Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 06 Август 2022

Обезщетение за некомпенсирани дежурства на военнослужещ и погасителна давност

Върховен касационен съд · 06 Август 2022

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Бивш военнослужещ предявява иск срещу военно формирование за заплащане на неизползвани почивки от дадени 24-часови дежурства като извънреден труд, заедно с лихва за забава. Долните съдилища отхвърлят част от претенцията му като погасена по давност, броена преди датата на уволнението. Върховният касационен съд отменя частично това решение и присъжда допълнително обезщетение за дежурствата, но отхвърля мораторната лихва поради липса на покана за плащане преди завеждането на иска.

Какво приема съдът

Правото на парично обезщетение за положен труд над нормативно установеното време чрез дежурства възниква и става изискуемо едва при прекратяване на служебното правоотношение, откогато започва да тече и тригодишната погасителна давност. Вземането е безсрочно и длъжникът изпада в забава само след нарочна покана.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

военнослужещизвънреден труддежурстванеизползвана почивкапогасителна давностмораторна лихва

Текстът на акта

Ключови фрази

2
Р Е Ш Е Н И Е № 136
София, 11.08.22 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА

ТАНЯ ОРЕШАРОВА

при участието на секретаря Валентина Илиева, като разгледа докладваното от съдия О решарова гр. д. № 3761 по описа за 2017г., като намира следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 10012 от 10.07.2017г. на Б. С. Д. от [населено място], подадена чрез пълномощника му адв. М. П. от АК-Бургас, против въззивно решение № ІІ-18 от 02.06.2017г., постановено по в.гр.д.№ 276/2017г. по описа на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 2089 от 22.12.2016г., постановено по гр.д.№7101/2014 г. на Бургаския районен съд, в частта, в която са отхвърлени исковете на Б. С. Д. срещу Военно формирование 32890-Бургас, с адрес [населено място], м. „Атия”, като част от структурата на Министерството на отбраната на Република България, за разликата над уважения размер от 1 850,98лв., до пълния претендиран размер от 19 493,93лв., представляваща възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд за периода от 01.11.2001год. до 30.11.2001год. и от 01.10.2004год. до 30.07.2014год, т.е-фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време, вследствие на полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявани дежурства по график и за разликата над 34,55лв. до пълния претендиран размер от 11 606,08лв.-мораторна лихва върху главницата до завеждане на исковата молба. Решението в останалата част, в която е потвърдено първоинстанционното решение, с което е осъдено Военно формирование 32890-Бургас, с адрес [населено място], м. „Атия” да заплати на Б. С. Д. сума в размер от 1 850,98лв., представляваща възнаграждение за положени от него 368 часа извънреден труд, през периода 30.03.2011г. до 30.07.2014г., вследствие на полагащите му се, но неползвани почивки след изпълнявано дежурство по график , както и сумата от 34, 55 лева, представляваща мораторна лихва, дължима върху главницата от 1 850,98лв., за периода от 31.07.2014г. до 05.10.2014г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.10.2014г. до окончателното й изплащане не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.

В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на въззивното решение в отхвърлителната част, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост — касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска да се отмени въззивното решение и да се уважат изцяло предявените искове. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за всички инстанции.

Ответникът по касация Военно формирование 32890-Бургас, чрез процесуалния си представител юрк.Н., е изразил становище за неоснователност на касационната жалба в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК. Претендира разноски.

Касационното обжалване е допуснато с определение № 288 от 13.04.2022г. на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по поставения от касатора правен въпрос: в кой момент възниква вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил повече труд от нормативно определения при даване на 24-часови дежурства, некомпенсиран с почивка, от кой момент работодателят изпада в забава по отношение на това вземане и от кой момент започва да тече погасителната давност за същото и в случаите на прекратено служебно правоотношение и по отношението на които е налице и допълнително основание по чл.280, ал.1 т.1 ГПК с оглед на постановеното решение по тълк.дело №6/2017год. на ОСГК на ВКС и дадените с него разяснения, които са разрешение от въззивния съд в противоречие с дадените в тълкувателното решение.

В проведеното открито съдебно заседание по делото не са се явили представители на страните и са приложени писмени бележки по делото.

По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:

С оглед на постановеното в Тълкувателно решение № 6/2017 от 11.02.2022 г. по тълк.д.№ 6/ 2017 г., ОСГК, ВКС вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсиран с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение. От този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От същия момент започва да тече тригодишната погасителна давност за вземането. В мотивите на тълкувателното решение е разяснено, че удължаването на работното време на военнослужещ, даващ дежурства по график, се компенсира чрез съответното му намаляване през други работни дни. Ползването на почивките и на отпуските става по предназначение, в натура, поради което те не могат да се компенсират с парични обезщетения, докато трае служебното правоотношение. Такава трансформация не е предвидена в закона, тъй като би заобиколила законоустановената им функция за възстановяване на работната сила. В хода на съществуващо правоотношение военнослужещият може да реализира правото си на почивка по предвидения в закона ред. Възможността за получаване на парична компенсация, която по своя характер представлява обезщетение за неизползвана почивка, възниква при прекратяване на правоотношението. Тъй като няма определен ден за изпълнение, то е безсрочно и длъжникът изпада в забава след покана.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за частично основателна, поради следните съображения:

За да постанови обжалваното решение, с което са отхвърлени частично исковете, въззивният съд е приел за установено следното: Предявени са обективно кумулативно съединени искове от Б. С. Д. против Военно формирование 32890 – Бургас, с които претендира да бъде осъдена ответната страна да му заплати посочена сума след частично оттегляне и уточняване на исковата претенция, което е допуснато по искане на пълномощника на ищеца от първоинстанционният съд в отрито съдебно заседание на 28.11.2016год., както следва: в размер от 19 493,93лв.-главница, представляваща възнаграждение за положен от негова страна извънреден труд - фактически отработено служебно време над месечната продължителност, но в границите на увеличената продължителност на служебното време по чл. 194, ал. 1 от ЗОВСРБ (нов) и по чл. 152, ал. 6 от ПКВС (отм.), за периода от 01.11.2001г. до 30.11.2001г. и за периода от 01.10.2004г. до 30.07.2014год., за общо 4432 часа, вследствие на изпълняваните от негова страна дежурства по график в ответните поделения на ВМС към МО на РБ, които не са компенсирани с почивки до прекратяване на служебното правоотношение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба – 06.10.2014г. до окончателното плащане, както и мораторна лихва в размер на 11 606,08лв. върху главницата до завеждане на исковата молба. С въззивното решение исковете са уважени в посочените по-горе размери, а за разликата до пълните претендирани размери и периоди исковете са отхвърлени. Въззивният съд е приел, че в настоящия случай в предвид обстоятелството, че договорът за военна служба на ищеца е прекратен на 30.07.2014год., то следва да се приеме, че на тази дата правото му да извърши компенсация с почивка се е трансформирало в парично вземане, като погасено по давност е правото на ищеца, възникнало преди 30.07.2011год., а като се отчете и четиримесечния срок след полагане на нарядите, в който работодателят следва да компенсира с почивка удълженото работно време, то съдът е приел, че погасено по давност е правото на ищеца да заяви ползването на компенсации за дежурства, положени преди 30.03.2011год. Поради което с оглед на приетата по делото съдебно счетоводна експертиза е уважен искът за сумата от 1850,98лв.- главница, представляваща възнаграждение/ обезщетение/ при положени дежурства за 368 часа труд в границите на удълженото служебното време през периода 30.03.2011год. до 30.07.2014год., които не са били компенсирани с почивки, а в останалата част до пълния претендиран размер претенцията за главница и за лихва е отхвърлена като погасена по давност.
С оглед на дадения отговор на въпроса, по които е допуснато обжалването, въззивното решение, в частта, отхърляща иска за главница за разликата над уважения размер от 1 850, 98лв. и за периода преди 30.03.2011год. поради погасяване по давност е неправилно- постановено в противоречие с материалния закон и подлежи на отмяна. Изводите на въззивния съд не съответстват на даденото разрешение в ТР № 6/11.02.2022год. ОСГК, ВКС, според което почивките и отпуските не могат да се компенсират с парични обезщетения, докато е налице служебно правоотношение. Вземането за заплащане на обезщетение на военнослужещ, положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, некомпенсирани с почивка, възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение и от този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. Погасителната давност започва да тече от момента на прекратяване на служебното правоотношение. Предвид изложеното въззивното решение, в частта, в която е отхвърлен искът за главницата при съобразяване на периода, за който се претендира вземането следва да бъде частично отменено. Не се налага извършването на други съдопроизводствени действия, поради което спорът следва да бъде разрешен от касационната инстанция/ арг. чл.293, ал.3 ГПК/.
По делото не е спорно, че ищецът е бил на кадрова военна служба в поделение/ военно формирование 22 480-Бургас за което е приложен договор от 1996год. и в поделение 34 590-Бургас, последното в състава на ответното военно формирование 32 890-Бургас. Същия, последно е бил преназначен на длъжност „командир на катер“ в ответното поделение. Със заповед от 30.07.2014год. е прекратен договорът за военна служба с ищеца и е освободен от длъжност и от военна служба. В тази връзка не се оспорва, че между страните е съществувало служебно правоотношение, като ищецът за периода 01.04.2001г.-30.07.2014год. е полагал и двадесет и четири часови дежурства по график, за част от които към датата на прекратяване на правоотношението му не му е осигурена компенсация с намалено работно време-почивка. От приетата съдебно счетоводна експертиза/ допълнително заключение от 21.11.2016год. на стр.520 от делото на БРС/, неоспорена в тази част от страните се установява, че за целия период от 01.04.2001год. до 30.07.2014год. неползвани и съответно неплатени компенсации за положени от ищеца наряди са за 554 дни, равняващи се на 4 432 часа, за които възнаграждението като за извънреден труд възлиза на сумата от 15 696,77лв. При изготвяне на допълнителната съдебно счетоводната експертиза вещото лице изрично е посочило, че във връзка с проверка на заповедните книги и издадени заповеди, в които е посочено за кои конкретно дежурства на ищеца е компенсиран с дни за почивка, същите са отчетени именно за посоченото дежурство в заповедта, а относно тези налични заповеди, в които не са посочени дежурствата, които се компенсират с почивка, последните са отнесени хронологично към най- старите некомпенсирани и неплатени дежурства. Съобразно приетото допълнителното заключение и приложените към него като неразделна част- приложения №9 и 10 за процесния период, уточнен след изменение на иска, посочен от представителя на ищеца- за периода от 01.11.2001год. до 30.11.2001год. и от 01.10.2004год.-30.07.2014год. се установява, че за положените дежурства за първия период от 01.11.2001год. до 30.11.2001год. ищецът е компенсиран с почивки, съгласно посочени заповеди/ по таблица 9 от допълнителното заключение/. За периода от 30.03.2011год. до 30.07.2014год. обезщетението за некопменсираните почивки заради положения труд от 368часа възлиза на 1 850, 98лв. и който е присъден с първоинстанционното решение, а за периода от 01.10.2004год. до 29.03.2011год. за 3392часа отработено и некомпенсирано с почивки удължено служебно време над нормативно определеното, обезщетението /възнаграждението/ възлиза на сумата от 8 529,21лв./ приложение №9 и 10 към допълнителното заключение/ или общо часовете некомпенсирано с почивки удължено служебно време е от 3760 часа / 368ч. и 3 392 часа/, обезщетението за което е от общо 10 380,19лв.
При така установеното по делото от фактическа страна претенцията за главница е частично основателна. Ищецът като военнослужещ е положил труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, същия не е некомпенсиран с почивка и служебното правоотношение с ответното поделение е прекратено, поради което има право на обезщетение за положения труд в повече в размер като за извънреден труд. Вземането възниква от датата на прекратяване на служебното правоотношение, към този момент то става изискуемо и военнослужещият може да упражни правото си на иск. От момента на прекратяване на служебното правоотношение, което в случая е със заповед от 30.07.2014год. започва да тече и тригодишната погасителна давност за вземането, поради което е неоснователно възражението на ответника за погасяване на вземането по давност – искът е предявен на 06.10.2014г. С оглед на чл.116, б. „б“, предл.1 ЗЗД с подаването на исковата молба давността е прекъсната и докато трае процесът относно вземането такава не тече /чл.115 б.“ж“ ЗЗД/, поради което вземането не е погасено по давност. С оглед на което основателен се явява предявеният иск за главница за некомпенсирано с почивки удължено служебно време и положен труд повече от нормативно определения при даване на двадесет и четири часови дежурства, който за процесния период е от общо 3760 часа / 368ч. и 3 392 часа/, с оглед на допълнителното заключение на съдебно счетоводната експертиза и дължимото обезщетение за който, изчислен като за извънреден труд е за сумата от 10 380,19лв. Предвид това, че с първоинстанционното решение е присъдена сумата от 1 850,98лв. основателна се явява претенцията за разликата до общия размер на обезщетението от 10 380,19лв. или за сумата от 8 529,21лв. за периода от 01.10.2004год. до 30.03.2011год. С оглед на което следва да се отмени въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното решение, в частта с която е отхвърлен предявения иск за главница за разликата над 1 850,98лв. до сумата от 10 380,19лв. и за периода от 01.10.2004год. до 30.03.2011год. и се постанови ново, с което се уважи предявения иск за тази разлика от 8 529,21лв.
Въззивното решение в частта му, в която е отхвърлен предявеният иск за обезщетение за забавено плащане на главницата за разликата над присъдения размер от 34,55лв. / върху главницата от 1850,98лв. за периода 31.07.2014год. - 05.10.2014год., по отношение на която първоинстанционното решение е влязло в сила след като не е обжалвано от ответника/ до пълния претендиран размер е правилно. Съгласно отговора на въпроса, по който касационното обжалване е допуснато, вземането на военнослужещия за обезщетение като за извънреден труд за некомпенсирано с почивки превишаване на нормативно установеното служебно време, е безсрочно. То е изискуемо от момента на прекратяване на служебното правоотношение, но тъй като срок за изпълнение няма, преди отправяне на покана от кредитора, длъжникът не изпада в забава и на кредитора не се дължи и обезщетение за забавено изпълнение. Липсва твърдения и данни по делото преди подаване на исковата молба ищецът да е канил ответника да плати задължението, поради което не се дължи обезщетение за забава.
Следва да се остави в сила въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното, в отхвърлителните части за главница за сумата над 10 380,19лв. до пълния претендиран размер от 19 493,92лв., както и изцяло за обезщетението за забава в отхвърлителната част за сумата над 34,55лв. до пълния претендиран размер от 11606,08лв. като правилно.

Предвид крайния изход на делото на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът по касация дължи и следва да бъде осъден да заплати на касатора претендираните и направени от него разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за защитата по делото, съответно: от 401,85лв. – за първа инстанция /при разноски за адвокатско възнаграждение от 1 200лв., съобразно уважената част при предявени искове за общо 31 100лв. и уважена част от общо 10 414,74лв. или от 33,48 %/ и сумата от 291,95лв.– за въззивна инстанция /при разноски за адвокатско възнаграждение от 1000лв., при обжалваем интерес от 29 214,47лв. и с оглед на уважената част от 8529,21лв. или 0,29%/ или общо от 693,80лв. за двете инстанции. За касационна инстанция не е представено доказателство за договорено и заплатено адвокатско възнаграждение, което е посочено само в списък на разноските, поради което не следва да се присъжда.

На основание чл.78, ал.3 ГПК с оглед на отхвърлената част от исковете в полза на ответника следва да се присъдят разноски, както следва: за първа инстанция 199,53лв.-юрисконсултско възнаграждение/ определено с оглед на чл.78, ал.8 ГПК, вр. с чл.23, ал.1 от Наредба за правна помощ от 300лв. и съобразно отхърлената част/, за въззивна инстанция от 106,20лв./ определено на 150лв., съобразно обжалваната част пред въззивния съд и отхвърлената част от иска/, както и за касационна инстанция 70,80лв.-юрисконсултско възнаграждение /при 100лв. юрисконсултско възнаграждение и с оглед на охвърлената част/ или общо от 376,53лв. В тежест на ищеца следва да се възложат и разноските на ответника, направени за експертизи в първоинстанционното производство при общо направени разноски от 1956лв. с оглед на отхвърлената част се дължат разноски от 1 301,42лв.

Също предвид крайния изход на делото, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати и дължимите държавни такси и направени от бюджета на съда разноски за експертизи по делото, съобразно уважената част от исковете, а именно: по сметка на Бургаски районен съд сумата от 416,58 лв . -– държавна такса и сумата от 610лв. – разноски за експертизи, заплатени от бюджета на съда/ от общо 1824лв./ , по сметка на Бургаски окръжен съд сумата от 170,58лв.-държавна такса за въззивното производство / с оглед на обжалваемия интерес и уважената част/, както и по сметка на ВКС сумата от 200,58лв-държавна такса / от която 30лв. за допускане на касационно обжалване и 170,58лв.-държавна такса за разглеждане на касационната жалба/.

Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на III гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ въззивно решение №ІІ-18 от 02.06.2017год. на Бургаския окръжен съд, постановено по гр. д. №276/2017г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска, предявен от Б. С. Д. срещу Военно формирование 32890, [населено място] за сумата над 1850,98лв. до сумата от 10 380,19лв., представляваща възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд за периода 01.10.2004г. до 30.03.2011год. т.е-фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време, вследствие на полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявани дежурства по график и в частта, с която е потвърдено същото решение относно дължимите такси и разноски, и са присъдени разноски за въззивното производство и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА Военно формирование 32890-Бургас, с адрес: [населено място], м. „Атия“ да заплати на Б. С. Д., с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, чрез адв. П. сумата от още 8 529,21лв. / осем хиляди петстотин двадесет и девет лева и двадесет и една стотинки/, представляваща разликата над 1850,98лв. до сумата от 10 380,19лв. за положения от ищеца извънреден труд за периода 01.10.2004год. до 30.03.2011год. т.е-фактически отработеното служебно време над месечната продължителност на служебното време, вследствие на полагащите му се и неизползвани почивки след изпълнявани дежурства по график, ведно със законната лихва от 06.10.2014год. до окончателното й изплащане и сумата от 693,80лв.- разноски за първа и въззивна инстанция.

ОСТАВЯ В СИЛА обжалваното решение в останалата отхвърлителна част.

ОСЪЖДА Б. С. Д., с ЕГН [ЕГН], със съдебен адрес: [населено място], [улица], ет.3, чрез адв. П. да заплати на Военно формирование 32890-Бургас, с адрес: [населено място], м. „Атия“ на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от 376,53лв . – разноски за юрисконсултско възнаграждение за трите инстанции и сумата от 1 301,42лв.- разноски за експертизи.

ОСЪЖДА Военно формирование 32890 – Бургас да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски районен съд сумата от 416,58лв. / четиристотин и шестнадесет лева и петдесет и осем стотинки/– държавна такса и сумата от 610лв./шестотин и десет лева/-разноски за експертизи.

ОСЪЖДА Военно формирование 32890 – Бургас да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Бургаски окръжен съд сумата от 170,58лв /сто и седемдесет лева и петдесет и осем стотинки/- държавна такса за въззивно обжалване.

ОСЪЖДА Военно формирование 32890 – Бургас да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Върховен касационен съд сумата от 200,58 лв. /двеста лева и петдесет и осем стотинки/ – държавни такси за касационно обжалване.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.