Към съдържанието
Питай законите

Практика · Върховен касационен съд · 01 Януари 2024

Компетентен съд и правила при групиране на наказания при съвкупност и рецидив

Върховен касационен съд · 01 Януари 2024

Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.

Главният прокурор иска възобновяване на дело за групиране на наказания, решено от Окръжен съд, Кюстендил, вместо от компетентния районен съд. Освен това окръжният съд механично е обединил всички наказания, без да отчете, че част от деянията са извършени при съвкупност, а други при рецидив. Върховният касационен съд отменя определението и връща делото на районния съд за ново разглеждане.

Какво приема съдът

Компетентен да групира наказания е първоинстанционният съд, постановил последната влязла в сила присъда, като за чуждестранните присъди меродавна е датата на влизането им в сила в чужбина, а не датата на признаването им в България. При наличие на деяния в съвкупност и такива в рецидив съдът задължително мотивира разделянето им и прилага най-благоприятното за осъдения съчетание.

Приложени разпоредби

Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.

групиране на наказаниякумулацияреална съвкупнострецидивкомпетентен съдчуждестранна присъда

Текстът на акта

Ключови фрази

Кумулации * групиране на наказания * Искане за възобновяване на наказателно дело от Главния прокурор на РБ * неправилно приложение на материалния закон

Р Е Ш Е Н И Е

№ 55

гр. София, 24 януари 2024 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Върховният касационен съд на Република България, ІII НО, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА МЕДАРОВА

БОНКА ЯНКОВА

при секретаря Илияна Петкова

и в присъствието на прокурора Антоанета Близнакова

изслуша докладваното от съдия ИВАНОВА касационно дело № 1006 по описа за 2023 г

Настоящето производство е образувано по искане на Главния прокурор за възобновяване на ЧНД № 299/23 по описа на Кюстендилски окръжен съд, по което е постановено определение № 277 от 10.07.2023 г, влязло в сила на 26.07.2023 г, с което са групирани наказания „лишаване от свобода“, наложени на осъдения Р. М. И., по влезли в сила спрямо него присъди, като му е определено по съвкупност едно най-тежко общо наказание „лишаване от свобода“.

Предмет на ЧНД № 299/23 по описа на Кюстендилски окръжен съд, са следните присъди:

1/ присъда № 2597/12 на Апелативен съд, гр. Болоня, Република Италия, по дело № 173/13, влязла в сила на 21.01.2014 г, за две деяния, извършени на 25.01.2008 г, приета за изпълнение в Република България с решение на Кюстендилски окръжен съд № 101 от 9.08.2022 г, по ЧНД № 303/22, влязло в сила на 24.08.2022 г,

2/ присъда № 161/04 на Първоинстанционния съд, гр. Венеция, Република Италия, по дело № 3304/03, влязла в сила на 9.05.2004 г, за две деяния, съставляващи две престъпления, извършени съответно на: 16.03.2003 г и през месец април 2003 г, приета за изпълнение в Република България с решение на Кюстендилски окръжен съд № 101 от 9.08.2022 г, по ЧНД № 303/22, влязло в сила на 24.08.2022 г, като за престъпленията, предмет на двете присъди, постановени от италианския съд, на осъдения е наложено наказанието девет години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим,

3/ присъда № 47 от 18.10.2019 г, по НОХД № 851/17 по описа на Районен съд, Кюстендил, влязла в сила на 17.12.2020 г, за деяния, извършени на 2.10.2016 г, с наложено, при условията на чл. 23 НК, наказание две години „лишаване от свобода“, при „общ“ режим,

4/ присъда / споразумение / № 486 от 1.06.2006 г, по НОХД № 410/06 по описа на Районен съд, Кюстендил, влязла в сила на 1.06.2006, за деяния, съставляващи съвкупност от престъпления, извършени в периода от 14.02.2003 г до 16.12.2003 г, на 18.07.2004 и 22.08.2005 г, с наложено, при условията на чл. 23 НК, наказание една година и два месеца „лишаване от свобода“, при „лек“ режим.

На основание чл. 25 вр. чл. 23 НК, на осъдения е определено за изтърпяване едно най-тежко общо наказание: девет години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, със зачитане и приспадане на изтърпяното по групираните присъди наказание.

Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Изтъкват се следните аргументи: Съдебният акт е постановен от некомпетентен съд в нарушение на чл. 39, ал. 1 НПК. За да се определи кой съд е компетентен да се произнесе в производство по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, следва да се съобрази кой е съдът, постановил последната влязла в сила присъда. В случая, компетентен е Районен съд, Кюстендил, чиято присъда последна е влязла в сила, а именно: присъда № 47 от 18.07.2019 г, по НОХД № 851/17, влязла в сила на 17.12.2020 г. При преценката кой съд е компетентен в случаите, когато се групират наказания по присъди на български съд и чуждестранен такъв, се взема предвид датата на влизане в сила на съответния съдебен акт / присъдата, постановена от чуждестранния съд /, а не датата на съдебния акт, с който присъдата е приета за изпълнение. Разпоредбата на чл. 39, ал. 1 НПК е императивна и не може да бъде прилагана по усмотрение на съда / ТР № 3/16.11.2009 г ОСНК ВКС /. В определение № 277 от 10.07.2023 г на Кюстендилски окръжен съд липсват мотиви. Съдът не е изложил съображения относно това защо счита, че деянията по групираните присъди, са извършени при условията на реална съвкупност / чл. 25 вр. чл. 23 НК /. Допуснато е нарушение на материалния закон. Не е взето предвид, че част от деянията са извършени при реална съвкупност, а друга част, при рецидив. При посочената хипотеза не се прилагат правилата на чл. 25 вр. чл. 23 НК, а се търси такова съчетание на наказанията по отделните присъди, което се явява най-благоприятно за осъдения / ППВС № 4/65 /.

Иска се, по реда на възобновяването, да бъде отменено определение № 277 от 10.07.2023 г, по ЧНД № 299/23 по описа на Кюстендилски окръжен съд, и делото да бъде върнато за ново разглеждане на Районен съд, Кюстендил.

В съдебно заседание на ВКС представителят на ВКП поддържа искането и пледира за уважаването му.

Защитата счита, че искането е неоснователно.

Осъденият се присъединява към становището на своя защитник.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното:

Искането е допустимо. Подадено е от активно легитимирана страна при спазване на законоустановения шестмесечен срок.

Разгледано по същество, е основателно.

Законът/чл. 23 НК / е предвидил възможност за групиране на наказанията по влезли в сила присъди чрез определяне за изтърпяване на едно най-тежко общо наказание, когато с едно деяние са извършени няколко престъпления, или когато едно лице е извършило няколко отделни престъпления, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях. Посочената законова възможност се прилага и когато лицето е осъдено с отделни присъди / чл. 25 вр. чл. 23 НК /.

Различно е положението, когато едно лице извърши престъпление, след като вече е осъден с влязла в сила присъда. Тогава се касае за рецидив, при който законът е предвидил друг ред за групиране, изводим от правилата по чл. 27, 28 и 29 НК. Съдебната практика е изяснила, че когато съдебното минало на лицето включва осъждания, част от които са при съвкупност, и други, при рецидив, при групирането на наказанията по отделните присъда следва да бъде избрано такова съчетание, което се явява най-благоприятно за осъдения. Принципно положение в тази насока е да се преценява в кой случай / в кои случаи / осъденият би изтърпял наказание с най-кратък срок или обемът на приложената спрямо него при групирането наказателна принуда да бъде сведена до възможния минимум.

Когато са налице условията на чл. 25 вр. чл. 23 НК, съдът, постановил като първа инстанция присъдата, която последна е влязла в сила, е компетентен да се произнесе по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.

Когато чуждестранен съд е постановил присъда, част от предмета на групиране, релевантна е датата на влизане в сила на присъдата на чуждестранния съд, а не датата на влизане в сила на съдебния акт, с който присъдата е приета за изпълнение в Република България.

По настоящето дело производството по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК е проведено от Кюстендилски окръжен съд в нарушение на чл. 39, ал. 1 НПК. При съобразяване на датите на влизане в сила на отделните присъди, предмет на групиране, е видно, че компетентен се явява Районен съд, Кюстендил, чиято присъда № 47 от 18.10.2019 г, по НОХД № 851/17, е влязла в сила на 17.12.2020 г, тоест, последна по време. Разпоредбата на чл. 39 НПК е императивна, което означава, че е недопустимо друг съд, дори и такъв с по-висок ранг, да изземе компетентността по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК и да се произнесе вместо компетентния съд. Ето защо, настоящата инстанция споделя довода, изложен в искането, че след като Окръжен съд, Кюстендил е разгледал делото по чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, в нарушение на чл. 39 НПК, е допуснал съществено процесуално нарушение, което поражда необходимост от отмяна на съдебния акт и връщане на делото за разглеждане от компетентния съд.

Основателно е становището, залегнало в искането, че цитираното определение № 277 от 10.07.2023 г на Кюстендилски окръжен съд не съдържа мотиви, подкрепящи извода на съда, че са налице условията на чл. 25 вр. чл. 23 НК. При сравняване на датата на извършване на деянията, включени в съвкупността, с датите на влизане в сила на отделните присъди, е видно, че част от деянията са извършени при условията на съвкупност, а други, при условията на рецидив. Съдът не е обсъдил тези обстоятелства, а се е задоволил декларативно да посочи, че, на основание чл. 25 вр. чл. 23 НК, определя едно най-тежко общо наказание: девет години „лишаване от свобода“, при „строг“ режим, със зачитане и приспадане на изтърпяното по групираните присъди наказание. Този извод на съда е неверен, тъй като не за всички, включени в групирането, присъди са налице условията на чл. 25 вр. чл. 23 НК. Съдът е следвало да посочи кои от престъпленията са извършени при съвкупност и кои при рецидив и да пристъпи към групиране, като избере съчетанието, явяващо се най-благоприятно за осъдения. Като е приложил правилата по чл. 25 вр. чл. 23 НК, игнорирайки обстоятелството, че някои от престъпленията са извършени при рецидив, съдът е допуснал нарушение на материалния закон.

За отстраняване на допуснатите нарушения по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК е необходимо постановеният съдебен акт да бъде отменен, по реда на възобновяването, и делото да бъде изпратено на компетентния съд / Районен съд, Кюстендил /, който да го разгледа, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК, и да приложи правилно материалния закон.

С оглед на изложеното, ВКС намери, че искането е основателно и следва да бъде уважено.

Водим от горното и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, ІII НО,

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ, по реда на ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО, определение на Кюстендилски окръжен съд № 277 от 10.07.2023 г, по ЧНД № 299/23.

ВРЪЩА делото за НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ на РАЙОНЕН СЪД, КЮСТЕНДИЛ, за произнасяне по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 НПК.

Решението не подлежи на обжалване .

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.