Отказ за отмяна на решение заради отменен административен акт

Текстът на акта

Ключови фрази

3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 60196

гр.София, 29.09.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА

ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА

ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

при участието на секретаря Теодора Иванова и прокурора…………….

като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 290 по описа за 2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 307, ал. 2, вр. с чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК .

Образувано е по молба на С. Г. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 4687/12.12.2016 г., постановено по гр.д. № 12287/2014 г. по описа на Районен съд – Варна, потвърдено с въззивно решение № 652/27.04.2017 г. по възз.гр.д.№ 379/2017 г. на Окръжен съд Варна. Твърди се, че са налице основанията за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК и се представят новите доказателства, установяващи според страната нови обстоятелства от съществено значение за спора.

Ответните страни – Т. Д. К., Т. Г. Т., К. И. Г., И. М. Б., С. Г. Д. и Ю. Т. К. - в писмен отговор изразяват становище за неоснователност на молбата за отмяна на поддържаните основания.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и изложените в нея доводи, намира следното:

С решението, чиято отмяна се иска, молителката е осъдена на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД да заплати на всеки от ответниците по молбата припадащия й се дял разходи за извършени СМР в общите части на сграда – етажна собственост, в която страните притежават самостоятелни обекти, и разходите за СМР в обектите на С.П. за окончателно завършване строителството на сградата и въвеждането й в експлоатация, както и обезщетение за забава върху всяка от дължимите суми. За да счете претенциите за основателни, съдът е приел, че се установява вида, количеството и стойността на извършените СМР от страна на ищците, както и че е отпаднало основанието, на което същите са поели задължение да осъществят тези работи за своя сметка – развален е договорът от 29.11.2005 г. с ответницата, по силата на който тя е поела задължение да им прехвърли правото на собственост върху свои обекти срещу цената на строителството в нейните имоти и в припадащите се общи части.

Молителката твърди, че отмяната следва да се допусне, тъй като с решение №1707/26.09.2019 г. по адм.д. №626/2018 г. на АдмС – Варна, влязло в сила на 29.09.2020 г., е обявено за нищожно издаденото от Главния архитект на Район „Одесос” – гр.Варна, удостоверение № 0-1/20.01.2016 г. по §6 от ПЗР на Наредба №2/2003 г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ. Това удостоверение било „един от основните документи” взети предвид от съда и на тази база било прието за доказано, че „ищците са завършили обекта до състояние, което го прави годен за приемане”.

Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че поддържаните от молителката основания по чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК не са налице.

Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства, от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни, или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Следователно, за да се допусне отмяна на влязло в сила решение на посоченото основание, трябва да са налице трите кумулативно дадени предпоставки: нови обстоятелства или нови писмени доказателства; те да са от съществено значение за резултата по делото и да не са могли да бъдат известни на страната при решаване на делото. Липсата на която и да е от посочените три предпоставки обуславя невъзможност да се допусне отмяна на влязлото в сила решение на това основание.

Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 3 ГПК предвижда, че отмяна на влязло в сила решение може да се иска, когато то е основано на постановление на съд или на друго държавно учреждение, което впоследствие е било отменено. В мотивите по т.13 от ТР № 7/31.07.2017 г. по т. д. № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че основанието се отнася до случаите, когато решението на съда е било обусловено от задължителната сила на съдебно решение по преюдициален въпрос или от задължителната сила на индивидуален административен акт. Отмяната на посочените актове ще е основание за отмяна на въззивното решение, само ако съдът е основал решението си на отменения акт.

В случая, предпоставките и за двете поддържани от молителката основания не са осъществени – обявеното за нищожно удостоверение № 0-1/20.01.2016 г. на Главния архитект на Район „Одесос” – Варна не съставлява нито „ново писмено доказателство” по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, респ. не е от значение за приключилия спор по иска за неоснователно обогатяване; нито е административен акт, на който е основано атакуваното решение. Това удостоверение не е обсъждано от нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд, доколкото същото няма никаква връзка с предмета на облигационния спор между страните – връщане на отпаднало основание на ищците на дадените от тях суми за извършените СМР в обектите на молителката и в общите части на сградата.

С оглед на изложеното молбата за отмяна следва да се остави без уважение.

При този изход на делото молителката следва да бъде осъдена да заплати на ответниците по молбата разноски за производството, както следва: на Т. Д. К. и на Т. Г. Т. – общо сумата 600 лв. (платено адвокатско възнаграждение съгласно договор за правна защита от 22.12.2020 г.) и на Ю. Т. К. – сумата 300 лв. (съгласно договор за правна защита от 22.12.2020 г.).

Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Г. П. за отмяна на основание чл.303, ал.1, т.1 и т.3 ГПК на влязлото в сила решение № 4687/12.12.2016 г., постановено по гр.д. № 12287/2014 г. по описа на Районен съд – Варна.

ОСЪЖДА С. Г. П., с ЕГН – [ЕГН], на основание чл.78, ал.3 ГПК да заплати на Т. Д. К., с ЕГН – [ЕГН], и на Т. Г. Т., с ЕГН - [ЕГН] – общо сумата 600 лв. и на Ю. Т. К., с ЕГН - [ЕГН] – сумата 300 лв. разноски по делото.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.