Доказване на придобивна давност при владение върху съседен имот

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е
№ 330
гр.София, 17.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА

Членове: ВЕСЕЛКА МАРЕВА

ДИАНА КОЛЕДЖИКОВА

при секретаря Даниела Танева, като разгледа докладваното от съдия Коледжикова гр. д. № 1283 по описа за 2024 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба № 3867 от 14.02.2023 г., подадена от името на И. С. И. чрез адв.К. Д., против решение № 1592 от 08.12.2022 г. по гр.д.№ 1967/2022 г. на Окръжен съд Варна, с което е потвърдено решение № 2248 от 07.07.2022 г., постановено по гр.д. № 9695/2021 г. по описа на Районен съд Варна. С последното е отхвърлен предявеният от И. И., С. Б., М. Б., К. М. и М. М. иск за установяване по отношение на И. С. И., че не притежава право на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], р-н „В. В.“, с. о. „М.“ с площ от 2295 кв. м.

В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението поради необоснованост и противоречие с материалния закон, както и допуснати процесуални нарушения при обсъждането на събраните доказателства, които не са анализирани в съвкупност и взаимовръзка. Съдът неправилно, в противоречие с материалния закон приел, че ответникът е доказал упражняване на владение върху имота на ищците за период от 10 години – от 08.01.2008 г. до предявяване на исковата молба. Твърди се, че за периода до 2012 г. липсват доказателства, обуславящи извод за явно и несъмнено упражняване на фактическа власт върху имота от ответника, тъй като било установено, че до месец април 2012 г. имотът не е бил ограден.

Въззивният съд приел осъществяване фактическия състав на чл.79 ЗС без да обсъди всички доказателства и факти от значение за правния спор; въз основа само на ангажираните от ищеца гласни доказателства, чиято достоверност не подложил на преценка. Същите били противоречиви и се опровергавали от приетото заключение по съдебно-техническата експертиза. Вследствие посочените нарушения съдът достигнал до неправилния извод за изтекла в полза на ответника придобивна давност. С оглед настъпилата в хода на настоящото производство смърт на жалбоподателката И. И., с определение № 1046 от 06.03.2025 г. по настоящото дело на нейно място като жалбоподатели са конституирани Й. М. Г., И. М. Н. и С. П. И. - П., които поддържат касационната жалба. Допълнителни съображения процесуалният представител на касаторите излага в проведеното по делото открито съдебно заседание. Необжалвалите другари на касатора излагат в съдебно заседание и в писмени бележки съображения за основателност на жалбата. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът по касация изразява становище за неоснователност на жалбата в писмен отговор. Направено е възражение за прекомерност на заплатеното от жалбоподателите адвокатско възнаграждение.

С определение от № 526 от 05.02.2025 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправния въпрос за задължението на въззивният съд да обсъди всички доводи на страните и всички събрани доказателства от значение за решаването на спора.

По поставения процесуалноправния въпрос настоящият състав споделя възприетото в трайната практиката на ВКС, че независимо от предвидената в чл.272 ГПК възможност на въззивния съд да препрати към мотивите на първата инстанция, когато потвърждава нейното решение, той не е освободен от задължението да извърши самостоятелна преценка на доказателствата, да формира собствени изводи и да постанови решение по същество, като обсъди и оплакванията във въззивната жалба, възраженията и доводите на страните. В този смисъл са решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о.; решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г.о.; решение № 160-А от 16.12.2020 по т. д. № 2156/2019 г., ІІ т.о.; решение № 211 от 21.01.2021 г. по гр. д. № 64/2020 г., ІV г. о.; решение № 183 от 16.11.2017 г. по т. д. № 2624/2016 г., ІІ т. о.; решение № 145 от 7.01.2019 г. по гр. д. № 811/2018 г., ІІ г. о. и други.

За да се произнесе по касационната жалба, съставът на ВКС взе предвид следното:

По предявения от И. И., С. Б., М. Б., К. М. и М. М. отрицателен установителен иск за признаване, че И. С. И. не притежава право на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], ответникът е възразил, че е придобил процесния имот по давност като го е владял като свой от закупуването на съседния имот пл.№ * на 08.01.2008 г. Между двата имота нямало обективирана граница, а през целия период от 2008 г. до момента те били общо заградени като един имот, който ответникът ползва и облагородява с ясно демонстрирано намерение, че е негов собствен. В имота имало засадени от ответника дървета, изградена масивна ограда, алеи, водопроводна мрежа и електроснабдяване, поставени охранителни камери и СОД. Посочените действия продължили повече от 10 години от 2008 г. и до предявяване на иска придобивната давност в полза на ответника била изтекла. Тези твърдения са оспорени от ищците.

В обжалваното решение е прието за безспорно между страните, че правото на собственост върху ПИ с идентификатор *** от 2295 кв.м. е възстановено на ищците като наследници на К. П.. Посочено е, че процесният имот е съседен на имот пл.№ *, придобит от ищеца по договор за продажба от 2008 г. Отрицателният установителен иск е отхвърлен предвид приетата от съда основателност на възражението на ответника за придобиване на имота на ищците по давност.

Прието е, че показания на свидетелите В. и Б. установяват осъществена от ищеца фактическа власт върху процесния имот, който бил ограден с масивна ограда към закупения от ответника имот. През 2008 г. ответникът заградил закупения от него имот пл.№ *, заравнил процесния имот, който е съседен, и разположил в него камиони, скелета и други материали. Съдът намерил, че чрез тези действия ответникът манифестирал намерение за своене и на спорния имот. Впоследствие ответникът продължил необезпокоявано владението върху имота като изградил гараж и масивна сграда, поставил входна врата, засадил овощни дръвчета, изградил електрическа и В и К инсталации. Посочените обстоятелства установявали осъществяване на явно, спокойно, постоянно и непрекъснато владение в периода от 2008 г. до 27.05.2021 г. (датата на предявяване на иска срещу И.). Мястото на ответника било оградено с масивна ограда и никой друг нямал достъп до него. Съдът посочил, че горните изводи не се разколебават при обсъждане на показанията на свидетелите Н., който не е посещавал имота след 2008 г., и В., посетил имота повече от 6-7 години преди разпита си на 30.03.2022 г. Показанията на този свидетел не са кредитирани (посочено е, че са ценени с „известна критичност“), тъй като свидетелят не бил сигурен, че посетеният от него имот е процесният. Прието е, че и двамата свидетели нямат впечатления за имота след 2008 г.

Съдът не е споделил довода на ищците във въззивната им жалба, че за периода до април 2012 г. е опровергано извършването на действия по завладяване на имота от ответника – засаждане на дървета, изграждане на алеи и инсталации, ограждане на имота и пр., предвид заключението по съдебно-техническата експертиза. Приел е, че достоверността на датата, на която са направени снимките от Google Earth, не можела да бъде проверена от съда. Изложил е, че свидетелските показания установявали извършено от ответника заравняване на процесния недвижим имот, което се виждало и на въпросните снимки. Посочил е, че ако снимките се ценят, те показвали отъпкване на парцела и поставяне в него на цистерна, фургони, траверси и други строителни материали, което съответствало на показанията на свидетелите В. и Б.. Съдът обобщил, че независимо дали в определен период между имота на ищците и имота на ответника е имало временна ограда, по делото било доказано упражняване на фактическа власт от страна на ответника с намерение за своене на процесния имот.

Решението е неправилно. При постановяването му е нарушен процесуалният закон, задължаващ въззивния съд да обсъди всички доводи на страните и всички събрани доказателства от значение за решаването на спора. По аргумент на чл. 293, ал. 3 ГПК, тъй като не се налага извършването на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, след отмяна на решението настоящият състав ВКС следва да се произнесе по съществото на спора.

За да се придобие правото на собственост върху имот на основание давностно владение, то трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнено. Владението трябва да е постоянно, т. е. да няма инцидентен характер и да е от такова естество, че да не позволява на други лица да владеят имота. Постоянното владение не изисква фактическата власт задължително да се осъществява във всеки един момент от времето. Действията на владелеца следва да сочат, че той счита имота за свой и фактическата власт да не бъде прекъсвана от действия на трети лица. Не е достатъчно само манифестирането на собственическо отношение към имота пред трети лица, а е необходимо владелецът да си служи с недвижимия имот по предназначението му, да извършва действия по стопанисването му. Тези действия трябва да бъдат такива, че да дават възможност на собственика да узнае, че трето лице владее имота му и да предприеме действия по защита на правото си на собственост. Всички действия на владелеца трябва ясно, явно и несъмнено да сочат на това, че той счита имота за свой, а не за собственост на трето лице. Според трайно установената практика на ВКС, владението трябва да бъде установено явно спрямо собственика на вещта и фактът на установяване, както и моментът, в който е установено владението, трябва да бъде доказан по делото, тъй като именно с оглед начина на установяване на фактическата власт върху имота се извършва преценката дали владението е установено и поддържано явно или по скрит начин.

Ищецът твърди, че завладял имота през 2008 г. Съгласно чл. 154, ал.1 ГПК всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения. По делото е било спорно осъществяването на елемент от фактическия състав на придобивната давност – упражнявана фактическа власт върху процесния имот. Само при доказано упражняване на фактическа власт върху имота за период от десет години преди предявяване на иска, с което давността се прекъсва – чл.116, б.“б“ ЗЗД, възражението на ответника би било основателно. Исковата молба е постъпила в съда на 27.05.2021 г. Следователно основателността на възражението е предпоставена от установяване на упражнявана от ответника фактическа власт върху процесния имот с начало най-късно 26.05.2011 г.

Обстоятелството, че ответникът е собственик на съседен на процесния имот, изисква при обсъждане на действията, с които ответникът е обективирал упражняване фактическа власт върху двата съседни имота, имотът на ищците да се разграничи от имота на ответника. За преценка осъществяване фактическия състав на придобивната давност от значение е по какъв начин ответникът е упражнявал фактическа власт конкретно върху имота на ищците. Такова разграничение не е направено от въззивния съд.

Вещото лице е установило, че понастоящем процесният имот е ограден от северната, източната и западната граници с масивна ограда от бетонна ивична основа, висока 60 см., и метална мрежа. Между процесния имот и имота на ответника № * няма ограда. В имота се намират гараж и пристройка към сградата, построена в имот № *, както и бетонова площадка. При тези данни от значение за осъществяване придобивното основание давностно владение от страна на ответника, от значение е установяването на датата или периода на приобщаване на процесния имот към имота на ответника чрез ограждането му и премахването на оградата, която е съществувала между тях. Данни за съществуване на ограда между двата имота се съдържат в заключението на вещото лице по приетата СТЕ и в показанията на свидетеля Б., дадени в с.з. на 29.06.2022 г. Според свидетеля, ответникът ползвал процесния парцел още откакто купил съседното място през 2008 г. – заравнил и изчистил целия парцел, държал камионите и машините си в него, както и един фургон и цистерна. Строежът на къщата бил от другата страна на оградата. След завършването на строежа ответникът премахнал оградата между двата имота, която бил поставил по изискване на общинската администрация, и през 2013 г. издигнал масивната ограда.

Неправилно е игнорирана констатацията на вещото лице, че съгласно сателитните снимки в Google Earth (приложение 4 към заключението) към месец април 2012 г. само имотът на ищеца № * е бил ограден с масивна ограда от бетонна основа, колове и оградна мрежа, а имотът на ответниците № * не е бил ограден. Заключението на вещото лице не е оспорено от страните; ответникът не е отрекъл неговите констатации, но съдът не ги е обсъдил и не е оценил значението на установеното чрез заключението обстоятелство: към месец април 2012 г. процесният имот не е бил приобщен към имота на ответника, не е бил заграден и видът му не дава основание да се заключи, че е стопанисван от когото и да е. В имота са били струпани строителни отпадъци, поставени са били цистерна и контейнер в непосредствена близост с оградата на имота на ответника; бетонни блокове преграждали подхода от пътя, свободен от затревяване и храсти. Липсват строителни книжа за изграждане на строеж в процесния имот.

Въззивният съд не е обсъдил оплакването във въззивната жалба за противоречие между показанията на свидетелите относно ограждане на процесния имот през 2010 г. и установеното от вещото лице обстоятелство, че към април 2012 г. имотът на ищците не е бил ограден. При тези факти показанията на свидетелите В. и Б. относно ограждането на имота през 2010 г. следва да се отнесат към имот № *, закупен от ответника през 2008 г., а не към имот № * на ищците, тъй като към 2012 г. същият не е бил ограден.

В нарушение на материалния закон – чл.68, ал.1 ЗС въззивният съд приел, че заравняването на процесния имот и разполагането в него на камиони и строителни материали представлявали действия на манифестирано намерение за своене и на спорния имот, докато към този момент само имотът на ответника № * бил ограден.

Описаните действия не сочат на упражнявана фактическа власт върху имота, не обективират намерение за своене на имота, не демонстрират собственическо отношение, а са свързани с ползването на намиращ се в съседство неограден имот, до който достъп са имали и трети лица. По въпроса за съдържанието на владелческите действия като елемент от придобивната давност съдебната практика приема, че те трябва да съдържат всички признаци на владението - фактическата власт трябва да се упражнява постоянно, спокойно, явно и несъмнително с намерение да се свои вещта. Владение на имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС е налице при осъществяване на такива фактически действия върху имота, които ясно и недвусмислено да обективират собственическото отношение на извършващия ги към имота. Фактическите действия, с които се осъществява владението по чл.79 ЗС, трябва да разкриват явно и несъмнително упражняване на фактическа власт с намерение за своене. Не е достатъчно владелецът да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта, ако собственикът не може да узнае чрез тях за осъществяваното владение. Волята за своене на имота трябва да е явно демонстрирана. Само при такива действия собственикът ще узнае, че друго лице владее неговия имот и ще има възможност да предприеме действия по защита на собствеността си.

Такова действие е например ограждането на имота, тъй като така имотът се индивидуализира по граници и се осуетява достъпът на други лица в него. Във всички случаи, за да се направи извод за осъществяване на фактическа власт, действията трябва да сочат на намерение имотът да се счита за свой, да изразяват воля трайно да се държи вещта, без никой да пречи на владелеца, както и да не са прекъсвани от действия на трети лица.

Установените действия спрямо процесния имот преди ограждането му нямат белезите на владение, защото не демонстрират собственическо отношение. Всяко трето лице би могло да ползва имота по начините, по които го е ползвал ответникът. Следователно до момента на ограждане на имота на ищците към този на ответника не може да се приеме осъществяване на обективния признак на владението като елемент от фактическия състав на чл.79 ЗС – владение на процесния имот с намерение за своене в срока по чл.79, ал.2 ЗС. Ограждането е извършено през 2013 г., съгласно показанията на свидетеля Б., които кореспондират с установеното от заключението обстоятелство, че към април 2012 г. ограда около процесния имот не е съществувала. За периода 2013-2021 г., когато е предявен искът и е прекъсната давността, не е изтекъл предвиденият в закона 10-годишен давностен срок за придобиване от ответника на процесния имот.

Основателно е оплакването на касатора за липса на задълбочено обсъждане на събраните по делото доказателства относно твърдението на ответника за осъществяване на владение и придобиване имота по давност. Въззивният съд не е обсъдил и анализирал всички доказателства, от значение за установяване на относимите към това придобивно основание обстоятелства в тяхната взаимна връзка. Необосновано е приел, че ответникът е осъществявал владение върху имота на ищците в изискуемия от закона срок, изтекъл преди предявяване на иска. Този правен извод е направен в противоречие със събраните доказателства, които не са анализирани в съвкупност. Погрешно е прието, че ответникът е осъществявал владение за срок повече от десет години. Владението, което ответникът е упражнявал върху имота, е установено едва през 2013 г., следователно срокът по чл.79, ал.2 ЗС не е изтекъл.

С оглед на изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на закона и е необосновано. Въззивното решение, с което е потвърдено първоинстанционното за отхвърляне на предявения иск за установяване, че ответникът не е собственик на поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], р-н „В. В.“, с. о. „М.“ с площ от 2295 кв. м., следва да бъде отменено на основание чл.281, ал.1, т.3 ГПК по жалбата на ищцата И. С., заместена в процеса от наследниците си Й. М. Г., И. М. Н. и С. П. И. – П., и делото следва да се реши по същество от касационната инстанция като по предявения от И. С. И. отрицателен установителен иск се признае за установено по отношение на конституираните на мястото на тази ищца нейни наследници Й. М. Г., И. М. Н. и С. П. И. – П., че И. С. И. не притежава право на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място]. В частта, с която са отхвърлени исковете, предявени от С. Б., М. Б., К. М. и М. М., въззивното решение е влязло в сила като необжалвано. Решението следва да се отмени и в частта, с която И. И. е осъдена да заплати на И. С. разноски пред първата и въззивната инстанция съответно в размер 500 лева и 920 лева.

При този изход на делото на касаторите следва да се присъдят разноските, направени пред трите инстанции. За първата инстанция И. С. е направила разноски в размер 1456,04 лева; за въззивната инстанция – 241,84 лева за държавна такса; за производството пред ВКС – 271,84 лева за държавни такси. Сборът на посочените разходи 1969,72 лева следва да се присъди в полза на конституираните касатори Й. М. Г., И. М. Н. и С. П. И. – П..

Касаторката С. И. – П. е направила разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция в размер 4800 лева, които ответникът следва да бъде осъден да й заплати. Възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от И. - П. възнаграждение за адвокат е неоснователно. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК основателността на възражението се преценява съобразно фактическата и правна сложност на делото. Фактическата сложност се обуславя от широк кръг обстоятелства, които се изследват и установяват в съдебното производство като релевантни към правния спор, а правната сложност произтича от преценката за основателността на претенциите. За да е прекомерно, възнаграждението следва да е уговорено в съществено отклонение /пряко мярката, наложена от пазара на адвокатските възнаграждения/ по подобни дела. Съобразявайки вида на договорената дейност, фактическата и правна сложност на делото и защитавания интерес, настоящият състав намира, че договореното и заплатено възнаграждение не е прекомерно. В полза на този извод е и обстоятелството, че заплатеното от ответника по касация адвокатско възнаграждение за защита пред касационната инстанция е в размер 4000 лева. При сравнение на двете суми, заплатеното от касаторката възнаграждение не е прекомерно.

Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение № 1592 от 08.12.2022 г. по гр.д.№ 1967/2022 г. на Окръжен съд Варна в частта, с която е потвърдено решение № 2248 от 07.07.2022 г., постановено по гр.д. № 9695/2021 г. по описа на Районен съд Варна за отхвърляне на предявения от И. С. И. против И. С. И. иск за установяване по отношение на ищцата, че ответникът не притежава право на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], р-н „В. В.“, с. о. „М.“ с площ от 2295 кв. м., както и в частта, с която И. И. е осъдена да заплати на И. И. 920 лева и е потвърдено решението на районния съд за осъждането й за да му заплати 500 лева, и вместо него постановява:

Признава за установено на основание по чл.124, ал.1 ГПК по отношение на Й. М. Г., И. М. Н. и С. П. И. – П. (конституирани наследници на мястото на починалата ищца И. С. И.), че И. С. И. не притежава право на собственост върху поземлен имот с идентификатор № ***, находящ се в [населено място], р-н „В. В.“, с. о. „М.“ с площ от 2295 кв. м.

Осъжда И. С. И. да заплати на Й. М. Г., И. М. Н. и С. П. И. – П. сумата 1969,72 лева (хиляда деветстотин шестдесет и девет лева 0,72) - разноски по делото за всички инстанции.

Осъжда И. С. И. да заплати на С. П. И. – П. сумата 4800 лева (четири хиляди и осемстотин) за адвокатско възнаграждение пред касационната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.