Наказателна отговорност за укриване на ДДС чрез фиктивни сделки

Текстът на акта

Ключови фрази

Престъпление по чл. 255, ал. 3 НК * неоснователност на касационна жалба * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * фиктивни сделки * данъчно задължение

Р Е Ш Е Н И Е

№ 377

гр. София, 01 юли 2024 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЯ РУШАНОВА

ХРИСТИНА МИХОВА

при участието на секретаря Елеонора Михайлова и в присъствието на прокурора Т.К. изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 113/2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 1 от НПК по жалба на защитниците на подс. Д. А. К. срещу решение № 231/07.12.23г., постановено по внохд № 222/2022г. по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив.

В жалбата се претендира наличието на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК. Твърди се, че апелативният съд не е изпълнил задължението си да отговори на наведените във въззивната жалба доводи, а единствено е отразил съгласието си с фактическите и правните изводи на първия съд, което се приравнявало на отсъствие на надлежни мотиви на въззивния съдебен акт. Оспорва се доказателствената дейност на решаващите инстанции относно наличието на обективни данни, от които да се заключи че подсъдимият е получавал инкриминираните с обвинението фактури, както и да е разпореждал включването им в публичните данъчни регистри. Изтъкват се съображения за неяснота и вътрешна противоречивост на мотивите относно участие на подсъдимия в инкриминираното престъпление, изразяваща се в обосноваването на взаимно изключващи се изводи относно елементите относно обективна и субективната страна на деянието. Поставя се акцент и на отсъствието на каквато и да е аргументация във връзка със субективната страна на деянието, касаещо доставките от „****“ЕООД. С доводи за отсъствие на мотиви се оспорва и гражданско-осъдителната част на съдебните актове.

Прави се искане за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за новото му разглеждане от друг състав на апелативния съд.

В съдебно заседание на касационната инстанция подсъдимият К. и защитниците му поддържат касационната жалба по всички изтъкнати в нея доводи.

Прокурорът пледира за неоснователност на жалбата, като счита, че решението следва да бъде оставено в сила.

Гражданският ищец – Министъра на финансите, представляващ Държавата чрез юрисконсулт на ТД на НАП – Пловдив, редовно призован, не изпраща представител.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт, установи следното:

С атакуваното решение Пловдивският апелативен съд потвърдил изцяло първоинстанционна присъда на Пазарджишкияия окръжен съд, постановена по нохд № 338/21г. по описа на този съд, като оставил без уважение въззивната жалба на защитниците на подс. К., депозирана срещу нея.

С първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Пазарджик подсъдимият К. е признат за виновен в това, че през периода 01.06.2014г. - 14.11.2014г. в гр. Пазарджик, като лице, осъществяващо фактически дейността и функциите на данъчно задълженото лице „***“ ЕООД, при условията на продължавано престъпление и посредствено извършителство, чрез упълномощеното невиновно лице В. В. Ч. ( управител на „***“ ЕООД - [населено място] и чрез упълномощеното невиновно лице - счетоводителя А. Д. Г., е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в особено големи размери - общо в размер на 1 417 620.00 лева за „***“ЕООД-гр. Пазарджик, представляващи дължим данък върху добавената стойност, като при водене на счетоводството е съставил документи с невярно съдържание - отчетени регистри - дневници за покупките на „***“ЕООД, съгласно чл.124 ал. 1 т. 1 от ЗДДС и чл.113 ал.1 и ал.3 от ППЗДДС, в които е отразил 55 данъчни фактури по неполучени доставки с право на данъчен кредит от доставчиците „***“ЕООД - [населено място] и „***“ ЕООД [населено място], като е потвърдил неистина в писмени декларации, които се изискват по силата на закона и правилника за приложението /чл. 125 ал.1 от ЗДДС и чл. 116 ал.1 от ППЗДДС/ и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 1 485 347.00 лева, както следва:

1.през месец юни 2014г., при водене на счетоводството, е съставил документ с невярно съдържание - Дневник за покупките на „***“ ООД за месец юни 2014г., в който е отразил 5 (пет)бр. данъчни фактури, всички с посочен доставчик „***“ ЕООД - [населено място], без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, а на 11.07.2014г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери – 198 303.00 лева, като в Справка декларация по ЗДДС с вх.№ 13001278412/11.07.2014г., за данъчен период месец юни 2014г. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 224 420.00 лева, а действително установеният е в размер на 0,00 лева и е променил резултата за периода, като е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 26 117.00лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 198 303.00 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 224 420.00 лв.;

2.през месец юли 2014г., при водене на счетоводството, е съставил документ с невярно съдържание - Дневник за покупките на „***“ ООД за месец юли 2014г., в който е отразил 6 (шест) бр. данъчни фактури, всички с посочен доставчик „***“ ЕООД [населено място], без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, а на 08.08.2014г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 262 675.00 лева, като в Справка - декларация по ЗДДС с вх.№ 13001282102/08.08.2014г., за данъчен период месец юли 2014г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 236 560.00 лева, а действително установеният е в размер на 0.00 лева и е променил резултата за периода, като е декларирал ДДС за внасяне в размер на 26 115.00 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 262 675.00 лева, и е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 236 560.00 лева;

3.през месец август 2014г., при водене на счетоводството, е съставил документ с невярно съдържание - Дневник за покупките на „***“ ООД за месец август 2014г., в който е отразил 9 (девет) бр. фактури, всички с посочен доставчик „***“ ЕООД [населено място], без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, а на 15.09.2014г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 348 532.00 лева, като в Справка декларация по ЗДДС с вх.№ 13001290974/15.09.2014г., за данъчен период месец август 2014г., е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 402 477.00 лева , а действително установеният е в размер на 0.00 лева и е променил резултата за периода, като е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 53 945.00 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 348 532.00 лева и е приспаднал неследващ се данъчен кредит в размер на 402 477.00 лева;

4.през месец септември 2014г., при водене на счетоводството, е съставил документ с невярно съдържание - Дневник за покупките на „***“ ООД [населено място] за месец септември 2014г., в който е отразил 15 (петнадесет) бр. данъчни фактури, всички с посочен доставчик „ ****" ЕООД- [населено място], без да са налице доставки по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС, а на 14.10.2014г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 337 810.00 лева, като в Справка декларация по ЗДДС с вх.№ 13001296198/14.10.2014г., за данъчен период месец септември 2014г. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 355 790.00 лева, а действително установеният е в размер на 00.00 лева и е променил резултата за периода, като е декларирал ДДС за възстановяване в размер на 17 980.00 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 337 810.00 лева и е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 355 790.00 лева;

5.през месец октомври 2014г., при водене на счетоводството, е съставил документ с невярно съдържание - Дневник за покупките на „***“ ООД [населено място] за месец октомври 2014г., в който е отразил 20 (двадесет) бр. данъчни фактури, всички с посочен доставчик “****“ЕООД –гр. Б., без да са налице доставки по смисъла на чл.6 и чл.9 от ЗДДС, а на 14.11.2014г. е избегнал установяването и плащането на данъчни задължения в големи размери - 270 300.00 лева, като в Справка декларация по ЗДДС с вх.№13001301414/14.11.2014г., за данъчен период месец октомври 2014г. е потвърдил неистина относно размера на получени доставки и начислен ДДС по доставки с право на пълен данъчен кредит в размер на 266 100.00 лева, а действително установеният е в размер на 0.00 лева и е променил резултата за периода, като е декларирал ДДС за внасяне в размер на 4200.00 лева, а действително установеният ДДС за внасяне е в размер на 270 300.00 лева, като е приспаднал и неследващ се данъчен кредит в размер на 266 100.00 лева,

поради което на основание чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК във вр. чл. 55, ал. 1,т. 1 и ал. 3 от НК го осъдил на 2 (две) години и 11 (единадесет) месеца лишаване от свобода, чието изпълнение отложил на осн. чл. 66, ал.1 от НК с изпитателен срок от 5 (пет) години.

Подсъдимият К. е бил осъден да заплати в полза на държавата причинената имуществена вреда в размер на 1 417 620 лв., както и законната лихва върху посочената сума, считано от датите на падежите до окончателното изплащане на сумата.

На подсъдимия са възложени и разноските за юрисконсултското възнаграждение на процесуалния представител на гражданския ищец, както и разноските по водене на делото.

В мотивите на въззивното решение е възприета дословно изяснената по делото фактология, като въззивният съд напълно е утвърдил и направените от първия съд правни изводи за обективна и субективна съставомерност на деянието по чл. 255, ал. 3 вр. ал. 1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, за което е бил предаден на съд подсъдимия К.. Апелативният съд е отразил в решението си, че престъплението е било осъществено от жалбоподателя, като участието му се изразявало в следното:

-по негово предложение и с активно негово съдействие (придружаване до нотариус, подготвяне на съответните документи, изчакване пред кантората на съответния нотариус, за приключване на съответната сделка и прибирането на документите за нейното осъществяване) св. Ч., Г. М. и У. станали собственици на множество фирми, чрез придобиване дялове на съответните фирми. Свидетелите се съгласявали фирмите да бъдат „на тяхно име“ срещу възнаграждение от по сто лева на фирма. Възнагражденията били заплащани от самия подсъдим. По същия начин свидетелите придобивали фирми и с посредничеството на други лица. След прехвърляне на фирмите в собственост на изброените свидетели, фирмената документация не оставала у тях. Така собствениците на фирмите били всъщност техни фиктивни управители. По този начин св. Ч. станал фиктивен управител и на „***“ЕООД - [населено място];

-подсъдимият и св. Ч. ходели заедно до офиси на НАП за подаване и подписване на книжа на „***“ ЕООД и други фирми. Документите оставали у подсъдимия;

-подсъдимият нееднократно придружавал свид. Ч. и св. Г. М. за изваждане на електронен подпис. Електронните подписи също оставали в подсъдимия;

- подсъдимият носел предварително попълнени фактури на св. Ч., като в някои случаи подписвал и празни фактури;

- в случаите, когато подсъдимият не можел да открие св. Ч., той подписвал фактурата като имитирал неговия подпис;

- след като свид. Ч. подпишел фактурите, една част от тях, подсъдимият занасял на свид. У., който ги завеждал в дневниците за покупки и продажби на своята фирма „****“ ЕООД.

- за инкриминирания период от 01.06.2014г. до 14.11.2014г., „***“ ЕООД било обслужвано счетоводно от св. А. Г., която по силата на нотариално заверено пълномощно от управителя на дружеството – св. Ч. била упълномощена да представлява последното пред всички държавни и общински органи, включително пред ТД на НАП –Пазарджик да подава от негово име и за негова сметка ежемесечни справки - декларации по ЗДДС ведно с отчетните регистри към тях. Свидетелката Г. изготвяла отчетните регистри, дневник за покупките и дневник за продажбите, за всеки данъчен период и справките - декларации по ЗДДС, като в тях включвала данните от фактурите. Тези данни й били предоставяни не само от св. Ч., но и от подсъдимия К..

По този начин, след оформянето на справката - декларация за съответния данъчен период, Г. подавала до органите на НАП справките - декларации, ведно с дневниците за покупки и продажби по електронен път, с квалифицирания си електронен подпис, като информацията за доставките вземала единствено от съдържанието на предоставяните й фактури.

Изяснено е по делото, че по така описания механизъм, в инкриминирания период на свидетелката Г. й били предоставени 20 бр. фактури, отразяващи получени от „***“ ЕООД доставки от „***“ЕООД и 35 бр.фактури за получени от „***“ ЕООД доставки от „****“ ЕООД. И двете дружества – доставчици не притежавали материален, финансов и човешки ресурс, за да осъществяват търговска дейност, а отразените в инкриминираните фактури доставки не били реални, доколкото „***“ ЕООД не е получавало посочените във фактурите стоки.

Правилно и в съответствие с доказателствените материали, съдилищата са приели, че за отделните данъчни периода фактурите са били отразени в дневника за покупки, като отразяващи нереални доставки, повлияли са и на съдържанието на отделните справки – декларации за посочените данъчни периоди и по този начин бил променен резултатът за периода, като бил деклариран ДДС за внясяне в нулев размер вместо ДДС за внасяне в действителния размер при претенция за възстановяване на ДДС с право на пълен данъчен кредит чрез отразяването в счетоводните отчети на коментираните фактури с посочен издател, което е довело до приспадане на неследващ се данъчен кредит в размер на 1 485 347 лева.

При така изяснената фактическа обстановка, която се оспорва единствено с доводи по необоснованост, оплакването за допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК е лишено от основание. Преди всичко съдебният акт отговаря на изискванията на чл. 339, ал. 1 и ал. 2 от НПК, като не се констатира отсъствие на мотиви по решаващите за отговорността на жалбоподателя въпроси. Вярно е, че въззивният съд е дал идентични отговори по основните за решаване в наказателното производство въпроси, като напълно е утвърдил фактическите и правните заключения на първия съд. Пестеливостта на мотивите обаче не се приравнява на тяхното отсъствие, доколкото по същество изводите по фактите са верни и са основани на доказателствен анализ, извършен в съответствие с изискванията на чл. 13, 14 и чл. 107 от НПК. Въззивният съд е извършил допълнително съдебно следствие, в хода на което е провел допълнителен разпит на св. А. Г., св. В. Ч., прочел е на осн. чл. 281, ал.1, т.1 и т. 4 от НПК показанията на св. Ч., дадени на досъдебното производство и хода на първоинстанционните съдебни производства, както и на осн. чл. 281, ал.1, т. 5 от НПк показанията на св. Ч. и А. Г., дадени в хода на първото по ред въззивно производство, провел е и допълнителен разпит на св. М., както и очна ставка между св. М. и св. Ч.. При внимателния прочит на мотивите към въззивния съдебен акт ясно се наблюдава процесът по формиране на вътрешното убеждение на решаващия съд, който се е позовал на допустими и годни доказателствени източници и е посочил защо и поради какви причини се доверява на казаното от свидетелите на досъдебната фаза на процеса. Централните два спорни фактически въпроса - декларирането на фиктивни сделки при отчитането на "***“ ЕООД и фактическото участие на подсъдимия в управлението на дружеството и документалното оформяне за целите на данъчното облагане на фиктивните сделки са изведени при използването на показанията на св. Ч., Г., У., П., М. и Н. и подкрепящите ги писмени доказателства и експертни заключения.

Изяснените по несъмнен начин факти относно начина на придобиване на дружеството от св. Ч. и данните за начина, по който то е функционирало като стопански и данъчен субект, при който фактическите действия са се осъществявали от подсъдимия, който е действал чрез подставеното лице - св. Ч., не е значимо за отпадане на наказателната отговорност на жалбоподателя. Същественото е, че инкриминираните фактури са били предоставяни от касатора на св. Ч. за подпис, а впоследствие и давани за осчетоводяване на св. Г. от двамата, която им ги е връщала. С решаващо значение е и обстоятелството, че отразените в инкриминираните фактури доставки с контрагенти *** ЕООД и „****" ЕООД са били фиктивни (поради безспорно установеното от писмените и гласните доказателствени източници, че не са упражнявали търговска дейност и не са разполагали с материални и финансови активи) и не са отразявали реални търговски отношения. При така установената схема на функциониране и опериране с фиктивни доставки от фиктивни доставчици, счетоводното им отразяване пред данъчните органи и водещата роля на подсъдимия в нея, напълно неоснователно се явяват възраженията на защитата за отсъствие на доказателства за субективната страна на деянието, включително и по отношение на фактурите с доставчик „****“ЕООД.

Неоснователни са и възраженията за нарушение на материалния закон, защитени с доводи за отсъствие на обективни и субективни признаци от състава на престъплението по чл. 255, ал. 3 във връзка с ал.1, т. 2, пр. 1, т. 6 и т. 7 във връзка с чл. 26, ал. 1 от НК, за което деецът е бил осъден и му е било наложено наказание. Процесуално правилната дейност по установяване на релевантната фактология е предпоставило и правилното приложение на материалния закон. Представянето в инкриминирания период на справки – декларации по ЗДДС от името на „***“ЕООД пред органите на данъчната администрация в потвърждение на неистина – плащането на ДДС по конкретно посочени, но неосъществени /фиктивни/ сделки с процесните доставчици са били съпровождани от документи с невярно съдържание – съставени по ЗДДС дневници за покупки, отразяващи също невярно тези обстоятелства. Действително, инкриминираните фактури не са налични по делото, съответно - не е установен в детайли начина на изготвянето им, но това е без съществено значение за правилното разрешаване на въпросите за наказателната отговорност на жалбоподателя. Решаващото е, че тези фактури са отразявали неверни обстоятелства – закупуването на стоките по тях, при което вписването им в дневника за покупки, прилаган към справките – декларации, независимо по какъв технически път е сторено, води до съставянето на отчетни документи с невярно съдържание при предоставяне на информация пред органите по приходите. Чрез приспадането на неследващ се данъчен кредит въз основа на такава отчетна документация за отделните данъчни периоди в процесните справки - декларации по ЗДДС, в които са отразени неверни обстоятелства, е избегнато установяването и плащането на задължения по ЗДДС в особено големи размери от 1 417 620 лева.

Законосъобразно е произнасянето по гражданската отговорност на жалбоподателя за вреди от непозволено увреждане. Налице е деликт по чл. 45 ЗЗД, за който следва да бъде реализирана и гражданската му отговорност. Действително, в мотивите на първоинстанционната присъда по отношение на гражданско-осъдителната й част, в края на изложението ПзОС е поставил изречението, на което поставя акцент защитата в касационната жалба- „Затова този иск също беше отхвърлен“, но се касае до технически недостатък, който не може да бъде преценен като съществено процесуално нарушение, изразяващо се в неясна воля на съда по въпроса за наличието на деликт и предпоставките за ангажиране на гражданската отговорност на жалбоподателя. Очевидно е, че цитираното изречение е извадено от общия контекст на мотивировката в съдебния акт в частта по предявения граждански иск и неговото уважаване. Цялостната аргументация е била в подкрепа на постановеното с присъда осъждане на жалбоподателя да заплати в полза на държавата имуществената вреда в размер от 1 417 620 лв., като съдът е бил последователен в своите изводи, а диспозитивът – съответен на мотивите. Други съображения, с които се оспорва гражданско-осъдителната част на съдебните актове не са изтъкнати в касационната жалба, поради което няма как да бъдат предмет на касационно обсъждане.

В жалбата не е наведено оплакване за наличието на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК, поради което е необходимо само да се посочи, че наложеното наказание от 2 (две) години и 11 (единадесет) месеца лишаване от свобода е определено при условията на чл. 55 от НК, като същото е отложено за изпълнение за изпитателен срок от 5 (пет) години, като не се налага допълнителното му намаляване.

С оглед изложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че жалбата е неоснователна и решението на въззивния съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ в сила въззивно решение № 231/07.12.2023 г., постановено по внохд № 222/22г. по описа на Апелативен съд - гр. Пловдив.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: