Практика · Върховен касационен съд · 05 Септември 2024
Възобновяване на дело при задочно осъждане за неплатена издръжка
Резюме, съставено автоматично от текста на акта. Меродавен е самият акт по-долу.
Жена е осъдена задочно за неплащане на издръжка на децата си, като делото е преминало изцяло без нейното знание, докато е живеела в чужбина. След завръщането си в България тя иска възобновяване на процеса. Върховният касационен съд отменя присъдата и връща делото на етап разследване, тъй като правото ѝ на лично участие е било нарушено.
Какво приема съдът
Липсата на обвиняемия на адреса му преди образуване на делото не представлява съзнателно укриване, и ако лицето изобщо не е уведомено за воденото срещу него наказателно производство, задочната присъда подлежи на отмяна по чл. 423, ал. 1 от НПК.
Приложени разпоредби
Всяка посочена разпоредба е проверена да се среща в текста на акта.
задочно осъжданевъзобновяване на наказателно производствонеплащане на издръжкаправо на участие в делотоотмяна на присъда
Текстът на акта
Ключови фрази Неплащане на издръжка * Искане за възобновяване на наказателно дело от задочно осъден * основателност на искане за възобновяване * възобновяване на наказателно производство Р Е Ш Е Н И Е № 468 г р. София, 02 октомври 2024 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в публичното заседание на двадесет и шести септември, две хиляди двадесет и четвърта година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛ ЛУКОВ БОНКА ЯНКОВА С участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов разгледа докладваното от съдия Янкова н.д. № 706/2024 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по глава тридесет и трета от НПК. Образувано е по искане на осъдената М. Е. С. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 2192 по описа за 2021 г. на Районен съд Плевен. Искането е подадено от упълномощения защитник на осъдената – адв. Л.Ч. и както е посочено в същото - с правно основание - чл.422 и следващите от НПК. Съдържателно, в същото са изложени съображения за проведено изцяло в отсъствие на осъдената наказателно производство, финализирано с постановената от Плевенския районен съд присъда, което позволява да се приеме, че се претендира съдебният акт да бъде отменен и производството възобновено поради неучастие в наказателното производство на задочно осъдено лице (чл.423 от НПК). Твърди се в искането, че С. от дълги години живее извън България и едва при завръщането си в страната през м. юли 2024 г. узнала за водено срещу нея производство и постановената осъдителна присъда. С тези доводи е обосновано и отправеното искане за възобновяване на производството, отмяна на влязлата в сила присъда № 33/23.03.2022 г. постановена по НОХД № 2192/2021 г. от РС Плевен и връщане на делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав. В съдебно заседание защитникът на осъдената поддържа искането по изложените в него съображения. Акцентира върху обстоятелството, че С. е осъдена без да знае, че има образувано наказателно дело спрямо нея и на това основание моли наказателното производство да бъде възобновено, като присъдата се отмени, а делото бъде върнато за ново разглеждане от РС Плевен. Осъдената М. С. изразява съгласие с доводите на защитника си, които сочи, че споделя изцяло и поддържа искането за възобновяване на делото. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за основателност на искането. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери следното: Във връзка с допустимостта на искането, включително подаването му в законоустановения в чл.423, ал.1 от НПК срок ВКС установи следното: По делото липсват данни, като такива не се извличат и от изисканата и постъпила по делото справка от МВР Главна дирекция „Гранична полиция“ относно момента, в който на осъдената С. е станало известно осъждането ѝ по горепосочената присъда. Ето защо и ВКС приема за меродавен посоченият в искането момент, в който се твърди, че същата е узнала за постановената спрямо нея присъда, а именно при връщането ѝ в Република България през месец юли 2024 г. Преценено спрямо този момент, подаденото на 15.07.2024 г., чрез РС Плевен искане за възобновяване е депозирано в предвидения в чл.423, ал.1 от НПК шестмесечен срок. Отправено е от имаща право на такова искане страна и има за предмет влязла в сила присъда, непроверена от касационната инстанция, поради което и искането е процесуално допустимо. Разгледано по същество е и основателно. За да се произнесе в този смисъл ВКС взе предвид следното: С присъда № 33/23. 03. 2022 год., постановена по НОХД № 2192/ 2021 г. , Районният съд Плевен е признал подс. М. Е. С. за виновна в извършването на две престъпления по чл.183, ал.1 от НК, осъществени в периода м. август 2017 до м. октомври 2021 г., а именно, че след като е била осъдена с Решение № 1198 от 2017 г. по гр. д № 2490/ 2017 г. от РС Плевен да издържа двете си малолетни деца съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от две месечни вноски - 51 пълни месечни вноски, възлизащи на 6120 лв. - за което и на основание чл.23 от НК, след като било определено наказание за всяко едно от престъпленията, на осъдената било наложено общо наказание от шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение било отложено за изпитателен срок от три години на основание чл.66 от НК. Съдът се е произнесъл по направените по делото разноски като ги възложил в тежест на осъдената. Така постановеният съдебен акт не е бил обжалван или протестиран и е влязъл в сила на 07.04.2022 г. Прегледът на делото сочи, че наказателното производство е било образувано на 29.11.2017 г. за две престъпления по чл.183, ал.1 от НК, като със свидетелски показания на И. К. - съпруг на осъдената е установено, че последната е извън България и е с неизвестно за него и близките му местонахождение. Това обстоятелство е потвърдено след неизпълнено постановление за принудително довеждане на С. и след изпращане на призовка до известния по делото адрес, върната в цялост със забележка за неоткриването й, както и с данните от извършената в масивите на МВР проверка, от която е установено, че същата е напуснала страната на 23.03.2017 г. и липсват данни за обратно влизане. С оглед неиздирване на С., по съображенията изложени в постановлението на прокурор П. П. от 08.02.2018 г., наказателното производство по ДП І Д- 2315 по описа за 2017 г. на РП Плевен е било спряно до установяването ѝ. Три години по - късно с прокурорско постановление от 11.10.2021 г., без С. да е била открита, производството е било възобновено за извършване на „допълнителни действия по разследването“. В същите отново е включено издирването на С., като в тази връзка са дадени указания за изискване на справки от ЕСГРАОН за адресните ѝ регистрации и от МВР за задграничните ѝ пътувания, за уведомяване относно предприетите в тази връзка действия и „постигнатите резултати“. С постановление на адм.ръководител на РП Плевен от 11.10.2021 г. срокът на разследването е удължен с два месеца считано от същата дата, а с постановление от 19.10.2021 г. водещият разследването полицай възложил на определен от Началника на РУ гр. Долна Митрополия полицейски орган действията по установяване местонахождението на С.. Същите били безрезултатни и след извършването им С. била привлечена в качеството на обвиняемо лице с постановление от 17.11. 2021 г. по реда на чл. 206 вр. чл. 269, ал. 3, т. 1 от НПК за двете престъпления по чл.183 от НК, извършени в периода м. август 2017 г. до м.октомври 2021 г. Постановлението било предявено само на назначения ѝ служебен защитник. По делото са приложени „протокол за разпит на обвиняем“ и протокол за предявяване на досъдебното производство от същата дата, подписани отново само от защитника. На 25.11.2021 г. в РС Плевен е внесен обвинителен акт и образувано НОХД № 2192/2021 г. по описа на същия съд. Съдебното производство също протекло в отсъствие на осъдената. Независимо от положените усилия С. не е била редовно призована и не ѝ е бил връчен препис от обвинителния акт. Първоинстанционният съд дал ход на делото при условията на чл. 269, ал. 3, т.1 от НПК. Провел заседанията си без личното участие на осъдената след като се е убедил, че местоживеенето ѝ е неизвестно. В съдебните протоколи не са документирани изявления на служебния ѝ защитник, че е осъществил връзка с нея и я е уведомил за делото. Нещо повече, отсъствието на подсъдимата и неизвестното ѝ местонахождение са подчертани в защитната пледоария, в контекста на поисканото смекчаване на евентуално наложеното наказание. Така описаната фактология дава основание да се приеме, че предпоставките на чл. 423, ал. 1 от НПК за възобновяване на наказателното производство са налице. Същото се е развило и приключило изцяло в отсъствие на осъдената С. без това да е последица от съзнателно направен от нея избор на отказ от упражняване на гарантираното ѝ от закона и от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи право на лично участие в процеса. Хронологията на процесуалните действия показва, че в нито един момент от подготвителната или от съдебната фаза на производството С. не е била уведомена за повдигнатото ѝ обвинение и за неговата фактическа и правна рамка. Ирелевантна е причината, поради която същата не е била информирана за посочените обстоятелства, а именно тъй като не е била открита на заявения от нея постоянен и настоящ адрес, нито на какъвто и да било друг такъв в страната или в чужбина. И това е така, понеже за осъденото лице, в случая М.С., преди привличането ѝ в качеството на обвиняема не съществува задължение да уведомява разследващия орган за промяната в местоживеенето си или на местоработата си, за предстоящи дългосрочни задгранични пътувания или за наличие на друг адрес, на който би било възможно връчването на съдебни книжа. По силата на чл. 66 от НПК това задължение възниква едва след извършване на действията по чл. 219 от НПК. Аргумент в тази насока се съдържа и в самия текст на чл. 423, ал. 1 от НПК, който обвързва недобросъвестното поведение на осъдения като основание за отказ да бъде възобновено наказателното производство с предявяване на обвинението в досъдебното производство. Ето защо обстоятелството, че осъдената не е открита на адреса ѝ, понеже е напуснала същия преди образуване на наказателното производство не може да бъде третирано като укриване по смисъла на чл. 423 от НПК и съответно няма за последица активиране на предвидената в нормата предпоставка, изключваща възобновяването. Съобразно гореизложените съображения, настоящият състав на ВКС намира, че отправеното искане е основателно. Наказателното производство по НОХД № 2192/2021 г. по описа на РС Плевен следва да бъде възобновено, а постановената по него присъда да бъде отменена. Тъй като задочното производство е започнало още от досъдебната фаза, именно там следва да бъде върнато делото за ново разглеждане. Така мотивиран и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 423, ал. 1 от НПК Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА наказателното производство по НОХД № 2192 /2021 год. по описа на Районен съд Плевен. ОТМЕНЯ постановената по делото присъда № 33/ 23. 03. 2022 год. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от стадия на досъдебното производство. Решението не подлежи на обжалване и протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Съдебните актове са публични; имената на физическите лица в тях са заличени от съда. Резюмето не е правен съвет. Имате подобен случай? Попитайте законите.