Последици от плащане на държавна такса след изтичане на срока за въззивна жалба

Текстът на акта

Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 98

гр.София, 12.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА

БИСЕРА МАКСИМОВА

при секретаря Цветанка Найденова

като изслуша докладвано от съдия Бисера Максимова гр. дело № 1960 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 от ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. И. Д. от [населено място], действащ чрез процесуалния си представител адвокат А. Т. от САК, срещу въззивно решение № 455 от 23.01.2025 г., постановено по в. гр. дело № 8618/2023 г. по описа на СГС, с което след отмяна на решение № 8627/25.05.2023 г. по гр. д. № 22064/2022 г. по описа на СРС, в обжалваната му осъдителна част, е отхвърлен предявеният от него против Министерство на отбраната иск с правно основание в чл. 233, ал. 5 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България във връзка с чл. 49, във връзка с чл. 45 от Закона за задълженията и договорите за заплащане на сумата от 16 526,40 лева - обезщетение за неимуществени вреди, настъпили при и по повод на изпълнение на военна служба.

Касаторът твърди, че въззивното решение е неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Изразява становище, че въззивната жалба на Министерство на отбраната е била нередовна и е подлежала на връщане от страна на въззивния съд. Отделно се твърди, че е налице неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 233, ал. 5 ЗОВСРБ. Моли за обезсилване, евентуално отмяна на обжалваното решение.

В съдебно заседание касаторът чрез своя процесуален представител адвокат А. Т. поддържа подадената от него касационна жалба. Изразява становище, че обжалваното решение е процесуално недопустимо като постановено по нередовна въззивна жалба и моли за неговото обезсилване.

Постъпил е отговор на касационната жалба от ответната по касация страна – Министерство на отбрана със становище за нейната неоснователност.

В съдебно заседание чрез своя процесуален представител юрисконсулт М. ответната по касация страна изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Твърди, че по-късното внасяне на дължимата за въззивното производство държавна такса представлява несъществено нарушение на процесуалните правила. По същество излага съображения, че предявеният иск е неоснователен и правилно е отхвърлен от въззивния съд като такъв. Моли за оставяне в сила на обжалваното въззивно решение.

С определение № 4986 от 03.11.2025 година по настоящото дело, постановено по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на обжалваното въззивно решение за преценка на неговата допустимост.

Настоящата касационна инстанция констатира следното:

Касаторът Д. И. Д. от [населено място] е предявил пред СРС иск срещу Министерство на отбраната, обоснован с разпоредбата на чл. 233, ал. 1 ЗОВСРБ, за сумата от 16 776 лева. С решение № 8627 от 25.05.2023 година по гр. дело № 22064/2022 г. по описа на СРС искът е уважен за сумата от 16 526.40 лева като е отхвърлен до пълния му предявен размер.

Въззивното производство е образувано по подадена от ответника Министерство на отбраната и депозирана в СРС въззивна жалба с вх. № 151317 от 30.05.2023 година. С разпореждане № 67611 от 01.06.2023 г. първоинстанционният съд е указал на жалбоподателя Министерство на отбраната в едноседмичен срок от съобщението да внесе по сметка на СГС държавна такса в размер на 330,53 лева и в същия срок да представи доказателства за това по делото. Указани са последиците от неизпълнение на указанията – връщане на въззивната жалба като нередовна. Разпореждането е връчено на ответника Министерство на отбраната на 01.06.2023 година чрез ССЕВ. На 18.06.2023 година е входирана молба от въззивника Министерство на отбраната с приложено платежно нареждане за внесена на 14.06.2023 година държавна такса с пояснение, че забавянето на плащането извън указания от съда срок се дължи на обективни обстоятелства - смяна на министъра на отбраната и липсата на спесимени за извършване на нарежданията за сумите, поради което се моли жалбата да не бъде връщана. С разпореждане от 26.07.2023 г. делото е изпратено на СГС и е образувано въззивно производство, в хода на което е постановено обжалваното въззивно съдебно решение.

Въззивният съд е преценил, че е сезиран с редовна въззивна жалба и след като е изложил своите съображения по фактите и правни мотиви съобразно тях , е постановил своя съдебен акт като е отменил първоинстанционното решение и е отхвърлил изцяло предявения иск.

По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното съдебно решение, настоящата касационна инстанция съобрази следното:

Като евентуален порок на съдебен акт, недопустимостта се проверява и преценява от горната инстанция единствено в производство по обжалване и за да е налице основание за подобна проверка, по-горният съд следва да е надлежно сезиран. При въззивна жалба срещу първоинстанционно решение освен наличието на интерес от обжалване за страната с оглед неблагоприятно за нея решение по същество, необходимо е жалбата да отговаря на условията за редовност.

Плащането на дължимата държавна такса и представяне на платежен документ като приложение към въззивната жалба е изискване за нейната редовност. Редовната въззивна жалба е положителна процесуална предпоставка за надлежното упражняване на правото на въззивно обжалване. Исковият процес във всичките му фази е недопустим, ако не са налице положителните процесуални предпоставки за съществуването или за упражняването на правото на иск, респ. правото на обжалване. Недопустимо е съдебното решение, постановено при липса на условия материалноправният спор да бъде разгледан по същество – отсъствие на положителна, или наличие на отрицателна процесуална предпоставка, свързана с възникването, съществуването и упражняването на правото на иск, респ. – правото на жалба. Предпоставките се разграничават на абсолютни и относителни, според това, дали за тях съдът следи служебно (както е при абсолютните, между които и редовност на исковата молба, респ. – редовност на въззивната жалба), или се вземат предвид само по отвод на страната (при относителните).

Така изложеното сочи несъмнено, че плащането на държавната такса по въззивната жалба е част от редовността на същата и съответно от значение за надлежното упражняване на правото на въззивно обжалване. Когато първостепенният съд укаже на подателя на въззивна жалба да внесе държавна такса за въззивно обжалване, но той не го стори в срок, въззивната жалба се връща, а ако е образувано производство по нея – същото се прекратява.

При липса на внесена държавна такса правилото на чл. 77 ГПК не е приложимо, тъй като то урежда хипотеза, при която страната е останала задължена за разноски, но това не включва хипотезата, когато се касае за внасяне на държавна такса, за което изрично на страната й е било указано, но тя не е изпълнила в срок. Обратното би обезсмислило изобщо изискването по чл. 128, т. 2 ГПК, последицата по чл. 129, ал. 3 ГПК при неизпълнение на указанието за внасяне на таксата и отговорността по чл. 129, ал. 6 ГПК - при невнасяне на такса за искова молба, респ. - последиците на чл. 262, ал. 2 от ГПК при невнесена такса за въззивно обжалване. Това би значило, че делото следва да се гледа независимо дали е платена или не държавната такса, а при приключването му съдът ще я събере по чл. 77 ГПК, при това направо от загубилата страната, предвид резултата по материалноправния спор; указанията на съдилищата за внасяне на държавна такса и оставяне на производството без движение биха се обезсмислили, а при неизпълнение на същите не би следвало да се прилага изрично уредената от законодателя последица по чл. 129, ал. 3 ГПК, респ. – чл. 262, ал. 2 ГПК.

Проверката по чл. 262 от ГПК извършва на свой ред и въззивният съд, ако жалбата не отговаря на изискванията на чл. 260, т. 1, 2 , 4 и 7 и чл. 261 от ГПК. Задължението на сезирания съд да върне жалбата, ако се обективира основание за това, т.е същата е просрочена или не се изпълнят в срок указания по съдържанието или приложенията към нея, е задължение, произтичащо от императивна норма на закона. Изключена е преценка от страна на съда дали да приложи или не санкционните за страната последици на чл. 262, ал. 2 от ГПК.

Разпоредбите на чл. 262, ал. 2, във вр. с чл. 261, т. 4 от ГПК са императивни. Неизпълнението им е процесуално нарушение от категорията на абсолютните, за което съдът следи служебно. Невнасянето на държавна такса в предоставения срок при дадени от съда указания е основание за нейното връщане. Извършените от страните процесуални действия след изтичането на преклузивните процесуални срокове следва винаги да се третират по един и същ начин от съда. Той не може да подхожда диференцирано /съобразно обстоятелствата по делото/, а е длъжен да ги санкционира идентично, като при всяко неизпълнение на дадените указания в срок, връща подадената жалба Когато съдът не е изпълнил императивното си задължение за връщане на подадената жалба след неизпълнение в срок на дадени указания за отстраняване на констатирана от съда нередовност, а вместо това е решил спора по същество, е постановил недопустим акт.

В този смисъл решение № 60 от 09.03.2012 г. по гр. дело № 211/2011 година на ВКС, решение № 156 от 22.06.2015 г. по гр. д.№ 6841/2014 г. на ВКС, решение № 50265 от 10.01.2023 г. по дело № 3517/2021 г. на ВКС.

По съществото на касационната жалба:

При така дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на въззивното съдебно решение, е видно, че в случая въззивникът Министерство на отбраната е внесъл държавната такса за въззивно обжалване след преклузивния срок, което прави изпълнението невалидно – арг. чл. 64, ал. 1 ГПК. Последвалите други процесуални действия на страните и съда, вкл. постановяването на съдебно решение, не валидират забавеното внасяне на държавната такса.

Касационната жалба срещу въззивното решение в тази негова част е основателна. При така изложените по-горе факти е видно, че обжалваното въззивно съдебно решение се явява процесуално недопустимо като постановено по нередовна въззивна жалба. Указанията на съда за внасяне на дължимата държавна такса не са били изпълнени от въззивника в указания срок, нито е постъпила в същия срок молба за неговото удължаване. Въззивната жалба е подлежала на връщане като нередовна.

Въззивният съд, въпреки че е бил длъжен служебно да направи преценка, не е съобразил, че се произнася по нередовна въззивна жалба, чиято нередовност няма как да бъде преодоляна, и вместо да прекрати въззивното производство, е постановил недопустим съдебен акт. Допуснатото от въззивния съд процесуално нарушение е съществено, в разрез с посочените по-горе императивни разпоредби на ГПК. Това налага обезсилване на обжалваното въззивно решение, съответно прекратяване на производството по въззивната жалба, като първоинстанционното решение следва да се обяви за влязло в сила.

Предвид крайния изход по спора касаторът има право на разноски, направени в настоящото касационно производство съобразно представения от него списък за разноските по чл. 80 ГПК, както следва: 30 лева внесена държавна такса или 15.34 евро и 1 950 лева (997 евро) за заплатено адвокатско възнаграждение или общо 1012.36 евро.

Мотивиран от горното, ВКС, състав на III гражданско отделение, на основание чл. 293, ал. 4 ГПК вр. чл. 270, ал. 3, изр. първо ГПК

Р Е Ш И :

ОБЕЗСИЛВА решение № 455 от 23.01.2025 г., постановено по в. гр. дело № 8618/2023 г. по описа на СГС като прекратява въззивното производство по въззивна жалба с вх. № 151317 от 30.05.2023 година и обявява за влязло в сила решение № 8627/25.05.2023 г. по гр. д. № 22064/2022 г. по описа на СРС.

Осъжда Министерство на отбраната, [населено място], [улица], да заплати на Д. И. Д., ЕГН [ЕГН], от [населено място], сумата от 1012.36 /хиляда и дванадесет евро и 36 евроцента/, представляваща направените от него разноски в касационното производство.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.