Законосъобразност на публична продан при преустроен имот и спиране на изпълнението

Текстът на акта

Ключови фрази

9
Р Е Ш Е Н И Е № 654

гр. София, 05.11.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ , в съдебно заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА

ЗЛАТИНА РУБИЕВА

при секретаря Кристина Цветкова изслуша докладваното от съдия Рубиева гражданско дело № 1643 по описа за 2024 г.

Производството е по чл. 73, ал.4 ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на министъра на правосъдието, чрез процесуалния му представител, срещу решение от 11.03.2024 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело № 3/2023 г., с което е отхвърлено искането с изх. № 94-С-275/18.10.2022 г. на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител Н. К., рег. № 929, с район на действие Окръжен съд – Хасково.

В жалбата се сочи, че са налице основанията за ангажиране отговорността на ЧСИ, поради установени действия и бездействия в хода на принудителното изпълнение, сочещи виновно неизпълнение на задълженията по закон. В жалбата се поддържа наличието на нарушенията, за които е поискано образуването на дисциплинарното производство. Прави се искане решението на дисциплинарната комисия да бъде отменено като неправилно и на ЧСИ да бъде наложена глоба в максималния размер, предвиден в чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ. В съдебно заседание се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът по жалбата Камара на частните съдебни изпълнители, чрез пълномощника, оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата ЧСИ Н. К., чрез процесуалния си представител, оспорва като неоснователна подадената жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прави искане за присъждане на сторените разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбата е депозирана в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността ѝ, съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение взе предвид следното:

Производството пред дисциплинарната комисия е започнало по искане на министъра на правосъдието с твърдения за установени нарушения на ЧСИ по изп. д. № 1519/2016 г., обособени в шест точки. Основната част от нарушенията, групирани в точки от първа до четвърта, са свързани с извършената публична продан на имот с идентификатор № 7195.721.286.2.9, находящ се в [населено място]: твърди се нарушение на чл. 483 ГПК, тъй като съдебният изпълнител бил извършил опис на имота без да се увери дали същият е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната; в нарушение на чл. 449, ал. 2 ГПК ЧСИ е предприел действия по принудително изпълнение върху имота без да е наложил възбрана върху същия, както и е насрочил публична продан по отношение на имота, въпреки че наложената по делото възбрана е била върху гараж с площ 28 кв.м. с идентификатор № 7195.721.286.2.2, който е част от новообразувания имот, предмет на проданта, с площ 51 кв.м.; в нарушение на чл. 496, ал. 1 ГПК вр. чл. 449, ал. 2 ГПК вр. чл. 483 ГПК ЧСИ е издал постановление за възлагане за имота, предмет на проданта. В т. 5 от искането се сочи нарушение на чл. 101, ал. 1 вр. ал. 3 ГПК във връзка с действията на ЧСИ по изискване за представяне на оригинал от обезпечителна заповед, с която е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението по отношение на процесния имот. В т.6 от искането се твърди, че съдебният изпълнител е извършил нарушение на чл. 432, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като е извършвал действия по изпълнителното дело по отношение на процесния имот, изразяващи се в провеждане на публична продан, обявяване на купувач и издаване на постановление за възлагане на процесния имот.

Дисциплинарната комисия при Камарата на ЧСИ е приела за установено от фактическа страна, че изпълнителното дело е било образувано на 26.07.2016 г. по молба на „Централна кооперативна банка“ АД. На 05.10.2020 г. взискателят е поискал да бъде наложена възбрана върху имоти, собственост на длъжника С. П. – самостоятелни обекти в сграда, представляващи жилище - апартамент с идентификатор № 7195.721.286.2.6 с площ от 96 кв.м. и гараж с идентификатор № 7195.721.286.2.2 с площ 28 кв.м. Възбраната е била вписана на 06.10.2020 г., като е бил насрочен опис за 26.10.2020 г. Впоследствие са били извършени множество действия, с оглед осъществяване на публичната продан, която е била насрочена за периода от 24.08.2021 г. до 24.09.2021 г. По молба на длъжника, адресирана до „ЦКБ“ АД, същият е поискал разсрочване на задължението му. На 21.09.2021 г. принудителното изпълнение спрямо имота е било спряно на основание чл. 454, ал. 1 ГПК. Поради неизпълнение от страна на длъжника на погасителния план за доброволно погасяване на задължението му и по искане на взискателя на 08.03.2022 г. изпълнителното производство е било възобновено.

По делото са били приложени справки от Агенцията по вписванията и копия от документи за собственост, съгласно които имот с идентификатор № 7195.721.286.2.9, представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение „офис“ с площ 51 кв.м. и стар идентификатор № 7195.721.286.2.2, е прехвърлен на приобретателя Т. К.. По искане на ЧСИ по делото са били приобщени всички налични в АГКК документи във връзка с промяната на предназначението и преустройството на имот с идентификатор № 7195.721.286.2.2. Съгласно тях предназначението на имота е било променено от „гараж“ на „адвокатска кантора“, като същият е бил преобразуван чрез обединяването му със съседни складови помещения, като новообразуваният имот е с площ 51 кв.м. Предвид установеното по изпълнителното дело са били извършени нов опис на новообразувания имот, вече с идентификатор № 7195.721.286.2.9, нова оценка и е била насрочена публична продан за периода от 08.08.2022 г. до 08.09.2022 г. С протокол от 09.09.2022 г. е бил обявен купувач от проданта, за който след внасянето на предложената от него цена е било издадено постановление за възлагане от 15.09.2022 г.

Междувременно е било установено, че преди изтичането на периода на проданта новият приобретател на имота със заявление от 05.09.2022г. е представил по делото препис от обезпечителна заповед № 18 от 01.09.2022 г., издадена по гр.д. № 2011/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково, с която е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението по отношение на недвижимия имот. С разпореждане от 05.09.2022 г. и на основание чл. 101 от ГПК съдебния изпълнител е дал указания за представяне на обезпечителната заповед в оригинал. Същото е било връчено на длъжника по делото С. П., посочен и като съдебен адресат на новия приобретател, на 07.09.2022 г., но не е установено указанията да са изпълнени. След постъпил на 21.09.2022 г. документ, именован „заявление“, ЧСИ с молба до държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Хасково е изискал информация дали в информационната система на съда е наличен оригинал на обезпечителната заповед. На 23.09.2022 г. е постъпил отговор от ДСИ, с който уведомява, че действително е постъпила молба от Т. К. с приложена обезпечителна заповед № 18/01.09.2022 г., издадена по гр.д. № 2011/2022 г. на Районен съд- Хасково с искане да бъде образувано изпълнително дело. ДСИ е постановил отказ по молбата, който е бил обжалван от молителя, поради което оригиналът на обезпечителната заповед е бил изпратен на Окръжен съд – Хасково. С постановление от 23.09.2022 г. съдебен изпълнител Н. К. е разпоредила спиране на изпълнението спрямо процесния имот на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК, за което страните са били уведомени.

При така установената фактическа обстановка, комисията е посочила, че от главно значение за дисциплинарното производство е въпросът дали наложената на 06.10.2020 г. възбрана върху описаните обекти, в т.ч. самостоятелен обект – гараж с идентификатор № 7195.721.286.2.2 с площ 28 к.м. разпростира действието си и върху новообразувания имот с идентификатор № 7195.721.286.2.9 с площ 51 кв.м. Допълнила е, че от представената по изпълнителното дело документация във връзка с извършените преустройства на гаража се установявало, че към него са усвоени прилежащите му складови помещения, които не са самостоятелни обособени обекти в сградата, нямат собствен идентификатор, а представляват обслужващи помещения. Обърнала е внимание и на обстоятелството, че в скицата на новообразувания самостоятелен обект е посочено, че е със стар идентификатор № 7195.721.286.2.2, както и че границите му са идентични с тези на обекта преди преобразуването. В заключение е приела, че е налице промяна в площта и в предназначението на самостоятелния обект, но от фактическа страна е същият имот със същия вещен статут, поради което наложената от ЧСИ възбрана върху апартамента и гаража обхваща и „усвоеното“ към гаража „складово помещение“.

Дисциплинарната комисия е приела, че ЧСИ не е извършила нарушение и във връзка с представената обезпечителна заповед и направеното искане за спиране на делото. Посочила е, че доколкото обезпечителната заповед не е била представена в оригинал или като официален препис, ЧСИ е дала указания, а впоследствие и сама е изискала информация от ДСИ при Районен съд – Хасково, въз основа на която е спряла изпълнението. В заключение комисията е приела, че ЧСИ е спазила задълженията си и не е налице нарушение на процесуалния закон.

Според разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗЧСИ решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

По отношение на извършената публична продан – нарушения по т. 1 – 4 от жалбата:

От приложеното копие на изпълнителното дело се установи, че първоначално по молба на взискателя е наложена възбрана върху следните имоти: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 7195.721.286.2.6, представляващ жилище, с адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 2, с площ 96 кв.м.; и 2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 7195.721.286.2.2, представляващ гараж с площ 28 кв.м. Със същата молба взискателят е поискал насочването на принудителното изпълнение към гаража чрез изнасянето му на публична продан. Съдебният изпълнител е предприел необходимите действия – извършен е опис и оценка на имота, след което е насрочена и самата публична продан. Същата не е била осъществена, тъй като преди изтичането на срока ѝ от длъжника е постъпила молба за разсрочване на задължението му на основание чл. 454, ал. 1 ГПК, която е била уважена и производството е било спряно. След възобновяването му, поради неспазване на изготвения погасителен план за задължението, ЧСИ е направил нова справка в имотния регистър към Агенцията по вписванията. От същата се установило, че докато изпълнителното дело е било спряно, длъжникът се е разпоредил със самостоятелен обект в сграда с идентификатор № 77195.721.286.2.9 /стар идентификатор № 77195.721.286.2.2/ в полза на приобретателя Т. К.. Във връзка с установеното е изискан незаверен препис от нотариалния акт за разпоредителната сделка, схема на самостоятелния обект, както и служебно е приобщена към делото цялата документация, във връзка с промяната на предназначението и идентификатора на обекта. Видно от представената документация – проект за преустройство, разрешение за строеж № 360/27.09.2021 г., конструктивно становище и инвестиционен проект, обект на преустройството са съществуващ гараж и складови помещения. След обединяването им за използване на помещението като офис – адвокатска кантора, имотът става с площ 51 кв.м. С нова призовка за принудително изпълнение с изх. № 22168/07.04.2022 г. длъжникът по делото е уведомен, че на 15.06.2022 г. ЧСИ ще пристъпи към изпълнение чрез извършване на опис и оценка на имот с идентификатор № 77195.721.286.2.9. Видно от справките от имотния регистър, възбраната върху имотите - жилище и гараж - е вписана на 06.10.2020 г., отново е вписана върху гаража на 23.11.2021 г. и действието ѝ е продължено с вписване на 16.12.2021 г. От данните по делото се установи, че след вписването на възбраната, на 22.02.2022 г. е вписана разпоредителната сделка между длъжника и Т. К..

Настоящият съдебен състав намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че ЧСИ е допуснала нарушение на процесуалните правила при провеждането на публичната продан, като не е взела предвид преустройството на имота, съответно същият не бил индивидуализиран в достатъчна степен.

Съдебният изпълнител е предприела изпълнение върху недвижимия имот, започващо с опис, след като се е уверила, че той е собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната, който съвпада с вписването ѝ. В конкретния случай описът на 15.06.2022 г. е извършен на възбранения още към 06.10.2020 г. имот, към който момент собственик е бил длъжникът по изпълнителното дело, поради което не е налице твърдяното нарушение. Допълнително следва да се посочи, че с оглед установеното от ЧСИ разпореждане с имота в хода на изпълнението, което по правилото на чл. 453, т. 1 ГПК не е противопоставимо на взискателя и присъединилите се кредитори с предходно вписана възбрана, със съобщение от 30.05.2022 г. новият приобретател също е уведомен за предприемането на принудително изпълнение върху притежавания от него имот. Насрочен е и нов опис на преустроения гараж, като във всички извършени след възобновяването на производството действия по принудителното изпълнение – опис и оценка на пазарната стойност на имота, протокол и обявление за насрочване на публичната продан – имотът е фигурирал с новия си идентификатор, площ и предназначение, като индивидуализацията е извършена съобразно схемата му от имотния регистър, както и съгласно данъчна оценка и нова схема, приобщена по делото, към датата на обявлението.

Правилен е изводът на дисциплинарната комисия за идентичността на имотите и действието на възбраната по отношение на преобразувания имот. Целта на възбраната е да обезпечи успешното принудително изпълнение, насочено към определен недвижим имот, като се запазва неговата физическа цялост и принадлежността му към имуществото на длъжника. Възбраната, наложена на 06.10.2020 г., обхваща два самостоятелни обекта – жилището и гаража, както и съответните части от общите части на сградата. Самостоятелен обект в сграда е етаж или част от етаж в сграда (апартамент, магазин, ателие, гараж и др.), който има самостоятелно функционално предназначение и собствеността върху него се удостоверява с документ за собственост или друго вещно право. Не са самостоятелни обекти общите части и помещения в сградата, паркоместата, мазета, тавански, складови и други помещения, обслужващи самостоятелните обекти в сградата. Последните съгласно чл. 98 ЗС следват главната вещ. От приложената по изпълнителното дело документация, безспорно се установи, че преустройството на гаража, върху който е наложена възбраната, е извършено чрез придаването към гаража на складови помещения. Същите нямат самостоятелен статут и нямат индивидуални идентификатори, поради което не могат да бъда предмет на разпореждане отделно от главния имот. Доколкото възбраната е наложена върху всички имоти на длъжника в процесната сграда и целта ѝ е да запази фактическата им цялост, то същата логично обхваща и прилежащите помещения към тях. С оглед посоченото е неоснователно твърдението, че принудителното изпълнение след възобновяването на делото е осъществено спрямо имот, върху който не е наложена възбрана. Идентичността на първоначално възбранения гараж и впоследствие изнесения на публична продан самостоятелен обект е ясно проследима от представените строителни книжа, както и от схемата на новообразувания обект в имотния регистър, в която е вписан и стария идентификатор № 77195.721.286.2.2. Допълнително следва да се посочи, че границите на имотите също съвпадат, на което е обърнато внимание и в обжалваното решение.

В заключение: От цялостния анализ на събраните документи, приложени по изпълнителното дело, съдът приема за установено, че гараж с идентификатор № 77195.721.286.2.2, възбранен на 06.10.2020 г., е идентичен с изнесения на публичната продан самостоятелен обект с предназначение адвокатска кантора с идентификатор № 77195.721.286.2.9. Извършената промяна на предназначението и преустройството на гаража не променят този извод, доколкото се установи, че същите са за сметки на несамостоятелни обекти, които и преди преустройството са били включени към собствеността на длъжника към момента на налагането на възбраната. Предвид посоченото се явяват неоснователни оплакванията във връзка с извършените действия по принудително изпълнение спрямо преустроения имот.

По отношение твърдяното нарушение, посочено в т. 5 от искането, съставът на ВКС намира следното:

Неоснователно е твърдението, че чл. 101 ГПК е приложим само в исковия процес.

Изпълнителният процес е част от гражданския процес като институция, чието предназначение е да бъде предоставена процесуална защита и да бъде наложена санкция по повод накърнени, застрашени или нарушени частни субективни права. Затова основните начала на гражданския процес намират своите проявления в изпълнителното производство. Един от принципите е служебното начало, регламентирано в разпоредбите на чл. 7, чл. 10 и чл. 101 ГПК. В задължение на съдебния изпълнител е да проверява служебно извършваните от страните процесуални действия относно тяхната редовност и допустимост, за да гарантира законосъобразното развитие на изпълнителния процес /чл. 7, ал.1 ГПК/. Ето защо, даването на указания по реда на чл. 101 ГПК от страна на СИ във връзка с изправността на направеното от приобретателя на имота на 05.09.2022 г. искане за спиране на изпълнението въз основата на представеното копие от обезпечителната заповед е именно в изпълнение на принципа на служебното начало. Поради изложеното, настоящият състав приема, че не е налице твърдяното в т.5 от искането нарушение.

По отношение твърдяното нарушение, описано в т. 6 от искането – нарушение на чл. 432, ал.1, т.1 ГПК, съставът на ВКС, Четвърто гражданско отделение намира следното:

Изпълнителното производство се спира, на основание чл. 432, ал.1, т.1 ГПК въз основа на представена пред съдебния изпълнител оригинална обезпечителна заповед, издадена от съда. Безспорно в периода, в който съдебният изпълнител е насрочил публична продан от 08.08.2022 г. до 08.09.2022 г., както и на 09.09.2022г., когато с протокол е бил обявен купувач от проданта, а на 15.09.2022г. е било издадено постановление за възлагане на процесния имот пред съдебния изпълнител не е била представена оригинална обезпечителна заповед за спиране на изпълнителното производство. Поради което извършените от съдебния изпълнител действия са били законосъобразно предприети в рамките на висящия изпълнителен процес. Ето защо следва да се приеме, че твърденията за нарушение по т. 6 от искането не са установени.

По изложените съображения жалбата на министъра на правосъдието е неоснователна и на основание чл. 73, ал. 4 ЗЧСИ решението на Дисциплинарната комисия при Камарата на частните съдебни изпълнители следва да се остави в сила.

С оглед изхода на спора, на ответниците по жалбата са дължими направените от тях разноски пред настоящата инстанция. Искането на ЧСИ е за присъждане на 2000 лв., заплатено в брой адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 09.04.2024 г. С оглед направеното в съдебно заседание възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК и предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, извършените от пълномощника процесуални действия, в т.ч. изготвяне на отговор на жалбата и явяването му в открито съдебно заседание, дължимото възнаграждение не следва да бъде намалено. В полза на Камарата на частните съдебни изпълнители, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК вр. с чл. 25 Наредба за заплащането на правната помощ следва да се присъдят деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лв.

По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 11.03.2024 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, поставено по дисциплинарно дело № 3/2023 г., с което е отказано да бъде наложено дисциплинарно наказание на съдебен изпълнител Н. М. К..

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЧСИ Н. М. К., рег. № 929, с район на действие Окръжен съд – Хасково, 2000 лв. разноски пред настоящата инстанция.

ОСЪЖДА Министерство на правосъдието да заплати на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК на Камарата на ЧСИ, [населено място], 200 лв. разноски пред настоящата инстанция.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.