Отказ за отмяна на влязло в сила съдебно решение по търговски спор

Текстът на акта

Ключови фрази

Отмяна на влязло в сила решение * договор за кредит * Неустойка * законна лихва

8

Р Е Ш Е Н И Е

№ 7

гр. София, 10.01. 2025 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ , Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: АННА БАЕВА

ЗОРНИЦА ХАЙДУКОВА

при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2095 по описа за 2024 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК.

Образувано е по подадена от ищеца „Агро 03“ ООД с ЕИК[ЕИК] чрез процесуален представител адвокат К. К. молба за отмяна на влязло в сила решение № 50138 от 07.03.2024 г. по т. дело № 1402/2022 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, с което са отхвърлени предявените от „Агро 03“ ООД против „Юробанк България“ АД иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД за сумата 1 441 000 лв., съставляваща претърпени вреди от неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на кредитна линия № 100-2173 /грешно посочен № 1 GO-2173/ от 04.10.2017 г., изразяващи се в заплатена неустойка по рамков договор от 08.10.2017 г., сключен с „Полисан“ АД, иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 110 485,50 лв. - лихва за забава за периода от 21.03.2018 г. до 21.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска /21.12.2018 г./ до окончателното изплащане, и ищецът е осъден да заплати на ответника разноски за трите инстанционни производства.

Молителят излага твърдения и доводи за наличие на нови обстоятелства и нови доказателства от съществено значение за делото, изразяващи се във въведените в решението на ВКС от касационната инстанция факти и обстоятелства, които не са твърдени от ищеца по делото, не са изложени и доказани от страните, а именно:

1/ Съдът неправилно е приел, че „в конкретния случай банката е отказала изпълнение на искане за усвояване на сумата 3 000 000 лв. за финансиране на сделка с „Компания Нисияна“ ООД, като ищецът твърди, че това е довело до забава за плащане по множество фактури по договор с „Полисан“ АД, тъй като е осуетена възможността му да иска ново усвояване на сума по договора за кредитна линия с цел финансиране на доставките по втория договор“. Молителят твърди, че по делото не съществува такова твърдение и няма обвързаност, че отказът на банката да плати по фактура на „Компания Нисияна“ ООД е довело до забава за плащане по множество фактури по договор с „Полисан“ АД. Не са излагани твърдения, че финансов ресурс, предвиден за плащания по договора с „Полисан“ АД, е бил пренасочен за погасяване на задълженията към „Компания Нисияна“ ООД поради отказа на банката да предостави поисканата сума за финансиране на сделката с „Компания Нисияна“ ООД.

2/ Молителят сочи, че не е „използвал финансов ресурс за погасяване на задължения, които не са толкова обременителни“ и че не е платил и до момента на „Компания Нисияна“ ООД по процесната фактура, във връзка с което представя нотариална покана от 05.06.2024 г. и обясненителна записка от 06.06.2024 г. от главния счетоводител на „Агро 03“ ООД.

3/ Страните не са въвели приетото от касационната инстанция ново обстоятелство, че въпреки пълното неизпълнение на договор за предоставяне на кредитна линия № 100-2173/04.10.2017 г. от страна на „Юробанк България“ АД ищецът сам си е причинил вредата, защото използвал финансов ресурс за погасяване на задължения, които не са толкова обременителни.

4/ Приетото от съдебния състав на ВКС обстоятелство, че „изцяло решение на кредитополучателя е предсрочното връщане на вече усвоената сума от 4 000 000 лв., при положение, че към този момент твърди да е имал нужда от средства за финансиране на сделката с „Компания Н.“ ООД“, не е вярно. Решаващият състав не е съобразил, че 4 000 000 лв. са отпуснати за вече представени фактури за доставки, а не за бъдещи такива, както и че според договора за кредитна линия не могат да бъдат финансирани нови доставки, докато не се върне усвоеният кредит за предходните доставки.

5/ Погрешен е и изводът в решението, че след като ищецът не търси вреди от неизпълнение на банката по искането за усвояване на средства по договора за кредит за сумата от 3 000 000 лв. /фактура за плащане, издадена от „Компания Н.“ ООД/, то не е претърпял и не следва да претендира вреди от последващите неизпълнени искания за усвояване на средства по кредита по други фактури, които не са платени в срок. Ищецът претендира вреди, които реално е претърпял - по посочената фактура, издадена от „Компания Н.“ ООД, ищецът не е платил неустойка, защото няма договорно задължение към „Компания Н.“ ООД за неустойка, но по забавените за плащане фактури с „Полисан“ АД той е платил неустойка за забава, защото такава е била дължима по договора и е поискана от „Полисан“ АД. Неизпълнението на банката да отпуска многократно кредитния лимит е в пряка причино-следствена връзка със забавата на ищеца /настоящ молител/ за плащане на процесните фактури, за която забава ищецът плаща неустойки, поради което е налице пряка и непосредствена връзка между неизпълнението на ответника и претърпените вреди от ищеца, а именно плащане на неустойка за забава.

Молителят моли влязлото в сила решение да бъде отменено и делото да бъде върнато за ново разглеждане на Софийски градски съд. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът „Юробанк България“ АД с ЕИК[ЕИК] чрез процесуален представител адвокат М. Р. оспорва молбата за отмяна и прави възражение за нейната недопустимост, като излага следните доводи:

1/ На отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК подлежи само влязлото в сила решение, с което е приключило съдебното производство, а в конкретния случай производството не е приключило с решение от 18.12.2020 г. по т. дело № 2720/2018 г. на Софийски градски съд.

2/ В молбата не е посочено основание за отмяна, тъй като не се твърдят нови обстоятелства и представените към нея документи не представляват нови доказателства; ВКС не е навел нови обстоятелства, а е направил фактически констатации и изводи в мотивите на решението си въз основа на наведените от страните обстоятелства и на събраните доказателства по делото; издадената от „Компания Н.“ ООД на 31.10.2017 г. фактура и неплащането на сумата по нея са доказателство и обстоятелство, които са били известни на молителя по време на съдебното производство; нито поканата за плащане до „Агро 03“ ООД, нито приложената към нея справка за задължението му към нея сочат за ново обстоятелство, което не е могло да бъде известно на ищеца /молителя/ при решаване на делото.

3/ Молбата е подадена извън преклузивния срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като знанието на ищеца за обстоятелството, на което основава молбата си за отмяна – неплащането на неговото задължение по фактура от 31.10.2017 г. към трето лице „Компания Н.“ ООД, предхожда с повече от 5 години постановяването на решението на ВКС.

Ответникът релевира и доводи за неоснователност на молбата за отмяна:

1/ Не са налице нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на ищеца при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно.

2/ Неплащането/плащането на задължението по фактурата от 2017 г. към „Компания Н.“ ООД не е от съществено значение за делото, тъй като исковете не са отхвърлени с решението на ВКС на това основание.

3/ Изложените от „Агро 03“ ООД възражения в молбата представляват оспорване на постановеното решение по същество поради неправилност на същото.

4/ Молбата по чл. 303 ГПК се основава на неверни фактически твърдения.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като извърши проверка и прецени доводите и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК намира следното:

Предмет на молбата за отмяна е влязлото в сила решение № 50138 от 07.03.2024 г. по т. дело № 1402/2022 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. Производството по т. дело № 1402/2022 г . на ВКС, ТК, Първо отделение е образувано по повод касационна жалба на „Юробанк България“ АД срещу решение № 778 от 14.12.2021 г. по в. т. дело № 709/2021 г. на Апелативен съд - София в осъдителната му част. С решение № 50138 от 07.03.2024 г. по т. дело № 1402/2022 г. на ВКС, ТК, Първо отделение въззивното решение в осъдителната му част е отменено и вместо това са отхвърлени следните предявени от „Агро 03“ ООД против „Юробанк България“ АД искове: 1/ иск с правно основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗЗД за сумата 1 441 000 лв., съставляваща претърпени вреди от неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на кредитна линия № 100-2173 /грешно посочен № 1 GO-2173/ от 04.10.2017 г., изразяващи се в заплатена неустойка по рамков договор от 08.10.2017 г., сключен с „Полисан“ АД; 2/ иск с правно основание чл. 86 ЗЗД за сумата 110 485,50 лв. - лихва за забава за периода от 21.03.2018 г. до 21.12.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от предявяването на иска /21.12.2018 г./ до окончателното изплащане. С решението на ВКС ищецът е осъден да заплати на ответника разноските за трите инстанционни производства.

Обстоятелството, че в молбата за отмяна е посочено решение от 18.12.2020 г. по т. дело № 2720/2018 г. на Софийски градски съд, TO, VI-13 състав не обосновава извод, че същото е предмет на молбата по чл. 303, ал. 1 ГПК, тъй като същото е отменено с решението на Софийски апелативен съ, което е отменено от ВКС, чието решение като влязъл в сила акт е предмет на молбата за отмяна.

Молбата за отмяна срещу решение № 50138 от 07.03.2024 г. по т. дело № 1402/2022 г. на ВКС, ТК, Първо отделение е допустима, тъй като същото е влязло в сила, посочени са обстоятелства и доказателства, за които се твърди, че са нови по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и е спазен преклузивният срок. Предвид твърдението за нови доказателства - нотариална покана от 05.06.2024 г. и обясненителна записка от 06.06.2024 г. от главния счетоводител на „Агро 03“ ООД, и за нови обстоятелства, станали известни на молителя с решението на ВКС от 07.03.2024 г., както и с оглед датата на подаване на молбата за отмяна – 07.06.2024 г., настоящият съдебен състав счита, че срокът по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК е спазен.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като извърши проверка и прецени доводите и данните по делото, съобразно правомощията си по чл. 307, ал. 1 ГПК намира следното:

Разгледана по същество, молбата за отмяна на влязлото в сила решение на ВКС по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК е неоснователна.

Разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК урежда отмяна на влязло в сила съдебно решение в хипотезата, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. В конкретния случай посочените от молителя факти и обстоятелства, за които поддържа, че са въведени от касационната инстанция, без да са твърдени от ищеца или ответника, не представляват нови факти и обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Касационната инстанция е установила посочените от молителя факти и обстоятелства въз основа на събраните по делото доказателства и към тях е приложила относимите правни норми. Част от тези факти и обстоятелства са обсъдени и в решението на Софийски градски съд. Изложените от молителя доводи за неправилно възприети факти и обстоятелства представлява оплакване за необоснованост на решението на ВКС, респективно допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, т. е. основания за отмяна на неправилно решение по чл. 281, т. 3 ГПК. В производството за отмяна на влязло в сила решение по реда на чл. 303 и сл. ГПК, което е извънреден процесуален способ за извънинстанционен контрол на влязло в сила съдебно решение, е недопустимо да се извършва проверка на правилността на влязлото в сила решение извън изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания.

Представените от молителя „Агро 03“ ООД /ищец по исковете, въззивник във въззивното производство и ответник в касационното производство/ нотариална покана от 05.06.2024 г. и обясненителна записка от 06.06.2024 г. от главния счетоводител на „Агро 03“ ООД и отразените в тях обстоятелства нямат характер на нови доказателства и нови обстоятелства по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Необходимо е представените от молителя писмени доказателства или посочените обстоятелства да притежават характеристиката на новооткрити, т. е. на такива, които въпреки полагане на дължимата грижа за добро водене на делото, страната не би могла да посочи или представи пред инстанцията по същество, или те да са били известни на страната при решаването на спора, но страната, въпреки проявените от нея усилия да ги издири, не е могла да се снабди своевременно със съответните доказателства. Отразеното в нотариалната покана обстоятелство за неизпълнено от „Агро 03“ ООД задължение за заплащане на цената на доставено дизелово гориво по фактура № [ЕГН]/31.10.2017 г. към „Компания Н.“ ООД е съществувало и е било известно на молителя преди предявяване на исковете, по които е образувано т. дело № 2720/2018 г. Съществуването на това задължение не е възникнало от нотариалната покана и не се установява от нея, а от доказателства, създадени преди предявяване на исковете. С обясненителна записка от главния счетоводител на „Агро 03“ ООД за задълженията на дружеството към „Компания Н.“ ООД до предявяване на исковата молба молителят би могъл да се снабди преди постановяване на въззивното решение, а дали са възникнали задължения на „Агро 03“ ООД към „Компания Н.“ ООД след предявяване на исковата молба до 06.06.2024 г. е без значение за спора.

Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че молбата за отмяна на решение № 50138 от 07.03.2024 г. по т. дело № 1402/2022 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, подадена от ищеца „Агро 03“ ООД, е неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение. С оглед изхода на спора разноски на молителя не се дължат.

Във връзка с направеното от молителя възражение за прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение настоящият съдебен състав счита, че следва да съобрази практиката на Съда на Европейския съюз, обективирана в решение на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024 г. по дело C-438/22 г., съгласно която член 101, параграф 1 от ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 от ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС. Изрично е посочено, че при наличието на изброените ограничения не е възможно позоваването на легитимни цели, както и че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба спрямо страната, осъдена за разноски, включително и когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги. След постановяване на посоченото решение на СЕС е формирана и практика на ВКС /напр. определение № 350/15.02.2024 г. по ч. т. д. № 75/2024 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 474/28.02.2024 г. по ч. т. д. № 961/2023 г. на ВКС, ТК, I т. о. и др./, според която при преценката си за размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/2024 г. минимални размери на адвокатското възнаграждение. Съобразявайки фактическата и правна сложност на делото, предмета на производството, включително обстоятелство, че в производството по молба за отмяна на влязло в сила решение по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК не се разрешава спора по предявените искове, а единствено се преценява дали твърдените факти, обстоятелства и представени доказателства са нови по смисъла на посочената разпоредба, настоящият състав намира, че заплатеното от молителя адвокатско възнаграждение в размер на 57 506,74 лв. с включен ДДС, независимо, че е в минималния размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 7 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е прекомерно и направеното от длъжника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е основателно. Предвид изложените съображения и с оглед фактическата и правна сложност на делото съдсебният състав счита, че молителят следва да заплати на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер направените разноски за настоящото производство в размер 36 000 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС /30 000 лв. + 6 000 лв. ДДС/.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата за отмяна на влязлото в сила решение № 50138 от 07.03.2024 г. по т. дело № 1402/2022 г. на ВКС, ТК, Първо отделение, подадена от „Агро 03“ ООД с ЕИК[ЕИК], гр. Вълчи дол, [улица].

ОСЪЖДА „Агро 03“ ООД, ЕИК[ЕИК], [населено място] дол, [улица] да заплати на „Юробанк България“ АД, ЕИК[ЕИК], [населено място], СО - район Витоша, [улица] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сума в размер 36 000 лв. /тридесет и шест хиляди лева/ - направени разноски за настоящото производство, представляващи платено адвокатско възнаграждение с включен ДДС.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.