсъдимата останала недоволна от присъдата и чрез своя защитник я обжалвала пред Апелативен съд – Варна, където по жалбата й е образувано в.н.о.х.д. № 5/ 2024 г. С въззивно решение № 55/ 22.04.2024 г., постановено по същото дело, предмет на настоящата касационна проверка, АС – Варна изменил първоинстанционната присъда като я отменил в оправдателната й част и я потвърдил в останалата й част.

Касационната жалба, подадена срещу това въззивно решение, е допустима, тъй като е депозирана от процесуално легитимирана страна, в срока по чл. 350 от НПК и срещу съдебен акт от категорията на визираните в чл. 346, т.1 от НПК.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Основното оплакване на касатора е за допуснато нарушение на правото на защита на подсъдимата А.. Според защитника първоинстанционният съд отказал да приеме направеното от прокурора в хода на съдебното следствие изменение на обвинението, с което били променени датите на отделните деяния в рамките на продължаваното престъпление, след което незаконосъобразно с присъдата се произнесъл в съответствие с измененото обвинение, без да предостави възможност на подсъдимата да се защити по него като даде обяснения. На свой ред въззивният съд като счел, че независимо от отказа на първостепенния съд да приеме новото обвинение, то е било изменено от прокурора, неправилно приел, че подсъдимата е имала възможност да се защити по него. Въззивната инстанция нарушила и забраната на чл. 287, ал. 4 НПК, използвайки като доказателство обясненията на подсъдимата, изложени от нея на досъдебното производство преди повдигане на новото обвинение, приобщени по реда на чл. 279, ал. 2, вр. с ал.1, т. 3 НПК. Защитникът в жалбата излага и съображения в подкрепа на твърдението за допуснато нарушение на материалния закон, като подробно аргументира същото с липсата на доказателства, подкрепящи обвинителната теза. С оглед на това прави искане за уважаване на жалбата, отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция.

Приоритетно следва да бъде обсъдено оплакването за наличието на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК, доколкото преценката за това дали правилно е приложен материалния закон е мислима само при наличието на съдебен акт, постановен в съответствие с процесуалните правила.

Прегледът на материалите по делото налага извод за основателност на твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при постановяване на съдебните актове от предходните инстанции, засягащи пряко правото на защита на подс. А..

Видно от протокол за съдебно заседание, проведено на 21.12.2022 г. при първоинстанционното разглеждане на делото, прокурорът от ОП – Търговище е направил изменение на обвинението, повдигнато с обвинителния акт, като е посочил нов времеви период на продължаваното престъпление, променил е датите на част от извършените в неговите рамки отделни деяния, като е добавил нови такива. Прокурорът изменил и размера на инкриминираната сума, като го намалил с триста лева, приемайки, че не е доказано извършването на първата посочена в обвинителния акт транзакция. Като основание за изменение на обвинението прокурорът посочил приетото в хода на съдебното следствие заключение на допуснатата от първоинстанционния съд допълнителна съдебно – счетоводна експертиза, от което се установявало, че в обвинителния акт са посочени датите, на които са били осчетоводени отделните транзакции в банковата институция, а не датите на които физически те са били осъществени от подсъдимата чрез използване на платежния инструмент /дебитната карта на пострадалата/. След като взел становището на защитника и повереника по така направеното изменение на обвинението, първоинстанционният съд се оттеглил на съвещание. След съвещанието съдът се произнесъл по искането на прокурора като го оставил без уважение, мотивирайки се с това, че с изменението „не се променят темпоралните рамки на обвинението“, не се касаело за по – тежко обвинение и сумата, която прокурорът инкриминирал била по - ниска от тази по обвинителния акт. Предоставил възможност на подсъдимата да даде допълнителни обяснения, а на страните да направят нови доказателствени искания, от която те не се възползвали. Впоследствие след съдебните прения и последната дума на подсъдимата първоинстанционният съд се оттеглил на съвещание и обявил присъдата си, с която признал подсъдимата за виновна по обвинението, така както прокурорът по реда на чл. 287, ал.1 НПК предложил то да бъде изменено. В мотивите на присъдата си първоинстанционният съд използвал като доказателство в подкрепа на измененото обвинение направените от подсъдимата самопризнания в разпитите й на досъдебното производство, протоколите от които били приобщени по реда на чл. 279, ал. 2, вр. с ал.1, т. 3 НПК в съдебно заседание проведено на 11.09.2023 г.

При въззивната проверка на първоинстанционната присъда въззивният съд констатирал, че окръжният съд неправилно и незаконосъобразно е отказал да приеме изменението на обвинението, и счел, че отказът му да стори това няма процесуално значение. Приел е, че обвинението е било изменено от прокурора и че подсъдимата е осъществила деянието, като също наред с други доказателства използвал за доказателствена основа самопризнанията й, направени при разпита й в хода на досъдебното производство, приобщени по делото по реда на чл. 279, ал. 2, вр. с ал.1, т. 3 НПК.

При така изложената хронология на процесуалните действия, настоящият съдебен състав намира, че и двете предходни инстанции са допуснали съществени нарушения на процесуалните правила, пряко засягащи правото на защита на подсъдимата А..

Принципно верни са изложените във въззивното решение доводи на контролирания съд за това, че единствено в правомощията на прокурора е да прави изменение на обвинението, когато на съдебното следствие се установят основания за съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението или за прилагане на закон за по – тежко наказуемо престъпление. Това правомощие, визирано в чл. 287, ал.1 НПК, произтича от функцията на прокурора съгласно чл. 46, ал.1 НПК да повдига и поддържа обвинението за престъпления от общ характер и е свързано с конституционно определената роля на прокуратурата, съобразно чл. 127, т. 3 от Конституцията на РБ, да привлича към отговорност лицата, които са извършили престъпления, и да поддържа обвинението по наказателни дела от общ характер.

Неправилно обаче въззивният съд е приел, че тъй като само прокурорът е оправомощен да повдига обвинение за извършено престъпление, в процедурата по чл. 287, ал. 1 НПК, то не се изисква активно поведение от страна на съдебния състав, а същият е длъжен единствено да се произнесе с присъдата по новото обвинение. В този смисъл определението, с което първоинстанционният съд е отказал да приеме новото обвинение не пораждало никакви правни последици. Възприетата от въззивния съд роля на съда на пасивен наблюдател, който единствено регистрира направеното изменение на обвинението и го съобразява при постановяване на присъдата, не държи сметка за основната му функция в съдебното производство, която съгласно разпоредбата на чл. 27 НПК е ръководно – решаваща. От естеството на тази функция произтича правомощието на съда да ръководи съдебното производство, да решава всички въпроси по делото, да се произнася по основателността на исканията на страните, включително и да прецени процесуалната допустимост на направеното изменение на обвинението – доколко то отговаря на посочените в чл. 287, ал.1 НПК предпоставки. Съдът не е длъжен безусловно да приеме новото обвинение и да продължи производството по него. Правото на прокурора да повдигне ново обвинение задължава съда само да разгледа искането, като провери допустимостта му, без да преценява неговата основателност и доказателствената му обезпеченост, тъй като по тях съдът се произнася с крайния си съдебен акт /вж. реш. № 576/09.01.2013 г. по н. д. № 2108/2012 г., ІІІ н. о. ВКС; реш. № 223/16.06.2014 г. по н. д. № 550/2014 г., ІІ н. о., ВКС/. При това за съда има две възможности – да допусне исканото изменение или да го остави без уважение, като определението, с което се произнася не подлежи на отделно обжалване или протестиране, доколкото не е включено в кръга от актове, визирани в разпоредбата на чл. 341, ал. 2 НПК и не се проверява отделно от присъдата. Задължителни указания в тази насока са дадени с т. 2 на ТР № 57/1984 г., което въпреки че е постановено при действието на отменения НПК, не е загубило своята сила и действие. В същия смисъл е и по – новата практика на ВКС, намерила израз в реш. № 252/21.07.2014 г. по н. д. № 676/ 2014 г., ІІІ н. о., ВКС и реш. № 151/ 10.09.2015 г. по н. д. № 77/2015 г., ІІІ н. о., ВКС. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав намира за незаконосъобразен и неправилен извода на въззивната инстанция, че като е отказал да приеме измененото от прокурора обвинение първоинстанционният съд е надхвърлил правомощията си и че отказът му не е породил никакви правни последици. Съдът не само може, но е и длъжен да контролира и да следи за процесуалната допустимост на направеното искане по чл. 287, ал.1 НПК. Отделен е въпросът дали правилно окръжният съд е оставил без уважение направеното искане от прокурора за изменение на обвинението. В тази насока настоящият съдебен състав изцяло споделя съображенията на въззивната инстанция за това, че преценката на окръжния съд за отсъствие на предпоставките на чл. 287, ал.1 НПК е неправилна.

Незаконосъобразно първостепенният съд е преценил, че след като не се променя общият времеви период на извършване на продължаваното престъпление, промяната на датите на отделните деяния, включени в неговите рамки не представлява съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението по смисъла на чл. 287, ал.1 НПК. Този извод не държи сметка за естеството и особеностите на продължаваното престъпление и разликата му с друга форма на усложнена престъпна дейност – продълженото престъпление. Съгласно ТР № 3/1971 г. на ОСНК на ВС продълженото престъпление се осъществява само с едно отделно деяние, което продължава трайно и непрекъснато в определено време. При продълженото престъпление скъсяването на времевия период, посочен в обвинителния акт, не представлява съществено изменение на обстоятелствената част от обвинението, доколкото не изисква допълнителни усилия от страна на подсъдимия, за да се защити срещу такава промяна на обвинението. Поради това няма процесуална пречка за решаващия съд с присъдата си да се произнесе като съобрази такъв вид изменение на обвинението /като оправдае за част от този период подсъдимия/ и без изрично то да е направено по реда на чл. 287, ал. 1 НПК. За разлика от него, съгласно указанията на ТР № 3/1971 на ОСНК на ВС, при продължаваното престъпление времето е обективен негов признак, доколкото разпоредбата на чл. 26, ал.1 НК изисква отделните деяния, включени в рамките му, да са осъществени в непродължителен период от време, за да не се прекъсва единственото между тях. Това определя важността на точното установяване на времето /момента/ на извършване на всяко отделно деяние включено в продължаваното престъпление. Следователно, всяка промяна по отношение на времето на извършване на отделните деяния, като обективен признак на продължаваното престъпление, представлява съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението /вж. реш. № 332/19.10.2015 г. по н. д. № 826/ 2015 г, ІІ н. о., ВКС; реш. № 13/13.06.2018 г. по н. д. № 1210/2017 г., ІІІ н. о., ВКС; реш. № 2/ 07.05.2013 г. по н. д. № 2240/2012 г., ІІІ н. о., ВКС/. Промяната на времевите параметри на инкриминираната престъпна дейност, изразяваща се в посочването на нови дати на извършване на отделните деяния /в случая датите на част от инкриминираните транзакции с платежния инструмент и добавяне на допълнителни такива/ изисква нови усилия от подсъдимата, за да изгради защитата си. Изложеното налага извода, че като е отказал да допусне направеното от прокурора изменение на обвинението, изразяващо се в промяна на датите на отделните деяния /момента на извършване на отделни транзакции/ в рамките на продължаваното престъпление, приемайки, че не е налице съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението, първостепенният съд е нарушил разпоредбата на чл. 287, ал.1 НК.

По – нататък като е изменил сам обвинението с присъдата, въвеждайки нови факти, свързани с времето на извършване на отделните деяния, т. е. изменил е обстоятелствената част на обвинението, първоинстанционният съд отново е нарушил същата разпоредба – чл. 287, ал.1 НПК, предоставяща такова правомощие единствено на прокурора (вж. ТР № 54/1984 г. на ОСНК на ВС). По този начин реално не са били засегнати процесуалните права на държавното обвинение доколкото с присъдата на окръжния съд е постигната целта, с която е направено искането за изменение на обвинението. Съществено са нарушени обаче процесуалните права на подсъдимата, която е осъдена по непредявено й по предвидения процесуален ред обвинение, срещу което не й е дадена възможност да се защити. Незаконосъобразно и неправилно въззивната инстанция е приела, че правото на защита на подсъдимата не е нарушено, тъй като тя била наясно с измененото обвинение и не е пожелала да й бъде дадена възможност да подготви защитата си. Контролираният съд превратно е тълкувал изразените от подсъдимата и нейния защитник становища пред първоинстанционния съд, че не се нуждаят от допълнителна подготовка по измененото обвинение. Въззивният съд не е съобразил, че тези изявления са депозирани преди първоинстанционният съд да остави без уважение искането на прокурора за изменение на обвинението. С отказа на съда да приеме новото обвинение, подсъдимата и нейният защитник са били поставени в ситуация да изграждат защитата срещу обвинението, така както е било предявено с обвинителния акт. Поради това не може да се приеме, че на подсъдимата и защитника й е дадена възможност за защита срещу новото обвинение, прието за доказано с постановената първоинстанционна присъда.

След като незаконосъобразно въззивната инстанция е преценила, че въпреки изричния отказ на първостепенния съд да го приеме, обвинението е било изменено, при разглеждане на същото по същество, като доказателствена основа е ползвала самопризнанията, изложени в обясненията, депозирани от подсъдимата на досъдебното производство и приобщени по реда чл. 279, ал. 2, вр. с ал.1, т. 3 НПК. По този начин доказателствена и аналитична дейност на въззивната инстанция е осъществена в нарушение на разпоредбата на чл. 287, ал. 4 НПК, която забранява при съществено изменение на обстоятелствената част на обвинението да се прилага разпоредбата на чл. 279 НПК за обяснения, дадени преди повдигане на новото обвинение. Контролираният съд не е извършил разпит на подсъдимата и не й е дал възможност да даде каквито и да било обяснения по „новото“ обвинение, прието от него за валидно повдигнато и предявено.

Съгласно чл. 6, т. 3, б. „а“ и „б“ ЕКПЧ всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, има право незабавно и подробно да бъде информирано за характера и причините за обвинението срещу него, както и да му бъдат осигурени достатъчно време и възможност да подготви защитата си. Допуснатите от двете съдебни инстанции нарушения на процесуалните правила са съществени, тъй като чрез тях е засегнато посоченото основно право на подсъдимата – да разбере какво обвинение е повдигнато срещу нея, чрез фактическото и юридическото му формулиране, по предвидения за това процесуален ред – чрез обвинителен акт или определение по реда на чл. 287, ал.1 НПК, за да може адекватно да се защити. Допуснатите нарушения пряко и съществено засягат правото на защита на подсъдимата, и поради това са от категорията на посочените в чл. 348, ал. 3, т.1 НПК. Доколкото правото на защита на подсъдимата е нарушено още при първоинстанционното разглеждане на делото, би следвало производството да започне отново именно от стадия на съдебното заседание пред първоинстанционния съд. Както правилно е отразил в решението си въззивния съд, обосновавайки се чрез посочване на множество съдебни решения на ВКС, изменение на обвинението е допустимо само при първоинстанционното разглеждане на делото. Единствената възможност това да стане при отмяна на присъдата и връщане на делото на първостепенния съд е ако отказът на съда да приеме измененото обвинение е счетен за незаконосъобразен и е имало подаден съответен протест на прокурора срещу този отказ. В конкретния случай срещу първоинстанционната присъда не е подаден протест от прокурора, което е обяснимо с оглед на това, че с нея реално е било удовлетворено искането му за изменение на обвинението. При това положение делото не може да бъде върнато на първоинстанционния съд, за да не бъде нарушена забраната за влошаване положението на подсъдимата /reformatio in pejus/, доколкото и въззивното, и касационното производство са инициирани по нейни жалби. Допуснатите от първостепенния съд нарушения могат да бъдат отстранени при осъществяване на повторна въззивна проверка, тъй като това е в правомощията на въззивната инстанция, която като съд по фактите и правото и съгласно разпоредбата на чл. 314 НПК, изцяло проверява правилността на първоинстанционната присъда, независимо от основанията, посочени от страните. При това положение следва да бъде отменено въззивното решение, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция, който да се произнесе по законосъобразността и обосноваността на първоинстанционната присъда, като отстрани допуснатите при нейното постановяване съществени процесуални нарушения, посочени в настоящото решение.

Предвид констатираното наличие на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 2 НПК, налагащо отмяна на обжалваното въззивно решение, не следва да бъдат обсъждани твърденията на касатора за допуснати при неговото постановяване нарушения на материалния закон. Необходимо е те да бъдат взети предвид и обсъдени при повторното въззивно разглеждане на делото, при което да бъде съобразено обвинението, така както е повдигнато с обвинителния акт, като се прецени неговата обоснованост, чрез анализ на доказателствената съвкупност в пълния й обем, включително и на приобщените по реда на чл. 279 НПК обяснения, дадени от подсъдимата на досъдебното производство.

С оглед на изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. с ал. 1, т. 5, вр. с чл. 348, ал. 3, т. 1, вр. с ал.1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, І – во наказателно отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение № 55/ 22.04.2024 г., постановено по в.н.о.х.д. № 5/2024 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на въззивната инстанция от стадия на въззивното съдебно заседание.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.